Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

МЕМОРИАЛНАТА СЛУЖБА В РИЧМОНД – 87 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

МЕМОРИАЛНАТА СЛУЖБА В РИЧМОНД
По специалното искане на служителите от Тихоокеанския и Калифорнийския съюзи на църквите на адвентистите от седмия ден се състояла възпоменателната служба в Ричмонд, Калифорния, в деня след погребалната церемония в “Елмсхейвън”.
Не било трудно да се организира такава служба, тъй като по това време се провеждало годишното лагерно събрание на Калифорнийската конференция (на Калифорнийския съюз на църквите) в Ричмонд, а този град се намирал на главната ж.п. линия от брега на Тихия океан до Изтока, където трябвало да бъде пренесено тялото на Елена Вайт, за да бъде погребано в семейния гроб. По този случай било изпратено съобщение до по-големите църкви, намиращи се наблизо, и сутринта на 19 юли хиляди приятели от градовете около залива Сан Франциско, а и от по-отдалечени места, се събрали в лагера “Ричмонд”.
Службата ръководел Е. Е. Андрюс, председател на Пасифик Юниън Конферънс (на Тихоокеанското съединение), заедно със старейшините Е. У. Фарнсуърт, заместник-председател на съюза; Дж. Н. Лъфбъроу, почетен пионер на адвентното движение, и А. О. Тейд, редактор на “Знамения на времето”*. *Покровът бил носен от старейшината Дж. Л. Макелхани, председател на Калифорнийския съюз и старейшините А. Брорзен, Е. Дж. Хибарт, Г. У. Ризар, У. М. Хийли и К. Е. Форд. Певци били братята Д. Лоранс, К. А. Шул, Дж. Х. Паап и Е. Лойд./
Песента за откриване “Да бъде сладка твоята почивка” и текстовете от Писанието, прочетени от старейшината Е. У. Фарнсуърт (1Коринтяни 15:12-20,35-38,42-45; 2Коринтяни 4:6-18, 5:1-10), подготвили присъстващите да навлязат в духа на молитвата на старейшината Лъфбъроу. В нея той заявил, че “макар да ни сполетяват нещастия и макар работници на делото да слагат оръжие поради липса на физическа сила”, все пак Божието намерение ще бъде осъществено. Когато Спасителят е бил положен в гроба, учениците помислили, че делото Му на земята е приключило. Но Неговата смърт на кръста всъщност била животът на делото, което Той защитавал.
Грижливо приготвен биографичен очерк, написан от старейшината М. К. Уилкокс от “Пасифик прес”, бил прочетен от неговия колега, старейшината А. О. Тейд, поради отсъствието на Уилкокс. Във въведителните думи бил изложен принципът, че “Бог прави много чрез отделни личности. Всички велики движения, пробуждания и кризи през вековете са се фокусирали върху отделни личности, като че историята на живота на тези лица е трябвало да включва историята на Божието дело в света или историята на кризите или движенията.” Цитирайки биографиите на Ной, на Авраам и други достойни библейски личности, на Уиклиф и Лутер, както и на братята Уесли, писателят продължавал:
“И в адвентното движение, носещо на света последната вест за реформа, има две личности, чиито биографии трябва да включват началото и установяването на това движение и неговото разпространение по целия свят. Не, нещо повече, Божията десница ще действа в него чрез тях до края. Имам предвид старейшината Джеймс Вайт и неговата любима съпруга госпожа Елена Г. Вайт.”
В този поглед към житейската история на Елена Вайт, прочетена в Ричмонд, била очертана по следния начин дейността й по тихоокеанското крайбрежие:
“Делото в Калифорния бе започнато от старейшините Дж. Н. Лъфбъроу и Д. Т. Бурдо през лятото на 1868 г. През есента на 1872 г. старейшината Вайт и съпругата му посетиха Сан Франциско, Сейнт Роуз, Удланд, Хилцбърк и Петалума. Тук вестите на Елена Вайт бяха приети от сериозни души и работата й – високо оценена.
През февруари 1873 г. брат и сестра Вайт отидоха в Мичиган на път за Калифорния, за да поемат нови и по-големи отговорности и да се заловят с нови мероприятия. През 1874 г. те помогнаха на две лагерни събрания в Оукланд. Тук Елена Вайт говори със забележителен ефект по въпроса за въздържанието на една местна кампания.
По това време бе поставено началото на издателската работа в Оукланд, като първият брой от “Знамения на времето” носи дата 4 юни 1874 г. През 1875 г. бе организирано издателството “Пасифик прес” с основен капитал в началото 28 000 долара. Приемник на тази корпорация сега е “Пасифик прес пъблишинг асоусиейшън” с настояща стойност почти 250 000 долара и годишна продукция половин милион долара във вид на религиозна и възпитателна литература.
Бог разкри на Елена Вайт, че трябва да се извърши едно голямо дело на океанското крайбрежие и в градовете около залива. Това започна да се осъществява много отрано. Бяха издигнати църковни сгради в Оукланд и Сан Франциско през 1875 и 1876 г. За да подпомогнат построяването на тези църкви, брат и сестра Вайт продадоха всичко, което имаха на изток.
Елена Вайт бе тясно свързана с откриването на колежа в Хийлсбърк, от който излязоха Божии служители за всички части на света. Сега приемник на това училище е “Пасифик юниън колидж” близо до Света Елена, което също получи нейната искрена подкрепа.
Тъй като бяха поели голямото бреме по изграждането на санаториума в Батъл Крийк, старейшината Вайт и съпругата му с удоволствие насърчаваха извършването на подобно дело и в Калифорния. Това има за резултат основаването на санаториума “Света Елена”, започнал своето съществуване първоначално като селски почивен дом. Тъй като цял живот бе страдала физически, Елена Вайт винаги е съчувствала на страдащите. Във връзка с три други медицински мисионерски предприятия в Калифорния – в Парадайс вели, близо до Сан Диего; в Глендейл, близо до Лос Анджелис; и в Лома Линда – Елена Вайт героично е носила отговорности и е подпомагала до голяма степен изграждането на споменатите институти. Това се отнася особено за колежа за здравни евангелизатори в Лома Линда.
През 1878 г. тя посети Орегън. Тук присъства на първото лагерно събрание в Орегън, в Салем…
Животът й бе живот на саможертва – в бедност, в лошо здраве, самата тя болна и с болни в семейството, тя се трудеше с ръцете си заедно със своя съпруг, правеше икономия, за да спести за най-необходимото в живота. Служеше на другите и им вдъхваше надежда, и то при най-обезсърчителни обстоятелства. Тя сама е скъсявала дните си с пламенно себеотрицание и себезабравяне в името на другите. Често пъти се бе отказвала от неща, които биха допринесли за нейното удобство. Апелите й към хората са били – да се работи, да се работи, да се работи за Бога и за човечеството! Но в това тя бе богато благословена от Бога. Много пъти, заставайки пред дверите на смъртта, когато приятелите й губеха надежда, че ще оживее, отписвана от лекарите и обричана много пъти на смърт, тя въпреки това многократно и по чуден начин бе възвръщана към живота.
Елена Вайт преустанови работата си така, както я беше започнала – бедна откъм земни блага. Доходът от своите книги – една доста значителна сума – тя щедро раздаваше за подпомагането на нуждаещи се и за делото. Сърцето й бе винаги съчувстващо, а ръцете й често са помагали на болни и страдащи…
Делото на Елена Вайт продължава да живее и след нея. Тя си спечели неприятели чрез прямите си учения и изобличения. Била е и възвеличавана, и клеветена. Които я познават най-добре, могат най-добре да съдят за живота й. Тя бе човек, подложен на всички немощи и слабости на човешкия род, но намери в Христос скъпоценен Спасител и Помощник. Той я призова да извърши една крайно непопулярна работа и тя откликна. Бог мощно си послужи с нея. Тя е била действително “една майка в Израиля”.
Нашият благословен Господ изказва най-точната преценка за човешкото сърце, когато заявява, че едно дърво се познава по плодовете му. В светлината на това животът на нашата сестра и нейното благословено влияние върху живота на всички, с които е контактувала, са свидетелство за нейният характер и дело. Тя “и мъртва говори”.
За словото след биографичния очерк старейшината Е. Е. Андрюс избрал думите: “Блажени, които умират отсега в Господа! Да, казва Духът – за да си починат от труда си. И делата им следват подир тях”.
“За никой друг – заявил говорителят – това място от Писанието не може да бъде по-вярно казано и по-точно изпълнено както за нашата мила сестра. Все пак при обстоятелства като тези сърцата ни изплакват, очаквайки славното утро на възкресението, искаме да знаем, че смъртта ще бъде победена, че заспалите ще бъдат събудени. Колкото и блажен да е бил животът, който си е отишъл, ние искаме да знаем, че нашите обични ще възкръснат отново в славно безсмъртие. И Господ не ни е оставил да скърбим “като онези, които нямат надежда”. “Ще ги изкупя от силата на гроба – пише пророкът. – О, смърт, къде са язвите ти? О, гробе, къде е погубителната ти сила?” Благословени думи!
Отново чета словата на пророк Исая, както са записани в 26 глава от книгата му: “Твоите умрели ще оживеят, моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и радостно запейте, вие, които обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата на тревите и земята ще изхвърли мъртвите.” В края смъртта ще бъде унищожена и спящите ще се събудят…
Затова днес, мои мили братя и сестри, и особено онези, които скърбят по-дълбоко в настоящия случай – членовете на семейството на нашата сестра Елена Вайт – казвам ви: не трябва да скърбим така, както онези, които нямат надежда! След седемдесет и повече години на усърден и верен труд за Господа нашата сестра е положена да си почива в последния сън. Но скоро отново ще се събуди. “Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, с глас на архангел и тръба Божия”. Тя ще чуе Неговия глас и ще излезе… О, нека и ние като нашата любима сестра да “следваме Агнето, където и да отиде”. И когато съвсем скоро святото дело приключи, да можем и ние да кажем като великия апостол: “Подвизавахме се в доброто воюване, пътя свършихме, вярата опазихме”.
С един химн и със заключителна молитва от старейшината Е. У. Фарнсуърт мемориалната служба в Ричмонд приключила.