Любовта – това е решение, което трябва да вземеш – Семинар върху пророчествата – Лекция 12 – Сега това е ясно – Ясно представяне на пророческите истини – Лио Скривън

Нека започнем тази глава с един простичък текст – Еф. 5:10 – “Опитвайте що е благоугодно на Господа.” Един друг превод гласи: “Направете всичко възможно, за да разберете какво доставя удоволствие на Бога.” Ето, това би трябвало да прави един истински християнин! Да служиш на Бога без любов и без желание да Му доставиш радост – такъв живот и такова християнство не са нищо повече от бреме.
Божествен принцип е, че в любовта, в човешките взаимоотношения, онова, което наистина има значение, са “малките” неща. Съпругата Ви обикновено не се впечатлява кой знае колко от големи по размер подаръци, нали? Но, подарете й едно малко шишенце скъп френски парфюм, и ще я направите невероятно щастлива! Тя ще знае, че това е нещо много специално, само за нея!
Има хора, които казват: “Не убивам, не крада, не прелюбодействам и т.н.”, но малките грехове, не смятат за важни. Приятели, малките неща имат значение, особено за Бога. Малките неща показват любовта ни.
В 1Йоан 3:18 Бог започва да ни отваря очите за факта, че да си истински християнин – това е нещо повече от приказки. – “Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.” Бог иска да ни внуши, че е Бог на съвършенството и реда, и следователно – един взискателен Бог. Той не говори просто, за да чува гласа Си, но държи на това, което казва! Днешните християни имат нужда да осъзнаят този факт.
Дяволът е измамник и се е постарал да изличи чувството за лична отгворност пред Бога в днешния религиозен свят. Той внушава: “Бог не е дребнав.” или “Бог не би те наказал за такава дреболия.” Това е същата лъжа, с която подмами и Ева в началото. Ева нито уби, нито открадна, нито излъга. Тя извърши едно съвсем малко нещо – отхапа парченце от плода, за който Бог беше казал да не се докосват до него. И заради този един единствен малък акт на непокорство, нашият свят беше потопен в хилядолетия на грях и страдания. Бог наистина държи на това, което казва!
Понякога хората казват: “О, не се вземай много насериозно, никой не е съвършен.” Само че, в Мат. 5:48 Библията казва: “И тъй, бъдете съвършени и вие…” Знаем, че от самосебе си не можем да бъдем съвършени. Но можем да бъдем направени съвършени чрез Христос и всичко може да стане съвършено чрез любов. По-нататък ще говорим повече по този въпрос.
Чували сте хора да казват: “Не лъжа, не убивам, не прелюбодействам… и въпреки това ти ми казваш, че мога да бъда погубен заради някакъв мъничък грях?” Често списъкът с нашите добродетели ни служи, за да “рационализираме” непокорството си. Ето, затова се нуждаем от духовна проницателност – защото рационализмът е един от инструментите на дявола. Той издига една “разумна” причина над Божието Слово и ако вие не сте се научили да живеете “чрез всяко слово, което излиза из Божиите уста” (Мат.4:4), то сте в голяма опасност!
Бог е взискателен. Той изисква или послушание от любов, или нищо. В Яков 2:10 Той казва, че ако нарушим една заповед, нарушили сме всичките – “Защото, който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” (Вижте още и Мат. 5:17-19) Не смятате ли, че Бог наистина е казал точно това, което мисли? Няма нужда да нарушавате всички заповеди, за да бъдете изгубени. В интерес на истината, няма нужда да нарушавате дори и една заповед! Всичко, което трябва да правите е да не правите нищо добро!
Често ние сме по-загрижени как да служим на хората, отколкото на Бога. Имаме работа, шефът казва да бъдем на работното място точно в 8,00ч. и ние сме там. Но при Бога можем да идваме, когато си искаме. Ние сме безгрижни и това е, защото днешното общество и по-специално – християнството нямат ясна представа за святостта и съвършенството на Бога. Нека прочетем в Писанията как иска Бог да Му се покоряваме.
В тази глава ще се опитаме да “подхвърлим монетата” и да надникнем от другата страна на Божия характер. В първите 11 глави се задълбочихме върху Божията любов, милост и състрадание. Колкото и чудесно да е това, имаме голяма нужда да осъзнаем и Божието Всемогъщество. Той не търпи умишлено непослушание и грешниците ще бъдат наказани. Ще разгледаме няколко примера за това, за да го онагледим добре, след това ще се върнем към любящата страна на Божия характер и ще съчетаем двете – любовта и покорството – в една красива връзка.
Първият пример се намира в 1Царе 15 глава. Бог каза на пророк Самуил да каже на цар Саул да унищожи едно нечестиво племе, наречено Амалик. Божията заповед беше ясна: “Иди сега, та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има и не го пожали. Но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.” (стих 3) Саул събра армиите си, отиде на бой и Бог му подари изразителна победа. Но, след като продължим да четем надолу, откриваме, че Саул започна да “рационализира” – “И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет. И хвана жив амаличкия цар Агаг, а изтреби всичките люде с острото на ножа. Саул, обаче, и людете пощадиха Агага и по-добрите от овците, и от говедата, и от угоените, и агнетата, и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление. Но, всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.” (стихове 7-9)
Саул запази царя и най-добрите от овцете и говедата въпреки, че Бог беше казал всичко да бъде унищожено. Наистина, това не беше голям грях. Саул дори не наруши закона, той просто не направи това, което беше право! Пророк Самуил отиде да го укори и забележете какво му каза Саул: “И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! Изпълних Господната заповед!” Саул беше “рационализирал” деянието си и сам се убеждаваше, че е постъпил правилно, въпреки че беше направил точно обратното на онова, което Бог му беше заповядал! Библията казва, че има път, който изглежда правилен на човека, но краят му води към смърт. Не можем да служим на Бога според собственото си мнение, а само според Неговото слово и Неговия закон! Има хора, които живеят буквално като демони цяла седмица, а когато отидат в църквата, пускат някоя тлъста сума в дискоса за дарения и мислят, че вече всичко е наред. Но, жалките книжни пари не могат да укротят Божия гняв, когато ние умишлено съгрешаваме! В следващите стихове Самуил отговори на царя: “И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорността е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.” Това са много силни думи! Бог казва, че ако някой се разбунтува срещу Него и Неговата воля, той все едно се занимава с магьосничество! И да упорства срещу послушанието към Бога – все едно е идолопоклонник. Бог е много, много сериозен!
В края на земната история ще има много такива като Саул. Мат. 7:21-23 – “Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.” Забележете, че не става дума за “лоши” хора, а за такива, които са вършили много добри дела. Точно като Саул, те са ги “рационализирали” и докато не са правили нищо лошо, те те не са и вършили Божията воля, но са се измамили и в крайна сметка, са изгубени. Нека не ставаме жертва на тази измама! Има много хора, които чуват истината, познават я, но не я обикват достатъчно, че да я последват. Това също води до проклятие. 2Сол. 2:10 – “… и с всичката измама на неправдата между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.”
В книгата Числа 4 глава има още един пример. Бог каза на израилтяните да построят Ковчега на завета. След като беше осветен, Бог заповяда никой да не го докосва, иначе ще умре. Стих 15 – “И като свършат Аарон и синовете му с покриването на святите вещи и всичките святи прибори, когато трябва де се дига станът, тогава да пристъпват каатците, за да ги носят. Но, да се не докосват до святите неща, за да не умрат. Тия неща от шатъра за срещане ще носят каатците.” Ковчегът беше свещен предмет. За израилтяните той беше светиня. Дълги години те го носеха по пътищата, но никога не се докосваха до него. Но, веднъж едно нечестиво племе, наречено “филистимци”, плениха много от израилтяните и откраднаха ковчега. Той беше тежък, с капак от масивно злато и затова те го поставиха на една волска каруца и го закараха в техния град, където направиха пиршество и се подиграваха с Бога. След доста време откриваме ковчега в дома на един човек на име Авинадав. Цар на Израил вече е Давид и той решава да върне ковчега там, където му е мястото. Пътешествието му започва с една радостна процесия. Тази история откриваме във 2Царе 6 глава.
Но, ето, че щом тръгнаха, те пак започнаха да “рационализират”. Беше съвсем дребно нещо. Бог им беше казал да носят ковчега без да се докосват до него. Само, че те знаеха, че преди много години филистимците го бяха сложили на волска каруца. Защо не? Несъмнено, така беше по-лесно. Така че, взеха една чисто нова каруца (това явно ги накара да се чувстват по-добре) и двама мъже я подкараха. Давид и целият Израил свиреха на инструментите си и хвалеха Бога. Но Бог не беше впечатлен от хвалебствията им. Той гледаше надолу и не можеше да приеме химните им. Той трябваше да им предаде един урок по послушание. Когато стигнаха до един харман за вършитба, воловете се препънаха, ковчегът се залюля и един човек на име Оза протегна ръка и го подпря. В момента, в който направи това, Господ го уби на място. Четем стихове 3-7 – “И положиха Божия ковчег на нова кола и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио – Авинадавовите синове – караха новата кола с Божия ковчег, като Ахио вървеше пред ковчега, а Оза – край него. А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа със всякакви видове инструменти от елхово дърво – с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали. А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег, та го хвана, защото воловете го раздрусаха. И Господният гняв пламна против Оза и Бог го порази там за грешката му; и той умря там – при Божия ковчег.” Ще ни накаже ли Бог, ако следваме греха вместо истината? По-добре ще е, ако повярваме в това.
Приятели, нашето общество е станало безчувствено към греха. В началото грехът ни отвращава, след това започваме да го толерираме, след това го приемаме и накрая започваме да го защитаваме. Само защото Бог не ни убива на място всеки път, когато умишлено съгрешаваме, ние сякаш свикваме с него. Но заплатата на греха все още е смърт. Ще дойде денят за разплата. В тази история хората правеха това, което беше добро според тяхното мнение, по техен си начин, но Бог ги наказа. Колко често и с нас е така. Казваме: “Знам какво казва Бог, НО…”
Когато Исус дойде, ще има само две категории хора. Той ги нарича “овце” и “кози”. Мат. 25:31-34 – “А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството приготвено за вас от създанието на света.” Овцете са чудесни. Те следват пастиря. Козите, обаче, са различни. Налагало ми се е да ги доя всеки ден преди години. Те имат лош нрав. Нападат с рога. Точно като хората. “Знам какво казва Бог, НО… Знам, че трябва да пазя заповедите, НО… Знам, че трябва да следвам истината, НО…” и, както казваше един проповедник, “те павират целия си път към ада със своите НО-та”!
Бог иска да бъдем като овцете. Овцата кава: “Това ли иска моят пастир? Тогава ще го направя.” Исус описа това в Йоан 10:27 – “Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.” Такива хора иска Исус. Такива, които ще Го следват не от страх, но от любов. 1Йоан 4:18 казва: “…съвършената любов изпъжда страха…”
Нека сега се върнем отново на любовта. Думата “любов” се използва в Библията в три основни смисъла:
1. Любовта е ДИСЦИПЛИНА. Ако обичаме, ние укоряваме, поправяме, дори “пошляпваме”.
2. Любовта е ЧУВСТВО. В любовта изпитваме радост, страст и екстаз.
3. Любовта е РЕШЕНИЕ. Ето тук се проверява истинската любов. Тя е избор, основан на принцип без да се държи сметка за личните чувства. Такава любов показват една майка, която става по три пъти на нощ, за да нахрани и се погрижи за своето бебе или от един баща, който му сменя памперсите. Те може да не изпитват приятно чувство докато го правят, но знаят, че е правилно и избират да го направят. Много пъти в нашите взаимоотношения ние не се чувстваме особено приятно, когато вършим правилното нещо, но избираме да го направим просто, защото знаем, че това доставя удоволствие на човека, когото обичаме. Същото е и с Христос. Човек, който е извършил прелюбодейство, не чувства да е направил нещо лошо. Но, когато знае, че Бог е казал “Не прелюбодействай!”, той избира да достави радост на Исус и спира да греши. Това е истинската проверка за любовта! Семейство, което нарушава съботния ден, може и да не го чувства като някакъв свят ден, но когато знае, че това ще достави радост на Бога и ще Го почете, избира да го спазва. Това е истинска любов! Йоан 14:15 – “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” Най-великият акт на любов във Вселената беше това – да се вземе решение. В Гетсимания Исус не искаше да премине през агонията на Голгота. Не Му беше приятно, дори се молеше ако е възможно горчивата чаша да го отмине. Но, тогава Той взе решение и каза: “Не Моята, но Твоята воля да бъде.” Това е истинска любов. Много пъти в християнския ви живот няма да се чувствате добре да извършите това, което казва Бог. Но, когато знаете, че това е правилно и библейско, тогава вземете решение. Това е най-дълбокият израз на любов, който може да бъде демонстриран.
Това много прилича на брака и сватбата. Сватбите винаги са щастливи! Виждал съм отвратителни бракове, но никога – отвратителни сватби! Двама души, които се обичат, се усмихват и са щастливи!
Представете си – Двамата стоят пред свещеника. Тя може да е имала пет гаджета в миналото, той също. Но сега идва клетвата: “Вземаш ли тази жена за своя законна съпруга, да я уважаваш и почиташ в болест и здраве, в богатство и бедност и да забравиш всички останали и да й бъдеш верен?” Той просто не може да дочака и казва с нетърпение: “ДА!” Удивително, нали? Той се кълне, че ще обича само нея! Това е ограничаващо! А вие си мислехте, че християнството е ограничаващо! По-скоро помислете за брака! А току-що оженения младоженец, който е обещал да бъде верен, никога няма да чуете да се оплаква, колко е тежко, как мрази всички закони, които го връзват към такава ограничаваща връзка! Той е радостен, доволен, щастлив и му харесва да е верен! Неговата любов нараства и узрява с годините.
Така е и с християнството. Да, има закони и ограничения, но те се превръщат в удоволствие в една “любовна” връзка с Христос. Такава любов изпълнява закона. Римл. 13:9,10 – “Понеже заповедите: Не прелюбодействувай!, Не убивай!, Не кради!, Не пожелавай! и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: Да обичаш ближния си както себе си.
Любовта не върши никакво зло на ближния, следователно – любовта изпълнява закона.”
Да, Бог е взискателен и днес Той иска от нас да Му служим не само с Дух, но и с истина. Да се покоряваме от сърце, с любов и уважение! Римл. 6:16 – “Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате – било на греха, който докарва смърт или на послушанието, което докарва правда?” Ние сме слуги на онзи, на когото се покоряваме. Ако се покоряваме на човек или на Звяра, ставаме негови слуги. Ако се покоряваме на Бога и Неговото Слово, ставаме Негови. Чии слуги ще станем днес? На Бога или на човеци? Ако искаме вечно спасение, трябва да се покоряваме. Евр. 5:9 – “… и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които Му са послушни.”
Днес Бог ви кани да служите на Него от сърце изпълнено с любов. Приканвам ви да вземете това решение – да Му се покорявате, така че Той да стане не само Спасител, но и Господар на вашия живот.