Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Лаодикииската църква – 68 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Вестта към Лаодикийската църква представлява едно стряскащо порицание и е приложима за Божия народ днес (Откр. 3:14-17).
Тук Господ ни показва, че вестта, която трябва да бъде занесена на Неговия народ от призваните от Него проповедници, не е вест на мир и сигурност. Тя не е теоретична, а практическа във всяка подробност. Във вестта към лаодикийците Божият народ е представен в състояние на безгрижна сигурност. Хората са спокойни и уверени, че имат високи духовни постижения. „Но не знаеш, че…“ Каква по-голяма измама може да постигне човешките умове от увереността, че са прави, а всъщност са в абсолютна грешка! Вестта на Верния Свидетел намира Божия народ в тъжна, макар и искрена измама. Членовете му не знаят, че в очите на Бога състоянието им е окаяно. Онези, към които е отправено предупреждението, се заблуждават, че са в особено възвишено духовно състояние, но вестта на Верния Свидетел разбива сигурността им. Той ги порицава за духовната слепота, бедността и окаяността, характерни за истинското им състояние, и това неодобрение звучи смразяващо. Свидетелството, остро и строго, не може да бъде грешка, тъй като Този, Който изрича това, е Верният Свидетел и Неговото свидетелство е вярно.
Трудно ще приемат вестта онези, които се чувстват сигурни в своите постижения и вярват, че са богати във всяко духовно познание. Според нея те са измамени и се нуждаят от духовни добродетели. Неосветеното сърце е „измамливо повече от всичко, и е страшно болно“ (Еремия 17:9). Беше ми показано, че мнозина се заблуждават, мислейки се за добри християни, а всъщност не притежават нито един лъч светлина от Исус. Те нямат жив, личен духовен опит в религиозния живот. Нуждаят се от дълбоко и цялостно смирение пред Бога, преди да почувстват реална потребност от сериозни и упорити усилия за получаване на скъпоценните плодове на Духа. Бог води народа Си стъпка по стъпка. Християнският живот е постоянна битка и поход. Няма почивка в борбата. Само чрез постоянни и непрекъснато нарастващи усилия можем да победим сатанинските изкушения. Като народ ние притежаваме изцяло чистотата и силата на истината. В позициите си сме напълно поддържани от ясното и непобедимо свидетелство на Писанията. Но много ни липсва библейско смирение, търпение, вяра, любов, себеотрицание, бдителност и жертвоготовен дух. Необходимо е да култивираме у себе си библейската святост. Грехът преобладава в редиците на Божия народ. Ясната вест на укор към лаодикийците не се приема. Мнозина са се вкопчили в своите съмнения и в любимите си грехове. Те са дълбоко заблудени, смятайки, че не се нуждаят от нищо. Според тях укоряващото свидетелство на Божия дух не е нужно или просто не се отнася за тях. Тези хора се нуждаят най-много от Божията благодат и от духовна проницателност, за да успеят да открият духовните си недостатъци. Те нямат нито едно от качествата на усъвършенствания християнски характер. Нямат практическо познание върху библейската истина, което да ги води към скромен живот и към съобразяване на вярата с волята на Христос. Не живеят в послушание към всички Божии изисквания. Не е достатъчно да се изповядва само вяра в истината. Всички войници на Христовия кръст са наистина задължени да открият кръстоносен поход срещу противника на душите, да осъдят погрешното и да защитават правдата Вестта на Верния Свидетел разкрива състоянието на ужасна измама на нашия народ, срещу която трябва да бъде предупреден, за да излезе от духовната си дрямка и да премине към решителни действия.
В моето последно видение ми бе показано, че дори и тази решителна вест на Верния Свидетел не е постигнала определената й от Бога цел. Народът спи в греховете си. Членовете му продължават да твърдят, че са богати и нямат нужда от нищо. Мнозина питат: „Защо са дадени всички тези укори? Защо „Свидетелствата“ ни обвиняват постоянно в отстъпление и в тежки грехове? Ние обичаме истината и напредваме. Нямаме нужда от тези свидетелства.“ Но те нека обаче роптателите погледнат в сърцето си и сравнят живота си с практическите поучения на истината. Нека смирят душите си пред Бога. Нека Божията благодат освети мрака и люспите ще паднат от очите им, за да разберат истинската си духовна бедност и окаяност. Тогава ще почувстват необходимостта да си купят злато, което е чистата вяра и любовта, бяла дреха, която е неопетненият характер, очистен в кръвта на техния скъп Изкупител, и колурий, който е Божията благодат. Всичко това ще им даде възможност да различават ясно духовните неща и да откриват греха. Тези постижения са много по-скъпи от офирско злато.

Причина за духовната слепота
Беше ми показано, че най-голямата причина за духовната слепота на Божия народ е нежеланието му да се поправи. Мнозина презират дадените им укори и предупреждения. Верният свидетел осъжда хладкото състояние на Божиите чада, което дава възможност на Сатана да влияе над тях с голямата си сила във времето на очакване и бдение. Себелюбивите, гордите и обичащите греха винаги изпадат в съмнения. Сатана е способен да им ги внушава и да издига възражения срещу определено свидетелство на Бога. Мнозина считат за добродетел и за особен знак на интелигентност да бъдат недоверчиви, да задават въпроси и да водят остроумни спорове. Желаещият да се съмнява ще намери достатъчно основания за това. Бог няма за цел да премахне всеки случай на неверие. Той дава доказателства, които трябва да бъдат изследвани внимателно със смирен ум и готов за поучения дух. Тогава всички ще видят силата на доказателствата.
Вечният живот е с неоценима стойност и ще ни струва всичко, което имаме. Беше ми показано, че не оценяваме правилно вечните неща. Всичко, което си заслужава да бъде притежавано, дори и в този свят, се постига с усилия, а понякога и с непосилни жертви. Само за да получим едно кратковременно съкровище. Трябва ли в такъв случай по-малко да желаем да понасяме борби и затруднения и да полагаме сериозни усилия, за да добием безценно съкровище и живот, който ще трае вечно? Възможно ли е да мислим, че небето ни струва твърде много?
Вярата и любовта са златни съкровища, но те липсват почти изцяло у Божия народ. Беше ми показано, че неверието в свидетелствата на предупреждение, назидание и укор отклонява светлината от Божия народ. То затваря очите, за да не познаем истинското си състояние. Ето как Верният Свидетел описва нашата слепота: „… а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“
Липсва вяра в скорошното идване на Исус. „Господарят ми ще се забави.“ Това си казваме не само в сърцето, но и го изразяваме с думи, и което е най-лошо – показваме го с дела. Безчувствеността в това време на бдение притъпява сетивата на Божия народ, за да не може да разпознае знаменията на времето. Ужасното нечестие, което властва, изисква да се обърне най-голямо внимание на свидетелствата, за да бъде отстранен грехът от църквата. Вярата е отслабнала ужасно много и само чрез упражняване може да се засили отново.
Когато третата ангелска вест бе провъзгласена заетите в Божието дело имаха какво да рискуват и да жертват. Те започнаха делото в бедност и претърпяха огромни загуби и укори. Срещаха опозиция, която ги караше да търсят Бога и поддържаше вярата им жива. Нашият сегашен план за системна благотворителност* (ЗАБЕЛЕЖКА: Първите опити за системни дарения, в които се включваше определено седмично дарение от всеки член на църквата, както и определен процент от приходите, бяха известни тогава под името СИСТЕМНА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ. Това предхождаше десятъчната система, така добре разбрана от адвентистите от седмия ден.) вече поддържа проповедниците ни и не се забелязва липса. Поради това не се чувства и нужда от упражняване на вяра по отношение на издръжката.
Онези, които сега започват да проповядват истината, нямат какво да губят. Те не рискуват нищо и няма какво особено да жертват. Истината е вече организирана, методите на действие са разработени и се дават готови. Проповедниците са снабдени с различна книжнина, разпространяваща доказателствата за истината, която те защитават.
Някои млади мъже започват да работят без истински да разбират възвишения характер на делото. Те не изпитват лишения и затруднения, не водят тежки борби, които да изискват прилагане на вяра. Не развиват практическо себеотрицание и не подхранват дух на себепожертвувателност. Някои са горди и надменни и не носят нито един истински товар на делото. Верният Свидетел предупреждава такива проповедници: „Затова бъди ревностен да се покаеш“. Някои от тях са толкова надменни и горделиви, че наистина се превръщат в пречка и проклятие за скъпоценното Божие дело. Те не влияят спасително на другите. Нуждаят се от пълно обръщане към Бога. Първо трябва да се осветят от истината, която представят на другите.

Лични свидетелства в църквата
Мнозина губят търпение и стават ревниви, защото често към тях се отправят предупреждения и упреци за греховете им, което ги смущава. Верният Свидетел казва: „Зная делата ти“. Подбудите, намеренията, неверието, подозренията и ревнивостта може да останат скрити от човеци, но не и от Христос. Верният свидетел казва като Съветник: „Съветвам те да си купиш от мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш“ (Откр. 3:18-21).
Укоряваните от Божия Дух не трябва да се настройват срещу брат, използван като обикновен инструмент в Божиите ръце. Бог, а не грешният смъртен човек, е говорил, за да ги спаси от гибел. Който ненавижда предупреждението, ще остане в слепотата и заблудата си. А който обърне внимание и ревностно се заеме да отхвърли греха, за да придобие небесните добродетели, ще отвори вратата на сърцето си, за да влезе милият Спасител и да живее в него. Тези хора винаги ще бъдат в съвършена хармония със свидетелството на Божия дух.
Проповедниците на истината за това време не трябва да пренебрегват тържествената вест към Лаодикия. Свидетелството на Верния Свидетел не е успокоителна вест. Господ не ни казва: „Вие сте почти прави. Понесли сте упреци и забележки, които никога не сте заслужавали. Тези строги изобличения ви обезкуражават ненужно. Не сте виновни за грешките и греховете.“
Верният Свидетел заявява, че всъщност се нуждаете от всичко, въпреки че сте сигурни в съвършеното си благочестие. Не е достатъчно проповедниците да представят ясно теоретичните истини, трябва да се занимават и с практическите въпроси на благочестието. Необходимо е да изучават практическите уроци, които Христос предаде на учениците си, и да ги прилагат за себе си и за народа. Тъй като самият Христос дава това свидетелство, трябва ли да допускаме, че Той не изпитва нежна любов към народа Си? О, не! Този, Който умря, за да изкупи човека от смъртта, обича с божествена любов и изобличава точно тези, които обича. „Ония, които любя…“ (Откр. 3:19). Но мнозина няма да приемат вестта, която небето в Своята милост им изпраща. Те не понасят да им се напомня за техния дълг, не обичат да се коментират грешките им – себелюбието, гордостта и любовта към света.