Копие на ебесната действителност – 46 – Христос в Своето светилище – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Копие на небесната действителност

Такава беше извършената “по образа и сянката на небесните неща” служба. А онова, което по време на нея се правеше образно и символично в земното светилище, се осъществяваше в службата на небесното светилище. След възнесението Срасителят започна дело на наш Първосвещеник в небето. Павел казва: “Защото Хрлистос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас”. Евр. 9:24.

Службата на свещеника през цялата година в първото отделение на светилището, “отвътре завесата”, която представляваше вратата и отделяше Светая от външния двор, представлява службата, която Христос започна след възнесенито Си. Всекидневната длъжност на свещеника представяше пред Бога кръвта на жертвата за грях, а също и тамянът, който се възнасяше нагоре заедно с молитвите на Израил. Така и Христос предложи пред Отца кръвта Си за грешниците и заедно със скъпоценното благоухание на собствената правда, представя молитвите на покаялите се вярващи. Такава беше службата в първото отделение на небесното светилище.

Дотам Го последва вярата на учениците Му, когато, възнасяйки се към небето, се изгуби от погледите им. Тук се коренеше тяхната надежда, “която имаме за душата като здрава и непоколебима котва” – казва Павел, – “която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник до века” И не “с кръв от кози и от телци, но със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление”. Евр. 6:19,20; 8:12.

Очистването на небесното светилище

Тази служба се е извършвала в продължение на осемнадесет века в първото отделение на светилището. Исусовата кръв се застъпваше за името на покаялите се вярващи и им осигуряваше прощение и приемане от Отца, но греховете им все още оставаха отбелязани в книгите. Както в символичната служба в края на годината се извършваше умилостивителното дело, така и преди да бъде привършено Христовото дело за изкуплението на човека, се извършва умилостивение за отстраняване на греховете от светилището. Това е службата, започнала след свършването на 2300-та денонощия. По онова време, както бе предсказано от пророк Даниил, нашият велик Първосвещеник влезе в Светая Светих, за да извърши последната част от Своето тържествено дело – очистването на светилището.

Както в древността чрез вяра греховете на народа се възлагаха върху жертвата за грях и чрез нейната кръв се пренасяха образно върху земното светилище, така и в новия завет греховете на покаялите се чрез вяра се възлагат върху Христос и фактически се пренасят в небесното светилище. И както опетненото от грехове земно светилище се очистваше чрез символичното им премахване, така и действителното очистване на небесното трябваше да се извърши чрез премахването или заличаването на записаните там грехове. Но преди да може да бъде извършено това, трябва да се изследват книгите, за да се определи кой чрез покаяние за греха и вяра в Христос има право да се възползва от Неговото умилостивение. Следователно очистването на светилището включва и едно проучване – дело на разследване, дело на съд. То трябва да се извърши, преди Христос да дойде, за да избави народа Си, защото, когато Той дойде, наградата Му ще бъде с Него, “за да отплати на всекиго, според каквито са делата му”. Откр. 22:12

Така онези, които следваха светлината на пророческото слово, разбраха, че вместо да дойде на земята в края на 2300-та денонощия в 1844 год., Христос е влязъл в Светая Светих на небесното светилище, за да извърши последното дело на изкупление като приготовление за Своето идване.

Разбрано бе също, че докато принесеният в жертва за грях козел посочваше Христос като жертва, а първосвещеникът Го представяше като посредник, то козелът за отпущане символизираше Сатана – авторът на греха, върху когото в края щяха да бъдат стоварени греховете на истински покаялите се. Първосвещеникът посредством кръвта на жертвата за грях премахваше греховете от светилището и ги поставяше върху козела за отпускане. Когато Христос в края на службата Си чрез Собствената кръв отнеме от небесното светилище греховете на народа Си, ще ги постави върху Сатана, който при изпълнение на присъдата ще трябва да понесе последното наказание. Козелът за отпущане се изпращаше в една ненаселена страна, за да не се върне никога вече в обществото на Израил. Така и Сатана ще бъде отстранен завинаги от присъствието на Бога и на Неговия народ и ще бъде заличен при окончателното унищожение на греха и на грешниците. “Великата борба” стр. 249-258.