Методи на обучение – 4 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ДА СЕ ИЗУЧАВА РОДИТЕЛСКО НАПРАВЛЯВАНЕ НА ДЕТЕТО.
Работата на родителите рядко се извършва така, както трябва … Родители,
изучавали ли сте родителско направляване, за да може мъдро да развиете
волята и чувствата на децата си? Научете младите филизи да се увиват около
Бога за подкрепа. Не е достатъчно да кажете: „Прави това“ или „Не прави
онова“, а после да останете крайно равнодушни и да забравите какво сте
изисквали. Тогава и децата нехаят за вашите заповеди. Подгответе пътя за
децата си да изпълняват с готовност заповедите ви, учете филизите да се
увиват около Исус … Учете ги да молят Господ да им помогне в малките
неща на живота, да бъдат бдителни да виждат малките задължения, които
трябва да бъдат извършени – да бъдат полезни в дома. Ако вие не ги научите,
друг ще ги научи, защото Сатана бди и изчаква възможност да сее семена
на плевели в сърцето. (31.1)
ЗАХВАНЕТЕ СЕ СЪС ЗАДАЧАТА СЪС СПОКОЕН ДУХ И ОБИЧАЩО СЪРЦЕ …
Сестро моя, Бог ти е поверил отговорностите на майка? .. Ти трябва да
научиш правилните методи и да придобиеш такт за възпитанието на твоите
малчугани, за да пазят пътя на Господа. Ти трябва постоянно да търсиш най-
висшата култура на ума и душата, за да влагаш в обучението на твоите деца
спокоен дух и обичащ о сърце, да вложиш в тях чисти стремежи и да култивираш
в тях любов към честните, чисти и свети неща. Като смирено Божие
дете учи се в Господнето училище, старай се постоянно да развиваш силите
си, за да извършиш най-съвършеното, най-фино дело у дома с наставление
и пример. (31.2)
РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ЕДИН КРОТЪК И НЕЖЕН ПОДХОД.
Малцина осъзнават ефекта от нежния, но твърд подход дори в грижата
за, едно пеленаче. Разтревожената и нетърпелива майка или детегледачка
създава безпокойство у детето в своите ръце, докато един нежен начин
на поведение укротява нервите на малкото. (31.2)
ТЕОРИИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗПИТВАНИ.
Малка ще бъде ползата от изучаването на книги, ако наученото от тях
не се приложи на практика. Дори и най-ценният съвет не трябва да бъде
приеман без осмисляне. Той може да не е подходящ и приспособен към
обстоятелството на всяка майка или към особеното предразположение или
темперамент на всяко дете в семейството. Нека майката изучава с внимание
опита на другите, да види какви са различията между техните методи
и нейните и грижливо да изпита ония, които и се струва, че имат истинска
стойност. (33.2)
МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ДРЕВНОСТТА.
Още от най-ранни времена верните в Израил са отдавали голямо внимание
на възпитанието. Господ е наредил децата още от бебешка възраст
да бъдат поучавани за Неговата доброта и величие, особено разкрити в
закона Му и в Израилевата история. С песен и молитва и с уроци от
Писанията, приспособени за възприемчивите им умове, бащите и майките
трябва да наставляват децата си, че Божият закон е израз на Неговия
характер и че когато приемат принципите на закона в сърцето си, Божият
образ се отразява в ума и душата. И в училище, и в къщи повечето от
обучението ставаше устно, но юношите се учеха да четат еврейските
Писания и да ги изучават. (32.3)
ПРЕПОДАВАЙТЕ С НЕЖНОСТ И ОБИЧ.
Особената работа на бащите и майките е да поучават децата си с
нежност и любов. Трябва да показват, че като родители те са хората, които
държат посоката, да управляват, а не да бъдат управлявани от децата си.
Трябва да ги учат, че от тях се изисква послушание. (33.1)
Неспокойният дух естествено води към немирство и ако умът остава
незает с по-добри неща, Сатана може да му внуши какво да прави. Децата
трябва… да бъдат поучавани, да бъдат водени по безопасни пътеки, да бъдат
пазени от пороци, да бъдат спечелени с нежност и да бъдат утвърдени с
вършене на добро. (33.2)
БАЩИ И МАЙКИ, ВИЕ ИМАТЕ ДА ВЪРШИТЕ ТЪРЖЕСТВЕНО ВАЖНА РАБОТА.ВЕЧНОТО СПАСЕНИЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА ЗАВИСИ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО ВИ.
Как успешно ще възпитате децата си? Не чрез каране, защото така не
се постига никакво добро. Говорете с децата си така, че те да почувстват
доверието ви в тяхната интелигентност. Отнасяйте се към тях кротко
нежно, с обич. Кажете им какво иска Бог да вършат. Кажете им, че Бог
желае да бъдат обучени и подготвени за Негови сътрудници. Когато вие
извършите вашата част, можете да се доверите на Господа да извърши
Неговия дял. (33.3)
РАЗНООБРАЗЯВАЙТЕ НАЧИНА НА ПОУЧЕНИЕ.
Най-голяма грижа трябва да бъде обучението на младите – то трябва
да става с разнообразни методи, за да издигне висшите и благородни сили
на ума… Малцина са хората, които осъзнават най-съществените нужди на
ума, за да направляват развитието на интелекта, мисленето и чувствата
на юношите. (33.5)
ПЪРВИТЕ УРОЦИ ПРЕПОДАВАЙТЕ НА ОТКРИТО.
Майки, нека малчуганите да играят на чист въздух, нека слушат песните
на птичките и да се научат да обичат Бога, изявен в красивите Му
дела. Учете ги на прости уроци от книгата на природата и от нещата около
тях и когато представите им се разширят, уроци от книгите може да бъдат
прибавени и здраво запечатани в паметта им. (34.1)
Обработването на земята е добра работа за деца и юноши. Тя ги до-
вежда до пряк контакт с природата и с Бога на природата. И за да имат
това предимство, трябва да има, доколкото е възможно, при училищата
ни големи цветни градини и обширни площи за обработка. (34.2)
Възпитание сред такава обстановка е в съзвучие с наставленията, които
Бог е дал за възпитанието на юношите. (34.3).
За нервозното дете или юноша, което намира уроците от книгите за
изтощителни и трудни за запомняне, това ще бъде особено ценно. В книгата
на природата има здраве и щастие и впечатленията от нея няма да
избледнеят в ума, защото ще бъдат свързани с неща, които са постоянно
пред очите му. (34.4)
НАПРАВЕТЕ УРОЦИТЕ КРАТКИ И ИНТЕРЕСНИ.
Когато родителите съвестно изпълняват своята част, давайки на децата си
ред след ред, заповед след заповед“, като, правят уроците си кратки и интересни
и поучавайки не само със заповядване, а с примера си, Господ ще
съдейства на усилията им и ще направи успешен труда им като учители. (34.5)
„КАЖИ ГО ПРОСТО, КАЗВАЙ ГО ЧЕСТО“.
Тези, които обучават деца, трябва да избягват досадни тиради. Кратки
и конкретни поучения ще имат по-добър успех. Ако трябва да се каже
много нещо, изразете го кратко и ясно. Няколко интересни думи, споменавани
от време на време, ще бъдат по-благословени от цялото дълго
поучение, изговорено наведнъж. Дългото говорене натоварва неукрепналите
умове на децата. Твърде многото говорене ще ги доведе да се отвращават
дори от духовното наставление, както преяждането натоварва
стомаха и довежда дори до погнусяване от храната. Умовете на хората
може да се претоварят от прекалено много говорене. (34.6)
ОКУРАЖАВАЙТЕ САМОСТОЯТЕЛНОТО МИСЛЕНЕ.
Докато децата и юношите получават знание върху фактите от учителите
и от учебниците, нека да извличат уроци и сами да откриват истината.
Когато се занимават с градинарство, питайте ги какво научават от грижата
за растенията си. Като гледат красив пейзаж, питайте ги защо Бог е облякъл
полето и горите с толкова различни и разнообразни цветове. Защо всичко
не е оцветено в тъмнокафяво? Когато берат цветя, питайте ги защо Той е
запазил красотата на тези чудесни цветове от Едем? Учете ги да забелязват
доказателствата за Божия промисъл за нас навсякъде в природата, да виждат
как чудно са приспособени всички неща, за да служат на нашите нужди и
за нашето щастие. (35.1)
НАПРАВЛЯВАЙТЕ ДЕЙНОСТТА НА ДЕТЕТО.
Родителите не трябва да смятат, че е нужно да потискат дейността на
децата си, а да разбират, че трябва да ги водят и да ги подготвят с правилни
и подходящи наставления. Стремежът към активност е като лоза, която
ако се остави сама на себе си, ще израсте с много филизи и пъпки и ще
се увие ниско из тревата. Ако не й се направи подходящо скеле, тя ще
губи силата си и ще бъде безполезна. Така е и с децата. Техните занимания
трябва да бъдат правилно насочени. Дайте на ръцете и на умовете им нещо
за вършене, което ще ги подтикне към физически и интелектуални
постижения. (35.2)
НАУЧЕТЕ ГИ ДА БЪДАТ ПОЛЕЗНИ ОЩЕ ОТ РАННА ВЪЗРАСТ.
Много рано в живота си детето трябва да бъде научено на урока да бъде
полезно. Когато силите му и способността да разсъждава се развият
достатъчно, трябва да му се определят задължения у дома. Трябва да бъде
насърчавано в опитите си да помага на баща си и майка си, да бъде учено
на себеотрицание и самообладание – да поставя щастието и удобството
\ на другите над своите, да бди за възможности да подкрепя и подпомага
братята и сестрите си, другарчетата в игрите, да показва милост към
възрастните, болните и нещастните. Колкото по-пълно духът на истинското
служене владее дома, толкова по-пълно той ще се развива в живота
на децата. Те ще се научат да намират радост в служенето и в жертването
за доброто на другите. (36.1)
Родители, помагайте на децата си да извършват Божията воля, като
бъдат верни в изпълнението на задълженията, които наистина принадлежат
на тях като на членове от семейството. Това ще им даде най-ценното
преживяване. Ще ги научи да не съсредоточават мислите си върху себе
си, да не търсят своето си удоволствие или забавление. Търпеливо ги
обучавайте да извършват своята част от кръга на семейните грижи. (36.2)
ОФОРМЯЙТЕ ХАРАКТЕРА С МАЛКИ ПРОЯВИ НА ВНИМАНИЕ, ЧЕСТО ПОВТАРЯ НИ.
Родители, в обучението на вашите деца изучавайте уроците, които Бог
е дал в природата. Ако бихте искали да отгледате роза или лилия, как бихте
го направили? Попитайте градинаря как прави всеки клон и лист и цвят
да разцъфва така красиво и да се развива в симетрия и съвършенство. Той
ще ви каже, че това става не чрез грубо докосване, нито чрез насилие,
защото то само би наранило нежните пъпки. Нужно е малко внимание,
но често повтаряно. Градинарят овлажнява почвата и защитава младите
растения от сланите и от жаркото слънце, а Бог ги прави да разцъфват така
красиво. В отношението си към децата следвайте метода на градинаря.
Чрез нежно докосване и изпълнена с любов служба се старайте да оформите
характерите им по образеца на Христовия характер. (36.3)
ОБРЪЩАЙТЕ ВНИМАНИЕ НА МАЛКИТЕ НЕЩА.
Каква голяма грешка се допуска в обучението на децата и юношите,
като се глезят и като им се угажда! Те стават егоисти и безполезни,
безсилни да се справят с малките неща на живота. Не са подготвени да
придобият сила на характера чрез изпълнение на всекидневните задължения,
колкото и скромни да са .те … (37.1)
Никой не е подготвен за велико и важно дело, ако не е бил верен в
изпълнението на малките задължения. Характерът се оформя постепенно,
за да може душата да се подготви да влага усилия и енергия в задачата,
която трябва да изпълни. (37.2)
ТАЛАНТЛИВИТЕ ДЕЦА ИЗИСКВАТ ПО-ГОЛЯМА ГРИЖА.
Трябва да втълпим в умовете на децата си, че те не са собственост на
себе си, за да отиват където и да е, да се обличат както искат и да постъпват,
както им е угодно … Ако те притежават лична привлекателност и редки
естествени способности, трябва да се влага по-голяма грижа за възпитанието
им, за да не се превърнат в проклятие тези дарби и да не бъдат
използвани по такъв начин, че да ги дисквалифицират за трезвите реалности
на този живот и чрез ласкаене, суета и любов към показност да ги
направят негодни за по-добрия живот. (37.3)
ИЗБЯГВАЙТЕ НЕУМЕСТНИ КОМПЛИМЕНТИ.
Не съсредоточавайте постоянно вниманието си върху детето.
НЕКА СЕ НАУЧИ ДА СЕ ЗАНИМАВА САМО.
Не го представяйте като предмет от една изложба пред гостите си, не
разказвайте за остроумието му . Оставете го колкото е възможно по-естествено
в простотата на детството му. Една голяма причина, поради която
много деца са дръзки, нетолерантни и безочливи е, че те са много забелязвани
вали и хвалени и техните остроумни бисерчета са повтаряни пред хора в
присъствието им. Въздържайте се от неподходящо скастряне, а също и от
засипване с похвали и ласкаене. Не трябва да подпомагате Сатана така скоро
ла посее злите си семена в младите им сърца. (37.4)
ЧЕТЕТЕ НА ДЕЦАТА СИ.
Бащи и майки, черпете колкото можете помощ от изучаването на нашите
книги и публикации. Прекарвайте време с .децата си в четене …
Направете домашен кръг за четене, към който да се присъедини всеки член
на семейството, като остави настрана грижите на деня. Особено ще бъдат
благословени от това вечерно семейно четене юношите, които са свикнали
ла четат романи и евтини книжки. (38.1)
„ОБУЧИ“, А НЕ „КАЖИ“.
На родителите е поверено великото дело да възпитат и подготвят де-
ата си за бъдещия безсмъртен живот. Много бащи и майки изглежда
мислят, че като хранят и обличат своите деца и ги обучават според стандартите
на света, са изпълнили дълга си. Те са прекалено заети с бизнес
или удоволствия и не правят обучението на децата си наука за изучаване
този живот. Не се стараят да ги подготвят да използват талантите си в
чест на своя Изкупител. Соломон не каза: „Кажи на детето си пътя, по
който трябва да ходи и когато остарее, то няма да отстъпи от него“, а
„Научи детето в пътя, по който трябва да ходи и когато остарее, то не ще
отстъпи от него.“ (38.2)
НАУЧЕТЕ ГИ НА САМООБЛАДАНИЕ.
Никоя работа, която някога е предприемана от човек, не изисква повече
грижа и умение от подходящото обучение и възпитание на юношите и
децата. Няма по-силни влияния от онези, които ни обкръжават в ранните
ни години … „Човек има троично естество и възпитанието, за което говори
Соломон, включва правилно развитие на физическите, интелектуалните и
моралните сили. За да се извършва добре това, самите родители и учители
трябва да разбират „какво трябва да прави то“. Това обхваща много повече
знание за книги и научаване в училище. То се състои от обучаване на
въздържание, на братска обич и набожност. То е изплащане на нашия дълг
към себе си, към ближните ни и към Бога. (39.1)
Възпитанието на децата трябва да се ръководи от по-различни принципи
От възпитанието на безсловесните животни. Добитъкът трябва само да се
научи да се подчинява на господаря си, но детето трябва да се научи да
владее себе си. Волята трябва да се научи да се подчинява на това, което
диктуват разумът и съвестта. Ако едно дете се дисциплинира като едно
животно, без да има своя воля, тогава индивидуалността му се губи в тази
на учителя. Такова възпитание не е мъдро и ефектът му е ужасен. На така
възпитаните деца ще липсват твърдост и решителност. Те не са научени да
постъпват според принципа и разсъдителните им сили не са укрепнали чрез
упражнение. Затова доколкото е възможно всяко дете трябва да се научи
на самостоятелност. Като използва различните си способности, то ще научи
къде е най-силно и къде е слабо. Мъдрият възпитател ще отдаде специално
внимание за развиване на по-слабите черти на характера на детето, така че
да се получи добре балансиран, хармоничен характер. (39.2)