Как се формира характерът – 32 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ПОСТИГНАТ С ПОСТОЯННИ И НЕУМОРНИ УСИЛИЯ.
Характерът не идва случайно. Той не се определя от едно избухване
или от една стъпка в погрешна посока. Повторението на акта става навик,
който оформя характера за добро или за зло. (164.1)
Правилни характери може да се създадат само с непрестанни и неуморни
усилия, с развитие на всички поверени таланти и способности за Божия
слава. Вместо да правят това, мнозина се оставят да бъдат влачени от
течението на импулси и обстоятелства. Това не става поради липса на
добър материал, а поради неосъзнаване, че в юношеството им Бог иска
да правят най-доброто. (164.2)
С РАЗВИТИЕ НА ДАДЕНИТЕ ОТ БОГА СИЛИ.
До голяма степен всеки е архитект на собствения си характер. С всеки
изминат ден постройката все повече се доближава до завършването. Божието
Слово ни предупреждава да внимаваме как строим, да видим дали
нашият строеж е основан на Вечната Скала. Иде време, когато ще се
открие какъв е градежът ни. Сега е време всички да развият силите, които
Бог им е дал, за да постигнат полезност тук и един по-висш живот след
този. (164.3)
ВЯРАТА В ХРИСТОС КАТО ЛИЧЕН СПАСИТЕЛ ЩЕ ПРИДАДЕ СИЛА И ТВЪРДОСТ НА ХАРАКТЕРА.
Които имат истинска вяра в Христос, ще мислят трезво, помнейки, че
Божиите очи ги наблюдават, че Съдията на всички човеци измерва моралното
им достойнство, че небесните интелигентни същества наблюдават,
за да видят какъв характер развиват. (165.1)
ПОВЛИЯВАНЕ ОТ ВСЯКО ДЕЛО.
Всяко дело на живота, колкото и незначително да е, има своето влияние
за оформяне на характера. Един добър характер е по-скъпоценен от свет-
ски притежания, а делото за оформянето му е най-благородното дело,
поверено на човеците. (165.2)
Характерите, оформени от обстоятелствата, са променливи и противоречиви.
Техните притежатели нямат висока цел или намерения в живота.
Нямат облагородяващо влияние върху характерите на другите. Те са безцелни
и безсилни. (165.3)
УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ЧРЕЗ СЛЕДВАНЕ НА БОЖИЯ ОБРАЗЕЦ.
Бог очаква от нас да изградим характери според показания ни образец.
Ние трябва да поставяме тухла след тухла, добавяйки благодат към благодат,
като откриваме къде са слабите ни точки и ги поправям е в съгласие с
дадените ни наставления. Когато видим една пукнатина в стената на една
сграда, ние разбираме, че нещо в строежа и е неправилно. И в изграждането
на нашия характер често се виждат пукнатини. Ако тези дефекти
не се поправят, къщата ще падне, когато бурята на изпитанието връхлети
върху нея. (165.4)
Бог ни дава сила, способност за разсъждаване и време, за да изградим
характери, върху които Той може да постави Своя печат на одобрение. Той
желае всяко Негово дете да изгради благороден характер, като извършва
чисти и благородни дела, които накрая могат да се представят като една
хармонична сграда, прекрасен храм, почетен от човека и от Бога. (165.5)
В ИЗГРАЖДАНЕТО НА НАШИЯ ХАРАКТЕР ОСНОВАТА ТРЯБВА ДА Е ХРИСТОС.
Той е основа, която никога не може да бъде поклатена. Бурята на
изкушението и на тежките изпитания не може да поклати сградата, осно-
вана на Вечната Скала. (166.1)
Който би искал да расте като красива сграда за Господа, трябва да култивира
всяка сила на съществото си. Само с правилна употреба на талантите
характерът може да се развие хармонично. Така ние влагаме върху основата
това, което е представено в Словото като злато, сребро, скъпоценни камъни
– материал, който ще устои на изпитанието на Божия пречистващ огън. В
изграждането на характера Христос е нашият пример. (166.2)
ТРЯБВА ДА СЕ ОПЪЛЧИМ НА ИЗКУШЕНИЕТО.
Животът на Данаил е вдъхновена илюстрация на това какво представлява
осветеният характер. Той е един урок за всички и особено за младите.
Стриктното съобразяване с изискванията на Бога е благословение за здравето
на тялото и на ума. (166.3)
Родителите на Данаил го бяха научили в детството му на навици на
стриктно въздържание. Бяха го научили, че трябва да се съобразява с
природните закони във всичките си навици, че яденето и пиенето му имат
пряко влияние върху физическото, умственото и моралното му естество.
Той се чувстваше отговорен пред Бога за способностите си, защото гледаше
на тях като на дар от Него и не желаеше по никакъв начин да ги
омаловажи или накърни. В резултат от това възпитание Божият закон бе
издигнат и почитан в сърцето му. През ранните години на пленничеството
си Данаил премина през огненото изпитание, което трябваше да го запознае
с дворцовата гордост, лицемерието и езичеството. Едно странно училище
наистина, което трябваше да го направи годен за живот на трезвеност,
трудолюбие и верност! И той живя непокварен от атмосферата на злото,
което го обкръжаваше. (166.4)
Данаил и неговите приятели се радваха на благословенията от правилното
възпитание в ранните си години, но само тези предимства не биха ги
направили това, което бяха. Дойде време, когато трябваше да действат сами,
когато бъдещето им зависеше от собствените им постъпки. Тогава те решиха
да бъдат верни на уроците, научени в детството. Страхът от Бога,
който е началото на мъдростта, бе основа на тяхното величие. Неговият Дух
укрепява всяко искрено намерение и всяко благородно решение. (167.1)
ЦЕЛТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОКА.
Ако младежите днес трябва да застанат като Данаил, те трябва да
напрегнат докрай всеки духовен нерв и мускул. Господ не желае да останат
новаци. Той желае да достигнат най-високия кръг на стълбата, за
да могат да стъпят от нея в Божието царство. (167.2)
Ако юношите правилно оценяват този важен въпрос – изграждането
на характера, те ще разберат нуждата така да извършват работата си, че
тя да издържи изпита пред Бога. Най-скромният и най-слабият с упорити
усилия и със съпротивление на изкушението, търсейки мъдрост отгоре,
може да достигне висоти, които сега изглеждат невъзможни. Тези цели
не може да се постигнат без решително намерение за верност в изпълнението
на малките задължения. Това изисква постоянно бдение, за да може
изкривените черти да не се оставят да се затвърдят. Младежът може да
има морална сила, защото Исус дойде на света да бъде наш пример и да
даде на всички юноши, а и на хора от всички възрасти, божествена помощ.
(167.3)
ДА СЕ ПРИЕМА СЪВЕТ И УКОР.
Които имат дефекти в характера – в поведението, в навиците и в живота,
трябва да внимават на съвета и укора. Този свят е Божия работилница и
всеки камък, който може да се използва в небесния храм, трябва да бъде
оформен и изгладен, за да стане изпитан и скъпоценен, годен за своето
място в Божията сграда. Но ако ние отказваме да бъдем научени и
дисциплинирани, ще бъдем като камъни, които няма да бъдат обработени
и полирани и ще бъдат отхвърлени настрана като непотребни. (168.1)
Може би за изграждането на вашия характер трябва да бъде извършена
много работа, та грубият камък да бъде оформен и изгладен преди да
запълни мястото си в Божия храм. Не трябва да се изненадвате, ако Бог
отстранява остри ъгли от вашия характер, докато бъдете подготвени да
заемете мястото, което Той е определил за вас. Никое човешко същество
не може да извърши тази работа. Само Бог може. И бъдете сигурни, че
Той няма да удари нито един път с длетото Си без нужда. Всеки път го
прави с любов и за вечното ви щастие. Той познава вашите несъвършенства
и работи, за да възстановява, а не да унищожава. (168.2)