Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Красавицата и звярът – 2 (2-ра част) – Видях Исус да идва – Дуайт Нелсън

Зараснала ли е раната?
“И видях една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: ‘Кой е като тоя звяр и кой може да воюва против него?’ И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне” (Откр. 13:3,4,8).
На 11 януари 1992 г. дипломати, представящи повече от сто нации, се събраха в “богато декорираната царска зала на Ватикана” – както писа Асошиейтед прес – за да чуят “главното папско изложение на годината по въпросите на външната политика”. Папа Йоан Павел II отправи годишното си новогодишно послание към “всички дипломати, акредитирани в Светия Престол” (в. “Саут бенд трибюн”, 12 януари 1992 г.). Повече от 100 нации изпратиха дипломатите си, за да чуят, какво има да им каже папа Йоан Павел II за новата 1992 г. Учуден ли е някой? За периода от коронясването си през 1978 г. до 1990 г. папа Йоан Павел е посетил повече от 90 държави и е произнесъл 1559 речи на 32 езика – видени или чути на живо или по аудио-видео канали от 3.5 милиарда души. Учуден ли е някой? Кой може да се противопоставя на гео-политическото господство на Рим?
Забележете, как сп. “Външна политика”, издание за дипломатическия корпус, разглежда този въпрос и какво заглавие поставя в пролетния брой за 1990 г.: “Папската външна политика.” Статията е написана от Брайън Хеър, професор по етика и международна политика в Джорджтаунския университет и съветник по социалната политика на Католическата църква в САЩ. В нея се говори за “най-активното папство в съвременната история”. Всъщност “от времето на Средновековието не може да бъде намерено по-задълбочена концепция за папската активност” (с. 27).
Доловихте ли нотката? “От времето на Средновековието”, казва авторът. Нали точно за това се говори в Апокалипсиса – средновековна сила, чиято смъртоносна сила ще заздравее в края на времето. Тази сила ще си възвърне предишната мощ и отново ще я използва.
По-нататък Хеър отбелязва: “Ватикана действа като държава, но не просто като държава” (с. 47). “Способността на католицизма да действа и като църква, и като държава създава парадокс. Папата се е утвърдил като основна фигура в световните дела. Той обаче непрекъснато отхвърля обвиненията, че има политически интереси” (с. 36). След това Хеър отбелязва, че “ролята на Йоан Павел II, не само в Източна Европа, има особено голямо значение” (с. 36).
Нима някой остана изненадан, когато наскоро Борис Елцин избърза да отиде в Рим на една от първите си визити извън новосъздадената ОНД? Както политическата наука, така и древното пророчество дават ясно и недвусмислено обяснение на този очевиден възход на Рим. “Очевидно е, че има голям потенциал във възстановения католицизъм, воден от един папа-философ, притежаващ силен усет към гео-политическите тенденции и играещ огромна роля във взаимоотношенията Изток-Запад и Север-Юг” (с. 48).
Север, юг, изток и запад. “И цялата земя учудена отиде след звяра” (Откр. 13:3).
Чуйте думите на папа Йоан Павел II, изречени на 28 октомври 1978 г. по време на обръщението му към света по случай папската коронация. Обръщението е последователно изречено на 10 езика: “Отворете широко вратите за Христос. Отворете за спасителната Му сила границите на държави, икономики и политически системи, широките полета на културата, цивилизацията и развитието. Не се страхувайте… Искам вашата подкрепа за мисията си” (Малакай Мартин, “Ключовете на кръвта”, с. 63).
Малакай Мартин е католически учен и писател, който не може да бъде заподозрян в либерални възгледи. Той възвеличава “божественото твърдение, че папата наистина трябва да упражнява духовна власт и морално влияние върху всички, които допуснат силата му в живота си” (пак там). Ето защо Мартин, бивш йезуит и все още ревностен поддръжник на папството, описва в книгата си Йоан Павел като притежател на “безпрецедентния статус на най-влиятелното и известно човешко същество на XX век” (с. 123). “Светият Отец – пише Мартин – заема централно място на световната сцена”.
Ето и една прилика, която едва ли е случайна, между гео-религиозно-политическата сила, описана в Апокалипсиса, и твърдението на Малакай Мартин: “Най-важните факти и детайли, свързани с Римската църква, се свеждат до един основен пункт от гледна точка на всеки светски властник. Има негласно споразумение между велики политици и финансисти, че атрибутите, придаващи на Светия престол неговата гео-религиозна сила и възможности, му придават и всичко необходимо, за да притежава власт на политическата сцена. В очите на света Римската църква е уникална. Тя е напълно независима гео-политическа сила на съвременната политическа арена. По дефиниция папата е първият и най-главен гео-политически лидер” (с. 143).
След като чухте един добре познат глас от консервативното крило на католицизма, какво бихте очаквали от някой либерал в католическата църква? Пени Лерню беше латиноамериканският кореспондент на “Нешенъл католик рипортър”. Тази журналистка, спечелила множество награди, написа книгата “Божият народ: борба за световен католицизъм”, издадена през 1989 г. – годината на нейната смърт на 49-годишна възраст. Като либерална католическа журналистка Лерню отправя страстен призив към папството да изостави това, което тя нарича нарастващ авторитаризъм и йерархизъм, изискващи от католика да се подчинява на църковните декрети. “Църквата на Йоан Павел копнее за миналото. Папата желае да възстанови авторитарния църковен модел от Средните векове, когато държавата и нейните институции бяха строго католически” (с. 11).
Още веднъж срещаме не съвсем случайното мнение, че Рим се връща към средновековния модел. Още веднъж четем от католически автор за очевидния стремеж на Рим да се върне към средновековната си власт.
Чуйте Михаил Горбачов, бивш президент на Съветския съюз, а сега световноизвестен автор на статии. В статия от 9 март 1992 г. в “Саут бенд трибюн”, озаглавена “Голямата роля на папата в реформите”, Горбачов заключава: “Водех интензивна кореспонденция с папа Йоан Павел II след срещата ни във Ватикана през декември 1989 г. Мисля, че диалогът ни ще продължи.”
След това бившият президент заявява: “Лично аз бих се радвал да мога да продължа да работя с папата и съм сигурен, че това желание е взаимно.” Според Горбачов каква ще бъде ролята на Йоан Павел в бъдеще? “Сигурен съм, че действията, предприети от Йоан Павел II, ще изиграят огромна роля.” След това прави следната прогноза: “Папа Йоан Павел II ще има голяма политическа роля сега, когато стават такива грандиозни промени в европейската история.” Бившият ръководител на комунизма (политическия атеизъм) приветства водещата роля на Рим.
Каквото и да говорите за Йоан Павел II, глобалната му служба издигна папството до висота, невиждана в историята на християнството. Били Греъм, Роналд Рейгън, Джордж Буш, Михаил Горбачов (нарекъл го най-големия морален авторитет в света), Далай Лама, архиепископът на Кентърбъри, Борис Елцин, Робърт Шулър и още цяла плеяда религиозни и политически лидери търсят лични срещи със Светия престол.
“И цялата земя учудена отиде след звяра.”
Наскоро оттеглилият се архиепископ на Кентърбъри Робърт Рънси, ръководител на 70 милиона англиканци по целия свят, излезе от аудиенция при Йоан Павел и се обърна към богомолците от църквата “Сейнт Грегъри”: “Подновявам призива си към световната църква. Не могат ли християните да преосмислят първенството, което римският епископ е имал в ранната църква и да постигнат единството на църквите в разнообразието на техните мисии?” (“Саут бенд трибюн”, 1 октомври 1989 г.).
Размислете за случая, описан в септемврийския брой от 1989 г. на сп. “Екуменически тенденции”, в който се говори за папското посещение в Скандинавия през юни същата година. В една от скандинавските страни папата отслужил литургия. В края двама лютерански епископи отишли при него. Единият от тях казал: “Съжалявам, че не можем да участваме в едно и също причастие, но аз съм тук като символ на общата ни любов към единството.” Описанието завършва по следния начин: “Тогава папата благослови двамата епископи.”
Вслушва ли се Рим в призивите за единство? Прегледах течението на списание “Екуменически тенденции” от последните две години. В тези броеве прочетох за следните преговори за единство и обединение в християнския свят: разговори между католици и православни, между католици и методисти, между католици и евреи, между католици и англиканци, между католици и лютерани, дори между католици и южни баптисти (които имат “научен диалог” и са се срещали 18 пъти за последните няколко години).
Кой предполагате ще създаде всички необходими условия, за да се постигне отдавна търсеното единство? Запомнете отговора на Ватикана, записан в сп. “Тайм” от 16 декември 1991 г. В края на разговорите между Рим и Англиканската църква Ватикана издаде декларация. Сп. “Тайм” коментира този официален отговор на Светия престол, състоящ се от 12 страници: “Вместо да подкрепи мъчително постигнатото споразумение, Ватикана издаде декларация, в която се изисква обединената църква да бъде построена върху папството, което е Божия непроменима институция с всесветска юрисдикция, пряко основана от Исус Христос. В текста се твърди също така, че папата има личната способност да дава непогрешими учения по въпросите на вярата и на морала.”
Да, Рим се стреми към единство. Но Ватикана показва съвсем ясно, за чия сметка трябва да бъде постигнато това единство.
И въпреки това движението за единство продължава да се развива. Прочетете следния доклад, изготвен от “Католик херълд” от 11 октомври 1991 г. Голямото заглавие на първа страница гласи: “Йоан Павел провежда историческа среща за църковно единство.”
“Тази седмица за първи път от времето на Реформацията папата се помоли до гроба на свети Петър във ватиканската базилика заедно с двама лютерански епископи. Това е само едно от поредицата важни събития за екуменизма… Папа Йоан Павел II каза на насъбралите се политици, дипломати, на католически и протестантски висши служители, че вековното недоверие между католици и лютерани е изчезнало и е направило място на една по-осезаема вяра и надежда… В обръщението си шведският лютерански епископ Бертил Велкерстром наблегна на факта, че протестантската Реформация никога не е възнамерявала да създаде разделение в християнския свят. ‘Тя беше движение за реформа вътре в светата апостолическа църква… Дошъл е моментът, когато трябва да кажем, че обвиненията, направени по време на Реформацията, вече не са валидни.’”
“Обвиненията [на Мартин Лутер] по време на Реформацията вече не са валидни?” Който има уши, нека слуша!
Ако мислите, че прочетеното в тази глава тълкуване на Апокалипсиса е само мое разбиране или на моята църква, прегледайте последната книга на известния евангелски писател Дейвид Хънт. В “Глобален мир” Хънт смело прави връзката между Римската църква и пророкувания антихрист. Споменавайки за всемирното поклонение, което папата получава, Хънт предупреждава, че църквата и “християнството” на древния Рим възкръсват пред очите ни и това става с благословението на световните религии и дори на водещите протестанти.
Авторът прави недвусмислена забележка: “Обстоятелството, че католицизмът заема мястото на комунизма едва ли е повод за радост. Това е само едно стратегическо движение. Римската империя не може да бъде съживена без възстановяване на ръководната роля на Католицизма. Сега това възстановяване се осъществява с помощта на протестантски водачи.”
“И цялата земя учудена отиде след звяра.”

Какво означава всичко това?
Какво значение има всичко това за мен и за вас? В сенките на тази 13-та глава от Апокалипсиса чувам четири ясни призива към планетата Земя. Първо, чувам Исусовия призив: “А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава” (Лука 21:28). Приятелю, вярвам, че феноменалното съживяване и господство на Римската църква е изпълнение на апокалиптичното пророчество. Има мистериозно съчетаване на глобални фактори, които трябва да насочат умовете и душите ни към Божията “телеграма”, изпратена в Откр. 13 гл.
Не е време за уплаха. Сега е часът на вярата. Защото след това съживяване в последното време идва и най-радостното от всички събития: Исус скоро ще се върне!
Второ, в това апокалиптично пророчество чувам Божия призив към искрените римо-католици от цялата планета. Отново ще потвърдя: Макар че предупреждава за институцията, Бог желае да спечели отделната личност. Само след няколко глави ще чуете апокалиптичния вик към всички тях: “Излезте от нея, люде Мои” (Откр. 18:4). Това са Негови люде – всеки един от тях. Всички ние сме Божи народ. Заглавието, използвано от Пени Лерню – “Божият народ” – е съвсем точно! Ето защо в края Бог толкова настоятелно призовава човечеството да изостави лъжливите богове и фалшивите институции и да се върне към Бога Творец и Отец на всички нас.
Днес в Католическата църква има нарастващо недоволство. Либералите са отчаяни от църквата, която с желязна власт заповядва на съвестта им. Консерваторите са отчаяни от църквата, която е готова да прави сделки с Божията истина. И така, бих отправил един съвсем тих апел към моите приятели католици, които четат тази глава: обърнете сърцата си към Този, Който е заявил: “Аз Съм Пътят и Истината, и Животът” (Йоан 14:6). Исус призовава и вас и мен към пълно посвещение на истината от Божието слово.
Това е причината, поради която чувам и трети призив в апокалиптичното пророчество. Става въпрос за Исусовия призив към моята църква – църквата, която обичам. Божествен призив за бързо възползване от възможността, която все още съществува за тази планета. Вестите на трите ангела в Откр. 14 гл. трябва да бъдат разпространени бързо по цял свят. В глобален аспект и по места църквата трябва да се възползва от дадените й възможности в краткото време между две шокиращи вестникарски заглавия. Трябва да кажем, какво сме открили в тази книга. Не става въпрос за наша вест; това е Божия вест и мисия, които трябва да бъдат разнасяни от врата на врата и от сърце на сърце.
Има и четвърти, последен призив, който чувам в това пророчество. В този ден Бог ни призовава да изберем между Агнето и Луцифер, между красавицата и звяра. Това е последният избор, който трябва да бъде направен от всяко човешко същество на нашата планета. На кого ще служите? Ако Агнето е Бог, служете Нему; ако Луцифер е Бог, тогава служете Нему. Но докога ще вървите куцайки между двама господари?
Нищо чудно, че пророчеството завършва с призива: “Ако има човек ухо, нека слуша (Откр. 13:10). Пред лицето на засилващия се звяр чуваме призив за засилваща се вяра.

“Стоя твърдо”
Вие няма да сте първият, който ще застане твърдо. Искам да завърша, като ви напомня за един, който застанал съвсем сам срещу религиозно-политическата власт на средновековната църква. Името му? Мартин Лутер.
Вечерта преди да се завърне пред събора във Вормс, за да защити своите писания и вярата си в Библията, Лутер изпитал това, което наричаме пристъп на панически страх. Хванат в менгемето на ужаса, той се свил на пода в малката си стаичка във Вормс. Измъченото му лицето се допряло до земята, плачът му се чул в черната нощ.
Великият историк на Реформацията Добини описва молитвата на Лутер: “О, Господи, помогни срещу мъдростта на света. Само Ти можеш да ми помогнеш… защото делото не е мое, а Твое… О, Господи, помогни ми! Верни и непроменими Боже, не се уповавам на човек… Ти си ме избрал за това дело… Застани до мене заради възлюбения Си Син Исус Христос, Който е моя защита, мой щит и силна крепост” (“История на Реформацията от XVI век”, с. 259).
В среднощен час той излял душата си пред Господа. Когато се съмнало, слънцето озарило един човек, чиито изтрити колене и твърда вяра получили подкрепа от Всемогъщия. Въведен в съдебната зала на събора, Лутер застанал пред най-великите личности на църквата и държавата. Без следа от страх или смущение този млад августински пастор и професор защитил вярата си в Свещените писания и смирените си усилия да отпечата съдържащата се в тях истина.
Изтощен, той завършил дългата си защита и магистратите го помолили да повтори всичките си думи, този път на латински. Така Провидението му дало двойна защита през онзи ден в съда – първо на немски, после на латински. Когато в края на изтощителния ден, Лутер бил отново запитан: “Ще се отречеш ли?”, отговорът бил: “Тъй като многоуважаваните магистрати изискват от мене ясен и точен отговор, ще ви кажа следното: ‘Не мога да подчиня вярата си нито на папата, нито на съборите, защото е ясно като ден, че те често са грешили и са си противоречали. Следователно, ако не бъда убеден от свидетелството на Писанието или от здравия разум – ако не бъда убеден от текстовете, които цитирах и ако те не убедят съвестта ми да се огъне пред Божието слово, не мога и няма да се откажа, защото не е редно християнин да говори противно на съвестта си. Ето ме, стоя твърдо и не мога да постъпя по друг начин. Бог да ми помогне. Амин’” (пак там, с. 265).
Пред лицето на засилваща се атака, засилвайте вярата си. Няма друг изход. “Ето, ида скоро. Дръж здраво това, което имаш.”
“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки, а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.
И вършеше големи знамения, дотам щото да направи и огън да излиза от небето из земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се даде дишане на звяровия образ, така щото зверовият образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ…
Ако има човек ухо, нека слуша. Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит.
Тук е нужно търпението и вярата на светиите” (Откр. 13:11-15,10).