Кръщението 53 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Обредите на кръщението и Господнята вечеря са два възпоменателни стълба – единият вън, а другият вътре в църквата. На тези обреди Христос е написал името на истинския Бог.
Хирстос е предназначил кръщението за влизане в Неговото духовно царство. То е положително условие и с него трябва да се съобразяват всички, които желаят да бъдат признати като стоящи под авторитета на Отца, Сина и Святия Дух. Преди да бъде приет в църквата, преди да прекрачи прага на Божието духовно царство, човек трябва да получи печата на Божественото име – „ГОСПОД НАША ПРАВДА“ (Еремия 23:6).
Кръщението е акт на най-тържествено отричане от света. При встъпването си в християнския живот кръстените в тройното име на Отца, Сина и Святия Дух обявяват открито, че вече не служат на Сатана, а са станали членове на царското семейство, деца на небесния Цар. Те са послушали заповедта: „Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ“ (2 Коринт. 6:17, 18).

Подготовка за кръщение
Необходимо е кандитадите за кръщение да преминават през по-основна подготовка. Те се нуждаят от поучение, по-грижливо наставление от това, което им се дава. Принципите на християнския живот трябва да се изяснят добре на новодошлите в истината. Тяхното вероизповедание не дава никому доказателство, че имат спасителна връзка с Христос. Ние не трябва само да казваме „аз вярвам“, но и да практикуваме истината. Чрез съгласуване на думите, обноските и характера с Божията воля засвидетелстваме нашата връзка с Христос. Когат някой се отрича от греха, който представлява престъпване на закона, неговият живот ще бъде доведен до съгласие със закона и до пълно послушание. Това е делото на Святия Дух. Светлината от грижливо изпитаното Слово, гласът на съвестта и действието на Духа събуждат в сърцето искрена любов към Христос, Който сам се отдаде в жертва да спаси целия човек – тяло, душа и дух. Любовта се проявява в послушание. Разделната линия между тези, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди, и онези, които не Го обичат и не уважават наредбите Му, ще бъде ясна и разбрана.
Верните християни, мъже и жени, трябва да вземат живо участие в делото за довеждане на покаяните души до правилното разбиране на Исус Христос и оправданието в Него. Истински вярващите трябва да бдят над хора, у които преобладава желанието за себелюбиви удоволствия, защото те ще дават сметка за това. Не бива да пренебрегват верните, нежни и любезни наставления, така необходими за новоповярвалите, та делото да бъде изпълнено наполовина. Още първата опитност трябва да бъде правилна.
Сатана не желае някой да осъзнава необходимостта от пълно отдаване на Бога. Когато човешката душа пренебрегне това отдаване, грехът не е изоставен. Апетит и страсти се борят за надмощие, изкушения объркват съвестта и не се получава истинско покаяние. Ако всички биха могли да измерят борбата, която всяка човешка душа трябва да води със сатанинските сили, опитващи се да подвеждат, подмамват и заблуждават, работата за младите във вярата би се вършила много по-грижливо.
Изоставяни сами на себе си, тези души често биват изкушавани и не могат да разберат злото в изкушението. Оставете ги да чувстват привилегията от търсенето на съвети; сближавайте ги с хора, които могат да им помогнат. Като общуват с членове, които обичат Бога и се боят от Него, те ще получават сила.
Нашите разговори с тези хора трбва да бъдат духовни и окуражителни. Господ познава трудностите на всяка слаба, съмняваща се и бореща се душа и желае да помогне на всички, които го призовават. Те ще видят небето отворено и ангели Божии да се изкачват и слизат по блестящата стълба, по която те се стремят да вървят нагоре.

Родителският дълг
Родителите, чиито деца желаят да бъдат кръстени, сами трябва да изпитват себе си и да поучават вярно децата си според истината. Кръщението е извънредно свято действие, важно действие и е нужно значението му да се разбира правилно. То представлява разкаяние за греха и започване на нов живот в Исус Христос. Кръщението не трябва да се извършва набързо. Родители и деца нека да отчетат добре цената. Давайки съгласието си за кръщението на своите деца, родителите се задължават тържествено, че ще ги пазят вярно и ще ги ръководят в развитието на характерите им. Те се задължават да пасат тези агънца от стадото с особена грижа, за да не безчестят изповядваната от тях вяра.
Децата да бъдат поучавани от най-ранна възраст, и то не с неудоволствие, а с приятелски, радостен дух. Майките да бъдат постоянно нащрек да не би децата им да паднат в изкушения, които те не могат да разпознаят. Родителите да запазват децата си с мъдри, добри поучения. Като най-близки приятели на тези неопитни те трябва да им помагат да побеждават, защото да бъдат победители, това означава за тях всичко. Трябва да помнят, че милите им деца, стараещи се да вършат добро, са по-младите членове на Божието семейство, затова трябва да им се помага с голяма заинтересованост да вървят със сигурни стъпки по пътя на послушанието. Изпълнени с любов и загриженост, родителите трябва да ги поучават всекидневно какво означава да бъдат Божии чада и да подчиняват волята си на Бога. Учете ги, че послушанието към Бога включва и послушание към родителите. Такова дело трябва да се върши всекидневно и всекичасно. Родители, бдете и се молете, направете децата си свои спътници.
Дойде ли най-щастливото време от живота им, когато те от сърце заобичат Исус и пожелаят да бъдат кръстени, отнесете се внимателно с тях. Попитайте ги, преди да бъдат кръстени, дали най-благородната цел в живота им е да работят за Бога. Тогава им кажете как трябва да започнат; първото поучение е от голямо значение. Учете ги по прост начин как могат да вършат първата си служба за Бога. Обяснете им службата, колкото е възможно по-разбираемо. Обяснете им какво значи да се посветят на Бога и при съвета на християнски родители да вършат точно това, което заповядва Неговото Слово.
След като сте свършили вярно работата си и сте сигурни, че децата ви са разбрали значението на покаянието и кръщението и наистина са покаяни, нека бъдат кръстени. Но повтарям, преди всичко се пригответе да действате като верни пастири и да водите неопитните им нозе по тясната пътека на послушанието. Бог действа чрез родителите, за да могат те да бъдат за децата си истински образец на любов, любезност, християнско смирение и пълно отричане от личното Аз. Дадете ли съгласието си за кръщението на децата си и след това ги оставите да правят каквото им се хареса, и не смятате, че сте длъжни да водите нозете им по правия път, то вие отговаряте, ако те изгубят вярата си, както и куража, и интереса си към истината.

Работата на пастора
По-възрастните зрели кандидати за кръщение трябва да разбират своите задължения по-добре от младите. Но пасторът на църквата има дълг към тях. Може би те имат лоши привички и обичаи? Пасторът е задължен да води специални събрания. Давайте им библейски часове, говорете и се молете с тях и посочвайте им ясно изискванията на Господ спрямо тях. Четете им какво казва Библията за покаянието. Посочете им какъв е плодът на покаянието – доказателство, че те обичат Бога. Обяснете им, че истинско покаяние означава промяна на сърцето, мислите и намеренията, че лошите привички трябва да бъдат отстранени и грехове, като злословене, завиждане и непослушание – отхвърлени. Необходимо е да се поведе борба срещу всяка лоша черта на характера. Тогава вярващият може с разбиране да се облегне на обещанието: „Искайте и ще ви се даде“ (Матей 7:7).

Изпитът на кандидатите за кръщение
Изпитът за ученичество на представяните за кръщение не се провежда така основно и грижливо, както би трябвало. Добре би било да се разбере дали кандидатите за кръщение приемат само името „адвентисти от седмия ден“, или действително застават на страната на Господа, за да излязат от света, да се отделят и да не се докосват до нищо нечисто. Преди кръщението кандидатите трябва да бъдат цялостно разпитани за духовните им преживявания, но не студено и бездушно, а кротко и любезно – посочвайки им Божия Агнец, Който взема греховете на света. С желаещите да се кръстят трябва да се говори основно върху изискванията на евангелието.
Нещо, за което кандидатите се нуждаят от наставления, е въпросът за облеклото. Този въпрос трябва да бъде грижливо разгледан с новопокаяните. Суетни ли са те в облеклото си? Подхранват ли гордост в сърцето си? Луксозното обличане е болест на морала; тази болест не бива да бъде внесена в новия живот. В повечето случаи подчинението на изискванията на евангелието ще изисква коренна промяна в облеклото.
Не трябва да има никаква небрежност по отношение на облеклото. Заради Христос, Чиито свидетели сме, ние тябва да се стараем да изглеждаме колкото е възможно по-добре. Бог бе посочил точно всяка подробност от облеклото на тези, които Му служеха в скинята. За Аароновото облекло бяха дадени съвсем точни нареждания, защото то беше символично. Дрехите на Христовите последователи също е необходимо да бъдат символични, защото ние трябва да сме Негови представители във всички неща и да се отличаваме във всяко отношение с чистота, простота и скромност. Но Словото Божие не одобрява промените в облеклото според модата, за да се равняваме със света. Християните не трябва да кичат тялото си със скъпи накити или украшения.
Думите на Свещеното писание за облеклото трябва да се изпълняват грижливо. Нужно е да разбираме какво е приятно на Господаря на Вселената дори и в облеклото. Всички, които сериозно търсят Христовата милост, ще уважават скъпоценните поучителни, вдъхновени от Бога слова. Дори стила на облеклото ще изразява истината на евангелието.
Всички, които изучават и се съобразяват с учението на Бога, ще заприличат на Него и влиянието им ще бъде като Неговото. Те ще проявяват твърдост в характера. Като вървят по тесния път на послушанието и вършат Божията воля, ще имат влияние, засвидетелстващо напредъка на Божието дело и неговата целебна чистота. Тези основно покаяни човешки души свидетелстват пред света за освещаващата човешкия характер сила на истината.
Познаването на Бога и Исус Христос, което се открива в характера, заслужава по-голямо внимание и е по-възвишено от всичко на небето и на земята. То е най-висшето образование. То е ключът, отварящ портите на небесния град. Това познание е Божията воля за всички, които приемат Христос чрез кръщение. А дългът на Божиите служители е да показват на тези хора предимството на високото им призвание в Исус Христос.

Извършване на кръщението
Винаги когато е възможно, кръщението да се извършва в бистро езеро или течаща вода. Влагайте в него колкото може повече достойнство и тържественост. При такъв случай винаги присъстват Божии ангели.
Човекът,, който извършва кръщелния обред, трябва да прави това с такава тържественост и святост, които да влияят на всички зрители. Всеки църковен обред трябва да се провежда по този начин. Нищо да не се смята за просто или нищожно, или да се поставя наравно с обикновените неща. Нашите църкви трябва да бъдат възпитани в по-голямо уважение и страхопочитание пред святата Божия служба. С поведението си при богослужението, което е свързано със славене на Бога, проповедниците възпитават и обучават хората. Малки неща, които възпитават, образоват и поучават душата за вечността, имат обширни последствия за напредъка и освещаването на църквата.
Всяка църква да се снабди с дрехи за кръщение и да не счита това за ненужен разход на средства, а за едно от нещата, изисквани, за да бъдем послушни на заповедта: „Обаче всичко нека става с приличие и ред“ (1 Коринт. 14:40).
Не е добре една църква да свиква да заема дрехи от друга. Често нужните дрехи не се намират, защото някой, който ги е взел, е забравил да ги върне. Затова всяка църква да се грижи за своите нужди. Може да се основе фонд за кръщелните дрехи и ако цялата църква участва в него, това няма да бъде тежък товар.
Дрехите да бъдат ушити от здрав плат с тъмен цвят, който водата няма да навреди, и тежки в долния си край. Да бъдат красиви, добре да стоят според възприет образец, без каквито и да е украшения, набор или ресни. Всяка гарнитура от къдри или украшения е съвсем неподходяща. Ако имат правилно разбиране за значението на обреда, желаещите да се кръстят няма да имат никакво желание да се украсяват. И все пак нищо не трябва да бъде раздърпано или неприлично, защото това е оскърбление за Бога. Всичко, свързано с тази свята наредба, трябва да бъде по възможност подготвено съвършено.

След кръщението
Обещанието, което даваме при кръщението, включва много неща. В името на Отца, Сина и Святия Дух ние се погребваме в смъртта на Христос и подобно на Неговото възкресение трябва да заживеем нов живот. Нашият живота е свързан с Христовия и вярващият трябва постоянно да мисли за това, че е посветен на Бога, на Христос и на Святия Дух. Сега всички светски работи да заемат второстепенно място. Кръстеният е заявил публично, че не желае вече да живее в гордост и себезадоволство. Той не бива вече да живее безгрижно, лекомислено; направил е завет с Бога. Умрял е за света и трябва да живее за Господа, за Него да използва всички поверени му способности и никога да не забравя, че носи Божия знак, че е поданик на Божието царство и участник в Божественото естество. Той трябва да предаде на Бога всичко, каквото е и каквото има, и да употребява дарбите си за слава на Бога.
Задълженията на духовния завет, в който ние встъпваме чрез кръщението си, са взаимни. Когато хората извършват своята част с послушание, от цяло сърце, тогава имат право да се молят: „Направи ни да познаем, Господи, че Ти си Бог в Израиля.“ Това, че ти си кръстен в името на Отца, Сина и Святия Дух, е една сигурност, че тези сили ще ти помагат във всяка нужда, когато просиш помощ. Господ слуша молитвите на Своите верни последователи, които носят игото Христово и се учат на скромност и смирение в Неговото училище.
„И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, дето седи Христос отдясно на Отца. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога“ (Колос. 3:1-3).
„И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълго търпение. Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни… И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца“ (Колос. 3:12-17).