Критикуване на хората с отговорности – 94 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Църквата страда от липсата на несебелюбиви християнски работници. Ако всички като правило са неспособни да се противопоставят на изкушението и са твърде слаби, за да бъдат сами, стояха далече от _______, на това място щеше да съществува една много по-чиста атмосфера. Онези, които живеят с огризките от грешките и недостатъците на другите и които събират за себе си нездравословните и заразни изпарения (миазми) от небрежието и недостатъците на своите ближни, се превръщат в улични метачи на църквата и не са полезни за обществото, част от което са. Те са истински товар за него, тъй като му се натрапват в негова вреда.
Църквата се нуждае не от товари, а от сериозни работници, не от търсачи на грешки, а от строители на Сион. В самото сърце на делото са нужни истински мисионери, които ще съхранят крепостта и твърди като стомана ще пазят честта на онези, които Бог е поставил начело на делото си и е определил да дадат най-доброто от себе си, за да се поддържа то във всеки негов отдел дори ако за това е необходимо да се пожертват личните интереси и животът. Беше ми показано, че много малко са онези, в чиито души действа истината и които могат да устоят на изпитващата Божия проверка. Мнозина владеят истината, но тя не ги владее, за да преобрази сърцата им и да ги очисти от всяко себелюбие. Някои работят, за да подпомогнат делото, но като мнозина от старите членове ще дават пред Бога ужасна сметка, задето са пречили на делото, като са поддържали себелюбието си и са водили неосветен живот.
Религията няма спасително влияние, ако делата на изповядващите я не са в съответствие с нея. Бог е милостив и е дал голяма светлина на Своя народ, но Сатана ще провежда свое собствено дело и действа с властта си най-мощно в самото сърце на Божието дело. Той завладява себелюбиви и непосветени мъже и жени и ги превръща в стражи, които наблюдават верните Божии служители, оспорват думите, действията и подбудите им, откриват грешките им и роптаят в отговор на техните изобличения и предупреждения. Чрез тях Сатана създава подозрение и ревност и се стреми да отслаби смелостта на верните, да задоволи недоволните и да блокира напълно работата на Божиите служители.

Плодът от критикуването
Сатана е завладял твърде много умовете на някои родители чрез недобрата дисциплина на децата им. Грехът на родителското небрежие е отбелязан срещу имената на много от пазителите на съботата. Духът на клюкарството е едно от специалните средства, което Сатана използва, за да сее несъгласие и раздори, да разделя приятели и да подкопава вярата на мнозина в истинността на нашите позиции. Братята и сестрите са твърде склонни да обсъждат грешките и заблудите на другите и особено на онези, които огласяват смело дадените от Бога вести на изобличение и предупреждение.
Децата на тези бунтари слушат с отворени уши и поглъщат отровата на недоволството. Заслепени по този начин, родителите затварят вратите, чрез които могат да бъдат достигнати сърцата на подрастващите. Колко много семейства подправят всекидневната си храна със съмнение и мнителност. Те разкъсват на части характера на своите приятели и го поднасят като вкусен десерт. Едно подсладено късче клевета обикаля трапезата и става обект на коментар не само от възрастните, но и от децата. Така Бог се обезславя. Исус казва: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40).
Имената на Божиите избрани служители се споменават с непочтителност, а в някои случаи дори и с абсолютно презрение от хора, чийто дълг е да ги издигат. Децата не пропускат да чуят непочтителните забележки на родителите си по повод сериозните изобличения и укори от Божиите служители. Те долавят презрението в шегите и думите, които подценяват направеното от тях. Целта е святите и вечни интереси да се сведат в ума им до равнището на най-обикновените светски дела. Само какво вършат тези родители! Те правят от децата си неверници още от детството им. Това е начинът, по който подрастващите се научават да бъдат непочтителни и да се бунтуват срещу небесните изобличения на греха.
Там, където има такива злини, може да се очаква само духовен упадък. Самите бащи и майки, заслепени от неприятеля, недоумяват защо децата им са толкова склонни да не вярват и да се съмняват в библейската истина. Те не могат да си отговорят защо е толкова невъзможно децата им да бъдат докоснати от моралните и религиозните влияния. Ако имаха духовно зрение, щяха да открият веднага, че това плачевно състояние е резултат от личното им влияние в семейството и плод на собствената им ревност и недоверие. Ето как в семейния кръг на онези, които се изповядват за християни, се възпитават много неверници.
Мнозина намират особена наслада в това да откриват и да обсъждат реалните или въображаемите недостатъци на хората, които носят тежки отговорности в провеждането на Божието дело. Те затварят очите си за доброто и за плодовете, резултат от ревностната им работа и непоклатимото посвещение на делото, и съсредоточават вниманието си върху някоя очевидна грешка или върху приключило вече дело, чиито последствия са налице. Те си въобразяват, че то би могло да бъде извършено по още по-добър начин, с по-добри резултати. Истината всъщност е, че ако те трябваше да свършат тази работа, или щяха изобщо да откажат да работят при същите обезкуражителни обстоятелства, или щяха да я свършат още по-неразумно от онези, които са следвали Божието провидение, отварящо пътя им.
Тези неспокойни дърдорковци се залепват за по-непривлекателните страни на делото също както мъхът се залепва за грапавината на скалата. Те са станали духовни джуджета чрез постоянното си занимаване с пропуските и грешките на другите. Морално неспособни са да различават добрите и благородните действия от несебелюбивите постъпки, истинския героизъм и себеотрицанието. Не са станали по-благородни и възвишени в живота си, в надеждите си, нито по-великодушни и с по-широки възгледи в идеите и плановете си. Не са култивирали онази любов, която характеризира християнския живот. Дегенерират всеки ден и стават все по-ограничени в предразсъдъци и в мислене. Дребнавостта е основна черта в характера им, която убива мира и щастието и трови атмосферата около тях.

____________
Християните трябва да внимават в думите си. Не бива да разнасят неприятни истории между приятели особено ако виждат, че липсва единство между тях. Жестоко е да се намеква и внушава нещо, което другите на знаят, сякаш вие знаете всичко за този или онзи познат или приятел. Подобни намеци продължават да се разпространяват и създават много по-лошо впечатление, отколкото, ако фактите бяха се разказали откровено и без преувеличение. Каква ли вреда не е била нанасяна на църквата по този начин. Тя е станала слаба като вода поради несъобразителното и непредпазливото поведение на нейните членове. Доверието е било предадено от самите членове на църквата и въпреки това те се не смятат, че вършат зло. Липсата на мъдрост в избора на теми за разговор е нанесла огромна вреда.
Разговорите трябва да се водят върху духовни и Божествени теми, но обикновено е точно обратното. Ако събирането с приятели християни е посветено преди всичко на усъвършенстването на ума и сърцето, не би имало след това недоволство и участниците в събирането биха си спомнили след време за него с приятно чувство. Ако часовете обаче са прекарани лекомислено и в празни разговори и скъпоценното време е употребено за обсъждане и критикуване на живота и характера на другите, приятелските връзки ще се окажат източник на зло, а влиянието ви ще бъде ухание от смърт към смърт (1868 г., т. 2, с. 186, 187).

__________
Не ни е позволено да допускаме безпокойствата и разочарованията да се загнездват в душата ни и да ни правят раздразнителни и нетърпеливи. Нека избягваме спорове, лоши мисли и неприятни разговори, за да не оскърбим Бога. Братко мой, ако допускаш завист и подозрения да изпълват сърцето ти, Святият Дух не може да пребъдва в тебе. Търси пълнотата, която е в Христос. Работи в Неговите редици. Нека всяка твоя мисъл, дума и всяко твое дело да разкриват Исус. Ти се нуждаеш от кръщение всеки ден в любовта, която в дните на апостолите направи всички единомислени. Тази любов ще донесе здраве на тялото, ума и духа. Обгради душата си с атмосфера, която ще засилва духовния живот. Култивирай в себе си вяра, надежда, кураж и любов. Нека Божият мир да владее сърцето ти (1904 г., т. 8, с. 191).

__________
Господ живее и царува. Той ще се застане с величие, за да разклати ужасно земята. Специална вест трябва да се разнесе сега, вест, която ще разкъса духовния мрак, ще убеждава и ще обръща духовно хората.“Бързай, бягай за живота си“ е призивът, който трябва да бъде отправен към живеещите в грях. Сега е нужно да бъдем извънредно сериозни. Нямаме нито миг за губене, критикуване и обвинения. Нека онези, които са вършили това в миналото, паднат на колене в молитва и осъзнаят, че поставят думите и плановете си на мястото на Божиите думи и планове (1904 г., т. 8).