Кой беше Ханеман – Част 2 – Горчивите методи на лечение – Пътищата на заблудата в алтернативните методи на лечение – Манфред Хайде

Основателят на хомеопатията беше лекарят д-р Самуел Ханеман /1755-1843/, приблизително съвременник на Гьоте. Според Блатеер /8/, той бил приятел на Месмер, който разви магнетизма и по негово време се считал за голям богохулник и ненавиждал името Исус. „От своето детство още Ханеман е стоял доста далеч от християнството“ /9/.
„Бих искал да отбележа от какъв богохулен дух очевидно е бил обладан Ханеман. Да окачествяваш Исусовата изцеляваща служба като измислица и суеверие и да противопоставяш Конфуций като истински изкупител, това не може да бъде разбирано по друг начин освен като атака срещу спасителната вест на Нашия Господ Исус Христос. Важно ще бъде да видим това много ясно, с оглед на развитото от Ханеман учение.
Трябва да сме наясно, че днешната хомеопатия е немислимо да бъде отделена от нейния създател, и дори самите християнски хомеопати не се боят да признаят заслугите на Ханеман, та дори почтително да се покланят на този голям майстор на природолечението“ /10/.
Ханеман е бил един независим философ и без съмнение е притежавал интелектуални способности, защото той не е приемал лесно онова, което тогавашната медицина е учила, но е имал собствени размисли. Той защитавал някои становища и подтикнат от собствени опити, в него узряла мисълта, че би било възможно веществата, които при здравите предизвикват определени „болестни знаци“ и смущения във функциите на тялото, в по-голямо разреждане да могат да излекуват болестите, които се изразяват с подобни, конкретни симптоми. Така той издига така нареченото „правило на подобието“, което казва, че „подобното се лекува с подобно“ /Simila similibus curentur/.
„Принципът на подобието е бил въведен и прилаган в ръкописите на всички медицински култури от Тибет, Китай и Арабия до Хипократ и Парацелзиус. Заслугата на Ханеман е била да преоткрие този лечебен принцип през 1796 г. и през следващите години да го подкрепи и обнови“ /11/.
Следователно още преди Ханеман принципите на хомеопатията са били застъпени. Около 400 г. пр. Хр. гръцкият лекар Хипократ вече споменава в своите записки този принцип. Швейцарският лекар алхимик Парацелзиус през 16 век учи, че сравняването на подобното с подобно ще доведе до откритие на тайните лечебни средства.
„Трите стълба, на които се опира хомеопатията са повече от прогнили, сектански, затънали в блатото. Хомеопатията в никакъв случай не е метод на лечение, а една заместваща религия. Изключено е да спорим, дали след толкова много разреждания, в Д23-потенция все още се намират някакви активно действащи молекули или не. Който чете онова, което Ханеман казва ще стигне до убеждението, че стремежът на Ханеман, а така също и на всеки хомеопат е да доведе човека в хармония с космоса и това да се постигне чрез хомеопатични средства. Ханеман е бил франкмасон и е симпатизирал на деизма. Неговото мнение за Конфуций и произведенията му е: „Тук четем за Божествената мъдрост, без чудеса, без измислици и без суеверие.“ Той хвали Конфуций като благодетел на човечеството, „който ни води по правия път към истината и към Бога 650 г. преди фантазьора /Исус Христос/“.
Това изказване няма ли да накара един християнин да застане нащрек? Ние не можем да отделим учението от личността. Никой не може да каже, че той одобрява хомеопатията, но се дистанцира от Ханеман!
Ханеман е поддържал още и учението на Антон Месмер, откривателят на животинския магнетизъм и назовал месмеризма „голяма божия дарба“ и във връзка с хомеопатията – съвършеният начин за излекуване на болните хора“ /12/.
Това, че Ханеман е вярвал на „животинския магнетизъм“ /месмеризъм/ се вижда от книгата „Чистото учение за лекарствата“, където той твърди, че една магнитна желязна пръчка може да предизвика „силна промяна на нашето здравословно състояние.“

Принципът на подобието
Вече споменатият метод въз основа на подобието е ядрото на хомеопатията. Думата хомеопатия е съставена от гръцките думи „хомоион“ /подобно/ и „патос“ /болест – „патайн“- страдам/.
Ханеман е стигнал съвсем случайно до правилото на подобието. При един собствен опит, той открил, че перуанското хининово дърво, за което се знаело, че лекува маларийната треска, самата хининова кора при приложение върху здрави хора – предизвиква температура. Установено било, че прието в големи дози, лекарството предизвиква дори при здрави хора онези болести, които в малки дози се лекуват от същото лекарство. Този експеримент от 1790 г. научил Ханеман на един друг принцип на хомеопатията, именно изпитването на лекарствата върху хората. Гореспоменатият принцип на въздействие на лекарството, породено от опита се смята за рождената дата на хомеопатичната медицина.

Алопатия
За разлика от принципа на подобието, фармакологичната терапия представя „алопатията“, друго въведено от Ханеман определение за традиционната медицина – едно излекуване чрез действието на много на брой, лекарства прилагани за подтискане на болестотворните симптоми. Също така то се насочва и към оплакванията, към подтискане на болката. Алопатия означава също така и действие, насочено срещу болестта. Следователно то е противодействащо средство, антидот и произлиза от гръцката дума „allos“- друг и „pathos“- болка.
„Алопатията днес е най-разпространеният и прилаган метод на традиционната медицина, тя е част от научно точно обоснованите строги природонаучни учения и закони… Веществата навлизат веднага в кръвта и се противопоставят на болестния процес…“ /9/.
Също така тук трябва да се спомене, че за съжаление има много малко алопатични медикаменти, които да са напълно безвредни. Когато човек отрича напълно хомеопатията, то това далеч не означава, че може да застане без изобщо да разсъждава на другия край на алопатията и да я приеме напълно.
Хомеопатията е поела друг път в сравнение с алопатията. При хомеопатията болестта трябва да бъде отстранена със същото вещество, което предизвиква болестта.

Хомеопатичните потенции
Един друг принцип на хомеопатията е разреждането или потенциите – учение за малките лекарствени дози. Следователно не трябва да се действа – за разлика от алопатичната терапия – чрез много и силни медикаменти, но посредством едно съвсем специфично средство, което е представено на болния в значително разреден разтвор /хомеопатична доза/. Хомеопатията се базира на схващането, че именно от тези разреждания произлизат лечебните сили на „стимулиращата“ терапия. Често критиците на хомеопатията твърдят, че в това „лекарство“ се съдържала около една молекула от действащото вещество. Следователно това означава практически нищо! Тъкмо този силно разреден разтвор е спорната точка при хомеопатията.
Какво трябва да разбираме под хомеопатични потенции? Производството на хомеопатичните потенции /разреждането за Ханеман означава потенциране, динамизиране, следователно засилване/ е вследствие на известното в общ план според Десетичната система /тук се засяга буквата Д с цифра означаваща хомеопатичния медикамент/, а при неразтворимите вещества чрез използването на млечна захар /триторациони/. Изходящите субстанции се казват първоначални /изходни/ тинктури или есенции, а разреждането – потенции. Наименованието „потенция“ е избрано от Ханеман, защото не става въпрос само за едно разреждане, а за покачване на въздействието, т.е. едно потенциране на въздействието.
Според Ханеман „разрежданията“ не са били само разреждания, а един път, за да бъде заменено лекарството с една определена сила, с цел да настъпи успех при изцелението. Така той говори за една „динамизация“, за едно повишаване на силата /потенциране/.
В своята книга /13/ Ханеман подчертава, че от Д30 „материята е толкова редуцирана, че има една малка частица, която не може да се изрази с число. Изключително вероятно ще бъде с помощта на тези динамизации материята да се разтвори напълно в нейната духовна същност и при това в нейното чисто, първоначално състояние да може да се разглежда като продължаваща да съществува от тази неразвита духовна същност.“
„Обяснението, че чрез разреждането лекарственото средство се било динамизирало и се е превърнало в „лекарствен“ дух, почива на магически представи“ /1/.
В своето предисловие към V част на „Хронични болести“ Ханеман пише:
„Хомеопатичните динамизации са истинско събуждане на естествените телца, скрити по време на тяхното първично, сурово състояние, лечебни качества, които са способни да въздействат почти духовно върху нашия живот, това означава върху нашите чувствителни и възбудими нишки.“
Ханеман въведе отначало стотичната система, той разреди съответно 1 грам първоначална субстанция с 99 грама разредител. По късно се премина вместо стотична система да се прилага десетична при производство на потенции. Като се казва, че ще се разрежда в десетичната система, това означава 1 част активна субстанция ще се смеси с 9 части разредител. Едно разреждане от 1:10 е Д1, а от 1:1 000 000 /едно към един милион/ се казва Д6. В областта до Д6 се говори за дълбоки, а над Д12 за високи потенции. Други, като напр. Дорси от Виена говорят за дълбоки потенции, когато се стигне до Д4, при Д6-Д12 – за средни потенции и при Д30-Д200 за високи потенции.
Чисто математически може да се докаже, че при разреждания до Д20-23 все още може да се намери молекула от първоначалната изходна субстанция, но при разреждания над това число, статически не е налична повече никаква молекула от изходната субстанция, веществената област тук вече е изоставена!

Действието на хомеопатичните разреждания са „чиста глупост“
„Чисто научно погледнато тези средства е невъзможно да имат някакво въздействие. Защото чрез астрономично високите разреждания/потенции почти не е останала нито една молекула от действащото вещество /например при разреждане Д20 = 1 литър активно вещество е разтворено в световния океан, при Д31 =1 капка е разтворена в 1 милион тона земна маса. Някои привърженици на високите потенции боравят с разреждания от порядъка на Д1000 и още по-високи и при това говорят за успехи!!!/“
Така пише един вярващ лечител /14/.
„Знае се, че при Д23 вече не е налична никаква молекула от първоначалната субстанция. Всичко, което става от Д23 е чисто ритуално разтърсване на алкохолното вещество – разтворител… истинският хомеопат обаче използва Д30, за да бъде сигурен, че той не работи повече с материята“ /15/.
„От Д10 потенция нататък нашите медикаменти са напълно чисти от изходната субстанция. Хомеопатичното лечебно средство действа не според лекарствената субстанция, а чрез превръщането на субстанцията в енергия, която остава в течността, колкото повече продължава по-нататък потенцирането /16/.
„Очевиден е фактът, че в медикамента вече няма нищо от това, каквото е написано върху него. Така дозирането увеличава още повече объркването. Ако напр. пациентът получи една потенция Д6, то той трябва да взима на всеки 2 часа една доза – една доза = винаги на 7 капки или 7 глобули. От един медикамент в тридесета потенция /Д30/ той трябва да взима само един път и след това в продължение на 6 седмици не трябва да взима никакъв медикамент. За един привикнал към приемане на таблетки човек е много странно усещането, че от едно лекарство трябва да взема 7 капки и след това да чуе, че след 6 седмици отново ще става въпрос за същото лекарство – и при това при една Д200 потенция, където вече отдавна не е останало нищо.
Объркването става още по-силно, когато човек преживее, това че един хомеопат предписва на жена медикамент за нейните разширени вени, но че и същият медикамент, предписан от него действал толкова добре при възпалените сливици на нейния съпруг. При това съпругата получава следващият път при нейното възпаление на сливиците напълно различно средство. Така се вижда, че върху медикаментите не може да се препише в никакъв случай указание за това къде те помагат“ /15/.
Берлинският аптекар М. Хофман пише:
„При хомеопатията лекарствата се избират предимно според симптомите. Различните болести могат да имат едни и същи симптоми: например повишено кръвно налягане, тумор в мозъка, мигрена. Когато на един здрав човек се даде средство, което покачва кръвното налягане, и то води до главоболие, то тогава разтворът едва ли ще помогне при тумор.
Едно просто изчисление. Потенцията Д30 съответства на един грам, разпределен в потоците на Бодензее. Контрааргументът на хомеопатите е: разтвореното вещество слага отпечатък върху съзнанието чрез разклащане. Въпрос: Как аптекарят би трябвало да получи някога отново чист съд, ако въздействието на средството е лишено от субстанция, а се усилва при разреждане?
Най-хубавият аргумент на хомеопатичните медикаменти, че те са естествени и лишени от химия всъщност изобщо не е верен. Към приложението спадат неорганични соли като калиев йодид, азотна киселина, нитроглцерин – тези всичките не могат да бъдат причислени към безвредните вещества. При употребата на тежки метали като арсен, живак и олово в по-малките потенции, следователно с още относително по-високо веществено съдържание се препоръчва особена предпазливост. Така например пломбите с амалгама след 3 години отделят толкова живак, колкото съдържа десет милилитрово шишенце от хомеопатичното лекарство „Меркур сол“ Д1. За голямо учудване има хора, които са привърженици на хомеопатията, а се оставят да им бъдат извадени пломбите.
От гледна точка на природонаучните закони, основните принципи на хомеопатията трябва да се окачествят като чиста глупост“ /17/.

Космическа сила
Относно въздействието на тези изключително високи разреждания хомеопатите дават следните обяснения /8/:
„При всеки един етап на разреждането субстанцията се разклаща силно. Фината сила на веществото и енергията се вливат чрез процеса на разклащане от вън в силно разредената течност.“
В една книжка с информация за хомеопатията, издадена от „Немският Хомеопатичен Съюз“ се казва:
„С размера на потенцията нараства и градусът на разреждането и съответно нараства количеството на носителя на лекарственото средство /алкохол, млечна захар/, а съдържанието на самото лекарствено средство намалява.“
Хомеопатите разглеждат тази фина енергия на веществото като идентична с космическата сила. Самият Ханеман казва за своите методи, че те упражнявали особено влияние върху лекарственото средство. „Динамична“ нарича Ханеман също гравитацията и привличането на желязото от магнита.