Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Когато “цялата земя учудена отиде след звяра” – Семинар върху пророчествата – Лекция 11 – Сега това е ясно – Ясно представяне на пророческите истини – Лио Скривън
Търсейки текст, с който да започна тази глава, попаднах на молитвата на псалмиста – “Изпрати светлината Си и истината Си – те нека ме водят; да ме заведат в Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.” (Пс. 43:3) Надявам се всеки един от нас всеки ден да се моли така: “Господи, изпрати светлината Си и истината Си да ме водят!”
Един от най-големите въпроси днес е: “Какво е истина?” Има толкова много гласове. Има повече от 500 църкви и всички казват: “Това е истината!” Дяволът желае да обърка нещата така, че най-накрая хората да вдигнат безсилно ръце и да се откажат от християнството въобще. Но над цeлия този лабиринт от обърквания противоречия, традиции и гласове говори Бог. И винаги го прави толкова просто. Библията дава три основни дефиниции на истината. – Първо, Исус е пътят, истината и живота (Йоан 14:6) Следвайки Него сме в безопасност. Второ, “Твоето Слово е истина” (Йоан 17:17). Писанията разкриват Бога. Трето, “законът Ти е истина” (Пс. 119:142), защото е отражение на Божия характер. Съобразявайте се с тези три прости неща и ще сте в безопасност.
В предишната глава изучихме основно въпроса за Божия свят почивен ден в цялата Библия – от Битие до Откровение. Нека сега отново погледнем съботата в светлината на тези три прости правила и да се уверим, че сме на прав път. Да започнем с Исус.
В Мат. 12:8 четем, че Исус е Господарят на съботата. Освен това, прочетохме, че е спазвал съботния ден всяка седмица. (Лука 4:16) Преди да се възнесе, каза на Своите ученици, че “Ерусалим ще бъде разрушен.” Той погледна 40 години напред в бъдещето и каза на учениците си да се молят бягането им от града да не се случи в съботен ден. (Мат. 24:20) А в Йоан 15:10 каза, че е упазил заповедите на Отца Си. Исус е истината и затова ние сме сигурни, когато следваме Неговия пример.
Следва Библията. Прочитаме я от край до край, но единствения почивен ден, който откриваме в нея е седмият ден – събота. В началото на Библията, в Бит. 2:1-3 и в Изх. 16 глава откриваме какво заповяда Бог на човека и на израилтяните по-късно. Продължаваме в Новия завет и виждаме Исусовия пример, както и примера на Неговите ученици в Деян. 13:14,42-44 и 18:4. След това прочитаме, че дори и в новото небе и земя ще пазим съботата цяла вечност! (Исая 66:22,23) Така че, щом Библията е истината, то със сигурност знаем, че Божият почивен ден е събота. В Библията има повече от 140 стиха, потвърждаващи това.
И накрая – законът. Точно в центъра му четем: “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа – ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изх. 20:8-11) Знаем, че законът е истина и затова трябва да го спазваме! Всред бурята от бъркотии можете да имате мир, пазейки съботата, защото ще знаете, че следвате истината.
Истинската тема на тази глава няма да е почивният ден – съботата. Тя ще бъде: “Следваме ли истината?” Исус казва, че ако не го правим, напразно Му се покланяме. Мат. 15:8,9 – “Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят като преподават за поучения човешки заповеди.” С други думи, много е възможно да ходите на църква всяка седмица, да проповядвате дори, да пеете, да се молите и все още да сте напълно изгубен! Ако следваме човешки заповеди вместо Божиите, нашето поклонение е безполезно. Бог е казал това, не аз.
Ако Исус беше казал “сряда”, трябваше да Му се покланяме в сряда. Ако беше казал “неделя”, тогава – в неделя. Ако е казал “събота”, значи – събота. Ние искаме да Му служим в Дух и истина!
След като повечето християни днес спазват неделята – първия ден от седмицата – мисля, че е честно да прегледаме всеки текст в Новия Завет, в който се споменава неделята или първият ден на седмицата и да видим дали можем да открием нещо за това дали той е свят или свещен, или дали има някаква промяна от събота към неделя. Те са само осем. Нека ги изследваме един по един.
1. Йоан 20:19 – “А вечерта на същия ден – първия ден от седмицата – когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и каза им: Мир вам!” Това беше след разпятието и учениците се бяха събрали на едно място поради страха си от юдеите. Със сигурност нищо не е казано относно святостта на първия ден.
2. 1Кор. 16:1,2 – “А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.” Тук Павел пише на коринтяните, на които по-рано беше проповядвал “всяка събота” (Деян. 18:1-4). Той ги моли да помогнат на светиите в Ерусалим, където има глад. Инструктира ги да събират помощта и “да я имат при себе си” в първия ден на седмицата. Това би могло да означава много неща, но Павел явно не е считал първия ден за свят почивен ден, а го е третирал по-скоро като обикновен работен ден. Чувал съм някои хора да използват този текст, за да доказват, че тогава е било поставено началото на благотворителните неделни вечери. За това трябва доста въображение. Фактически, това е невъзможно по няколко причини. Първо – Павел е знаел, че коринтските вярващи са били пазители на съботата, защото 18 месеца им е проповядвал всяка събота. (Деян. 18:1-4) Освен това, колектата е била за “светиите”. Павел е писал и на други хора със същия апел за помощ (виж Римл. 15:25,26; Деян. 11:26-30) И накрая – казва им “да го имат при себе си”. Ако складираш нещо, това предполага доста работа – пакетиране, консервиране на плодове и зеленчуци и събиране на провизии. Ако неделята – първият ден беше свещен, Павел никога не би искал такова нещо от тях!
3. Деян. 20:7-12 – “И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта и продължи словото си до среднощ. И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани. И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж. И дигнаха го мъртво. Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него. След това той се качи горе, разчупи хляба, та похапна и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. А момчето доведоха живо и доста се утешиха.” Тук четем за една проповед на Павел преди сбогуване, продължила цяла нощ, в първия ден. Забележете, че той проповядва до “среднощ”. Според Библията новият ден започва със залеза на слънцето. 24-часовият ден има 4 фази – 1. Залез. 2. Полунощ. 3. Изгрев. 4. Обяд. и отново залез. Така, че – това беше събота вечер, слънцето беше залязло и беше започнал първият ден. Павел проповядва до полунощ, хапна малко и пак говори до разсъмване, след това вървя 30 мили с багажа си, хвана кораб и продължи пътуването си. Това просто потвърждава, че имаше съботно-вечерно богослужение, което продължи повече и се прехвърли в следващия ден, който отново беше третиран като най-обикновен ден за работа и пътуване.
4. Има още пет текста – Лука 23:56-24:1 – ““И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в събота си почиваха според заповедта. А в първия на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.”
5. Марко 16:1,2 – “А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия, купиха аромати, за да дойдат и да го помажат. И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано – когато изгря слънцето.”
6. Марко 16:9 – “И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.”
7. Йоан 20:1 – “В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.”
8. Мат. 28:1 – “А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.” Всички те просто представят библейската равносметка за Исусовата смърт, погребение и възкресение в първия ден от седмицата. Във всеки един от тях библейската събота е денят преди първия ден неделя. Така, че не е възможно неделята да е библейският почивен ден.
Честно прегледахме всички текстове в Новия завет, в които се споменава неделята или първият ден, но в тях не открихме нищо, което да сочи, че тя е почивен или свят ден. Както разгледахме в предишната глава, това, което промени деня за поклонение, бяха човешки декрети. Нека погледнем един цитат от “Преработен катехизис на католическата доктрина”, преп. Питър Чапман, 2-ро изд., стр. 50:
“Въпрос: Кой е почивният ден?
Отговор: Събота е почивният ден.
Въпрос: Защо ние съблюдаваме неделя вместо събота?
Отговор: Съблюдаваме неделя вместо събота, защото Католическата църква на своя Събор в Лаодикия през 336г. прехвърли святостта от съботата върху неделята.
Ето откъде идва неделята – ясно и просто.
За да разберем как и защо се случи това, ще трябва да поровим малко в историята. Ще се върнем назад във времето – в първата империя, управлявала света – Вавилон. Във Вавилон са се покланяли на Слънцето като дарител на живот и топлина. В своето идолопоклонничество, те използвали първия ден като ден за поклонение и го наричали “Ден на слънцето” (Sun-Day). Тази фалшива религиозна пактика била продължена и от последвалите Вавилон империи – Мидо-Персия, Гърция и Рим. Слънцепоклонението в първия ден от седмицата било така здраво загнездено даже в умовете на Божия народ, че и те го практикували. Нека прочетем Езек. 8:14-16 – “Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом и ето – там седяха жени, та оплакваха Тамуза. И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.
И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже – с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.” Бог каза, че за Него това беше мерзост. Днес всичко това е християнизирано, но все още е мерзост за Него.
След като езическият Рим продължи това слънцепоклонение, папският Рим просто го прие. Император Константин го постави в християнски контекст. Сега вече този ден не се празнуваше повече в чест на слънцето, а в чест на Христовото възкресение в неделя. Но докато честването на Христовото възкресение е нещо похвално, то изместването на Божията заповед от човешки традиции е смъртно опасно! Исус говори за това в Марко 7:7-9,13 – “Обаче напразно Ме почитат като преподават за поучения човешки заповеди. Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание (измиваня на шулци и на чаши; и много други неща правите). И казва им: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!… И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща, подобни на това.” И отново в Мат. 15:8,9 – “Тия люде се приближват при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче, напразно Ми се кланят като преподават за поучения човешки заповеди.”
След като веднъж извърши тази промяна, папският Рим я превърна в стълб на своите доктрини и вярвания. Обърнете внимание на следните цитати:
Т. Енрайт в своя лекция в Хартфорд, щата Канзас на 18 февруари 1884г.: “Неведнъж съм предлагал 1000 долара на всеки, който ми докаже единствено от Библията, че съм длъжен да освещавам неделята. В нея няма такъв закон. Това е закон само на Светата Католическа църква. Библията казва: Помни съботния ден, за да го освещаваш. Католическата църква казва: Не! Чрез моята божествена сила аз отменям съботния ден и ви заповядвам да освещавате първия ден от седмицата! И ето! Целият цивилизован свят се покланя и покорява на заповедта на Светата католическа църква!”
Д.Б. Рей, “Папските борби”, 1892г., стр. 179: “От същата тази католическа църква вие сте приели вашата неделя и тази неделя като Господен ден е установена като традиция; и целият протестантски свят е приел тази традиция, защото в Писанието няма нито една йота в нейна подкрепа. Следователно, това, което сте приели като ваше правило на вярата – разбира се, съвсем нелогично – както и вашата неделя, сте ги приели от авторитета на Римската Католическа Църква.”
Т. Енрайт, в лекция, изнесена през 1892г.: Няма друга църква по лицето на земята, която да има тази сила и да упражнява тази сила – да създава закони, отнасящи се до съвестта, до поклонението пред Бога и до адския огън. Например, неделната интитуция. Какво право има която и да е друга църква да освещава този ден? Отговорете ми според третата заповед (папството е променило четвъртата заповед и я нарича трета), която казва: Помни съботния ден, за да го освещаваш. Но неделята не е събота. Всеки ученик знае, че неделята е първият ден от седмицата. Не веднъж съм предлагал хиляда долара на всеки, който успее да ми докаже единствено от Библията, че неделя е денят, който трябва да освещавам, но досега никой не ми се е обадил да поиска парите. Светата Католическа Църква беше тази, която промени деня за почивка от събота – седмия ден в неделя – първия ден от седмицата.”
Сега вече можете ясно да разберете защо Бог казва, че “целият свят учуден се поклони на звяра”. (Откр. 13:3,8) Защо Божият народ в Откровение стои като контраст? Защото се покланя на “Този, Който е направил небето и земята” (Откр. 14:7) и пази Неговите заповеди. Всичките десет – включително и четвъртата! Откр. 14:12 – “Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.” Откр. 22:14 – “Блажени, които изперат дрехите си, за да имат паво да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града.”
Бог страда, когато избираме да следваме хора, а не да Му се покоряваме с любов. Днес Той отново ни призовава да следваме истината. Поради тази причина Бог вдъхнови един от големите пророци да даде пророчество, че в последните дни ще има заповед – да бъдат опазени хората, които са възстановили тази истина. Ти можеш да бъдеш част от изпълнението на това пророчество. То се намира в Ис. 58:12-14 – “И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места, ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население. Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден и наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема и го почиташ като не следваш в нея своите си пътища и не торсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Якова. Защото устата Господни изговориха това.” “Развалините”, които трябва да бъдат поправени, това е съботният ден, за да се превърне той в “наслада” – най-щастливия ден от седмицата. “Запустялото място” е Божият закон. Четвъртата заповед се нуждае от възстановяване. Бог каза, че именно това ще направи Неговият народ.
Но, не забравяйте, че каквото и да направи Бог, Сатана го фалшифицира. Ето и фалшификацията на това пророчество според Езек. 22:26 – “Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха святите Ми вещи; не правеха разлика между свято и скверно, нито показваха на хората различието между чисто и нечисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях.”
Тези хора “престъпват закона” и “крият очите си от съботите”. И тъй като има очевидно престъпване на закона, те се опитват да фалшифицират възстановяването. Стих 28 – “И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни видения и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Йеова!, когато Господ не бе говорил.” “Мажеха с кал” – какво означава това? Две неща:
1. Говореха лъжи. Що е лъжа? 1Йоан 2:3,4 – “И по това сме уверени, че Го познаваме – ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го!, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него.”
2. Казваха: “Така говори Господ Йеова!”, когато Господ не бе говорил. Ако днес има област, за която християните казват: “Така говори Господ”, а Той не е говорил така, то това е освещаването на неделята!
Насърчавам ви да изберете да застанете на Божия страна и да се присъедините към милионите хора по целия свят, които са открили, че седмият ден – съботата е “наслада”!
Някои може да кажат: “О, не знаех. Години наред вярно съм освещавал неделята без да знам, че така нарушавам Божия закон!” За тях ще прочета окуражителните думи в Деян. 17:30 – “Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.” Когато не знаеш, Бог просто подминава нарушението, но сега, когато светлината е изгряла над истината и Божиите заповеди, за нас е време да се покаем!
Често хората питат: “Всички хора, които пазят неделята ли ще бъдат изгубени?” Не! Мнозина не са имали привилегията да чуят тази истина, но когато тя стигне до нас, сме длъжни да се покорим. Бог никога не осъжда докато хората с в тъмнина. Библията осъжда онези, които избират да следват тъмнината, а не светлината. Йоан 3:19-21 – “И ето що е осъжданието – светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му, но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.”
Днес Бог те призовава да следваш истината и да станеш част от онази група в Откровение, която Го обича и пази Неговите заповеди.
ИСТОРИЯ НА ОПИТИТЕ ЗА ЗАМЯНА НА СЪБОТАТА С НЕДЕЛЯ
Бог не се променя. Неговият закон също не се поменя. Бог нарича седмия ден “събота – ден за свята почивка”. Библията не дава никакви белези за каквато и да е новозаветна промяна на този факт. Нека отворим страниците на историята след написването на Библията и открием кога са били правени опити за промяна на почивния ден.
В Новия Завет не се споменава нито дума за каквато и да било борба срещу съботата в апостолската църква. Въпросът за обрязването едва не разцепил младата християнска църква и по този въпрос били изписани много книги. Но, въпреки че пазенето на съботата било по-съществена част от юдаизма, не намираме никакви дискусии за това в Библейските времена. Нещо повече, сто години след Христос съботният въпрос изобщо не е бил повдиган. Но вече през ІІ, ІІІ и ІV век това става много пъти, т.е. – това би трябвало да е времето, когато човекът се е опитал да въведе нов ден на поклонение.
Не само Даниил, но и апостол Павел е пророкувал, че ще дойде отстъпление (2 Сол. 2 глава). Предсказаното отстъпление се надигнало с промяната на християнските практики, настъпила около 100-300 години след възникването на църквата. Промяната на съботата е само една от многото, които станали в ранната църква по онова време.
Освещаването на неделята навлязло в християнската църква съвсем невинно и първите му защитници никога не били и сънували, че един ден тя ще заеме мястото на библейската събота. Пазенето на неделята произхожда от Рим по време на управлението на император Адриан през ІІ век. Адриан непрестанно преследвал евреите в Рим. В опита си да бъдат отделени от тях и да избегнат гонението и преследването, ранните римски християни започнали да пазят неделята едновременно със съботата. По-късно те дали като основание за това възкресението на Исус. Много постепенно тази практика – да се пазят съботата и неделята в чест на възкресението едновременно – се пренесла из целия християнски свят. За да акцентира на важността на неделята като празник в чест на възкресението, Римската църква разпоредила да се пази една специална неделя, а именно – Великден. Много християни държали този празник да бъде на една и съща дата всяка година, но Римската църква настоявала той да е винаги в неделя. Рим победил.
Забележете колко много християнски писатели споделят факта, че през ІІІ и ІV век църквата е спазвала събота и неделя едновременно.
“На някои места няма определен ден, на който да се предлага Причастие; на някои места се предлага в събота и в Господния ден (неделя), а някъде само в Господния ден.” Писмо № 54 до Януариус, Августин ( умрял през 430г.)
“Пазете съботата и Господния ден – първият е паметник на сътворението, а вторият – на възкресението.” Правила на светите апостоли, кн. 8, гл.33, т.7, стр.495.
“Нека робите работят пет дни, но в събота и в Господния ден, нека си отдъхват и ходят на църква, за да бъдат обучавани в благочестие.” Правила н светите апостоли, кн. 7, гл. 23, т. 7, стр. 469.
“Те нямат публични служби, освен в събота и неделя, когато се събират в третия час за Светопричастна служба.” Основи ІІІ, кн.3, гл.2, т.2, стр.213, Йоан Касийски (умрял ок. 440г.)
“С какви очи гледате вие на Господния ден (неделя) – вие, които безчестите съботата? Не знаете ли, че тези два дни са братя?” Григорий Нисийски (331-396), Укор, т.46, кол.309 (на гръцки)
Виждате как в продължение на няклко века църквата е пазила събота и неделя едновременно. Постепенно, обаче, съботата ставала все по-маловажна и по-маловажна, а неделята – все по-важна. Тази промяна се откроявала особено силно в Рим.
За ранната църква съботата била ден на радост, ден на очакване и наслада. В Рим, напротив – съботата била превърната в ден на пост и униние, а неделята – в ден на радост. По този начин, хората започнали да очакват неделята с нетърпение, а от съботата да се страхуват. В края на краищата, това постлало пътя към окончателното отхвърляне на съботата и хората били подготвени да приемат неделята. Въпреки това, можем да отбележим, че другите християнски църкви не последвали веднага примера на Рим:
“В Константинопол хората се събират (както и почти навсякъде другаде) в събота, но и в първия ден от седмицата, който е съблюдаван в Рим или Александрия.” Созомен (умрял през 440г.), Църковна история VІІ, гл. 19
Ето така, чак 400 години след Христос, както ни уверяват историците, почти всички християнски църкви по света все още пазели съботата, но в Рим нещата стояли различно. Там оконочателно били престанали да пазят съботата и пазели само неделята.
През цялото това време се водели значителни дискусии в църквата по въпоса за подмяната на съботата с неделята. Много от тях били записани и съхранени до наши дни. Ето някои от тях:
“В събота да бъдат четени на глас Евангелията и други части от Писанията.” Чарлз Джоузеф Хефле (343-381), История на християнските събори, т.2, стр.310.
“Въпреки че повечето църкви по света празнуват свещените тайнства на съботата всяка седмица, то християните в Александрия и Рим – отчитайки някои древни традиции – са отказали да правят това.” Сократис Скутазикус, Църковна история, кн.5, гл.22, стр.132.
“В съботния ден ние се събирахме не, защото бяхме заразени от юдаизъм – тъй като не пазехме всичките старозаветни съботи – но в събота идвахме да се поклоним пред Исус – Господаря на съботата.” Атанасиус, Хомилия де сементе, т. 28, кол.144 (гръцки)
Виждате, че в края на ІІ, през ІІІ и ІV век е имало значителни дискусии по съботния въпрос. Практиката на едновременното съблюдване на двата дни започнала в Рим. Практиката на постепенното омаловажаване на съботата и постепенното издигане на неделята също започнала в Рим. След като властта на Рим се разраства и той започва да управлява останалите църкви, неделното поклонение също се разпространява. Когато през 600г. Рим се опитва да завладее Келтската църква, един от въпросите, по които двете църкви имат различия (и един от въпросите, заради които Келтската църква отказва да признае Рим), е съботният въпрос. Забележете какво казват историците:
“Келтите разрешаваха на своите свещеници да се женят, а Рим забраняваше. Келтите си имаха свои съвети и създаваха собствени закони, независимо от Рим… Келтите ползваха Библия на латински вместо Вулгата и пазеха съботата като ден за почивка, а в неделя имаха специални религиозни служби.” Флик, Възход на средновековната църква, стр. 237.
Спазването на съботата било така дълбоко вкоренено в новозаветната църква, че въпреки опитите на Римската църква да упражни натиск и да издигне неделята на нейно място, истинското почитане на съботата продължило повече от 600 години след Христа. Едва след като Римската църква установила пълен контрол над християнството през Средните векове, съботата изчезнала от хоризонта.
Години по-късно, поглеждайки назад към тези векове, когато постепенно е заменила съботата с неделя, Римската църква гордо заявява, че това е нейно дело. Освен това, тя самонадеяно твърди, че има властта да постановява празници и почивни дни, защото всички останали църкви, в края на краищата, са я последвали в промяната на съботата. Днешните протестанти все още спазват този закон на Римската църква за почитане на неделята. Обърнете внимание на следните твърдения:
Въпрос: Коя е третата заповед?
Отговор: Третата заповед е: Помни и освещавай съботния ден.
Въпрос: Кой е съботният ден?
Отговор: Седмият ден е събота.
Въпрос: Защо ние спазваме неделя вместо събота?
Отговор: Спазваме неделя вместо събота защото католическата църква е прехвърлила святостта от съботата върху неделята. Петер Гайерман, Преработен катехизис на католическата доктрина, стр. 50.
Въпрос: Как можете да докажете, че Църквата има власт да определя празниците и свещените дни?
Отговор: Със самия акт на промяна на съботата в неделя, която протестантите са приели, като по този начин са изпаднали в противоречие със самите себе си, спазвайки стриктно неделния ден, а нарушавайки повечето от останалите празници, заповядани от Църквата.”, Съкратено издание на християнската доктрина, 1833, стр. 58.
Трудно е да се повярва, че някога чистата християнска църква е могла толкова много да отстъпи от принципите на истината, дори и за 600 години. Но тук се съдържа едно тържествено предупреждение за всички нас. Отстъплението не става за една нощ. Става постепенно, когато се пожертва някой “малък” приницип. Веднъж пожертвали един, жертването на още един става много по-лесно. След това процесът продължава, докато отстъплението се задълбочи.
В началото на ІІв. църквата все още е била чиста. Но в края на ІІв. – само сто години по-късно – е било трудно да бъде разпозната като същата църква. През ІІв., именно, са били посети семената на повечето от небиблейските учения, които избуяли през следващите векове. Пазенето на неделята било едно от тези учения, появило се през ІІв. съвсем невинно, както видяхме, но което бързо се развило до огромно отделяне от Библейската истина през следващите векове. Кое постлало пътя на отстъплението от съботата?
Първата причина за приемането на неделята били дълбоките анти-еврейски чувства, които били просмукани в църквата през първите векове. Християнската църква се опитвала да направи всичко, за да се отдели напълно от евреите, особено при гоненията на Адриан през 121-124г. По този начин всяка институция, обща за християни и евреи, се превърнала в обект на промяна. Пазенето на неделята, вероятно, е започнало просто като опит да се покаже, че християните почитат не само съботата, но имат и един допълнителен ден за поклонение. По този начин щели да се отличат от евреите. За да подчертаят още повече своята омраза към юдеите, те започнали да въвеждат и доктринални промени. Тези промени започнали, както вече видяхме, в Рим.
Анти-еврейските автори като Варнава и Юстиний Мартир били сред първите, които писали срещу съботата. Техните аргументи били, че християните не бива да пазят съботата, защото тя е еврейска и ако го правят, трябва да бъдат считани за евреи. По-късно, през ІVв., било взето следното решение:
“Християните да не еврействат като не работят в събота, а да работят в този ден; а Господния ден да почитат специално и, бидейки християни, да не работят в този ден, ако е възможно. Ако, въпреки това, се намери, че еврействат, да бъдат изключени от църквата.” Хефле, История на съборите на християнскта църква, т.2, стр.316.
Оттук става ясно, че една от причините, поради която защитавали пазенето на неделята била, че съботата е еврейска. Но, същевременно се допускало християните да не работят в събота. С други думи, имало много християни, които все още спазвали съботата по онова време, а църквата в Рим се опитвала да узакони промяната.
Друго влияние, което довело до приемането на неделята, било разпространението на гностицизма и платоновата философия. В ранните векове имало езически философи, които се опитвали да спечелят контрол върху християнската църква.
Гностическият ден на поклонение бил неделята, посветена на слънцето, което било техният бог. Много от ранните християнски автори, които подкрепяли неделята, били повлияни от гностическите и платоновите философи. Фактически, гностическото и особено платоновото влияние върху християнското мислене, било по-голямо в Рим и Александрия. Затова и тук била най-силната подкрепа в полза на неделята.
Друго влияние в ранната християнска църква бил митраизмът – древен източен култ към слънцето. Този култ достигнал до Рим през ІІв. И станал популярен през ІІІ и ІVв. Централен предмет на този култ било поклонението на слънцето през първия ден от седмицата. Историците са описали влиянието на митраизма върху християнството по този начин:
“Аврелий… създаде нов култ към “Непобедимото слънце”. Служеше се във великолепни храмове, от свещеници, издигнати до ранга на древните римски жреци… Утвърждавайки този нов държавен култ, Аврелий, всъщност, обяви детронирането на стария римски Пантеон от божества и приемането на семитското слънцепоклонение.” Франц Кюмонт, Астрология и религия сред гърците и римляните, стр. 55,56.
“Двете противоположни вярвания (християнството и митраизмът) се движели в една и съща интелектуална и морална сфера и човек можел да премине от едното към другото без шок и прекъсване.” Кюмонт, стр.210.
“Поклонниците на Митра пазели свято неделята и празнували раждането на слънцето на 25 декември.” Франц Кюмонт, Мистериите на Митра, стр. 191.
“Спазването на неделята като Господен ден прозхожда отчасти от митраизма. Аргументът, който се използва понякога, а именно – че неделята е избрана заради възкресението – не е добре издържан.”, Гордън Лейнг, Останки от Римската религия, стр. 148.
“Като празник на слънцето, неделята е била свещеният ден на Митра и интересно е да се отбележи, че щом Митра е признат за “Господ Бог”, то неделята е “Господен ден” много преди християнските времена.” А. Уигъл, Идолопоклонството в нашето християнство, стр. 145.
Когато Константин се обръща към християнството в началото на ІVв., той се опитва да обедини своята империя чрез християнската вяра. И тъй като повечето от неговите поданици били езичници, привикнали към езически практики и езически дни на поклонение, изглеждало напълно разумно той да използва своето влияние да накара тези езичници да станат християни. Така той придал на неделята официално значение и насърчил римската църква в пазенето й като издал първия държавен закон в нейна полза, заповядвайки всички да почиват в почитаемия ден на слънцето.
“В починаемия ден на слънцето магистратите и народът да почиват по градовете и всички работилници да се затворят.” Константин, 7 март 321г., История на християнската църква, т.3, стр.380.
Виждате как отстъпвайки от истината, ранната църква заместила Господната събота с деня на слънцето. Това била постепенна промяна, невинна в началото, но с опустошителни резултати. Нейният път бил постлан от анти-еврейските чувства, гностичните и платоновите учения, повлияли римските християни, както и езическото поклонение пред слънцето, дошло от митраизма. За езичниците било много по-лесно да станат християни, имайки общ почивен ден с тях. Вместо да се обърнат, те донесли своето езичство със себе си и християнството било покварено.