Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

МИСИОНЕРСКА РАБОТА – 56 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

МИСИОНЕРСКА РАБОТА.

В известни случаи през първите дни на вестта адвентистите от седмия ден са успявали да зърнат и да схванат обширната работа, която е щяла да обхване много страни и народи. Чак в началото на 70-те години обаче водителите на адвентното движение започнали да осъзнаят, че имат мисия за целия свят. Чак до 1872 г. библейският текст “това евангелие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи и тогава ще дойде краят” бил считан само за “едно от знаменията за последните дни”, намерило своето изпълнение в разширяването на протестантските мисии. Пълното му осъществяване не било свързано в никакъв случай с разпространяването на адвентното движение по целия свят (виж “Ривю енд херълд” от 16 април и 16 юли 1872 г.). Но през 1873 г. започнала да настъпва значителна промяна в изказванията на водителите на адвентистите от седмия ден по отношение на техния дълг да предупредят света (виж уводната статия на “Ривю енд херълд” от 26 август 1873 г.; както и много други подобни статии в следващите броеве). Към края на 1874 г. вече настъпила пълна промяна на схващанията./

На 10 декември 1871 г. ми бе показано, че Бог ще извърши велико дело чрез истината, ако предани, себеотрицателни хора се посветят безрезервно на делото на представянето й пред намиращите се в тъмнина. Всички, които притежават познание за скъпоценната истина и които са посветени на Бога, трябва да използват всяка възможност, за да я представят. Божии ангели докосват сърцата и съвестите на хората и много искрени души започват да чувстват безпокойство, когато виждат знаменията на времето и състоянието на объркване сред народите. Започват да си задават въпроса, какъв ли ще бъде краят на всичко това? А докато Бог и ангелите работят, за да затрогнат сърцата, Христовите служители, изглежда, спят. Само малцина работят заедно с небесните пратеници.
Ако проповедници и народ се пробудеха достатъчно, нямаше да си почиват така равнодушно, след като Бог ги е почел и ги е направил съхранители на Своя закон, записвайки го в умовете и запечатвайки го в сърцата им. Тези жизнено важни истини ще бъдат проба, изпит за света. А при все това в собствената ни страна има градове, села и селища, които никога не са чували предупредителната вест. Млади хора, които се чувстват докоснати от апелите, отправени за подпомагане напредъка на Божието дело, правят известна крачка напред, но не се ангажират достатъчно в работата, за да извършат всичко, което могат.
Ако младите, които встъпват в това дело, имаха мисионски дух, биха дали доказателство, че Бог наистина ги е призовал. Но когато не отиват на нови места, а се задоволяват само да ходят от църква в църква, доказват, че не са поели на себе си бремето на делото. Младите проповедници нямат достатъчно широки идеи. Ревността им е твърде слаба. Ако младежите бяха по-будни и достатъчно посветени на Господа, щяха във всеки момент да бъдат усърдни и прилежни и биха се стремили да се обучават, за да служат в мисионерските полета.
Младежите трябва сами да се квалифицират, като изучават чужди езици, за да може Бог да ги употреби като средство за съобщаване на Своята спасителна вест на други народи. Те могат да усвоят друг език, докато в същото време са ангажирани в работата за грешници. Ако икономисват времето си, могат да се самообразоват, за да бъдат полезни в многостранна дейност. Ако млади жени, които носят малко отговорности, биха се посветили на Бога, могат да се квалифицират за полезна служба и да станат специалисти в работата с чужди езици. Биха могли да се посветят на преводаческа дейност.
Издателствата ни трябва да печатат книги на чужди езици, за да могат и други народи да бъдат достигнати**Когато тези думи бяха написани през 1871 г., беше поставено само началото в подготвянето и публикуването на нашата църковна литература на различните европейски и други езици./ Много може да се направи чрез печатането на литература, но – още повече, ако въздействието на живите проповеди върви заедно с книгоиздаването. В други страни трябва да отиват мисионери, за да проповядват истината по внимателен, разумен начин. Делото на настоящата истина може до голяма степен да бъде осъществено чрез лични усилия.
Когато църквите видят как млади хора с ревност и желание се обучават и квалифицират, за да работят в градове, села и селища, никога не пробуждани за истината, и когато мисионери доброволци отидат сред други народи, за да им занесат истината, тогава църквите ще бъдат насърчени и укрепени много повече, отколкото ако се ползват от труда на неопитни млади хора. Когато видят сърцата на своите проповедници да горят от любов и усърдие за истината и от желание за спасяване на души, самите църкви ще се пробудят. Обикновено те притежават в самите себе си дарби и сили, както да благословят и укрепят себе си, така и да “съберат овцете и агънцата в кошарата”. Трябва да разчитат на собствените си ресурси, така че всички дарби, които сега лежат заспали, да бъдат впрегнати в активно служене.
Господ е въздействал върху хора от други страни и ги е довел под влиянието на истината, за да се подготвят за работа в Неговото дело. Поставил ги е в допир с издателствата, за да могат техните ръководители да ги наемат на служба, съзнавайки нуждите на делото. Нужни са публикации на други езици, за да се възбуди интерес и дух на търсене сред други народи.
Както проповядването на Ной предупреждаваше, изпитваше и изпробваше жителите на света, преди водите на потопа да ги заличат от лицето на земята, така и през тези последни дни Божията истина върши подобна работа на предупреждение, изпитване и проба за света. Книгите, излезли от издателствата, носят печата на Вечния Бог. Те се разпръскват по цялата земя и ще решат участта на много души. Сега особено са нужни хора, които могат да превеждат и да подготвят литература на други езици, та предупредителната вест да стигне до всички народи и да ги изпита чрез светлината на истината. Като видят светлината, мъже и жени да могат да се отвърнат от греховете си и да се покорят на Божия закон.
Трябва да се използва всяка възможност за разпространяване на истината сред други народи. Това ще бъде свързано със значителни средства, но в никакъв случай не трябва да попречи на извършването на делото. Средствата имат стойност само когато се използват за посрещане на интересите и за напредъка на Божието царство. Господ е дал назаем средства на някои хора именно за тази цел – да бъдат употребени за занасяне истината на техните ближни.
Сега е време да се използват средствата за Бога. Сега е време да богатеем с добри дела, като полагаме добра основа за бъдещето си и да си осигурим вечния живот. Една спасена душа в Божието царство е много по-ценна от всички земни съкровища. Отговорни сме пред Бога за душите на всички, с които влизаме в контакт. И колкото по-тесни са връзките ни с тях, толкова по-голяма е отговорността ни. Принадлежим на едно велико братство и благополучието на нашия ближен трябва да бъде за нас от най-голяма стойност. Нямаме нито миг за губене. Ако досега сме били безгрижни по този въпрос, то крайно време е да се заемем сериозно с “изкупуване на времето”, да не би върху дрехите ни да се намери кръвта на човешки души. Като Божии деца никой от нас не е свободен от участие във великото дело на Христос за спасението на ближния.
Трудна работа е да се преодолеят предразсъдъците на хората и да се убедят невярващите, че усилията ни да им помогнем са безкористни. Но това не трябва да пречи на работата ни. Няма такава заповед в Божието слово, която да казва, че трябва да правим добро само на хора, ценящи нашия труд и откликващи на усилията ни, или благодарни за труда ни. Бог ни е изпратил да работим в лозето Му. Нашият дълг е да вършим всичко, което можем. “Сутрин сей семето си и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее” (Еклисиаст 11:6).
Много малко вяра имаме. Ние самите ограничаваме Светия Израилев. Трябва да бъдем много благодарни, че Бог в снизхождението Си използва всеки от нас като инструмент. На всяка сериозна молитва, отправена чрез вяра за каквото и да било, ще бъде отговорено. Отговорите могат да не дойдат точно така, както ние сме ги очаквали. Но ще дойдат! Може би не както сме си ги мислили ние, но точно във времето, когато най-много се нуждаем от тях. Но о, колко греховно нещо е нашето недоверие!
“Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото и да поискате в Мое име, ще ви бъде” (Йоан 15:7).