Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Краят на Елисеевата служба – 21 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Краят на Елисеевата служба – 21 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Призован за пророческа служба, докато Ахаав все още царуваше, Елисей бе
станал свидетел на много промени в Израилевото царство. Наказание след
наказание се бяха изливали над израилтяните по време на царуването на
сириеца Азаил, помазан за бич Божи над отстъпилия народ. Предприетите
строги мерки за реформа, започнати от Ииуй, бяха довели да
унищожаването на целия Ахаавов дом. В продължителните войни със
сирийците наследникът на Ииуй Йоахаз бе загубил някои от градовете на
изток от Йордан. За известно време изглеждаше, че сирийците могат да
спечелят контрол над цялото царство. Но започнатата от Илия и
продължена от Елисей реформация бе подбудила много хора да търсят Бога.
Олтарите на Ваал бяха изоставени и Божието намерение бавно, но сигурно
се изпълняваше в живота на избралите да Му служат от цяло сърце.
Бог допусна съгрешилият Израил да бъде наказан от сирийците точно
поради любовта Си към него. Тъй като изпитваше състрадание към хората
със слаби морални сили, Господ подбуди Ииуй да убие безбожната Езавел и
целия Ахаавов дом. Чрез милостивото Божие провидение свещениците на
Ваал и Астарта бяха отстранени още веднъж, а езическите им олтари
разрушени. В мъдростта Си Бог предвидя, че ако изкушенията бъдат
премахнати, някои ще изоставят езичеството и ще погледнат нагоре. Ето
защо Той допускаше да ги сполетяват бедствие след бедствие. Наказанията
Му бяха съпроводени с милости. Когато постигна Своите цели, изля
благоволението Си върху научилите се да Го търсят.
Докато силите на доброто и злото се бореха за надмощие и Сатана правеше
всичко по силите си, за да довърши унищожението, започнато по време на
царуването на Ахаав и Езавел, Елисей продължаваше да свидетелства. Той
се сблъска с противопоставяне, но въпреки всичко никой не можеше да
обори думите му. В цялото царство хората го почитаха и уважаваха.
Мнозина идваха при него за съвет. Езавел бе още жива, когато
израилевият цар Йорам потърси мъдростта му. Веднъж в Дамаск той бе
посетен от вестители, пратени от сирийския цар Венадад, желаещ да научи
дали ще умре от сполетялата го болест. На всички пророкът
свидетелстваше истинно във време, когато правдата навсякъде се
изопачаваше, а по-голямата част от народа бе въстанала в открит бунт
против Небето.
Бог никога не изостави Своя избран вестител. Веднъж, по време на
сирийското нашествие, царят на Сирия се опита да убие Елисей, тъй като
уведомяваше израилевия цар за плановете на неприятеля. Сирийският цар
се бе посъветвал със служителите, казвайки: “На еди кое си място ще
разположа стана си”. Господ разкри този план на Елисей и той извести на
израилевия цар: “Пази се да не минеш през това място, защото сирийците
са слезли там. И израилевият цар прати до мястото, за което Божият
човек му каза и го предупреди; и опази се оттам не веднъж и дваж.
И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; затуй свика
слугите си, та им каза: Не щете ли да ми обадите кой от нашите е за
израилевия цар? А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю;
но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на израилевия цар
думите, които говориш в спалнята си”.
Решен да отстрани пророка от пътя си, сирийският цар заповяда: “Идете,
научете се где е, за да пратя да го заловят”. Елисей бе в Дотан и
царят, узнал това, изпрати натам “коне, колесници и голяма войска,
които дойдоха през нощта и обиколиха града. И на сутринта, когато
слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници
беше обиколила града”.
Ужасен, слугата на Елисей веднага му извести за случилото се. “Ах,
господарю мой! Какво ще правим?”
“Не бой се – отговори пророкът, – защото ония, които са с нас, важат
повече от ония, които са с тях.” И тогава, за да може слугата сам да се
увери, “помоли се Елисей, казвайки: Моля ти се, Господи, отвори му
очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя и ето,
хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.” Войска от
небесни ангели бе застанала между Божия служител и въоръжената група.
Тя бе дошла с голяма сила, но не да унищожи или да изиска поклонение, а
да застане около слабите и безпомощни Господни служители.
Когато ги сполетят трудности и очевидно няма изход, Божиите люде трябва
да се уповават единствено на Господа.
Докато сирийските войници напредваха смело, без да осъзнават
присъствието на невидимото небесно войнство, “Елисей се помоли Господу,
казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със
слепота, според както каза Елисей. Тогава Елисей им рече: Не е тоя
пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене и ще ви заведа при
човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.
И щом стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези,
за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и ето, бяха всред
Самария. А когато ги видя, израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя
ли, татко? Да ги поразя ли?
А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил
с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека
отидат при господаря си. И така, той им сложи много ястия; и след като
ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си”.
След този случай известно време Израил не бе атакуван от сирийците. Но
по-късно, при решителното управление на енергичния цар Азаил сирийските
войски стигнаха до Самария и я обсадиха. Никога Израил не е бил в
толкова тежко положение, както при тази обсада. Греховете на бащите
наистина се стовариха върху чадата и върху чадата на техните чада.
Ужасът от продължителния глад подтикваше израилевия цар към отчаяни
постъпки, но Елисей предсказа, че ще се спасят още на следващия ден.
С приближаването на утрото Господ направи така, че “да се чуе в стана
на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма
войска”. Обзети от страх, те “бяха станали и побягнали в
полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си – целия
стан, както си беше – и бяха побягнали за живота си”, без да се спират
никъде по пътя, докато не прекосиха Йордан.
През нощта след бягството четирима прокажени, намиращи се край
градските порти, отчаяни от глада, намислиха да отидат в сирийския
лагер и да се оставят на милостта на войниците, надявайки се с това да
предизвикат тяхната симпатия и да получат храна. Какво бе удивлението
им, когато, проникнали в стана, не видяха никакъв човек. Без да има кой
да им пречи и забранява, те “влязоха в един шатър, та ядоха и пиха, и
взеха от там сребро, злато и дрехи и отидоха, та ги скриха; после,
връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха, та скриха
взетото. Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден
на добри вести”. Бързо се върнаха в града и занесоха добрата новина.
Плячката бе голяма. Толкова много беше храната през този ден, че “една
сата чисто брашно се продаваше за един сикъл и две сати ечемик – за
един сикъл”, както Елисей бе предсказал предишния ден. “Според
Господнето слово” Божието име още веднъж бе прославено пред езичниците
чрез Неговия пророк в Израил.
Така Божият човек продължи да работи години наред, служейки вярно на
народа, а във време на криза беше до царете като мъдър съветник.
Дългите години, когато управници и народ бяха отстъпили в езичество,
извършиха пагубното си дело. Навсякъде все още личаха мрачните от това,
но въпреки всичко на различни места имаше хора, които решително
отказваха да преклонят коляно пред Ваал. Докато Елисей продължаваше
реформацията, мнозина изоставиха езичеството и познаха радостта от
поклонението пред истинския Бог. Окуражен от чудесата на Божествена
благодат, пророкът закопня още повече да достигне всички искрени по
сърце. Навсякъде, където отиваше, се стремеше да бъде проповедник на
правдата.
От човешка гледна точка духовното възстановяване на народа бе толкова
безнадеждно, колкото е и днес за Божиите служители, които работят в
мрачните кътчета на земята. Но Христовата църква е Божие средство за
провъзгласяване на истината. Господ й дава силата да извърши особено
дело и ако Му бъде вярна и спазва Неговите заповеди, в нея ще обитава
превъзходството на Божествената сила. Остане ли вярна на завета, срещу
нея не ще има земна сила, която би могла да й се противопостави. Силите
на врага ще могат да й се противят дотолкова, доколкото плявата се
противи на вятъра.
Църквата ще стигне до зората на слънчев и славен ден, ако се облече с
одеждата на Божията правда и се освободи от верноподанството си към
света.
Бог призовава Своите верни да окуражават невярващите и отчаяните.
Обърнете се към Господ, вие пленници на надеждата. Търсете сила от
Бога, от живия Бог. Показвайте непоклатима, смирена вяра в Неговата
сила и желание да спасява. Когато с вяра се хванем за силата Му, Той ще
промени, по чуден начин ще промени и най-безнадеждните и отчайващи
обстоятелства. Ще направи това за слава на името Си.
При пътуванията си от място на място из цялото израилево царство Елисей
не престана да се интересува от утвърждаването на пророческите училища.
Бог бе с него където и да се намираше, давайки му способност да говори
и сила да върши чудеса. Веднъж “пророческите ученици казаха на Елисея:
Ето сега мястото, гдето живеем, та внимаваме пред тебе, е тясно за нас.
Нека отидем, молим, до Йордан и от там да вземем всеки по една греда и
да си построим там място, гдето да живеем”. Пророкът отиде с тях до
Йордан, като ги подкрепяше с присъствието си, даваше им наставления и
дори извърши чудо, за да им помогне в работата. “А един от тях, като
сечеше греда, желязото падна във водата и той извика, и рече: Ах,
господарю мой! То беше взето назаем! А Божият човек рече: Где падна? И
показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце, та го хвърли там; и
желязото изплава. И рече: Вземи си го. И той простря ръка, та го взе”.
Толкова успешна бе службата на пророка и толкова значително бе
влиянието му, че на смъртния му одър дори младият цар Йоас -
идолопоклонник и неуважаващ Бога, го призна за баща на Израил и в
негово присъствие го обяви за по-ценен от армия с коне и колесници във
време на бедствие. В Писанието се казва: “… Елисей се разболя от
болестта, от която умря. И израилевият цар слезе при него, та плака над
него, като рече: Татко мой! Татко мой! Колесница израилева и конница
негова!”.
За много нуждаещи се измъчени души пророкът бе като мъдър и съчувстващ
баща. В този случай той не отблъсна безбожния младеж, толкова недостоен
за поверения му пост и все пак толкова нуждаещ се от съвет. В
провидението Си Бог даде възможност на царя да изкупи миналите си
провали и да помогне за напредъка на царството. Враговете сирийци,
заемащи земите на изток от Йордан, трябваше да бъдат отблъснати.
Божията сила още веднъж щеше да се изяви в полза на грешащия Израил.
Умиращият Елисей нареди на царя: “Вземи лък и стрели”. Йоас се подчини.
Тогава пророкът каза: “Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си,
Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече: Отвори източния
прозорец” – гледащ към градовете отвъд Йордан, завладени от сирийците.
Когато царят отвори решетъчния прозорец, Елисей му нареди да стреля.
Докато стрелата летеше, на пророка му бе внушено да каже: “Стрелата на
Господнето спасение! Да! стрелата на избавлението от сирийците! Защото
ще поразиш сирийците в Афек, докле ги довършиш”.
Сега пророкът изпита вярата на царя. Заповядвайки му да вземе стрелата,
каза: “Удряй на земята”. Царят удари три пъти по земята и след това
ръката му застина. “Трябваше да удариш пет или шест пъти – възкликна
учуденият Елисей. – Тогава щеше да удариш сирийците, докле ги довършиш;
но сега само три пъти ще поразиш сирийците”.
Тук се крие урок за всички, заемащи отговорен пост. Когато Бог открива
път за постигане на определено дело и дава увереност за успех,
избраният инструмент трябва да направи всичко по силите си, за да
осъществи обещания резултат. Успехът ще бъде съразмерен на ентусиазма и
упоритостта, с която се извършва работата. Бог може да върши чудеса за
народа Си само ако народът действа енергично. За делото Си Господ
призовава посветени хора, които имат морална сила и гореща любов към
душите, както и никога неотслабващо усърдие. За такива работници никоя
задача няма да е прекалено трудна, никоя ситуация – безнадеждна. Те ще
продължават да работят без страх, докато очевидното поражение се
превърне в славна победа. Нито затворническите стени, нито очакващата
ги мъченическа смърт ще ги принудят да се отклонят от целта си да бъдат
Божии съработници за установяването на Неговото царство.
Делото на Елисей завърши със съвета и насърчението, дадени на Йоас.
Този, върху когото бе излята пълна мяра от духа на Илия, бе останал
верен до края. Никога не бе отстъпил. Никога не бе загубил упование в
силата на Всемогъщия. Всеки път, когато пътят пред него изглеждаше
затворен, продължаваше да напредва с вяра и Бог уважаваше доверието му
и премахваше трудностите.
На Елисей не бе дадено да последва учителя си в огнена колесница. Бог
допусна да бъде съкрушен от продължителна болест. През дългите часове
на човешка слабост и страдание вярата му се държеше здраво за Божиите
обещания и той винаги виждаше около себе си небесни вестители, носещи
утеха и мир. Както на Дотанските височини бе видял заобикалящото го
небесно множество, огнените израилеви колесници и конници, така сега
усещаше присъствието на състрадаващия му ангел и това го поддържаше.
През целия си живот бе упражнявал силна вяра. Докато напредваше в
познание за Божиите дела и за Неговата милостива любов, вярата му узря
в непоколебимо доверие в Бога. Когато смъртта го повика, бе готов да си
почине от делата си.
“Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите му.” “А праведният и в
смъртта си има упование.” Елисей можеше да каже уверено заедно с
псалмиста: “Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята;
защото ще ме приеме”. С радостно възклицаване Елисей можеше да
свидетелства: “Защото зная, че е жив изкупителят ми и че в последно
време ще застане на земята”. “А аз ще видя лицето Ти в правда. Когато
се събудя, ще се наситя от изгледа Ти”.
Виж 4Царе 6 гл.
Внук на Азаил, който бе определен за бич Божи над Израил.
Виж 4Царе 7:5-16
4Царе 6:1, 2
4Царе 6:5-7
4Царе 13:14
4Царе 13:15-19
Пс. 116:15
Пр. 14:32
Пс. 49:15
Йов 19:25
Пс. 17:15