Морално омърсяване – 49 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Беше ми показано, че ние живеем сред опасностите на последните дни. Тъй като нечестието преобладава, любовта на мнозинството охладнява. Думата мнозинство се отнася за Христовите последователи. Преобладаващото нечестие въздейства върху тях и те отстъпват от Бога. Но това не е задължително да бъде така. Причината за склонността към охладняване е, че те не са решително отделени от нечестието. Фактът, че любовта ни към Бога охладнява според доминиращото нечестие, показва, че те са до известна степен участници в това нечестие. Ако не беше така, чувството на обич към Бога, ревността им и усърдието в Неговото дело нямаше да се влияят.
Беше ми представена ужасна картина на състоянието на света. Неморалността е особеният грях на този век. Никога порокът не е надигал така дръзко уродливата си глава, както сега. Хората изглеждат като безчувствени, а онези, които обичат добродетелта и истинската доброта, са почти обезкуражени от дързостта, силата и господството на порока. Изобилстващата неправда не се ограничава само с невярващите противници на Божиите истини. О, да бяха само невярващите, но не са. Много мъже и жени, изповядващи Христовата религия, са порочни. Дори и онези, които признават, че копнеят за Неговото явление, не са по-готови за това събитие, отколкото самият Сатана. Те не се очистват от всяко петно. Толкова дълго са служили на похотта, че е естествено мислите им да бъдат нечисти и въображението им – покварено. Не е възможно умът им да бъде накаран да се интересува от чисти и святи неща, както не е възможно буйните води на Ниагара да се обърнат в обратна посока и да започнат да се изливат нагоре срещу водопада.
Младежи и деца от двата пола са потънали в морална поквара и практикуват отвратителни, разрушаващи душата и тялото, пороци. Мнозина, изповядващи се за християни, са така закоравели чрез практикуването на тези пороци, че моралната им чувствителност не може да бъде докосната и те не са в състояние да разберат що е грях. Ако продължават да живеят така, резултатът ще бъде сигурен – пълна гибел на тялото и ума. Човекът, най-благородното същество на земята, създаден по Божи образ, се превръща в звяр. Сам се омърсява и покварява. Всеки християнин трябва да се научи да обуздава страстите си и да се ръководи от принципи. Иначе е негоден за името християнин.
Някои демонстрират възвишено изповедание, но не разбират, че да злоупотребяваш със себе си е грях, а резултатите са сигурни. Дълго практикуваният навик е заслепил разбирането им. Те не схващат извънредната греховност на този водещ към упадък грях, който изтощава организма и унищожава силата на мозъка. Моралните принципи отслабват значително, когато се противопоставят на установения навик. Тържествените вести от небето не правят особено впечатление на сърцето, неукрепнало в борбата срещу изкушенията на даден унизителен порок. Чувствителните клетки на мозъка са загубили жизнения си тонус поради болезнената възбуда за удовлетворяване на естествените желания за чувствена наслада. Мозъчните клетки, управляващи целия организъм, са единственият посредник, чрез който небето може да се свързва с човека и да влияе върху неговия вътрешен живот. Всичко, нарушаващо предаването на електрическите токове в нервната система, намалява жизнените сили, в резултат на което чувствителността на ума се притъпява. Като имаме предвид тези факти, добре е да помним колко важно е проповедниците и народът, изповядващ благочестието, да стои твърдо далеч, чист и неопетнен от покваряващия порок.
Душата ми е изнемогвала до скръб, когато ми е било показвано немощното състояние на народа, изповядващ се за Божи. Нечестието изобилства, а любовта на мнозинството охладнява. Много малко християни виждат този въпрос в правилна светлина и са придобили силата да се владеят, когато общественото мнение и общоприетите обичаи не ги осъждат. Колко малко вярващи обуздават страстите си поради факта, че чувството за морално задължение и поради Божия страх в душите си. Най-висшите способности на човека биват ограбвани от апетита и покварените страсти.

Отделете се от нечестието
Някои ще схванат злото на греха и въпреки това ще се оправдават, че не могат да победят страстите си. Това е едно от най-ужасните неща, които може да допусне човек, носещ името на Христос (2Тимотей 3:19). Откъде идва тази слабост? Защо животинските наклонности се засилват чрез непрекъснато упражняване, докато в края надмогнат по-висшите сили. У много мъже и жени няма принципност. Те умират духовно, защото дълго време са задоволявали естествените си влечения и в резултат на това способността за себевладение е изчезнала почти напълно. По-низките страсти на естеството им са взели юздите в ръцете си и силата, която би трябвало да управлява, се е превърнала в слуга на покварената страст. Душата изпада в най-низко робство. Сластолюбието е угасило желанието за святост и е унищожило духовното благополучие.
Душата ми скърби за младежите, които ще трябва да формират характери в този изроден век. Неспокойна съм и за техните родители, защото ми бе показано, че повечето от тях не разбират задължението си да обучават децата си в пътя, в който трябва да вървят. Обичаите и модата се следват и скоро децата попадат под влиянието на покварените. В същото време родителите им, снизходителни и безчувствени, са притъпили усещането си за опасността. У много малко младежи липсват покваряващи навици. Те се оправдават, че не могат да се занимават с физически упражнения под предлог, че се уморяват. Родителите сами носят товарите, които децата би трябвало да носят. Наистина не е добре да се преуморяваме но резултатът от мързела е ужасен. Безделието води до изграждане на покваряващи навици. Физическата работа не преуморява и не изчерпва дори и една пета от силите в сравнение с гибелния навик на злоупотребяване със себе си. Ако простата, добре организирана работа изтощава вашите деца, бъдете сигурни, родители, че нещо друго извън нея обезсилва организма и е причина за чувството на постоянна умора. Възлагайте им физическа работа, която е тренира нервите и мускулите. Умората от нея намалява склонността към порочни навици. Безделието е проклятие, тъй като изгражда неморални навици.
Представени ми бяха много случаи на различни хора и винаги когато съм надниквала във вътрешния им живот, душата ми се е наранявала и разочаровала дълбоко от покварата на човешкото сърце, което изповядва благочестие и говори за възнесение на небето. Често съм се питала: „На кого мога да се доверя? У кого липсва нечестие?“

Желание за молитва
Веднъж с моя съпруг присъствахме на събрание, на което съчувствието ни бе предизвикано от един брат, страдащ тежко от туберкулоза. Той изглеждаше много блед и изтощен. Искаше Божият народ да се моли за него. Семейството му било болно и загубил едно дете. Говореше с горест за тази загуба. Призна, че отдавна чакал да види брат и сестра Вайт. Вярвал, че ако те се помолят за него, ще бъде излекуван. След края на събранието братята ни запознаха с неговото положение. Казаха ни, че жена му била болна, а детето му умряло. Братята се събирали в дома му да се молят за злощастното семейство. Ние бяхме много уморени, тъй като цялата работа по организирането на събранието се стовари върху нас и затова помолихме да бъдем извинени.
Бях решила да не се ангажирам с молитва за когото и да било, освен ако Божият дух не ми внуши и не ми разкрие случая. Беше ми показано, че има толкова много нечестие дори сред пазителите на съботата, че не желаех да се обвързвам с молитва за хора, чийто минал живот не ми беше познат. Изложих основанията си. Братята се опитаха да ме уверят, че доколкото знаели той бил достоен брат. Размених няколко думи с човека, който бе поискал да се молим за него, като му казах, че може да бъде излекуван, но не бих могла да се ангажирам с това. Той заплака и каза, че ни е чакал да дойдем, защото бил сигурен, че ще възстанови здравето си, ако се помолим за него. Казахме му, че бихме се помолили, ако познавахме живота му и бихме желали това да направят по-скоро онези, които го познават. Той ни умоляваше така настоятелно, че ние решихме да разгледаме неговия случай и тази нощ да го представим пред Господа. Ако нямаше пречки, щяхме да се съобразим с молбата му.
Същата нощ коленичихме за молитва и представихме случая пред Господа. Настоявахме да узнаем Божията воля за него. Всичко, което желаехме, беше Бог да бъде прославен. Желаеше ли Господ да се молим за това злочесто семейство? Предоставихме товара на Господа и се оттеглихме да почиваме. Случаят на този човек ми беше представен ясно чрез сън. Показан ми беше животът му още от детството му и ако ние бяхме молили Господа, Той нямаше да ни чуе, защото този брат хранеше нечестие в сърцето си. На следващата сутрин човекът дойде при нас за молитвата. Отидохме встрани и изразихме съжалението си, че сме принудени да откажем на молбата му. Разказах му съня си и той призна, че всичко е вярно. Братът още от малък практикувал самозадоволяване, и продължил това, след като се оженил. Призна, че е правил опити да се откаже от този порок.
Човекът трябваше да побеждава един здраво вкоренен навик. Той бе в разцвета на живота си. Моралната му устойчивост бе толкова слаба, че противопоставена на изградения от дълго време навик, бе напълно елиминирана. Низките страсти бяха спечелили надмощие над по-висшето естество. Запитах го за отношението му към здравната реформа. Той каза, че не живеел според нея. Жена му изхвърляла на боклука черното брашно, което носел вкъщи. При това църквата често е помагала на това семейство. Не една молитва се е издигала за тях. Детето им умряло, жената била болна, а съпругът и бащата желаеше да стовари своя случай върху нас – да го представим пред чистия и свят Бог, за да извърши Той чудо и да му върне здравето. Моралната чувствителност на този човек беше притъпена. Ако младите практикуват някой отвратителен порок, докато духът им е все още крехък, те никога няма да добият сила да се развият правилно и напълно физически и интелектуално и да изградят морално възвишен характер. Това беше човек, който всеки ден е принизявал себе си и въпреки това бе дръзвал да застава в Божието присъствие и да моли за увеличаване на силата, която всеки ден е прахосвал по най-отвратителен начин. Ако му беше върната обратно, той отново щеше да я изразходва за задоволяване на своята похот. Какво дълготърпение има Бог! Ако Той се отнасяше с човека според покварените му действия, кой би могъл да живее пред лицето Му? Какво ли би станало, ако не бяхме достатъчно внимателни и бяхме представили случая на този човек пред Бога, докато той продължаваше да практикува това нечестие? Щеше ли Господ да чуе? Щеше ли да отговори? „Защото Ти не Си Бог, Който се удоволстваш в беззаконие. Нечистият няма да живее при Тебе. Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие“; „Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал“ (Пс. 5:4, 5, 66:18).
Но това не е всичко. Дори съпружеските отношения не бяха достатъчни, за да запазят този човек от покварените навици на неговата младост. Бих желала да вярвам, че случаи като представения са редки, но зная, че се срещат често. Децата, родени от родители, управлявани от покварени страсти, са без полезност в живота без полезност в живота. Какво може да се очаква от тях, освен да затънат още по-дълбоко от родителите си. Какво може да се очаква от подрастващото поколение? Хиляди живеят без принципи. Самите възрастни предават на рожбите си техните собствени окаяни, покварени страсти. Какво наследство! Хиляди робуват на необузданите си страсти, като по този начин опетняват и брачните партньори, с които се свързват, и увековечават низките си страсти, предавайки ги на децата си. Те носят отговорност, като им завещават отпечатъка на своите характери.

Връзката между храненето и морала
Отново говоря за християните. Ако всички, които изповядват, че са послушни на Божия закон, бяха без всякакво нечестие, душата ми би била спокойна. Това обаче не е така. Дори и някои от изповядващите, че пазят всички Божии заповеди, извършват греха прелюбодейство. Какво бих могла да кажа, за да пробудя тяхната заспала чувствителност? Строго спазваният морален принцип е единственият страж на душата. Ако е имало време, когато храната ни трябва да бъде възможно най-проста, то това време е сега. На децата не трябва да се предлага месо. То има възбуждащо въздействие, засилва низките страсти и притъпява моралните сили. Всички, които претендират, че се подготвят за възнесение на небето, трябва да слагат на трапезата си преди всичко храна, състояща се от зърнени храни и плодове и за предпочитане приготвена по естествен начин. Колкото по-малко възбуждаща е храната, толкова по-лесно могат да бъдат управлявани страстите. Вкусът не трябва да се задоволява без оглед на физическото, умственото или моралното здраве.
Мнозина, подхранвайки низките си страсти, ще стигнат дотам, че ще затворят очите си за светлината от страх да не видят грехове, от които не биха желали да се откажат. Всички, които желаят да видят, ще видят. Ако изберат по-скоро мрака, отколкото светлината, престъпленията им няма да бъдат по-малки. Защо мъжете и жените не четат и не се просвещават по въпросите, които така решително влияят на техните физически, умствени и морални сили? Бог ви е дал жилище да се грижите за него и да го съхранявате във възможно най-добро състояние за служба и слава Нему. Телата ви не са ваша собственост. „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени. Затова прославете Бога с телата си [и с душите си, които са Божии]!“ (1Коринт. 6:19, 20; 3:16, 17).