Молитва за болните – 16 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Молитвата с вяра
ще помогне на болния.”
Писанието казва, че вярващите “трябва винаги да се молят и да не падат духом” (Лука 18:1). А времето, когато човек най-силно чувства нужда от молитва, е при намаляване на силите му, при усещането, че сякаш животът му се изплъзва. Често здравите забравят чудодейната милост, която им се оказва ден след ден и година след година, и не принасят на Бога никаква благодарствена жертва за благословенията Му. Но дойде ли болест, си спомнят за Него. Изчезне ли човешката сила, хората чувстват нуждата от Божествена помощ, а нашият милостив Бог никога не се отвръща от душата, потърсила го за помощ. Той е наше прибежище както в болест, така и в здраве.
“Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че сме пръст…” (Псалм 103:13, 14).
“А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие и те се приближават до портите на смъртта…” (Псалм 107:17, 18).
“Тогава викат към Бога в бедствието си и Той ги избавя от утесненията им. Изпраща словото Си, та ги изцелява и ги отървава от ямите, в които лежат” (Псалм 107:19, 20).
Бог и днес е също така готов да възстановява здравето на болните, както когато Светият Дух чрез псалмиста е изрекъл тези думи. И Христос е същият състрадателен Лекар, какъвто е бил през времето на земния Си живот. Той има целебен балсам за всяка болест, възстановяваща сила за всяка слабост. Неговите ученици днес трябва да се молят за болните точно така, както и учениците Му в древността. Оздравяване ще последва, защото “молитвата с вяра ще помогне на болния”. Ние имаме силата на Светия Дух и спокойното упование на вярата, която може да претендира за Божиите обещания. Обещанието на Господа: “На болни ще възложат ръце и те ще оздравяват” (Марко 16:18) днес е също толкова валидно, колкото и в дните на апостолите. То подчертава привилегията на Божиите чеда и нашата вяра трябва да го приеме изцяло. Христовите служители са инструментите на Неговото дело и Той желае чрез тях да проявява Своята изцеляваща сила. Наш дълг е да представяме пред Бога болните и страдащите чрез своята вяра. Трябва да ги учим да вярват във Великия Лекар.
Желанието на Спасителя е да насърчаваме болните, изгубилите надежда, измъчваните да се уповават на Неговата сила. Чрез вяра и молитва стаята на болния може да се превърне в един Ветил. Лекари, медицински сестри и санитари могат чрез слово и дело да покажат, че “Бог е на това място”, за да избавя, а не да погубва; и да го покажат така, че никой да не се усъмни. Христос иска да изявява Своето присъствие в болничната стая, като изпълва сърцата на лекарите и болногледачите с голямата Си любов. Ако животът на грижещите се за болни е такъв, че Исус да може да застане редом с тях до леглото, пациентът ще чувства присъствието на състрадателния Спасител и това усещане ще допринесе много за излекуването на душата и тялото му.
Бог чува молитви. Христос е казал: “Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя” (Йоан 14:14). И още: “Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми” (Йоан 12:26). Ако живеем в съгласие с Неговото Слово, всяко ценно обещание, което Той е дал, ще бъде изпълнено. Ние не сме достойни за Неговата милост, но ако Му отдадем себе си, Той ще ни крепи. Той желае да действа чрез такива и за такива, които Го следват.
Условия за изпълнение на молитвите
Само ако живеем в послушание към Божието слово, можем да се надяваме за изпълнение на обещанията Му. Псалмистът казва: “Ако в сърцето си бих гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Пс. 66:18). Ако сме Му послушни само отчасти, с половин сърце, обещанията не ще се изпълнят.
Словото Божие съдържа определени наставления по отношение специалната молитва за излекуване на болни. Отправянето на подобни молитви е крайно тържествен акт и не бива да се предприема, без да е грижливо обмислен. В доста случаи на молитва за болни онова, което се нарича вяра, е само дързост.
Много хора си навличат болест чрез своя егоизъм. Те не са живели според природните закони или според принципите на строгата чистота. Други са престъпвали здравните закони при хранене и пиене, в облеклото и в работата си. Често някой порок е причината за слабостта на духа и тялото. Ако на такива хора бъде възвърнато здравето, много биха продължили да вървят по същия път на нехайно престъпване на Божиите природни и духовни закони, мислейки си, че щом Бог ги лекува в отговор на молитва, могат и занапред да продължават с вредните за здравето си навици и да си угаждат без ограничения. Ако Бог би извършил чудо и би възвърнал здравето им, по този начин Той би насърчавал греха.
Безсмислено е да се учат хората да се обръщат към Бога като към Лекар на техните страдания, преди да бъдат научени и да са се освободили от вредните си навици. За да могат да получат Неговото благословение в отговор на молитвите си, те трябва да престанат да вършат зло и да се стремят само към доброто. Тяхната среда трябва да бъде здравословна, навиците им на живот ­ ползотворни. Трябва да живеят в хармония с Божиите закони ­ както с природните, така и с духовните.
Изповядване на греха
На желаещите молитва за възстановяване от болест трябва да се обясни, че престъпването на Божиите закони ­ било то природни, или духовни, е грях и че който иска да получи Неговите благословения, трябва да се изповяда и да изостави греховете си.
Писанието ни заръчва: “Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете” (Яков 5:16). На човек, който желае да се молят за него, трябва да се каже следното: “Ние не можем да виждаме какво е в сърцето ти, нито да знаем тайните на твоя живот. Те са познати само на тебе и на Бога. Ако се разкайваш за греховете си, твой дълг е да ги изповядаш.” Грехове от личен характер трябва да се изповядат на Христос, единствения Посредник между Бога и човека, защото “…ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния” (1Йоаново 2:1). Всеки грях е оскърбление на Бога и трябва да Му бъде изповядан чрез Христос. А всеки публичен грях трябва да бъде публично изповядан. Неправда, извършена към някого, трябва да бъде уредена с ощетения. Ако някой, който желае да оздравее, е затънал в клеветничество, ако е всявал раздори в семейството, сред съседите си или в църквата, ако е предизвиквал сръдни и разединение и чрез лошите си навици е подвеждал и други да грешат, трябва да се изповяда пред Бога и пред онези, които са били засегнати от това. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9).
Когато неправдата бъде отстранена, тогава можем уверено да представим пред Господа нуждите на болния, за да ни напъти Неговият Дух. Той познава всекиго по име и се грижи за всеки така, като че на земята няма друг, за когото да е отдал любимия Си Син. Понеже Божията любов е толкова велика и непроменима, болните трябва да се насърчават да се уповават на Него и да се утешават в Него. Ако те се вторачват единствено в слабостта си, това носи слабост и болест. Но когато се издигнат над малодушието и отчаянието, изгледите им за оздравяване ще бъдат много по-големи, защото “Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост…” (Псалм 33:18).
Подчинение под Божията воля
Когато се молим за болни, трябва да помним, че “не знаем да се молим както трябва” (Римл. 8:26). Не знаем дали исканото благословение ще бъде най-доброто за болния, или не. Затова нашите молитви трябва да бъдат в този смисъл: “Господи, Ти познаваш всяка тайна на душата. Ти познаваш тези хора. Исус, техният Ходатай, е отдал живота Си за тях; Неговата любов към тях е по-голяма, отколкото може да бъде нашата. Затова, ако ще бъде за Твоя прослава и за доброто на болните, ние те молим в Исусовото име те да оздравеят. Ако Твоята воля не е те да бъдат възстановени, ние те молим Твоята благодат да ги утешава и Твоето присъствие да ги подкрепя в страданията им!”
Бог знае края от самото начало. Познава сърцето на всеки човек. Може да прочете всяка тайна на душата. Знае дали онези, за които се отправят молитви, ще бъдат в състояние да понесат идещите изпитания, ако останат живи. Знае дали техният живот би бил благословение или проклятие за тях самите и за околните. По тази причина, когато отправяме сериозно молитвите си, трябва да казваме: “Но не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Исус прибавя тези думи на подчинение на мъдростта и волята на Бога, когато се моли в Гетсиманската градина: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша! Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш!” (Матей 26:39). И ако те са били подходящи за Него, Божия Син, колко повече подхождат на смъртните и грешни човеци!
Редно е да подчиняваме желанията си на волята на нашия всемъдър Небесен Баща и да Му се доверяваме напълно. Знаем, че Бог ни чува, когато се молим според Неговата воля. А да упорстваме своенравно с молбите си не е редно. Молитвите ни трябва да бъдат не заповеди, а молби.
Има случаи, когато Бог действа мощно чрез Своята Божествена сила за възстановяване на здравето. Но не всички болни биват изцелявани. Много от тях заспиват в Исус. На ап. Йоан на остров Патмос бе заповядано да напише: “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа! Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях” (Откр. 14:13). От тези думи виждаме, че ако някои болни не оздравяват, не трябва поради това да се смята, че им е липсвала вяра.
Всички искаме да получаваме незабавно отговор на молитвите си и сме склонни да се обезсърчаваме, ако той се забави или дойде не такъв, какъвто сме го очаквали. Но Бог е твърде мъдър и твърде добър, за да отговаря на молитвите ни винаги във времето и точно по начина, който ние искаме. Той ще направи за нас много повече и много по-добри неща, отколкото ние самите желаем. И понеже можем да се уповаваме на Неговата мъдрост и любов, не трябва да Го молим да действа според нашето желание, а да се опитваме да проникнем в Неговата воля и да я изпълним. Желанията и интересите ни трябва да се слеят с Неговите. Опитностите, които изпитват нашата вяра, служат за нашето най-добро. Чрез тях се открива дали вярата ни е истинска и искрена, дали почива единствено на Словото Божие, или зависи от външни обстоятелства и затова е несигурна и променлива. Вярата укрепва чрез упражняване. Трябва да проявяваме пълно търпение, помнейки, че Писанието съдържа ценни обещания за онези, които чакат Господа.
Не всички разбират тези принципи. Мнозина, търсещи целебната Божия благодат, мислят, че ако не получат пряк и незабавен отговор на молитвите си, вярата им е недостатъчна. Затова на отпадналите от болестта трябва да се обясни мъдро да бъдат внимателни. Те не бива да пренебрегват дълга си към своите близки, които може да ги надживеят, или да пропускат да си използват природни средства за възстановяване на здравето.
Тук често има опасност от грешки. Като вярват, че ще бъдат излекувани чрез молитва, някои болни се страхуват да предприемат каквото и да е, за да не се изтълкува като липса на вяра. Не бива обаче да престанат да действат така, както биха постъпвали, ако очакваха да бъдат грабнати от смъртта. Не трябва да се боят и да изричат насърчения или съвети, каквито биха отправили към близките си в час на раздяла.
Лечебни средства и библейски примери
Търсещите изцеление чрез молитва не трябва да пренебрегват употребата на лечебни средства, които са в рамките на възможностите им. Използването на средствата, които Бог е предвидял за облекчаване на болките и като естествена помощ за възстановяване на здравето, не означава отричане от вярата. Човек в никакъв случай не се отрича от вярата си, когато съдейства на Бога и се поставя в най-благоприятно за оздравяването му положение.
Бог ни е дал възможност да получаваме познания за законите на живота. Дава ни ги, за да можем да се възползваме от тях. Трябва само да действаме в съгласие с природните закони. Когато сме се помолили за оздравяването на болния, можем да започнем да действаме с още по-голяма енергия и да благодарим на Бога, че имаме привилегията да работим заедно с Него. Можем да Го молим да благослови средствата, които Той сам ни е дал.
Словото Божие одобрява употребата на целебни средства.
Израилевият цар Езекия бил болен и Божи пророк му е донесъл вестта, че ще трябва да умре. Той извикал към Господа и Господ чул Своя раб. Изпратил му вест, че ще му бъдат придадени към живота му петнадесет години. Една дума от Бога би могла веднага да излекува Езекия, но му е било дадено специално наставление: “Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее” (4 Царе 20:7).
В един от случаите Исус помазал с кал очите на сляп човек и му заповядал: “Иди, омий се в къпалнята Силоам. И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал” (Йоан 9:7). Изцелението би могло да последва и само чрез силата на Великия Лекар, но Христос си послужил с просто природно средство. Макар да не предписва лекарства, Той одобрява и препоръчва достъпни природни целебни средства.
След като сме се помолили за оздравяването на болния, нека не губим вяра в Бога, както и да се развива случаят. Ако сме призвани да понесем загуба, нека да приемем горчивата чаша и да помним, че тя ни се поднася от любящ Баща. Ако пък здравето на болния се възвръща, не бива да се забравя, че онзи, който е получил целебната благодат, е поел ново задължение спрямо своя Създател. Когато десетте прокажени били излекувани, само един от тях се върнал обратно при Исус, за да му отдаде прослава. Нека никой да не прилича на деветимата забравили, чиито сърца останали безучастни към Божията милост. “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).