Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ЛИЧНИ ИЗПИТАНИЯ – 47 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ЛИЧНИ ИЗПИТАНИЯ
Когато здравето на съпруга ми много заслабна преди преместването ни от Рочестър, той пожела да се освободи от отговорностите по издателското дело. Предложи църквата да се заеме с тази работа, която да бъде ръководена от издателски комитет, назначен от църквата. И никой свързан с издателството да не извлича каквато да било изгода от него, освен заплатата, която получава за труда си.

Усилия за основаване на издателското дело
Макар този въпрос няколко пъти да бе представян на вниманието на братята, те не предприеха нищо до 1861 г. Дотогава съпругът ми беше законният собственик на издателството и единственият му ръководител. Той се радваше на доверието на активните приятели на делото. Те поверяваха на неговата грижа средствата, които даряваха отвреме навреме според растежа на делото. И макар чрез “Ривю” много често да се повтаряха изявленията, че издателството е пълна собственост на църквата, все пак той беше единственият законен управител. Враговете ни се възползваха от тази ситуация, като под обвинението за спекулация правеха всичко според силите си, за да му навредят и да забавят развитието на делото. При тези обстоятелства съпругът ми предложи да бъде създадена организация, която да се регистрира според законите на Мичиган като Издателско дружество на адвентистите от седмия ден през пролетта на 1861 г.

Родителски грижи
Макар грижите ни във връзка с издателската работа и с други отрасли на делото да ни създаваха много трудности, най-голямата жертва, която бях призована да правя за делото, бе да оставям децата си често на грижите на други хора.
Хенри вече пет години не беше при нас, а Едсън беше получил само малко грижи от наша страна. Години наред в Рочестър семейството ни беше много голямо и домът ни – като хотел, а ние самите повечето време отсъствахме от къщи. Бях много загрижена децата ни да бъдат възпитани добре и да не придобият лоши навици. Често се изпълвах със скръб при мисълта за разликата между моето положение и това на другите, които не носеха такива товари и грижи и можеха винаги да бъдат с децата си, да ги съветват, да ги наставляват и да прекарват почти цялото си време със семействата си. Питах се защо Бог изисква от нас толкова много, а оставя другите, без да ги натовари с нещо? Това равенство ли е? Трябва ли все така да тичаме от една грижа към друга, от една част на делото към друга и да имаме толкова малко време за възпитанието на децата си?

Загубата на децата
През 1860 г. смъртта прекрачи прага на нашия дом и прекърши най-малкото клонче от нашето семейно дърво. Малкият Хърбърт, роден на 20 септември 1860 г. умря на 14 декември същата година. Никой няма да разбере как кървяха сърцата ни, когато това нежно клонче бе пречупено, освен хора, които са изпращали свое дете до гроба.
Но, о, когато и нашият благороден Хенри умря*,*Смъртта на Хенри Н. Вайт настъпила на 8 декември 1863 г. в Топшъм, щата Мейн./ Когато на 16-годишна възраст нашият сладък певец бе отнесен в гроба и детската му песен заглъхна, домът ни сякаш опустя. Ние, двамата родители, както и двамата ни останали синове, почувствахме удара много остро. Но Бог ни утеши в нашата скръб. С вяра и кураж ние продължихме да работим в делото, което Той ни бе възложил, със светлата надежда, че ще срещнем децата си, отнети ни в този живот от смъртта, в онзи свят, където никога не ще има болест и смърт.

ДВЕТЕ КОРОНИ
Във видение, дадено ми на 25 октомври 1861 г. в Батъл Крийк, щата Мичиган, ми бе показана нашата земя, мрачна и тъмна. Ангелът каза: “Погледни внимателно!” Тогава ми бяха показани хората по земята. Някои бяха заобиколени от Божии ангели, а други бяха в пълен мрак, обкръжени от зли ангели. Видях ръка, протегната от небето, държаща златен скиптър. На скиптъра имаше корона, обсипана с диаманти. Всеки диамант излъчваше блестяща, ясна и красива светлина. На короната бяха написани следните думи: “Всички, които ме спечелят, са блажени и ще имат вечен живот”.
Под тази корона имаше друг скиптър. На него също бе поставена корона, в центъра на която имаше скъпоценни камъни, злато и сребро, отразяващи светлината. Надписът на короната гласеше: “Земно съкровище. Богатството е власт. Всички, които ме спечелят, ще придобият почит и слава.” Видях огромно множество, втурнало се напред към тази корона. Хората, стремящи се към нея, бяха много шумни. В голямото си желание да я получат някои изглеждаха лишени от разум. Изтласкваха по-слабите и тъпчеха онези, които от бързане бяха паднали. Мнозина жадно сграбчваха съкровищата, намиращи се вътре в короната и ги държаха здраво. Главите на някои бяха бели като сребро, а лицата им набръчкани от грижи и безпокойства. Те не зачитаха собствените си роднини, тези, които бяха кост от костта им и плът от плътта им. И когато към тях се отправяха умоляващи погледи, те сграбчваха съкровищата си още по-здраво, като че се бояха да не би в момент на невнимание да загубят част от тях или да бъдат принудени да ги разделят с други. Жадните им погледи често бяха приковани към земната корона и те брояха отново и отново нейните съкровища.
В тази тълпа се появяваха и нуждаещи се и окаяни хора, които жадно гледаха земното съкровище, но се обръщаха безпомощно, когато по-силните надвиваха и изтласкваха назад по-слабите. Те обаче не можеха да се откажат така лесно и заедно с множеството осакатени, болни и възрастни хора се стремяха да си проправят път към земната корона. Някои умираха, докато се стремяха да я достигнат. Други падаха точно в момента, когато я бяха хванали. Мнозина я бяха имали само за кратко, след което и те падаха. По земята бяха разпръснати купища трупове, но множеството тичаше устремено напред, тъпчейки с нозе мъртвите тела на своите себеподобни. Всеки, който стигнеше до короната, получаваше част от нея и бе шумно аплодиран от заинтересуваната група около нея.
Голяма група зли ангели действаха много активно. Сред тях беше и Сатана. Всички гледаха с ликуващо задоволство групата на борещите се за земната корона. Изглеждаше, че изкусителят хвърля някакво особено очарование върху хората, които стръвно се стремяха към нея.
Много от домогващите се до тази земна корона изповядваха, че са християни. Някои от тях изглежда имаха известна светлина. Те гледаха с желание към небесната корона и понякога изглеждаха очаровани от нейната красота, но въпреки това не осъзнаваха истинската й стойност и слава. Докато протягаха апатично ръка към небесната, с другата ръка жадно се стремяха към земната, решени на всяка цена да я притежават. И в ревностния си стремеж към земната корона те изгубваха от погледа си небесната. Биваха оставяни в мрак и все пак с голям копнеж, пипнешком се стремяха да си я осигурят.
Някои се отвратиха от групата, която се стремеше да си осигури тази корана. Изглежда, усетиха опасността, в която се намират, и се отвърнаха от нея, като сериозно потърсиха небесната корона. Изражението на лицата им се промени от мрак към светлина, от мъка към кураж и свята радост.
Тогава видях една група да преминава през тълпата с очи, насочени към небесната корона. Докато усърдно си пробиваха път през безредното множество, около тях стояха ангели и им проправяха място, за да вървят напред. Когато наближиха небесната корона, светлината, излъчваща се от нея, ги озари, а също и мястото около тях, разпръсвайки мрака. Светлината ставаше все по-ясна и по-ярка, докато сякаш се преобразиха и заприличаха на ангели. Не хвърляха никакви блуждаещи погледи върху земната корона. Домогващите се до нея ги подиграваха и хвърляха върху тях тези топки. Но това не ги нараняваше, докато очите им бяха отправени към небесната корона, с изключение на онези, които обръщаха внимание на черните топки. Хората, които обръщаха внимание на черните топки, биваха изцапвани от тях. Представен ми беше следният текст от Писанието:
“Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяжда и дето крадци подкопават и крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото. И тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено, но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона” (Матей 6:19-24).
След това същото ми беше обяснено по следния начин: “Тълпите, които така жадно се стремят към земната корона, са хората, които обичат съкровищата на този свят и са измамени и привлечени от кратковременните му съблазни. Видях, че личности, които се изповядват за последователи на Исус, а с такава амбиция се стремят да придобият земни съкровища, загубват любовта си към небето, постъпват като света и Бог ги счита за част от този свят. Те твърдят, че се стремят към безсмъртна корона, към небесното съкровище; но главният им интерес и внимание са насочени към земните блага. Хора, които имат съкровищата на този свят и обичат неговите богатства, не могат да обичат Исус. Може да си мислят, че са прави, но докато са се вкопчили скъпернически в своите притежания, не може да им се помогне да видят, че обичат парите си повече от делото на истината или от небесното съкровище.
“Ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!” В живота на такива личности се стигна до момент, когато дадената им светлина вече не беше ценена и тя се превърна в мрак. Ангелът каза: “Не можете да обичате и да боготворите земните съкровища и в същото време да притежавате истинските богатства”.
Когато младежът дойде при Исус и Го запита: “Учителю благи, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?”, Исус му предложи възможност да избира – да се раздели със своите притежания и да има вечен живот или да ги задържи и да загуби вечността. Но земните му богатства се оказаха за него по-ценни от небесното съкровище. Условието да се раздели с тях и да ги раздаде на бедните, за да стане последовател на Христос и да има вечен живот охлади желанието му и той си отиде наскърбен.
Хората, които ми бяха показани като стремящи се към земната корона, бяха точно тези, които прибягват до всякакви средства, за да придобият имущество. Те обезумяват по този въпрос. Всичките им мисли и всичките им сили са насочени към придобиването на земни богатства. Те погазват правата на другите и потискат бедните, лишават наемниците от заплатата им. Стига да могат, те се възползват от по-бедните и от по-малко проницателните и по този начин успяват да увеличат богатствата си, без да се колебаят нито за момент да потискат и дори да доведат другите до просешка тояга.
Хора с побелели от възрастта коси и с лица набръчкани от грижи, но въпреки това жадно хванали се за съкровищата вътре в короната, имаха още само няколко години живот, и все пак жадно се стремяха да запазят своите земни съкровища. Колкото по-близо идваха до гроба, толкова по-алчно и по-здраво се вкопчваха в тях.
Собствените им близки въобще не се ползваха от техните богатства. Членовете на собствените им семейства бяха оставяни да работят извън сили, за да спестят малко пари. Те не употребяваха благата си за доброто на другите, нито дори за самите себе си. Достатъчно им беше само да знаят, че ги притежават. Когато им се представяше дългът да облекчат нуждите на бедните или да поддържат Божието дело, те се наскърбяваха. Биха приели с радост дара на вечния живот, но не желаеха това да им струва нещо. Условията им се виждаха твърде трудни. Но Авраам не отказа на Бога и собствения си син. В покорството си към Него той бе много повече готов да жертва своя син на обещанието, отколкото мнозина да пожертват част от земните си притежания.
Мъчително ми бе да гледам хора, които би трябвало да са узрели за получаване на Божията слава и всеки ден да се подготвят за безсмъртния живот, да прахосват всичките си сили, за да задържат земните си богатства. Видях, че такива не биха оценили и небесното съкровище. Силната им привързаност към земното ги кара да показват чрез делата си, че няма да оценят достатъчно и небесното наследство, за да направят някаква жертва за него.
Богатият млад човек проявявал желание да пази заповедите, но Господ му показал, че му липсва едно-единствено нещо. Той желаел вечния живот, но притежанията си обичал повече. Много хора залъгват себе си по същия начин. Не търсят истината както се търси скрито съкровище. Не употребяват силите си по най-добрия начин. Умовете им, които биха могли да бъдат просветлени от небесната светлина, са объркани и смутени. “А светските грижи, примамките на богатството и пожелаването на земни неща, заглушават Словото и то остава безплодно.” “Такива хора – каза ангелът – са без извинение.” Видях светлината да се оттегля от тях. Те не пожелаха да разберат тържествените и важни истини за днешното време и смятаха, че са си добре и без да ги разбират. Светлината се оттегли от тях и те бяха оставени да се лутат пипнешком в мрака.
Тълпите от уродливи и болни, стремящи се към земната корона, са хората, чиито интереси и съкровища са насочени към този свят. Макар да биват разочаровани на всяка крачка, те не ще насочат чувствата си към небето, нито ще пожелаят да си осигурят съкровище и дом там. Те не успяват да придобият земното, а в същото време, докато се стремят към него, загубват и небесното. Въпреки разочарованието, нещастния живот и смъртта на изцяло погълнатите от придобиването на земни богатства, други също тръгват по техния път. Те се втурват лудо напред, без да имат предвид окаяния край на тези, чиито пример следват.
Достигналите короната и получилите в притежание част от нея, аплодираните са хората, чиято единствена цел в живота е богатството. Те получават почестите, които светът дава на богатите. Имат влияние в този свят. Сатана и ангелите му са удовлетворени. Те знаят, че тези хора със сигурност са в тяхна власт, че докато живеят в бунт против Бога, са инструменти на сатанинската сила.
Тези, които се отвратиха от групата, стремяща се към земната корона, са хората, забелязали какъв е животът и краят на всички, чийто бог са земните богатства. Те виждат, че земните съкровища не само не носят удовлетворение, но правят хората нещастни. И се стряскат, и се отделят от онова нещастно множество, за да потърсят истинското и трайното богатство.
Показано ми бе, че втурналите се да си проправят път през тълпата, за да достигнат небесната корона, придружени от светите ангели, са Божиите верни чеда. Ангелите продължават да ги водят и те се изпълват с усърдие да тичат напред към небесното съкровище.
Черните топки, хвърлени по светиите, са фалшивите укори, пускани в ход по адрес на Божиите люде от онези, които “обичат лъжата и лъжат”. Трябва да полагаме най-големи старания да живеем безукорен живот и да се въздържаме от всичко, което има вид на зло. След това нашият дълг е да вървим дръзновено напред и да не обръщаме внимание на лъжливите укори на нечестивите. Докато погледите на праведните са съсредоточени върху безценното небесно съкровище, те ще приличат все повече и повече на Христос. По този начин ще бъдат преобразявани и ще станат годни за преселването в небето.