РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗБОР НА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ. При избиране на дом, Бог иска преди всичко да вземаме предвид моралните и религиозни влияния, които ще заобикалят нас и нашите семейства.
Трябва да избираме онова общество, което е най-благоприятно за нашия духовен напредък и където ще имаме на разположение всяка достъпна за нас помощ, защото Сатана ще поставя много пречки, за да направи колкото е възможно по-трудно напредването ни към небето. Може би ще бъдем изправени пред трудности, защото мнозина не могат да си изберат такава среда, каквато желаят; но не бива да се излагаме доброволно на влияния, които не са благоприятни за формиране на християнски характер. Когато дългът ни застави да сторим това, трябва да бъдем двойно по-бдителни и двойно повече да се молим, за да останем непокварени чрез благодатта на Христос.
Евангелието… ни учи да ценим нещата според тяхната истинска стойност и да посвещаваме най-голямото си внимание на тези, които имат по-голяма значимост – непреходните неща. Този урок е особено необходим за хора, които носят отговорност за избора на дом. Те не бива да допускат да бъдат отклонени от най-висшата цел…
Когато човек си избира местожителство, нека неговият избор се ръководи от тази цел. Не се оставяйте да бъдете ръководени от желанието си да трупате богатства или пък от изискванията на модата, или от обичаите на обществото. По-добре вземете предвид онова, което води към чистота, простота, здраве и към истински ценните неща…
Вместо да живеете там,където могат да се видят само човешки дела, където чрез гледане и слушане се пробуждат често лоши мисли, където постоянният шум и липсата на спокойствие уморяват и дразнят, идете там, където можете да се наслаждавате на Божиите дела. Търсете спокойствие на душата в красотата, тишината и мира на природата. Нека очите ви си почиват, наслаждавайки се на зелените ливади, на горичките и хълмовете. Заглеждайте се в синьото небе, непомрачено от праха и пушеците на града и дишайте животворния чист въздух.

ПЪРВИЯТ ДОМ – ОБРАЗЕЦ. Домът на нашите първи родители трябваше да бъде образец за други домове, които децата им щяха да създадат, когато отидат да населят земята. Онзи дом, украсен от ръката на самия Бог, не бе великолепен палат. В гордостта си, човеците се наслаждават на великолепни и скъпи постройки и се хвалят с делата на ръцете си; но Бог постави Адам в една градина. Това щеше да бъде неговото жилище. Сините небеса бяха неговият свод. Земята с деликатните си цветя и килим от жива зеленина беше неговият под; а покритите с листа клони на красивите дървета бяха неговият балдахин. Стените му бяха накичени с най-блестящите украшения – ръчно дело на великия Майстор Художник. Това, което обкръжаваше святата двойка, беше един урок за всяко време – че истинското щастие се намира не в задоволяването на гордостта и лукса, а в общуването с Бога чрез сътворените от Него дела. Ако хората отдаваха по-малко внимание на изкуственото и култивираха по-голяма простота, щяха да отговарят много повече на целта, която Бог си беше поставил с тяхното сътворяване. Гордостта и амбицията никога не задоволяват, а онези, които са истински мъдри, ще намерят съществено и възвишаващо удоволствие в източниците на радост, които Бог е направил постижими за всички.

БОЖИЯТ ИЗБОР ЗА ЗЕМЕН ДОМ НА НЕГОВИЯ СИН. Исус дойде на тази земя, за да извърши най-великото дело сред човеците. Той дойде като Божи пратеник, за да ни покаже как трябва да живеем, за да си осигурим най-добри резултати. Какви бяха условията на живот, които Вечният Отец избра за Своя Син? Един уединен дом в хълмовете на Галилея; едно домакинство, което се издържаше с честен, почтен труд; един скромен живот, всекидневна борба с трудности и мъчнотии; себеотрицание, пестеливост и търпелива радостна служба; часове на обучение до скута на майка Си, с разтворен свитък от Свещените Писания; тишината на слънчевите изгреви и залези по зелените ливади; святото влияние на природата, изучаването на творенията и провидението; и общуването на душата с Бога – това бяха условията, възможностите и обстановката на Исусовото детство.

ЗЕМЕДЕСКИ ДОМОВЕ НА ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ. В Обетованата земя започнатото в пустинята формиране бе продължено при условия, благоприятни за създаване на добри навици. Народът не беше наблъскан в градове, а всяко семейство си имаше свой земеделски имот, осигуряващ на всички здравословните благословения, необходими за един естествен, непокварен живот.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СРЕДАТА ВЪРХУ ХАРАКТЕРА НА ЙОАН. Йоан Кръстител, предшественикът на Исус, получи ранното си възпитание от своите родители. По-голямата част от живота си той прекара в пустинята… Изборът на Йоан беше – да се откаже от лукса и насладите на градския живот, за да си изгради дисциплиниран характер. Заобикалящата го там околна среда бе благоприятна за създаване навици на скромност и себеотрицание. Несмущаван от врявата на света, той можеше спокойно да изучава уроците на природата, на откровението и провидението… Още от детинство родителите му говореха за неговата мисия, така че той прие тази свята отговорност. Той обичаше самотата на пустинята, защото тя го улесняваше да отбягва обществото, което бе просмукано от съмнения, неверие и нечистота. Йоан нямаше доверие на своята собствена сила, и добре знаеше, че не може сам да се противопостави на изкушението. Той се боеше да бъде в постоянен допир с греха, за да не изгуби чувството за своята голяма греховност.

ДРУГИ ДОСТОЙНИ ХОРА, ОТГЛЕДАНИ В ДОМОВЕ НА ОТКРИТО. Така е било и с по-голямата част от най-добрите и благородни мъже от всички векове. Четете историята на Авраам, Яков и Йосиф, на Мойсей, Давид и Елисей. Разгледайте живота на мъже от по-късни времена, които са заемали доверени и отговорни служби.
Много от тях са били отгледани и възпитани в малки, селски къщи. Знаели са малко за блясъка и великолепието на света. Не са прекарали младостта си в удоволствия. Много от тях са били принудени да се борят с бедност и лишения. Те са се учили отрано да работят и техният живот на чист въздух ги е направил силни и енергични във всичко. Принудени да се осланят само на собствените си сили и възможности, те са се научили да побеждават трудностите и пречките и по този начин са добивали кураж и издръжливост. Те са се учили на самостоятелност и самообладание. До голяма степен запазени от лоши другари, те са се задоволявали с радостите на природата и с добрите си приятели. Били са с прост вкус и умерени в навиците си. Ръководели са се от принципите си и са расли чисти, силни и верни. И когато са били призовани за житейското поприще, са го поемали телесно и духовно здрави, с бистър и възприемчив ум, способни да съставят и провеждат планове, твърди и устойчиви на злото. И това ги е правило мощни борци за доброто в света.