Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Лагерните събрания 51 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Важно е членовете на нашите църкви да посещават лагерните събрания. Неприятелите на истината са много, а нашите редици малко. Затова трябва да образуваме по възможност доста силен фронт. За личното си благо вие се нуждаете от благословенията на тези събрания и Бог ви кани да застанете в редиците на истината.
Някои ще кажат: Скъпо е да се пътува; по-добре парите да се спестят и да се дадат там, където делото има нужда от напредване. Не разсъждавайте така. Бог иска от вас да заемете мястото си в редиците на Неговия народ. Подкрепете събранията с вашето лично присъствие и с присъствието на семействата ви. Постарайте се повече да посетите събранието на Божия народ.
Братя и сестри, по-добре е да ви пострада малко бизнесът, отколкото да пропуснете случая да чуете какво Бог има да ви каже. Не посочвайте никакво извинение, което би ви възпрепятствало да получите по възможност всяка духовна привилегия. Нуждаете се от всеки лъч светлина. Нуждаете се да се научите да давате със смирение и страх разумни основания за вашата недеждата. Нямате сметка да пропуснете нито една от тези привилегии.
В старо време Бог беше наредил народът му да се събира три пъти в годината на поклонение. Израилтяните отиваха на тези святи събрания, като донасяха в Божия дом своите десятъци, приношенията си за грях и благодарствените си приношения. Те се срещаха, за да си припомнят наново Божиите милости, да направят известни Неговите чудни дела и да принесат хвала и благодарност на името Му. Всички заедно трябваше също да вземат участие в жертвената служба, която посочваше Христос като Божи Агнец, Който отнема греховете на света. Така те щяха да бъдат запазени от покваряващото влияние и сила на света и от идолопоклонството. В сърцата им трябваше да се поддържат живи вярата, любовта и благодарствения дух, та чрез общуването в святата служба да се свързват по-тясно с Бога и един с друг.
Във времето на Христос на тези празници се събираше голямо множество народ от всички страни и ако те биваха провеждани и съблюдавани, както Бог първоначално бе наредил – с дух на истинско поклонение, светлината на истината можеше да се пръсне по цял свят.
За хората, които са живели на доста голямо разстояние от скинията, вероятно е трябвало повече от месец, за да дойдат на святите събрания. Господ виждаше, че тези срещи са необходими за духовния живот на Неговия народ. Децата Му имаха нужда да се откъснат от земните грижи, да общуват с Бога и да размишляват върху невидимите реалности.
Ако израилевите чада са имали нужда от такива святи събрания и срещи, колко повече от тях се нуждаем ние, които живеем сред опасностите на последните дни! И ако тогавашните хора на света се нуждаеха от светлината, която Бог бе поверил на църквата Си, колко повече те се нуждаят от нея днес!
Сега е време, в което всеки трябва да се притече на помощ на Господа, да дойде на помощ на Господа срещу силния. Силите на врага се укрепват и като народ ние биваме зле разбрани. Желаем хората от света да се запознаят с нашето учение и дело. Искаме да знаят какво представляваме, в какво вярваме. Тябва да намерим пътя към сърцата им. Затова Божията армия нека застане на здрава почва и да представи правилно Божието дело. Не привеждайте извинения. Бог има нужда от вас. Той не върши делото си без сътрудничеството на хората. Отивайте на лагерните събрания, макар това да ви струва жертви. Отивайте с желание да работите. И правете усилия да накарате и вашите приятели да отидат, не вместо вас, а заедно с вас, и да застанат на Божията страна, като решат да пазят заповедите Му. Помогнете на интересуващите се да посетят събранието, та дори ако е нужно да им дадете храна и подслон. Ангели в служба на онези, които ще станат наследниците на спасението, ще ви придружат. Бог ще извърши велики неща за Своя народ. Той ще благослови всяко старание за прослава и напредък на Неговото дело.

Подготовка на сърцето
Винаги да помним, че на тези събрания работят две сили. Води се невидима за човешките очи борба. Армията на Господа действа, за да спасява човешки души. Сатана и неговите войски също работят, като се опитват по всевъзможни начини да ги погубват и измамват. Господ ни кани: „Облечете се в Божието всеоръжие,за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефес. 6:11, 12). Ден след ден борбата продължава. Ако очите ни можеха да се отворят да видим битката между добрите и злите сили, нямаше да бъдем лекомислени, суетни, негодуващи и несериозни. Ако всички се облекат с Божието всеоръжие и вземат смело участие в борбата на Господа, биха се извоювали победи, които биха накарали царството на тъмнината да трепери.
Никой не трябва да отива на лагерните събрания с убеждението, че благословението от тях зависи от проповедниците или от библейските работници. Бог не иска народът Му да е зависим от проповедниците. Не желае чадата Му да са така слаби, че да разчитат за помощ на човешки същества. Те не трябва да се облягат като безпомощни деца на другиго. Като стопани на Божията благодат всеки църковен член трябва да чувства лична отговорност да има в себе си живот и корени. Всеки да смята, че и той има заслуги за благословението на събранието. Не казвайте: „Аз не съм отговорен. Нямам никакво участие в това събрание.“ Ако ти мислиш така, то даваш повод на Сатана да работи чрез тебе. Той ще изпълни ума ти със свои мисли, ангажирайки те с нещо в неговата работа. Така вместо да събираш с Христос, ще разпиляваш.
Успехът на събранието зависи от присъствието и силата на Святия Дух. За изливането на Духа трябва да се моли всеки, обичащ истината. И доколкото зависи от нас, трябва да премахваме всяка пречка пред Божието дело. Духът никога не може да бъде излят, ако има разногласие и лоши чувства между църковните членове. Завист, зломислие, злословие идват от Сатана и най-сполучливо преграждат пътя на действието на Святия Дух. Нищо друго на този свят не е така скъпо за Бога, както Неговата църква. Нищо друго не е пазено така грижливо и ревностно от Него. Нищо не оскърбява Бога толкова много, както някоя постъпка, която накърнява влиянието на хората, служещи Нему. Той ще иска сметка от всеки, който помага на Сатана, като критикува и обезсърчава другите.
Лишените от съчувствие, нежност и любов не могат да вършат Божието дело. Преди да може да се изпълни пророчеството: „Слабият между тях в онзи ден ще бъде като Давида и Давидовият дом като Бога, като ангел Господен…“ (Захария 12:8), Божиите чада трябва да се освободят от мисълта си от всяко подозрение и съмнение по отношение на братята им. Сърцата трябва да бият в синхрон. Християнска благотворителност и братска любов трябва да се изявяват в по-голяма мярка. В ушите ми звучат думите: „Сближете се, сближете се.“ Тържествената, свещената истина за това време трябва да обедини Божия народ в едно. Желанието за първенство нека изчезне. Всички да са погълнати от съревнованието – кой най-много да заприлича на Христос по характер? Кой ще се скрие напълно в Христос?
„В това се прославя Отец Ми – казва Христос, – да принасяте много плод“ (Йоан 15:8). Ако някога е имало място, където вярващите да дадат повече плод, то е нашето лагерно събрание. На тези срещи се отбелязват нашите думи, нашите постъпки, нашият дух и нашето влияние се простира далеч до вечността.
Преобразяването на характера трябва да свидетелства пред света, че в нас живее любовта на Христос. Господ очаква от людете Си да покажат, че изкупителната сила на благодатта може да действа над недобрите характери, да ги направи хармонични, даващи изобилно плод.
Но за да можем да изпълним Божиите намерения, трябва да се подготвим. Господ иска от нас да опразним сърцата си от себелюбието – корен на отчуждението. Той копнее да излее в сърцата ни Своя Дух в богата мярка, затова ни моли да разчистим пътя чрез нашето себеотрицание. Когато личното Аз се предаде на Бога, очите ни ще се отворят да видим камъните, в които се препъват в пътя си другите поради своето нехристиянско държание. Бог иска да премахнем всички тези неща. Той казва: „И тъй, изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5:16). Тогава ще имате увереността, която имаше и Давид, когато, след като бе изповядал греха си, каза: „Повърни ми радостта на спасението Си и освобождаващият Дух нека ме подкрепи. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешниците ще се обърнат към Тебе“ (Пс.51:12, 13).
Когато Божията благодат царува вътре в човешката душа, тя ще е заобиколена от атмосфера на вяра и кураж, както и от Христоподобна любов, атмосфера, съживяваща духовния живот на всички, които я вдишват. Тогава ще можем да отидем на лагерното събрание не само за да получим, но и за да дадем нещо. Всеки, който е участник в Христовата опрощаваща любов, всеки, който е бил просветен от Святия Дух и е обърнат към истината, ще се чувства задължен заради тези благословения към всяка душа, с която се свързва. Господ ще използва смирените по сърце да спечели сърцата на други, които не могат да бъдат достигнати от ръкоположените проповедници. Те ще бъдат подбуждани да изговарят думи, откриващи спасителната благодат на Христос.
И когато благословят другите, самите те ще бъдат благословени. Бог ни дава случаи да предаваме благодат, за да ни изпълни наново с нея с още по-голяма сила. Когато Божият служител работи с талантите и пособията, които Бог му е поверил, неговата надежда и вяра ще се укрепят, той ще има за сътрудник Божествената сила…

Делото на проповедниците
Председателите на съюзите и проповедниците трябва да се посветят на духовните интереси на народа. Ето защо трябва да бъдат освободени от техническата работа, свързана със събранията. Проповедниците да са готови да действат като учители и водачи в лагерното дело, когато случаят изисква това, но да не се преуморяват. Да се чувстват бодри, с весело настроение, защото това е необходимо за добрия изход на събранията. Да са в състояние да говорят ободрителни и насърчителни думи и да пуснат семена на духовна истина в почвата на честни души, та тези семена да поникнат и да дадат плод.
Проповедниците трябва да учат църковните членове как да се доближават до Бога и как да водят и други при Него. Да се усвоят методи, да се проведат планове, чрез които образецът да се издигне, за да бъдат хората научени как да се очистят от нечестието си и да бъдат възвисени чрез придържане към чисти и святи принципи.
Трябва да се отделя време за очистване на сърцето, за култура на душата. Когато умът е зает с всекидневни въпроси и с разни сделки, естествено ще настъпи оскъдица от духовна сила. Личното благочестие, истинската вяра и сърдечната чистота трябва да се издигнат пред вниманието на хората дотогава, докато тяхната важност се осъзнае.
В нашите събрания трябва да имаме Божията сила, иначе не ще можем да надвием врага на човешките души. Христос е казал: „Без Мене не можете да сторите нищо!“
Участниците в лагерните събрания трябва да съзнават, че предмет на събранията е придобиването на по-богат християнски опит, напредване в познаването на Бога и укрепване с духовна сила. Ако това не се разбере, събранията ще бъдат безплодни за хората.

Пагубно за лагерните събрания, както и за всяко друго духовно събрание, е многото ходене на гости и воденето на безгрижни разговори. Често мъже и жени се събират на групи и се впускат в разговор за обикновени неща без връзка с целта на събирането. Някои донасят със себе си фермите си, други – къщите си и правят планове за строежи, трети занасят нещо друго. Някои разискват върху характерите на ближните си и нямат време или настроение да изследват собствените си сърца, да издирват дефектите в собствените си характери, за да поправят злото в себе си и да постигнат освещение чрез страх Господен.
Ако всички, които се наричат Христови последователи, биха използвали свободното от събрания време за разговори върху истината, за размишляване върху надеждата на християнина, за изследване на собствените си сърца в усърдна молитва пред Бога, молейки Го за Неговото благословение, би се изпълнило много по-велико дело от това, което сме видели досега. Невярващите, неоснователно осъждали вярващите в истината, биха се убедили поради тяхната „добра обхода в Христос“. Нашите думи и дела са плодовете, които принасяме, „затова от плодовете им ще ги познаете“ (1871 г., т. 2, стр. 597, 598).

Целите на лагерните събрания са хората да се откъснат от грижи, товари и няколко дни да посветят изключително за търсене на Господа. Ние трябва да използваме времето за себеизпитване, изповядване на греховете с покаяние и за подновяване на обещанията си към Всевишния. Ако някои идват на тези събрания с по-недостойни цели, надяваме се харакетрът на събранията да насочи умовете им към подходящите цели (1871 г., т. 2, стр. 601).

Вярата на повечето християни ще се разклати, ако те не се събират за разискване и молитва. Ако не им е възможно да посещават такива религиозни събрания, които са привилегия, Бог ще им изпрати светлината направо от небето чрез ангелите си, за да въодушеви, ободри и благослови разпръснатите Си чада. Той обаче не предлага чудеса, за да поддържа вярата на Своите светии. От тях се иска да обичат истината достатъчно, да вложат малко труд, за да използват предвидените от Бога привилегии и благословения. Най-малкото, което могат да направят, е да посветят няколко дни годишно, за да участват в обединените усилия за напредъка на Божието дело и за обмяна на приятелски съвети и съчувствие (1876 г., т. 4, стр. 106, 107).