Мисиониране в отечеството – 7 (2-ра част) Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Семейството като поле за мисиониране
Нашата работа за Христос трябва да започне вкъщи, със семейството. Младежите трябва да бъдат възпитавани по друг начин в сравнение с миналото. Тяхното благополучие изисква далеч по-големи усилия. Няма друго по-важно мисионерско поле от това. Чрез наставление и пример родителите да учат децата си как да работят за непокаяните. Децата би трябвало да се възпитават в съчувствие към старите и нуждаещите се и в желанието да облекчават страданията на бедните и нещастните. Трябва да бъдат научени да са прилежни в мисионерската работа. Още от най-ранното детство може да бъде изострено в тях себеотричането, самопожертвувателността за доброто на другите и за напредъка на Христовото дело, за да бъдат подготвени за Божии сътрудници.
Но ако се учат да извършват за ближните си успешна мисионерска дейност, то най-напред да научат да се трудят за членовете на семейството, което има естественото право да очаква от тях дела на обич. Всяко дете да бъде приучено да поеме определена част от домашната работа. Нека не се срамува, че я върши и че изпълнява поръчки. Заангажирано така, детето няма да върви по лекомислени и грешни пътища. Колко много часове прахосват децата и младите, вместо да ги запълват с радостта да поемат върху младите си и здрави рамене отговорностите в семейството или да помагат на другите да ги носят. Би трябвало децата да бъдат приучвани и към основите на здравната реформа и да се грижат за собствените си тела.
О, дано родителите да се грижат с непрестанна молитва за духовното здраве на своите деца! Те би трябвало да се запитват: Не сме ли били небрежни? Не подценявахме ли този свят дълг и не допуснахме ли децата ни да станат прицелна точка на сатанински изкушения? Няма ли да отговаряме пред Бога за това, че допуснахме децата ни с техните способности, време и влияние да работят против истината и Христос? Не занемарихме ли нашия родителски дълг и не допринесохме ли да се умножат поданиците на сатанинското царство?
За срам мнозина са пренебрегвали своето домашно поле. Време е да се приложат Божествените източници и лекуващи методи, за да се премахне това гибелно състояние. Какво извинение биха представили изповядващите се, че са последователи на Христос, за това, че са пропуснали да възпитат своите деца да работят за Него?
Бог желае семействата на земята да бъдат символ на небесното семейство. Християнските домове, които биват основани и ръководени в съгласие с Божия план, служат по най-успешния начин за формиране на християнски характер и за преуспяване на Божието дело.
Ако родителите жадуват състоянието на нещата в тяхното семейство да се промени, нека се предадат изцяло на Бога и му сътрудничат за осъществяването на промяна в дома им.
Ако нашите домове биха били такива, каквито би следвало да бъдат, тогава не бихме се осмелявали да оставим децата си да растат равнодушни и бездейни към нуждаещите се около нас, за които Бог ни призовава да се грижим. Като наследство от Бога децата ще бъдат обучени да са в състояние да работят независимо къде се намират. От такива домове се излъчва светлина, която ще бъде за благословение на непросветените хора и тя ще ги води до извора на всяко познание. Ще бъде упражнявано влияние – сила, водеща при Бога и при Неговата истина.

Наставляване на църквата за мисионерска работа
„Стражо, колко е часът на нощта?“ (Исая 21:11). В състояние ли са стражите, към които е този въпрос, да издадат с тръбите си ясен, определен тон? Грижат ли се пастирите за стадата със съзнанието, че трябва да отговарят за тях? Проповедниците бдят ли над душите и мислят ли, че поверените им хора са скъпо изкупени чрез кръвта на Христос? Предстои да се извършва велико дело, а какви усилия правим за това? На църквата е проповядвано повече от необходимото. И все пак ще бъде ли тя обучена как да печели човешките души, за които Христос умря? Съставен ли е някакъв план за работа, чрез който всеки е разбрал необходимостта от неговото участие?
Очевидно е, че прекалено многото проповеди не са успели да формират нито една по-голяма група от себеотрицателни работници. Този въпрос включва най-сериозни последици, защото нашето бъдеще за вечността е поставено на карта. Църквите замират, защото не използват своите таланти за разнасяне на светлината. Те така грижливо трябва да бъдат учени, сякаш ги поучава самият Бог, за да могат всички на практика да прилагат светлината, която имат. Нужно е ръководителите на църквата да избират способни членове, да ги натоварват с отговорности и да ги напътстват как най-добре да извършват възложена работа, за да бъдат благословение за другите.
Всяко средство трябва да бъде приложено, за да се занесе вестта до хиляди, които ще приемат доказателствата, които ще забележат образа на Христос, отразен в Неговите деца, стига само да имат възможността наистина да видят този образ. Нека мисионерските събрания да поучават църквата как да извършва мисионерска работа. Бог очаква църквата да обучи и приготви всеки един от членовете си за просветител на света. Трябва да се даде такава подготовка, та стотици членове да предоставят своите ценни способности в служба на Бога. Чрез използването на тези таланти ще могат да израснат хора, които да заемат влиятелни, доверени постове, които да защитават чистите и непокварени принципи. По този начин би могло да се осъществи голямото дело на нашия Господ.

Включвайте църковните членове в дейности
Много талантливи братя и сестри биват похабявани от бездействие, защото не знаят как да се включат в мисионерската дейност. Нека някой подготвен за тази цел да насочи тези незаангажирани членове към подходящата за тях работа. Създайте на много места малки мисионерски групи, които да подготвят мъжете и жените да прилагат и да развиват своите способности. Всички да имат ясното съзнание какво се очаква от тях; тогава много от сега бездействащите ще се превърнат във верни сътрудници.
Притчата за талантите трябва да бъде добре обяснена на всички. Членовете на църквата да бъдат накарани да разберат, че те са светлината на света и че Господ очаква от тях съобразно дадените им таланти да просветляват и други и да им бъдат за благословение. Независимо дали някой е богат или беден, дали е високопоставен или по-нисш, Бог призовава всички към активна служба за Него. За провеждане на Своето дело Той е зависим от Своята църква и очаква от изповядващите Го, като надарени с мъдрост създания, да изпълняват своя дълг към Него. Крайно необходимо е всеки обучен ум, всеки дисциплиниран интелект и всяка дарба, колкото и малка да е тя, да служи за спасението на човешки души.
С поглед към великото дело не пропускайте и най-малките неща. Бихте могли да изпълнявате успешно малка задача, но при опит за по-голяма бихте се оказали напълно неспособни и да се обезсърчите. Затова каквато и работа ви се предложи, заемете с нея.
Ако изпълнявате това, което се предоставя на ръцете ви, то ще усъвършенства способностите ви и ще ви прави годни за по-големи задачи. Мнозина остават безплодни и увяхват поради това, че подценяват всекидневно предлагащи им се възможности и изоставят пренебрегнати дребни на глед неща.
На всички се предлагат случаи за лична работа за Бога. Едни могат да напишат писмо на свой заминал далече приятел или да изпратят духовен вестник (списание) на някой, който се интересува от истината; други могат да дадат съвет на хора в затруднение. Който се е научил да обслужва болен, може да бъде много полезен. Други пък, които имат нужната квалификация, могат да дават библейски часове или да водят библейски курсове.
В църквата би трябвало да се научават най-елементарните начини за служене на ближния, за да се прилагат. Когато единодушно приемат такива планове и ги провеждат твърдо, членовете ще пожънат богата награда, защото духовният им опит ще става все по-богат, способностите им ще се развиват, а чрез това ще бъдат спасени човешки души.

Необразовани стават мисионери
Никой да не мисли, че тъй като няма образование, не би могъл да участва в Божието дело. Бог и за ТЕБ има задача. Той е дал всекиму принадлежащата му работа. Ти можеш сам за себе си да изследваш Писанието. „Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите“ (Пс. 119:130). Можеш да се молиш за делото. Поднесената с вяра молитва на искреното сърце бива чута в небето. Можеш да участваш в делото и с материалните си възможности.
Всеки упражнява влияние за добро или зло. Ако някой се е осветил, за да служи на Бога и се е посветил в Христовото дело, то влиянието му се проявява в това, че събира човешки души за Христос.
Цялото небе работи активно. Божиите ангели очакват да вземат участие в работата на всички, които съставят планове, чрез които хората, за които се е пожертвал Христос, ще чуят радостната вест за спасението. Ангели, изпратени за служба на наследниците на обещанията казват на всеки истински светия: „Ето работата за тебе“. „Идете, застанете…, та говорете на людете всичките думи на тоя живот!“ (Деян. 5:20). Ако тези, към които се отправят подобни думи, биха ги послушали, Бог ще им приготви пътя и ще им подари необходимите средства.

Събудете бездейните
Хора загиват далеч от Христос, а тези, които изповядват, че са Христови ученици, ги оставят да умрат. На нашите братя са поверени таланти, които трябва да бъдат използвани в работата за спасяването на тези души. Но някои от тях са ги вързали в кърпа и са ги заровили в земята. Приличат ли такива бездейни хора на ангела, който лети посред небето, за да възвестява Божиите заповеди и вярата Исусова? Как може такива лениви хора да се събудят, за да се включат в работа за Господа? Какво може да се каже на тези инертни църковни членове, за да осъзнаят необходимостта да изровят заровените си таланти и да ги използват? В небето няма място за празноскитащи и нехайници. Дано Бог отвори очите на спящите църкви, за да видят огромното значение на този въпрос! Дано се събуди Сион, да се облече с великолепните си дрехи и да просветне!
Има много ръкоположени проповедници, които все още не са се погрижили като пастири за Божието стадо, които все още не са бдели над душите като хора, които един ден ще отговарят за тях. Вместо да се развива, църквата остава слаба, несамостоятелна и без влияние. Църковните членове, навикнали да слушат само проповеди, не правят почти нищо за Христос. Те не принасят плод, но стават все по-користолюбиви и неверни. Надяват се на проповедника, той да поддържа живота на анемичната им вяра. Поради това, че поставени от Бога проповедници не са обучавали грижливо църковните членове, не малко от тези лениви слуги са погребали своя талант, а още се оплакват от отношението на Бога към тях. Те чакат да бъдат обслужвани като болни деца.
Това състояние на слабост не бива да продължава. В църквата трябва да бъде предприета добре организирана работа, за да се научат членовете как да предадат светлината на другите. Така ще засилят и собствената си вяра и ще могат да израснат в познанията си. Тяхната вяра укрепва в същата степен, с която те раздават полученото от Бога. Работещата църква е жива църква. Ние сме съградени като живи камъни в нейната постройка и всеки камък трябва да излъчва своята светлина. Всеки християнин е оприличен на скъпоценен камък, който приема от Божията слава и я отразява.
Голяма грешка е разбирането, че проповедникът трябва да носи всички товари и да върши цялата работа. Претовари ли се, той ще бъде пречупен и ще легне в гроба. А би могъл още дълго да живее, ако бремето е разпределено правилно, каквато е Божията воля. За да бъдат тези товари правилно разпределяни, църквата трябва да бъде …….. за това от тези, които могат да научат работниците как да следват Христос и как да прилагат Неговите начини на работа.

Младежите да бъдат мисионери
Насочете вниманието си към младите; възлагайте им работа и отговорности. Да почувстват, че са задължени в това всякога да подпомагат съчовеците си и да им бъдат за благословение. Даже и на децата да се покаже как да вършат малки дела на любов и грижа за по-малко облагодетелстваните от тях.
Нека ръководителите на църквата да съставят планове за обучаване на младите, за да прилагат поверените им таланти. По-възрастните църковни членове да се заемат сериозно и със съчувствие с децата и младежите. Нека проповедниците да съсредоточат цялата си мъдрост в разработването на планове, чрез които да привлекат по-младите църковни членове в мисионерската си работа. Но не си въобразявайте, че ще можете да събудите тяхното сътрудничество чрез една дълга проповед в мисионерския час. Обмисляйте пътища за разпалване на жив интерес. Давайте всекиму да извършва нещо. Приучвайте младежите да изпълняват възложеното им, всяка седмица да докладват за свършеното от тях и да разказват за успеха си, постигнат чрез Христовата благодат. Когато осветените помощници така изнасят докладите за успехите си, мисионерските часове не биха били отегчителни и уморителни, а ще станат живи и завладяващи и ще се посещават с интерес.
Членовете на всяка църква трябва да бъдат приучвани да посвещават едно определено време за спечелване на души за Христос. Как би могло да се каже за църквата: „вие сте виделината на света“, ако членовете всъщност не разнасят светлина?
Нека онези, на които е поверено Христовото стадо, да се събудят за дълга си и да изпратят мнозина на работа!

Нека църквата се пробуди
Скоро ще настъпят изключителни и бързи промени и Божият народ трябва да бъде въоръжен със Святия Дух да посрещне с небесна мъдрост бедите на това време и доколкото е възможно да може да противодейства на деморализиращото развитие в света. Ако църквата не спи и Христовите последователи бдят и се молят, те ще имат достатъчно светлина, за да схванат и преценят попълзновенията на неприятеля.
Краят е близо! Бог призовава църквата да постави в ред всичко изоставено. Сътрудници на Бога, на вас ви е дадена сила от Господа да вземете с вас и други в Божието царство. Трябва да бъдете живи Божии инструменти, канали за предаване на светлината към света. Около вас се намират могъщи небесни ангели, на които Христос е дал поръчка да ви подкрепят и да ви дават сили в работата за спасяването на души.
Аз призовавам църквите във всяко съединение: Отделете се и ясно се разграничете от света. Бъдете в света, но не от света. Отразявайте светлите лъчи на Слънцето на правдата – чисти, святи и неосквернени и чрез вяра, носеща светлина по всички пътища на земята!
Нека църквите се събудят, преди да е късно завинаги. Нека всеки член поеме своята работа и възвеличи името на Господа, с Чието име се назовава. Нека здрава вяра и сериозно благочестие заемат мястото на неверието и немарливостта. Във вярата се основавайте напълно на Христос и тогава истината ще радва сърцето ви, тогава религиозните служби няма да ви бъдат безинтересни и отегчителни. Тогава сегашните вяли и бездушни събирания ще бъдат одухотворявани от Святия Дух. Само когато всеки ден имате богато духовно преживяване, тогава изповядваното от вас християнство се превръща в дело. Грешници ще се покайват. Словото на истината ще ги затрогва и те ще извикат, както извикаха някога слушателите на Христовите проповеди: „Какви велики неща видяхме и чухме!“
Като се има предвид онова, което църквата би могла да извърши, ако поеме дадените й от Бога отговорности, ще продължават ли църковните членове да спят, или ще се пробудят да разберат каква чест им подарява Бог в милостивото Си провидение? Ще развият ли те своите наследени способности, ще се възползват ли от светлината и ще осъзнаят ли необходимостта да се пробудят, за да могат да посрещнат сериозните и застрашаващи събития? О, да могат да се събудят и да покажат на света, че имат жива вяра, че този свят е пред разрешаването на една Божия криза и Исус скоро ще дойде. Нека хората видят, че вярваме непоклатимо, че сме на границата на вечния свят.
Установяването на Божието царство се бави или обратно – бърза да се установи – според неверността или верността на човешките инструменти. Поради липсата на сътрудничество между хората и Бога делото се спира. Хората може да се молят: „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“, но ако не прилагат тази молитва в живота си, молбите им, за съжаление, ще останат безплодни.
Ти може да си слаб, заблуден и грешен, но Господ лично те кани да станеш Негов партньор и да поемеш Божествените Му напътствия. Съединен с Христос, ти ще можеш да вършиш Божиите дела. „Без Мене – казва Исус – не можете да сторите нищо!“
Чрез пророк Исая е дадено обещанието: „Тогава твоята светлина ще изгрее като зората… и славата Господня ще ти бъде задна стража“ (Исая 58:8). Христовата правда ще предхожда пред нас и славата на Господа ще ни закриля. Вие, църкви на живия Бог, размишлявайте за това обещание и вижте дали вашето маловерие и липса на духовен живот и Божията сила не задържат идването на Божието царство. Ако тръгнете напред и започнете да вършите Христовата работа, тогава Божиите ангели ще отварят път пред вас и ще подготвят сърцата за приемане на евангелието. Ако всеки един от вас е жив мисионер, вестта за това време ще стигне до всички народи, племена и езици по целия свят. Това е делото, което трябва да бъде свършено, преди Христос да се завърне в сила и слава. Призовавам църквите да се молят сериозно да разберат отговорността си. Вие, индивидуално, съработници ли сте на Бога? Ако не сте, защо? Кога ще изпълните определената ви от Небето работа?