КАК ДА ПРЕДАМ ЖИВОТА СИ НА ХРИСТОС – ЧАСТ ПЕТА – ОПИТАЙТЕ БОГА – ЩЕ ВИ ХАРЕСА – КАТИ ТОН

Да започнем, като признаем, че никой християнин не може да стигне до момент, когато ще каже: “Аз съм съвършен.” Християнинът непрестанно израства. Винаги намираме нови и по-прекрасни височини, които да изкачваме заедно с Бога.
Бог винаги ще ни насочва към ситуации и взаимоотношения, заплашващи нашата сигурност, така че винаги да се стремим към сигурността, която може да се намери единствено в Него. Трябва да повярваме, че Той действа в нас, защото е обещал, а не защото сме проумели плановете Му.
Никога не можем да спрем и да “полираме” живота си. Трябва винаги да вървим напред, тъй като Бог постоянно ни разкрива нови неща. Да мислим, че сме стигнали до края на пътя, означава да изпаднем в застой.
А как предаваме живота си на Бога?
Спомняш ли си за агонията на Христос в Гетсиманската градина? Той се молеше да не мине през болките и страданието на изоставянето от Своя Отец. Той бе човек. Не знаеше дали ще издържи. Мракът на света и цялото зло бяха пред Него. Искаше Му се да остави всичко, да се върне на небето, но се предаде на Божията воля. Каза: “Не Моята воля да бъде, но Твоята”.
Това е тайната. Ето какво значи посвещение. Когато видим Божията любов към нас, забравяме страха, че няма да се справим. Отвръщаме на любовта с любов. Обичаме Бога, защото е позволил на Христос да премине през тази ужасна раздяла на кръста. Поради тази любов ние Го молим да извърши Своята воля в живота ни. Подчиняваме се. Посвещение означава да разчитаме на Бога – Той да ни ръководи по Свой начин – начин, който често не можем да разберем.
Понякога се чувстваш ужасно виновен. Съгласна съм. Виновен си. Но приеми Божието прощение и продължавай напред. Няма осъждане, когато общуваме с Христос (Римляни 8:1).
Дяволът иска да те накара да мислиш, че не можеш да отидеш при Бога. Напомня ти, че си съгрешил и не си достоен. Дяволът лъже! Представя Бога в погрешна светлина. Господ знае, че не си достоен, но това няма значение. Вместо твоето Той приема Христовото достойнство.
Светият Дух никога не ни убеждава в грях, без да ни посочи път за отказване от този грях. Бог ще ни очисти – по Свой начин и в определеното от Него време. Трябва само да проявим упование, да повярваме, че Той продължава делото Си в нас, макар че не можем да видим големи резултати в начина си на действие. Не тук се крие проблемът. Упованието, неотклонното следване на Исус е същността. Няма никаква полза от собствените ти слаби усилия. Като новороден християнин не можеш сам да направиш нищо, с което да победиш дори една-единствена слабост. Надеждата на новородения християнин е същата като на всеки, който отиде при Христос – упование в Божия Син по всяко време и във всичко.
Не можеш да направиш друго, освен да се предадеш на Божията любов. Той продължава да те призовава, колкото и да Му се противиш и да проявяваш упоритост. Защото Бог е търпелив и милосърден и любещ. “Милостта Му трае до века!”
Един от учениците попита Исус: “Тогава кой може да се спаси?” Отговорът бе: “За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно” (Марко 10:26,27).