Молитва за болните – 41 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

В случая със С. Ф. трябва да се извърши голямо дело. Онези, които се съединиха в молитва за нея, чувстваха, че е необходимо да й помогнат по някакъв начин. Ако Бог беше послушал молитвите им, това би било за тяхна гибел. В такъв случай на притеснение, когато Сатана упражнява властта си над духа, преди молитвата би следвало да се извърши дълбоко себеизпитване, за да се види дали болният няма грехове, за които да се разкае, да ги изповяда и да ги остави. Необходимо е дълбоко смирение на душата пред Бога и твърдо упование единствено в заслугите на Христовата кръв.
Постът и молитвата няма да постигнат нищо, ако сърцето е отчуждено от Бога поради зли дела. Не това ли е постът, който Аз съм избрал – да развързваш несправедливи окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? И когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни?… Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря! Ще извикаш и Той ще рече: „Ето ме!“ Ако махнеш насред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи. Ако даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа. Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога. Ще насища душата ти в бездъждие и ще дава (Исая 58:6, 7, 9-11).
Господ изисква работа от сърце и добри дела, родени от изпълнена с обич душа. Всеки трябва да изследва старателно и с молитва цитираните текстове и да изпитва чувствата и постъпките си. Божието обещание към нас включва условие за послушание и изпълнение на всички Негови заповеди. „Пазете правосъдие и вършете правда, защото скоро ще дойде спасението от Мене и правдата Ми скоро ще се открие. Блажен оня човек, който се …….. за него,който пази съботата да я не оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло. Чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не говори, като каже: „Господ съвсем ще ме отдели от людете Си“; нито да каже скопецът: „Ето, аз съм сухо дърво“ (Исая 56:1-3).
Тук се говори за хора, които правят важно признание. Те са свикнали да се молят и изпитват радост от богослужението, но въпреки това се забелязва един недостатък. Изповядват, че молитвите им не са послушани и на ревностните им сериозни старания Небето не обръща внимание. Питат се защо Господ не им отговаря. Причината не е в това, че Бог ги е изоставил. Причината е в самия човек. Изповядвайки се за благочестиви, те не принасят плодове за Божия слава. Делата им не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Докато не се изпълнят всички пренебрегнати от тях длъжности, Бог не може да отговори на молитвите им заради Своята чест.
Различни чувства владееха онези, които се молеха за сестра Ф. Някои бяха обзети от фанатизъм и се оставяха да бъдат водени от моментно вълнение. Ревността им беше безразсъдна. Някои гледаха на голямото дело, което трябваше да се извърши в този случай, и тържествуваха, преди да бъде постигната победата. Проявен беше духът на Йуй: „Дойди с мене, та виж ревността ми за Господа.“ Случаят можеше да бъде представен пред Бога със смирен дух, с недоверие към себе си и със съкрушено сърце, а не с проявената в случая прекалена сигурност в себе си.

Как да се молим?
Показано ми бе, че молитвите за болни трябва да се поднасят пред Господа със спокойна вяра, а не със силни вълнения. Само Бог познава миналия живот и бъдещето на личността. Този, Който познава сърцата на всички хора, знае дали душата ще прослави името Му, ако бъде излекувана, или ще го обезслави, като се отклонени и тръгне към упадък. Единственото, което можем да направим, е да молим Бог да излекува болния, ако това е в съгласие с неговата воля, като вярваме, че Той чува представените от нас основания и сериозните молитви. Но не е добре да настояваме за оздравяване, ако не се подчиняваме на Неговата воля.
Бог може по всяко време да изпълни това, което е обещал. Делото, което е възложил на чадата Си, Той може да извърши и чрез тях, ако те живеят в съгласие с всяко изречено от Него слово. Всички обещания ще бъдат изпълнени за тях. Ако липсва обаче пълно послушание, големите и скъпоценни обещания се отдалечават и никой не може да се надява на изпълнението им.
Единственото, което можем да направим, когато молим Бога за болни, е да правим това загрижено и да оставим всичко в Неговите ръце с пълно доверие и спокойствие. Ако задържаме неправда в сърцето си, Господ няма да ни послуша. Той може да прави със Своето, каквото пожелае. Ще се прослави, като действа във и чрез онези, които Го следват напълно, за да се знае, че Той е Господ и че техните дела се вършат в Него. Христос казва в Йоан 12:26: „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.“ Когато отиваме при Господа, трябва да се молим да разберем Неговото намерение и да го изпълним, така че нашите желания и интереси да се слеят с Неговите. Да признаем, че сме готови да приемем волята Му, а не да се молим така, сякаш Той трябва да следва нашата воля. Хубаво е, че Бог не винаги слуша нашите молитви. Ще направи за нас много повече и по-добре, ако не изпълнява всичките ни желания, тъй като човешката мъдрост е безумие.
Ние сме се съединявали в сериозна молитва около леглото на болни мъже, жени и деца и сме чувствали, че в отговор на нашите искрени молби те са ни били връщани от смъртта. В тези случаи сме вярвали, че е трябвало да бъдем конкретни и да се молим с вяра само за живота. Не смеехме да кажем: „Ако е за Твоя слава“, защото се страхувахме да не допуснем съмнение в себе си. Наблюдавахме внимателно онези, които ни биваха върнати дори и от смъртта. Ставахме свидетели на това как някои от тях, особено младежи, получиха обратно здравето си, но скоро забравяха Бога и водеха греховен живот, причиняваха на родителите и приятелите си грижи и болка и носеха срам на онези, които се осмеляваха да се молят за тях. Те не живееха за чест и слава на Бога, а Го позоряха чрез порочния си живот.
По-късно вече не определяхме пътя и не се опитвахме да принудим Господа да се съобрази с нашите желания. Ако животът на болните можеше да Го прослави, ние се молехме те да оживеят, но не както ние искахме, а както Той иска. Нашата вяра може да бъде още по-силна и още по-твърда, ако предаваме желанията си на всемъдрия Бог, и без особено вълнение, но с пълно доверие Му предоставяме всичко. Ние имаме обещанието и знаем, че Той ни слуша, когато се молим в съгласие с Неговата воля. Просбите ни не трябва да звучат като заповед, а като молба да благоволи да направи онова, за което се обръщаме към Него.
Когато е единодушна, църквата ще има сила и мощ. Ако обаче някои са обвързани със света, а други са предадени на скъперничество, нещо, което Бог ненавижда, Той може да направи много малко за тях. Неверие и грях ги разделят от Него. Ние сме толкова слаби, че не можем да понесем много духовни успехи, тъй като има опасност да приемем честта за себе си и да счетем, че нашата доброта и правда са причината за явното Божие благословение. Всъщност голямата милост и добротата на нашия състрадателен небесен Отец е действала, а не защото в нас се е намерило нещо добро.

Видях, че причината, поради която Бог не чува молитвите на Своите слуги за болните, е, че Той не би се прославил, докато те нарушават здравните закони. Видях също, че Той е благословил здравната реформа и здравните институти, за да подготви пътя, та да може да бъде отговорено на молитвата с вяра. Вярата и добрите дела трябва да вървят ръка за ръка, за да се подобри състоянието на болните между нас, така че при тази подготовка да прославят Бога тук и да бъдат спасени при идването на Христос. Бог да не допусне тези болни да бъдат някога разочаровани или оскърбени, виждайки, че ръководителите на институтите работят само от светска гледна точка, вместо да присъединят към хигиенната практика благословенията и добродетелите на санитарите, които са решили да бъдат истински бащи и майки в Израиля.
Нека никой не смята, че Институтът е място, където хората идват, за да бъдат излекувани чрез молитва с вяра. Тук те могат да намерят облекчение от болестите чрез лечение и правилни навици на живот и да се научат как да избягват болестта. Но в същото време няма друго по-подходящо място под небето за принасяне на успокояващи, пълни със съчувствие молитви от мъже и жени на посвещението и вярата. Онези, които работят с болни, трябва да напредват в това важно дело със силно упование в Бога, така че Неговите благословения да придружават средствата, които Той е предвидял милостиво и с които ни е снабдил. В Своята милост Бог е обърнал вниманието ни като народ върху чистия въздух, чистотата, здравословната диета, подходящите периоди на труд и почивка и силата на волята (1867 г., т. 1, стр. 561).