Любов между братята 18 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Животът е дисциплина. Докато е в света, християнинът ще среща противни влияния. Ще има предизвикателства, които ще изпробват темперамента; и когато те се посрещат с правилен дух, тогава се развиват християнските добродетели. Ако оскърбления и хули се посрещат спокойно, ако на оскърбителя се отговаря кротко и на притеснителните постъпки – с доброта, това е доказателство, че Христовият Дух живее в сърцето, че от живата Лоза отива сок към пръчките. В този живот ние се намираме в училището на Христос, където трябва да се научим да сме тихи и смирени по сърце; и в деня на последните сметки ще видим, че всички пречки, които сме срещали, всички трудности и безпокойства, с които е трябвало да се справяме, са били практически уроци в прилагането на принципите на християнския живот. Ако се понасят правилно, те развиват христоподобното в характера и различават християнина от светския човек.
Има един висок образец, който трябва да достигнем, ако искаме да сме Божии чада, благородни, чисти, святи и неосквернени. За целта е необходимо да се следва процесът на израстване. А какво ще извърши израстването без трудности, без пречки за преодоляване, без причина, която да предизвика нашето търпение и издръжливост? Тези изпитания не са най-малките благословения в нашия живот. Те са предназначени да ни подтикнат да вървим твърдо към успех. Трябва да си служим с тях като с Божии средства за спечелване на решителни победи над личното Аз, вместо да се оставяме да ни пречат, угнетяват и погубват.

Християнско израстване
Характерът ще бъде изпробван. Христос ще се открие в нас, ако наистина сме пръчки на живата Лоза. Ние ще сме търпеливи, благи, способни да понасяме, весели, когато имаме ядове и предизвикателства. Ден след ден и година след година ще побеждаваме личното Аз и ще израстваме в благородни герои. Това е определената за нас задача. Но не можем да я изпълним без постоянната помощ на Исус, без твърдо решение, непоклатима цел, постоянно бдение и непрестанно молене. Всеки трябва да води лична борба. Всеки трябва да си пробива път през борбите и обезсърченията. Онези, които отбягват борбата, изгубват силата и радостта, идващи от победата.
Никой, дори Бог, не може да ни заведе в Небето, ако не извършим нужното. В живота си трябва да развием красиви черти на характера; да изкореним некрасивите естествени черти, които не ни оприличават на Исус. Докато Бог работи в нас, та да желаем да вършим Неговата добра воля, ние също трябва да работим в хармония с Него. Христовата религия преобразява сърцето. Тя прави светски мислещите духовно мислещи. Под нейното влияние човек става несебелюбив, защото това е характерът на Христос. Нечестният, интригантът става праведен, да прави на другите това, което иска да правят на него, му става втора природа. Поквареният се обръща от нечист в чист. Той възприема добри навици, защото Христовото евангелие е станало за него ухание от живот за живот.
Сега, докато благодатното време продължава, никой не трябва да съди другите и да счита себе си за образец. Христос е нашият образец; подражавайте Му, следвайте стъпките Му. Вие можете да изповядвате, че вярвате всяка точка от истината за това време, но ако не практикувате тази истина, няма да имате никаква полза.

Как да се постъпва с грешащите
Не бива да осъждаме другите, това не е наша работа, а да се обичаме и да се молим един за друг. Когато виждаме, че някой се отклонява от истината, можем да плачем, както Христос плака за Ерусалим. Нека прочетем какво казва нашият небесен Баща в Словото Си за грешащите: „… даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си да не би ти да бъдеш изкушен“ (Галат. 6:1). „… ако някой от вас заблуди от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“ (Яков 5:19, 20). Каква велика мисионерска работа е тази! Колко много по-христоподобно е, отколкото бедни, грешни смъртници да осъждат постоянно другояче мислещите. Нека помним, че Исус ни познава индивидуално и се трогва от нашите немощи. Той знае нуждите на всяко едно от Неговите създания и чете скритата, неизказана скръб във всяко сърце. Ако някой от малките, за които умря, е оскърбен, Христос вижда това и търси сметка от оскърбителя. Исус е добрият пастир. Той се грижи за Своите болнави, слаби, блуждаещи овце. Познава ги по име. Тревогата на всяка овца и всяко агне от Неговото стадо трогва сърцето Му, пълно със съчувстваща обич, и викът за помощ стига до ухото Му. Един от най-големите грехове на израилевите пастири е посочен от пророка с думите: „Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях. Те се разпръснаха, понеже нямаше пастир, и като се разпръснаха, станаха храна на всичките полски зверове. Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят и нямаше кой да ги потърси или подири“ (Езекиил 34:4-6).
Исус се грижи за всеки един поотделно, като че ли няма друг човек на земята. Като Божество Той упражнява мощна сила заради нас, докато като по-голям Брат ни съчувства в нашите бедствия. Небесното Величество не стои далеч от падналото човечество. Ние нямаме първосвещеник, който да е толкова възвишен, толкова издигнат, че да не може да ни забележи или да ни съчувства, но първосвещеник, който бе изкушен във всичко като нас, но не съгреши.

Оставете резултатите на Бога
Колко различно от този дух е чувството на безразличие и презрение, което бе проявено от някой в… към Дж. и от хората, повлияни от него. Ако някога преобразяващата Божия благодат е била нужна някому, то е в тази църква. Обвинявайки и осъждайки един брат, те са се заели да извършат работа, която Бог никога не им е възложил. В християнския им опит са преплетени коравосърдечие, осъждащ, обвинителен дух, който би погубил индивидуалността и независимостта, а това показва, че те са изгубили Исусовата любов от сърцата си. Побързайте, братя, да освободите душите си от тези неща, преди да се е казало в небето: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда и осветеният нека бъде и занапред свят“ (Откр. 22:11).
В християнския си живот ти ще срещаш много трудности, свързани с църквата, но не се опитвай толкова грубо да поправяш братята си. Ако виждаш, че те не отговарят на изискванията на Божието слово, не ги осъждай; ако те предизвикват, не отговаряй. Когато ти се кажат неща, които те карат да изгубиш търпение, тихо пази душата си от избухване. Виждаш много неща, които изглеждат погрешни у другите, и искаш да ги поправиш. Започваш със собствени сили да работиш за реформирането им, но не действаш по правилния начин. Трябва да работиш за грешащите със сърце покорено, смекчено от Божия Дух и да оставиш Господ да действа чрез тебе, средството.
Възложи товара си на Исус. Чувстваш, че Господ трябва да се заеме с душата, у която Сатана се стреми към първенство. Но от теб се иска да извършиш онова, което можеш със смирение и кротост, а заплетените и сложни въпроси да оставиш в ръцете на Бога. Следвай напътствията в Неговото Слово и остави изхода на Неговата мъдрост. След като си направил всичко по силите си да спасиш брат си, престани да се тревожиш и продължавай да си вършиш спокойно други належащи работи. Случаят не е повече в твоите ръце, но в ръцете на Бога.
Недей поради нетърпение да разсичаш възела на трудността. По този начин правиш работата съвсем безнадеждна. Остави Бог да оправи обърканите конци. Той е достатъчно мъдър да се справи с усложненията в нашия живот. Притежава такт и умение. Ние не всякога можем да проумеем Неговите планове; трябва да очакваме търпеливо тяхното разгръщане и да не ги разваляме и осуетяваме. Бог ще ни открие намеренията Си, когато намери за добре. Стремете се към единство; развивайте любов и се съобразявайте с Христос във всяко нещо. Той е източникът на единството и силата, но вие не сте потърсили християнското единство, за да съедините сърцата в любов.
За всички има работа както в църквата, така и вън от нея. „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод“ (Йоан 15:8). Плодът, който принасяме, е единственият изпит за характера на дървото пред света. Това е доказателството за нашето ученичество. Ако като пръчки на Живата Лоза можем да принасяме богати гроздове скъпоценен плод, тогава ние носим на света Божия белег на синове и дъщери на Бога. Ние сме живи писма, които могат да се разбират от всички хора.
Ето, аз се страхувам, че вие, може би, не ще извършите необходимото, за да изкупите миналото и станете живи, плодоносни пръчки. Ако постъпвате съобразно изискването на Бога, Неговото благословение ще се яви в църквата. Вие не сте се смирили достатъчно, за да извършите цялостна работа и да отговорите на намеренията на Божия Дух. Има себеоправдание, себезадоволяване, себезащитаване, вместо смирение, сломеност и покаяние.
Трябва да премахнете всяка пречка и да направите „за нозете си прави пътищата, за да не се изкълчи куцото…“ (Евреи 12:13). Още не е много късно да се оправдаят погрешни работи. Но не бива да мислите, че сте здрави и нямате нужда от лекар. Когато идвате при Исус със съкрушено сърце, Той ще ви помогне и благослови и тогава вие ще се заловите за Божията работа с кураж и енергия. Най-доброто доказателство, че пребъдвате в Христос, е принасяният плод. Ако не сте истински свързани с Него, вашата светлина и вашите привилегии ще ви осъдят и погубят.

По-зле е, много по-зле е да изразите чувствата си в голямо събрание, устрелвайки някого или всекиго, отколкото да отидете лично при този, който е извършил неправда, и да го изобличите. Оскърбителността на такова остро, сурово, властно обвинително изказване в голямо събрание в сравнение с личното изобличение е толкова по-сериозно по характер в очите на Бога, колкото броят на присъстващите е по-голям и критиката по-обща. По-лесно е да се изразят чувствата в събрание, защото там присъстват мнозина, отколкото да се отиде при сгрешилия и лице срещу лице, откровено, искрено да му се посочи грешката. Но да се изказват в Божия дом остри чувства срещу отделни лица и по този начин да страдат невинни и виновни, е действие, което Бог не одобрява и което донася само вреда, но не полза (1875 г., т. 3, с. 507, 508).

Ти може да чувстваш, че някои са постъпили неправилно, и аз зная, както и ти, че в църквата не се проявява Христоподобен дух. Но какво ще те ползва това в съда? Може ли две погрешни постъпки да направят една праведна? Макар един, двама или трима в църквата да са сгрешили, това не ще заличи или извини твоя грях. Каквато и посока да вземат другите, твоята задача е да сложиш собственото си сърце в ред. Бог има права над тебе, които не трябва да забравяш или пренебрегваш при никакви обстоятелства, тъй като всяка душа е скъпа в очите му (1885 г., т. 5, с. 349).