Любов към грешащите 36 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Христос дойде, за да направи спасението постижимо за всички. На Господния кръст Той заплати неизмеримата изкупителна цена за един загубен свят. Неговото себеотрицание и саможертва, несебелюбивата Му работа и преди всичко Неговото смирение, принасянето на живота Му в жертва – всичко това свидетелства за дълбините на Неговата любов към падналия човек. Той дойде, за да потърси и спаси погиналите. Мисията Му бе предназначена за грешниците – грешници от всяко стъпало, език и народ. Той заплати цената за всички, за да ги изкупи и доведе в единство и хармония със Себе Си. Не отминаваше и най-заблудените, и най-грешащите. Най-много работеше за най-нуждаещите се от спасението Му. Колкото по-голяма бе тяхната нужда от реформа, толкова по-голям бе Неговият интерес, толкова по-голямо бе Неговото съчувствие и толкова по-усърдна бе Неговата работа. Великото Му и любвеобилно сърце се трогна дълбоко за най-безнадеждните, най-много нуждаещи се от Неговата преобразяваща благодат.
Притчата за загубената овца представя чудесната Христова любов към заблудените хора. Христос не предпочита да остане с тези, които приемат Неговото спасение, дарявайки всичките Си усилия само за тях и приемайки тяхната благодарност и любов. Верният пастир оставя обичното стадо и отива в пустинята, търси да спаси овцата, която се е отдалечила и ако не се върне обратно, ще загине. Когато изгубената овца бъде намерена след грижливо търсене, пастирът, макар да страда от умора, болка и глад, не я оставя да го следва в слабостта си, не я води пред себе си, но, о, чудесна любов, нежно я взема на ръце като я слага на раменете си, занася я обратно в стадото. Тогава извиква съседите, за да се радват заедно, че изгубената е намерена.
Притчите за блудния син и изгубената драхма дават същата поука. Всяка човешка душа, която е особено застрашена, падайки в изкушение, причинява болка в сърцето на Христос и предизвиква Неговото нежно съучастие и най-сериозна работа. Радостта за един каещ се грешник е по-голяма, отколкото за деветдесет и деветте, които не се нуждаят от разкаяние.
Тези уроци са ни предадени за наша полза. Христос поръча на учениците Си да бъдат Негови съработници в делото Му и да се обичат помежду си, както Той ги обичаше. Претърпените мъки на кръста показват цената, която Той дава за всяка човешка душа. Всички, приемащи това велико спасение, се задължават да бъдат Негови съработници. Никой не трябва да се смята за особен любимец на Небето и да привлича интереса и вниманието върху себе си. Всички, които са се посветили да служат на Христос, трябва да постъпват, както Той постъпваше, и да обичат живеещите в незнание и грях така, както Той ги обичаше.

Съчувствие в старанията за грешащите
Но между нас като народ се забелязва липса на дълбоко, сериозно съчувствие и любов към изкушаваните и грешащите. Мнозина са проявявали голяма студенина и греховна небрежност, което Христос представя като преминаване на другата страна( както левитина със самарянина), държейки се по възможност по-далеч от нуждаещите се от помощ. Необърнатият към Бога човек често трябва да води тежки борби с вкоренени привички и когато бъде победен от някоя силна страст или наклонност, бива провинен в непредпазливост или в действително извършена неправда. Тогава на братята са необходими кураж, такт и мъдрост, за да може духовното здраве да бъде възстановено отново. За такива случаи е предназначено поучението на Божието слово: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен“ (Галат. 6:1). „Ние обаче, които сме силни, трябва да носим немощта на слабите, а не да угаждаме на себе си“ (Римл. 15:1).
Но колко малко от състрадателната любов на Христос се проявява от Неговите последователи! Съгреши ли някой, то другите твърде често си позволяват свободата да представят случая по възможност по-лошо. Хора, може би виновни в също тъй големи грехове от друг вид, се отнасят към брат си с жестока строгост. Грешки, извършени поради незнание, необмисленост или слабост, се предават като преднамерени, умишлени грехове. Когато видят човешки души да отпадат, някои пляскат с ръце и казват: „Нали аз казах, аз знаех, че не можеше да се разчита на тях!“ По този начин те се поставят на мястото на Сатана и ликуват, че злите им предчувствия са се оказали верни.
Ние трябва да имаме предвид, че ще срещаме големи несъвършенства у младите и неопитните. Христос ни е заповядал да ги поправяме със смирен дух и Той ще ни държи отговорни, ако постъпваме по начин, който ще ги обезсърчи и ще ги доведе до отчаяние и гибел. Ако не се грижим всекидневно за скъпоценното цвете на любовта, ние сме в опасност да станем тесногръди, безучастни укорители, да изпаднем в сляпа ревност и да се смятаме праведни, а в същото време да сме далеч от одобрението на Бога. Някои са неучтиви, груби и жестоки. Те са като бодливи кестенови черупки: бодат, щом се допре някой до тях и вредят неизмеримо, като представят погрешно нашия любвеобилен Спасител.
Ние трябва да се издигнем до по-възвишено морално равнище, иначе ще сме недостойни за Христовото име. Трябва да култивираме духа, в който Христос работеше за спасението на заблудените. Те Му са също така мили, както и ние. Те могат също да станат победни знаци на Неговата милост и наследници на царството Му. Но са изложени на примките на един коварен неприятел, на опасности и съблазни и на сигурна гибел, ако нямат спасителната Христова благодат. Ако ние разгледаме всичко това в истинска светлина, как много би се оживила нашата ревност и сериозност, самопожертвувателните старания биха се удвоили, за да се приближаваме до хората, които се нуждаят от нашата помощ, от нашите молитви, от съчувствието и любовта ни!

Несебелюбива любов към другите
Нека небрежните в това дело видят дълга си в светлината на великата заповед: „Обичай ближния си, както себе си“ (Матей 19:19). Това задължение се отнася за всички. Всички трябва да действат за намаляване на злото у ближните си и за увеличаване на техните благословения. Силни ли сме да противостоим на изкушението, то толкова по-голям е нашият дълг да помагаме на слабите и поддаващите се на изкушение. Имаме ли познание, трябва да учим на него незнаещите; благословил ли ни е Бог с благата на този свят, наш дълг е да подкрепяме бедните. Трябва да работим за доброто на другите. Всички около нас нека се ползват от всичките ни привилегии. Никой не трябва да се задоволява да яде от хляба на живота, без да го споделя с хората около него.
За Христос живеят и правят чест на Неговото име хора, които подобно на Учителя си полагат усилия за спасяване на погиналото. Истинското благочестие ще изявява със сигурност и същия силен копнеж и сериозна работа, каквито имаше разпнатият Спасител за спасението на тези, за които умря. Ако нашите сърца са станали податливи и подчинени на Христовата благодат, ако в тях гори Божията благодат и любов, тогава ще има естествен изблик на любов, съчувствие и нежност към другите. Изявената в живота истина ще покаже своята мощ върху всички, с които се е свързала, подобно на скрития квас.
Бог е определил да растем в благодатта и познанието на Христос, ако следваме Неговия пример и работим тъй, както Той работеше. Често с усилия ще овладяваме чувствата си и ще се въздържаме да говорим обезсърчително на намиращите се в изкушения. Живот на всекидневна молитва и благодарност, живот, който е светлина по пътя на другите, не може да се води без усилия. Но такива усилия ще принасят скъпоценен плод и ще благославят не само получаващия, но и даващия.
Духът на себеотрицателна работа за другите дава твърдост на характера, устойчивост и христоподобна снизходителност, мир и щастие на притежателя си. Стремежите се облагородяват; не остава място за леност и себелюбие. Човешките души, които проявяват християнските добродетели, ще растат. Ще притежават духовни сухожилия и мускули и ще бъдат силни да работят за Бога. Ще притежават ясно духовно чувство, устойчива, растяща вяра и превъзходна сила в молитвата. Който бди за човешки души, който се предава напълно на делото за спасение на заблудените, работи най-сигурно за своето собствено спасение.
Но как много се пренебрегва тази работа! Ако мислите и чувствата бяха напълно посветени на Бога, смятате ли, че заблудените и изкушавани от Сатана човешки души биха пропаднали тъй безгрижно, както се е случвало? Не биха ли се положили по-големи старания да се спасяват заблудените чрез Христовата любов и простота в сърцата? Истински посветените на Бога с най-голяма ревност ще вършат делото, за което Исус направи най-много, за което принесе безкрайна жертва – делото за спасение на човешки души. Това е особеното дело, което би трябвало да се провежда и подкрепя и никога да не се оставя да замре.

Дишайте небесна атмосфера
Бог кани народа Си да се вдигне, да излезе от студената, ледена атмосфера, в която живее, да отърси впечатленията и идеите, които са замразили чувствата на любовта, а народа държат в себелюбива бездейност. Той го насърчава да се издигне над ниското земно равнище и да диша чистата слънчева атмосфера на небето.
Часовете за богослужение трябва да бъдат святи, скъпоценни. Молитвеното събрание не е място, където братя и сестри се оплакват и осъждат помежду си, където се показват неприятелски чувства и казват остри думи. Христос бива прогонван от събрания, в които се изявява този дух, и Сатана влиза, за да поеме ръководството. На тях не бива да има нищо с нехристиянски, нелюбезен дух, защото не се ли събираме, за да търсим милост и прошка от Господа? И Спасителят ясно казва: „Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:2). Кой може да застане пред Бога и да се позове на неопетнен характер, на чист живот? Тогава как може някой да се осмелява да съди и критикува братята си? Хора, които се надяват за спасението си само на Христовите заслуги, които търсят спасение чрез силата на Неговата кръв, имат най-голямото задължение да проявяват любов, състрадание и прощение спрямо другите виновни.
Братя и сестри, ако вие не се възпитате да почитате мястото за поклонение, няма да получите никакво благословение от Бога. Вие можете да Му се покланяте по форма, но това не ще бъде духовна служба. „Защото гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ – казва Исус в Матей 18:20. Всички трябва да чувстват, че се намират в Божието присъствие и вместо да се занимават с грешките и заблужденията на другите, нека грижливо да изследват собствените си сърца. Ако вие имате да правите признания за ваши лични грешки, то изпълнете дълга си и оставете другите да изпълняват своя.
Ако следвате коравостта на собствения си характер и проявявате строг, несъстрадателен дух, вие отблъсквате точно тези, които бихте могли да спечелите. Вашата острота унищожава тяхната любов към общите събрания и често последицата е изоставяне на истината. Трябва да знаете, че самите вие сте под Божия укор. Докато съдите другите, Бог осъжда вас. Ваш дълг е да изповядате собственото си нехристиянско поведение. Дано Господ раздвижва сърцата на отделните църковни членове дотогава, докато Неговата преобразяваща благодат се изяви в живота и в характера им. И тогава, като се събирате заедно, вие няма да се критикувате, а ще говорите за Исус и Неговата любов.
Нашите събрания трябва да се направят твърде интересни; в тях трябва да преобладава небесната атмосфера. Никакви дълги, сухи слова, никакви формални молитви не трябва да се произнасят само да запълват времето. Всички трябва с точност да вършат своето и когато дългът им е изпълнен, събранието да се закрие. По такъв начин интересът се запазва до последния момент. Ето какво значи да се принесе приета от Бога служба. Службата Нему трябва да бъде интересна и привлекателна, да не се изражда в суха форма. Ние трябва да живеем за Христос минута след минута, час след час, ден след ден. Тогава Той ще живее в нас. Когато се събираме, Неговата любов ще бъде в сърцата ни и ще извира подобно на извор в пустинята, който освежава всички и предизвиква у тези, които са близо до загиване, жажда да пият от водата на живота.
Не трябва да сме зависими от двама или трима членове, които да вършат работата за цялата църква. Всеки лично трябва да има силна, активна вяра, вършейки делото, което Бог ни е възложил. С дълбок, жив интерес трябва да питаме Бога: „Какво желаеш да правя? Как да върша работата си за това време и за вечността?“ Лично да съсредоточаваме всичките си сили, за да изследваме истината; да прилагаме всяко възможно средство, което може да ни бъде в помощ за грижливото, внимателно и с молитва изследване на Писанието, и после да бъдем осветени чрез истината, за да можем да спасяваме човешки души.

Отстранете злословенето
Във всяка църква трябва да се полагат големи старания за отстраняване на клеветата и укорителния дух като грехове, причиняващи най-голямото зло в църквата. Строгост и търсене на грешки трябва да се изобличават като дело на Сатана. Да се насърчават и усилват взаимната любов и доверието между църковните членове. Дано всички със страх Божи и любов към братята и сестрите си да затварят уши пред клюки и укори. Посочете на клеветника ученията на Божието слово. Заповядайте му да бъде послушен на Писанието и с оплакванията си да отиде точно при онези, които мисли, че са заблудени. Такъв обединен начин на действие ще внесе в църквата пълна светлина и ще затвори вратата за потока на злото; Бог би се прославил и много човешки души биха се спасили.
Предупреждението на Верния Свидетел към църквата в Сардис гласи: „Зная твоите дела, че си на име жив, но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране, защото не намерих някои от твоите дела доизкарани пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и си чул и пази го, и покай се“ (Откр. 3:1-3). Грехът, който особено тежи на тази църква, е, че тя не укрепва онова, което ще умре. Отнася ли се това предупреждение за нас? Нека лично да изпитваме сърцата си в светлината на Божието слово и нека първата ни работа бъде с Христовата помощ да сложим ред в сърцата си.

Църковните членове – Божии съработници
Бог е извършил Своята част в делото за спасение на хората и сега кани църквата за сътрудничество. На едната страна са Христовата кръв, Словото на истината и Святият Дух; на другата страна са човешките души, които погиват. Дълг на всеки Христов последовател е да върши част от това дело – да довежда хората до приемане на благословенията, които Небето им е приготвило. Нека точно да изпитваме живота си и да видим дали вършим това дело. Нека изследваме подбудите си и всяка наша постъпка. Не висят ли много неприятни картини в галерията на нашата памет? Често сте имали нужда от Исусовото прощение; постоянно сте се уповавали на Неговото съчувствие и любов. Не сте ли пренебрегвали често случаите, в които е било необходимо вие да проявявате към другите духа, проявяван от Христос към вас? Чувствали ли сте загриженост за онзи, който е дръзвал да върви по забранени пътища? Увещавали ли сте го любезно? Плакали ли сте за него и молили ли сте се за него и с него? Показвали ли сте му с нежни думи и приятелско отношение, че го обичате и желаете да го спасите? Когато сте се събирали с хора, които са се борили с товара на собствените си слабости и лоши привички, оставяли ли сте ги сами да водят борбата, вместо да им помогнете? Не сте ли ги отминавали тях, тежко изкушаваните, докато светът е бил готов да им засвидетелства съчувствие и да ги впримчи в сатанинска мрежа? Готови ли сте били да кажете подобно на Каин: „Да не съм страж на брата си?“ (Битие 4:9). Как ще погледне великият Глава на църквата на делото на твоя живот? Как Той, за Когото всяка душа е скъпоценна като изкупена с Неговата кръв, гледа на твоето равнодушие към отклонилите се от правия път? Не се ли боиш, че ще те остави, както ти оставяш тях? Можеш да бъдеш сигурен, че Той, Който е верният Пазител на Господния дом, е отбелязал всяка една немарливост.
Изключени ли са Христос и Неговата любов от твоя живот, докато външната форма е заела мястото на сърдечната служба? Къде е пламенността на душата, която ти някога чувстваше при споменаване на Исусовото име? Как искрена беше твоята любов към хората, когато Му се посвети отначало! Как усърдно се стараеше да им разкриеш любовта на Спасителя! Изчезването на тази любов те е направило студен, укоряващ и досаден. Опитай се да я върнеш и тогава работи за печелене на души за Христос. Отказваш ли да правиш това, то други с по-малко светлина, опитност и възможност ще заемат мястото ти и ще вършат това, което ти си пренебрегнал; защото делото за спасяване на изкушаваните, изпитваните и погиналите трябва да се върши. Христос предлага тази служба на църквата Си; кой ще я поеме?
Бог не е забравил добрите дела, себеотрицателните постъпки на Своята църква в миналото; всички те са записани горе. Но не са достатъчни; те не ще спасят църквата, ако тя престане да изпълнява мисията си. Ако голямата небрежност и равнодушие, проявени в миналото, не престанат, църквата, вместо да расте в сила, ще затъва все повече в слабост и формализъм. Трябва ли да допускаме това? Трябва ли да продължаваме да бъдем в състояние на тъпо вцепенение, този скръбен упадък в любовта и духовната ревност? Трябва ли Христос да намери църквата Си в това състояние?
Братя и сестри, собствените ви лампи сигурно ще мъждят, докато изгаснат, ако не правите решителни усилия, за да се реформирате. „… спомни си откъде си изпаднал и покай се, и действай според първите си дела.“ Предлаганата сега помощ може да е за кратко. За онзи, който оставя да изтече неизползвано това време на благодат и покаяние, важи предупреждението: „И ако не, ще дойда при тебе (скоро) и ще дигна светилника ти от мястото му…“ (Откр. 2:5). Тези думи са изговорени от устата на Търпеливия и Дълготърпеливия. Те са сериозно предупреждение към църкви и личности, че Пазачът, Който никога не дреме, наблюдава как хората действат и само Неговото чудно търпение ги опазва все още да не бъдат отсечени, защото само пречат на земята. Но Неговият Дух няма да ревнува вечно; търпението Му ще трае само още малко.

Съживяване на първата любов
Вашата вяра трябва да става по-силна, отколкото е била досега, иначе ще бъдете претеглени на везните и намерени много леки. В последния ден решението на Съдията на цялата земя ще бъде според нашия интерес и според работата ни за нуждаещите се, измъчваните, изкушаваните. Вие не можете да ги отминете и сами, като спасени грешници, да намерите достъп в Божия град. „Истина ви казвам: „Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили“ – казва Христос (Матей 25:45).
Още не е много късно да се поправи небрежността от миналото. Нека да се съживи първата любов, първата ревност! Потърсете онези, които сте отблъснали, превържете чрез изповед раните, които сте направили. Приближете се при великото Сърце на съчувстващата любов и оставете потокът на Божественото съжаление да потече в сърцето ви, а от вашето сърце – в сърцата на другите. Нека нежното съчувствие и състрадание, което Исус проявяваше в живота Си, да ни бъде образец как да се отнасяме с нашите ближни, особено с нашите братя в Христос. Мнозина в тежката борба на живота са отслабнали от обезсърчение, но една мила и насърчителна дума би им дала сила да победят. Никога, никога не бъдете безчувствени, студени, безучастни и не упреквайте. Никога не пренебрегвайте случая да кажете насърчителна дума и да вдъхнете надежда. Ние не можем да кажем колко дълбоко влияние ще имат нашите любезни думи, нашите християнски старания да облекчим бремето. Заблудените по никакъв друг начин не могат да се върнат обратно, освен чрез духа на кротостта, любезността и нежната любов.

Бог има скъпи души в църквата Си; но има и мъже, и жени, които са като плевели сред жито. Но Господ не възлага на теб или на някого друг задачата да определиш кои са плевели и кои жито. Ние можем да виждаме и осъждаме грешките на другите и в същото време да имаме по-големи грешки, които никога не сме осъзнали, но у другите те се виждат много по-ясно.

Бог не смята всички грехове еднакви по величина. Има степен на вина според Неговата преценка, както и според преценката на ограничения човешки ум. Но колкото незначителен да изглежда този или онзи грях в очите на хората, в очите на Бога няма малък грях. Греховете, които човекът е склонен да преценява за малки, тъкмо тях Бог може да преценява за големи престъпления. Пияницата е презиран и му се казва, че грехът му ще го изключи от небето, а гордостта, себелюбието и пожелаването минават не изобличени. Но те са твърде оскърбителни грехове пред Бога. Той „се противи на гордия“, а апостол Павел ни казва, че алчността е идолопоклонство. Запознатите с осъждането на идолопоклонството в Божието слово веднага ще схванат колко тежък и оскърбителен грях е това (1885 г., т. 5, с. 337).