М И Л Е Н И М А Н И Я – Глава 2 – КУПОЛ ИЛИ УЧАСТ – МАРТИН УЕБЪР

Нулевата зона за Милениманията е Ерусалим. Около този град се вихрят най-различни пророчески спекулации. Таблоидите в супермаркетите подлудяват, чудейки се какво би могло да се случи през 2000 година. Дали Исус ще се върне на земята с НЛО?
Мнозина, които се доверяват по-скоро на Библията, отколкото на таблоидите, също съсредоточават вниманието си върху Ерусалим. Някои смятат, че пророчеството настоява за възстановяване на Ерусалимския храм, в който свещениците да започнат отново да принасят древните животински жертви. Те очакват седем години на скръб, по времето на които Антихристът ще сключи завет с евреите, а след това ще го наруши. Според тях, Исус ще се появи на Елеонския Хълм и триумфално ще влезе в новия храм през източната порта. В този възглед за последните събития Христос тайно ще грабне истинските вярващи – внезапно, невидимо ще ги отвлече от земята – преди настъпването на времето на скръбта, а след това ще се върне заедно с тях, за да управлява света от Ерусалим.
Очакваният нов център на поклонение ще бъде построен на Храмовия Хълм в Ерусалим. В продължение на две хилядолетия този парцел недвижима собственост е бил в центъра на най-ожесточените войни в историята на света! Евреи, мюсюлмани и милиони християни го считат за свята земя, особено местото на златния Купол на Скалата.
Дали Храмовият Хълм ще се превърне в трамплин за нещо чудесно, като световния мир при завръщането на Исус? Или за нещо ужасно, като Третата Световна Война?
Може би и двете събития? Или нито едното?
Нека да видим какво ни учи Библията. Първо, малко предистория.
Куполът на Скалата е великолепна мюсюлманска джамия. Но евреите считат местото й за най-свято, тъй като техните прадеди са се покланяли на Бога там, в светилището, построено от цар Соломон. След това, около 600 години преди Христос да се роди в близкия Витлеем, вавилонската армия унищожава първия Ерусалимски храм. Той бива заменен от друг храм, който от своя страна бил разрушен от римляните през 70 г.Когато храмът бил разрушен и Ерусалим лежал в развалини, евреите се разпръснали по цялата Римска империя. По-късно мюсюлманите превзели Ерусалим и Храмовия му Хълм и построили там своя Купол на Скалата над развалините на древното еврейско светилище.
През следващите векове много папи свиквали кръстоносни походи, чиято цел била Ерусалим отново да бъде превзет. Армиите на Светата Римска Империя спечелили и после изгубили града. В началото на Хх век мюсюлманите-палестинци контролирали Светата Земя, като там имало и малко еврейски заселници. Повече евреи емигрирали след Първата Световна Война. След Втората Световна Война бежанците от европейския Холокост се върнали в родината на предците си, където през 1948 г била образувана държавата им. След това по време на драматичната Шестдневна Война през 1967 г израиляните отново превзели Ерусалим.
Много евреи смятат, че Бог им е върнал Ерусалим в подготовка за построяването на третия храм. Те се присъединяват към милионите християни, смятащи, че възстановеният храм ще изпълни пророческото предначертание.
Има само една пречка – при това огромна. Храмовият Хълм остава окупиран от мюсюлманите. Всъщност, Куполът на Скалата е една от най-големите светини на исляма. Арабите по целия свят с радост биха отдали живота си, за да попречат на евреите да построят храма си там.
И тъй, какво ще се случи? Дали Куполът не е орисал световния мир?

Подготовката за новия храм

Повечето израиляни – както светски, така и религиозни – не искат да водят война на Храмовия Хълм. Дори онези, които копнеят да видят построяването на храма, са склонни да позволят на очаквания скоро Месия да свърши тази работа. Все пак, някои тихомълком се подготвят сами да построят новия храм. Съществуват архитектурни планове, слуховете твърдят, че се подготвят и дяланите камъни за строежа.
Но построяването на самия храм няма да е достатъчно, за да се възстанови богослужението. Необходими са многобройни сложни орнаменти, принадлежности, купи и олтари. От 1978 г насам една група, позната като Храмовият Институт, е конструирала повечето от предметите, необходими за служенето в храма – дрехите на свещениците, музикалните инструменти, съдовете за носене на кръвта, медният леген и т.н.
А свещениците, които ще служат в новия храм? Според Асошиейтед Прес една религиозна група, съсредоточена в Eрусалим – “Движение за Утвърждаване на Храма” – наема ултраортодоксални родители, които да посветят момчетата си на еврейската свещеническа каста, позната като “Кохеним.”
Нека спрем за миг и да обобщим. Вече е в ход подготовката за храма, принадлежностите му и дори обучението на свещениците. А жертвените животни? Наскоро предизвика оживление откриването на червената юница на име Мелъди, за която се смята, че е първата по рода си, родена в Светата Земя от две хилядолетия насам. Но по-късно на опашката на младата крава били забелязани бели косми и тя била счетена за нечиста.
Дисквалифицирането на Мелъди предизвика вълна на облекчение сред мнозина в Израел. Един законодател предупреди: “Тази крава представлява риска от масивна религиозна война. Ако фанатиците я хванат и се опитат да превземат Храмовия Хълм, само Бог знае какво би могло да се случи” (Авраам Пораз, депутат от лявата партия Мерец).
Наистина, само Бог знае какво са готови да рискува фанатиците за възстановяването на храма. Те са уверени, че скоро ще имат своята червена юница. Милиони християни се молят за това.
Библейското пророчество подкрепя ли цялото това вълнение за възстановяването на храма в Ерусалим с подновеното свещеничество, допълнено от принасянето на животински жертви? Нека разгледаме седем предизвикателства към този сценарий:

1) Исус е единствената жертва за греха
Онова, което наистина дисквалифицира кравата Мелъди да служи като валидна жертва за греха, не са няколкото бели косъма на опашката й. Преди две хиляди години на кръста Христос стана пълната и окончателна жертва за греха: “Ето Божият Агнец, който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Така че целият този ентусиазъм за червената юница не е нищо друго освен “мъртви дела” (Евреи 9:14). Въпреки искрените им надежди и молитви тези, които си представят, че принасянето на още животински жертви в новия храм е необходимо за осъществяването на Божиите намерения, са станали жертва на фалшива религия. Всъщност, дори на богохулство.
2) Исус е единственият Първосвещеник
След като от принасянето на Христовата жертва за нашите грехове вече са изминали две хиляди години, как можем да получим днес нейните заслуги? Библията казва: “Имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния” (1 Йоан 2:1). “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Човекът Христос Исус” (1 Тимотей 2:5). “Исус Христос… Който умря, а при това и бе възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога и който ходатайства за нас” (Римляни 8:34).
И тъй, Исус е нашият адвокат, посредник и застъпник.Всички тези работни титли сочат на делото Му като наш Първосвещеник, започнало след възкресението Му и възнесението Му до небесния трон: “И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Исуса, Божия Син, който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме един, който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у него грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евреи 4:14-16).
Когато сме завладявани от вина, страх, слабост или объркване, колко хубаво е да дойдем с увереност при Бога чрез Исус, нашия Първосвещеник. Никой враг няма правото да ни обвинява или засрамва. Исус застава на наша страна против всички атаки и обвинения.
Библията твърди: “Той… има свещеничество, което не преминава на другиго” (Евреи 7:24). Това означава, че в Божия план няма място за никой друг в тази роля – сега и завинаги. Така че всеки, който би претендирал, че е първосвещеник в Ерусалим, би бил съперник, фалшификат на Христос. А нима сам Исус не ни предупреди против такива натрапници в последните дни (вж Матей 24724)?
3) Исус построява новия храм
Така, както готвачът се нуждае от кухня, в която да готви, така и нашият Първосвещеник се нуждае от храм, в който да служи. След като сега Исус е в небето, там би трябвало да очакваме да се намира и Неговият храм. И разбира се, Библията пояснява: “Христос влезе не в ръкотворено светилище… но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас” (Евреи 9:24).
Сигурно си спомняте думите на Христос, обявяващ еврейския храм за невалиден. Той предупреди свещениците и водачите там: “Ето, вашият дом се оставя пуст” (Матей 23:38). Когато Исус умря няколко дни по-късно, Бог раздра на две свещената завеса на Ерусалимския Храм, отбелязвайки края на законното поклонение там. В края храмът бе опожарен при римската инвазия. Историкът Йосиф Флавий отбелязва, че войниците, копаещи за златото, което се разтопило и се разляло в пукнатините между камъните в основата, ги преобърнали – така, както Исус бил предсказал (вж Матей 24:1,2).
“А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, който седна от дясно на престола на Величието в небесата, служителят на светилището и истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек” (Евреи 8:1,2). Така че всеки храм, построен на земята от човешки ръце, би бил фалшива скиния, неупълномощена имитация.
4) Исус посочва Новия Ерусалим
Ерусалим има най-богатата история и наследство от всички градове по света. Когато Лондон, Париж и Вашингтон все още са били тревни полета, Ерусалим вече е бил центърът на Божията спасителна дейност. Това се промени, след като Исус умря на кръста и възкръсна от смъртта, за да влезе в небесния Нов Ерусалим. Затова Новият Завет пренасочва вниманието ни от “днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка” (Галатяни 4:25,26).
Вместо пак да ни насочи към стария Ерусалим, Библията казва: “Пристъпихте до … небесния Ерусалим… при Исуса Посредник на нов завет” (Евреи 12:22-24). Според книгата Откровение, този Нов Ерусалим в края ще слезе от небето на тази земя като гигантски космически град: “И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и святият град, Новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях те ще бъдат Негови люде и сам Бог, техен Бог ще бъде с тях” (Откровение 21:1-3).
Кога ще се случи това? Обърнете внимание на контекста: незабавно след Откровение 20, говорещо за хилядата години, които ще прекараме в небето с Исус след завръщането Му. Така че чак след още един милениум с нас в небето Новият Ерусалим ще слезе с Исус и Неговия народ и ще се установи на обновената земя.
А междувременно нищо не би могло да е по-ясно от това: истинското пророчество сочи на Исус в небесния храм в Новия Ерусалим, докато фалшивото пророчество очаква изпълнението в един подправен храм, построен с човешки ръце в стария Ерусалим.
5) Исус изпълнява завета
Най-вълнуващият духовен феномен напоследък е увеличаващият се брой евреи, приемащи Исус. Мнозина биват спечелвани от математическото доказателство, че Той е техният Месия или Спасител / Цар. Половин хилядолетие преди Исус да се роди, Даниил предаде следното предсказание с изящни детайли.
В началото на Даниил 9 възрастният пророк се намира в състояние на дълбока скръб, защото Господ като че ли не спазва завета Си с еврейския народ (вж стих 4). Изплашен, че греховете им може да са причината за това, Даниил произнася една от най-прочувствените молитви в цялото Писание, която може да се обобщи така: “Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш” (стих 19).
Дълбоко трогнат, Бог изпраща ангел Гавриил да увери Даниил, че Месия все пак ще се появи според обещанието. След това той става по-конкретен: “Седемдесет седмици са определени за людете ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване на греховете и за правене умилостивение за беззаконието и да се въведе вечна правда” (стих 24). С други думи, Бог даваше на евреите благодатно време от 70 седмици, през които те трябваше да прекратят игричките си с беззаконието и да се подготвят за техния побеждаващ греха Месия.
Кога щеше да започне отброяването на този период? “От излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и .. шестдесет и две седмици” (стих 25).
Нека разкодираме това интригуващо пророчество – един времеви отрязък от 7 седмици плюс още 62 седмици – общо 69 седмици. Началната им точка бележеше една специална заповед за възстановяването на Ерусалим, разрушен по време на вавилонското нашествие. 69-те седмици щяха да се простират от времето на тази заповед до появяването на Месия.
Впечатлени ли сте вече? Нека продължим с бързо пресмятане. Шестдесет и девет седмици са равни на година и една трета – по-точно на 483 дни. Странно, бихте могли да кажете вие, от времето на възстановяването на Ерусалим до времето на Исус изминаха почти 500 години. И това е вярно – 483 години, ако трябва да бъдем абсолютно точни. Разбирате ли, думата, преведена със “седмици” буквално означава “седмини.” Това би могло да е част от седем дни или част от седем години. Наблюдавайки Даниил 9 в действие става явно, че Бог даде едно времево пророчество с 69 части от седем години всяка, общо 483 години.
Разбирате ли? Това пророчество предсказва, че 483 години ще разделят времето на заповедта за възстановяване на Ерусалим от времето, когато щеше да се появи Месия. Нека проучим дали това наистина се е случило.
Първо трябва да установим времето, когато е бил издаден указът, упълномощяващ еврейските заточеници да възстановят град Ерусалим. Не е необходимо да правим догадки за тази дата. Старият Завет е записал, че указът е бил издаден през седмата година на персийския цар Артаксеркс, която е била 457 г.пр.Хр. (вж Ездра 7:11-13). Тази дата е потвърдена от съвременните открития на археологията – факт, признат от много учени, изследващи Библията. Например, широко-акламираната Енциклопедия на Библейските Трудности подкрепя годината 457 г.пр.Хр. като изпълнение на Даниил 9. Тази книга от известното протестантско издателство “Зондерван” обяснява как се развива пророчеството:
“Ако указът от 457 г, даден лично на Ездра, се приеме като… начало на… 483 години, ние идваме до точната година на появяването на Исус от Назарет като Месия (или Христос): 483 минус 457 и стигаме до 26 г.сл.Хр. Но тъй като при преминаването от 1 г.пр.Хр. към 1 г.сл.Хр. се печели една година (няма нулева година), ние всъщност достигаме до 27 г.сл.Хр. – най-поразителната точност при изпълнението на древно пророчество.”
И тъй, това е математическото доказателство, че Исус е Месия. През 27 г.сл.Хр. – същата година, предсказана в Даниил 9 – Исус бе помазан в тази роля при Своето кръщение. Той излезе, прогласявайки: “Времето се изпълни” (Марко 1:15).
За кое време говореше Той? За пророческото време от Даниил 9 – 69-те седмици от години, които щяха да представя “Княза Месия.” Пророческо изпълнение с удивителна прецизност! Може да се убедите от диаграмата, представена по-долу.

Диаграма

Има и нещо друго. Може би ще си спомните, че когато Исус започна Своите чудеса, религиозните водачи постоянно се опитваха да Го убият. Но Христос отново и отново им се изплъзваше. Евангелието на Йоан е записало един такъв епизод:
“И искаха да Го хванат, но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл” (Йоан 7:30).
Имаше ли определена дата, на която Исус трябваше да умре? Всички знаят, че обществената Му дейност продължи три години и половина. Този времеви период също бе предсказан в библейското пророчество като календарно отброяване до Голгота. Вечерта преди Исус да умре, Той се помоли: “Отче, настана часът” (Йоан 17:1). Това беше времето, предсказано от Даниил 9 – точно в средата на допълнителната седмица от години отвъд първоначалните 69 седмици, свършващи с кръщението Му. Забележете: “В половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът” (Даниил 9:27).
Разбира се, средата на тази 70-та седмица от седем години би била точно три години и половина след като Христос започна Своето служене. И точно тогава чрез смъртта Си Той сложи край на периода на жертвите и приносите за грях. Тогава завесата на храма се раздра на две, отбелязвайки края на значимостта на еврейските храмови служби.
Така Исус потвърди завета, който Бог бе сключил с народа Си, като дойде точно на време и умря като Месия. Това ни довежда до най-обърканата част от популярния пророчески сценарий. Невероятно, но факт! Мнозина християни някак си вземат това убедително пророчество за Исус и го прилагат към антихриста. Те всъщност премахват Исус от Даниил 9:27 и заместват Него с антихриста!
Несъмнено, заветът в Даниил 9:4 и 27 се отнася до Христовото спасително дело. Освен това нищо и никъде в Писанието не ни се говори, че антихристът ще сключи или ще наруши завет с когото и да било. На практика, ако антихристът атакуваше възстановения храм в Ерусалим и сложеше край на неговите богохулни жертви, това щеше да е благословението на запустението, а не “мерзостта” на запустението (Даниил 9:27)! Струва си да помислим добре върху този въпрос.
Запомнете, че от всички пророчества, които утвърждават Исус като Месия, Даниил 9 е едно от най-убедителните и мощните. Хиляди евреи са стигнали до заключението, че Исус наистина е Месия поради неговото математическо доказателство.
6) Исус е главата на новия Израел
Сега вече сме готови да разгледаме пророческата значимост на Израел. Дали евреите са изключителните наследници на Божия завет с Авраам?
Интересно е да се отбележи, че мюсюлманите се считат за истинските чада на Авраам (Ибрахим, както го наричат те), тъй като техният праотец Исмаил е бил неговият първороден син. Но Исмаил бе заченат извън завета на вярата, сключен между Бог и Авраам. Това веднага дисквалифицира мюсюлманите за титлата Божи заветен народ.
Мюсюлманите считат Корана за своя свещена книга. Тя насърчава високите морални принципи, но не учи, че Исус е умрял като наш Спасител и е възкръснал, за да бъде наш Господ. Така на исляма му липсва принципът на вярата, необходим за влизане под Божия завет.
Библията е категорична: “Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада” (Галатяни 3:7). Така че единствената надежда на мюсюлманите да станат истински чада на Авраам, е като отразяват вярата му в Месията на завета.
Евреите са потомци на Исаак, Авраамовото дете на вярата, чрез когото трябваше да се осъществи Божият завет. Но това означава ли, че те автоматично могат да претендират, че Авраам е техен духовен баща?
Този въпрос бе поставен още по времето на Христос. Религиозните водачи на евреите не изпитваха никаква нужда от Исус, претендирайки, че са в безопасност в Божието благоволение, тъй като са чада на Авраам. Но Исус отговори: “Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите” (Йоан 8:39).
Запомнете, не е достатъчно във вените ви да тече кръвта на Авраам, за да бъдете Авраамови чада. Човек трябва и да споделя вярата на Авраам в Месията на завета. Но какво направи Израил с неговия Месия? За съжаление, в по-голямата си част “Своите Му не Го приеха” (Йоан 1:11). Националните водачи разпънаха Христос.
Но Божията милост все още не бе отнета. Вместо незабавно да разпрати учениците Си по цялата Римска империя с благовестието, възкръсналият Христос ги изпрати първо при изгубените овце от Израилевия дом, започвайки с Ерусалим. Беше така, защото на израилевия народ все още му оставаха три и половина години национално благодатно време – последната половина от 70-тата седмица в Даниил 9. Но времето бе кратко. Онези 490 благоприятни години за приемането на завета щяха да изтекат през 34 г.сл.Хр.
Какво направи Израил с тези последни благоприятни години? Хиляди хора приеха Исус, но народът като цяло подпечата отхвърлянето на завета. След като убиха с камъни Божия вестител Стефан (вж Деяния 7), те започнаха яростни гонения на своите братя-евреи, повярвали в Исус. В този момент апостолите заявиха: “Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците” (Деяния 13:46).
Исус бе предупредил еврейските водачи, че това ще се случи: “Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Матей 21:43). Така че сега заветните обещания се отнеха от израилевия народ като цяло и се дадоха на вярващите в Исус – били те евреи или езичници: “И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Галатяни 3:29, вж също Ефесяни 2:13-19).
Днес много евреи наистина са Авраамови чада не поради плътта си, а чрез вярата им в Исус като Месия. Според Писанията, ще Го приемат още големи множества. Но Авраамовият завет сега принадлежи не на някой определен народ, а на всеки, който вярва в Исус.
Могат ли неевреите наистина да бъдат Авраамови чада? В Христос, да: “Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби… вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божи народ” (1 Петрово 2:9,10).
Напоследък земята, която Бог веднъж даде на народа Си е всичко друго, но не и свята. Бившият американски президент Джими Картър описва пътуването си до Израил в своята книга “Кръвта на Авраам.” Той разказва как посетил няколко кибуца или еврейски заселища близо до Галилейското Море. Една събота той се отбил в местната синагога в градче с няколко стотин жители и бил шокиран, когато открил там само още двама богомолци.
По-късно, когато Картър се срещнал с Министър-Председателката Голда Майер, разговорът се завъртял около религията. Картър споменал за всеобщата липса на духовен интерес сред израиляните. Министър-Председателката се съгласила, но отбелязала, че не е толкова притеснена, тъй като наоколо живеели предимно ортодоксалните евреи. Тя добавила със смях: “Ако посетите някоя сесия на Кнесета [парламентът на Израел], вие ще ги видите в действие и ще разберете, че те не са изгубили своята вяра.”
Наистина, ортодоксалните евреи днес не са изгубили ревността си. Но бихме ли могли да я наречем вяра? Вяра в Месията на завета? Спомнете си: “Тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада” (Галатяни 3:7). Просветените библейски учени знаят, че Старият Завет не е съсредоточен предимно в Израил, а в Месия. Всичко зависи от приемането на Месия.
Напоследък цари голямо вълнение около политическия напредък на Израел през последният половин век. Никой не може да отрече, че се случиха забележителни неща. Но как могат да претендират, че са изпълнението на Божия завет с Авраам, след като Израел като цяло все още отхвърля Исус? Наистина, в тази страна е почти невъзможно публичното споделяне на добрата новина за Христос. Дори кръвните евреи, които приемат Исус като Месия не се ползват със същите емиграционни привилегии в Израел, както невярващите.
Е, ако изпълнението на Божия завет с Авраам не се случва с Израел, какво още ще стане? Спомнете си, че Исус предупреди против лъжепророците в последните дни с техните лъжливи предсказания за Неговото идване. Възможно ли е цялото внимание, с което се обсипва невярващият Израел да е само димна завеса на врага, за да отклони искрените християни от истинските проблеми, свързани с Христовото завръщане и по този начин да повдигне фалшиви пророчески очаквания?
7) Исус ще се завърне в слава
Християните по целия свят са развълнувани от идеята за грабването. На колите им има лепенки: “Ако бъда грабнат, поемете управлението на колата.” “Внимание: Водачът може да бъде грабнат всеки момент.”
Може да е много интригуващо внезапно да изчезнеш от земята. Но дали Библията ни учи точно това за Христовото второ идване? Нека да проверим.
Първо, установяваме, че думата “грабване” не се среща никъде в английския превод на Библията. Тя идва от латинската дума, означаваща “отнасяне” – да бъдеш отнесен при завръщането на Господа. Думата, преведена с “грабване” се появява в латинския превод на 1 Солунци 4:16,17:
“Понеже Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.”
Представете си тази сцена! Исус идва от небето, прорязва облаците, за да ни избави, вика от радост. Тогава прозвучава мощният звук на Божията тръба. Това ще бъде най-шумното, най-зрелищното събитие на всички времена! В него няма да има нищо тайно.
А и защо ли Исус ще пожелае да се промъква към нас от небето? Та Той е чакал две хилядолетия, за да дойде и да вземе Своя народ! Защо това да не е триумфално събитие? Всеки на Земята – бил той спасен или изгубен – ще разбере, когато Исус се завърне, за да вземе Своите избрани светии. “Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия” (Матей 24:30,31).
Библията наистина казва, че Христос ще дойде неочаквано, като крадец през нощта. Но това означава ли, че светът няма да разбере кога се е случило?
Спомнете си за Пърл Харбър в онова съдбовно утро на 7 декември 1941. Въпреки че американското разузнаване бе предупредило за непосредствено предстоящата японска атака, тя настъпи изненадващо. Но когато онези бомбардировачи се появиха в облаците, всички знаеха какво се случва. Така ще бъде и при завръщането на Исус. Въпреки всемирните предупреждения, неспасените ще бъдат изненадани. Но те определено ще са наясно с Христовото присъствие.
Какво ще се случи с хората, които не са готови да се срещнат с Исус? Ще им се даде ли допълнителна възможност да се покаят, може би при не чак толкова благоприятни обстоятелства? Или човешкото благодатно време ще приключи при завръщането на Христос? Да видим какво учеше Исус:
“И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът и ги погуби всички” (Лука 17:26-27).
Пълно унищожение, също както в дните на Ной. Светът – тогава, както и сега – бе погълнат от обичайните си дела, докато настъпи Божията последна, фатална изненада. Всички, които пренебрегнаха предупреждението Му, изгубиха живота си. “Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви” (стих 30).
След Христовото идване по цялата земя бъдат разпръснати тела. Останалите на земята ще бъдат мъртви: “Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави… Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите” (Лука 17:34-37).
Очевидно тайното грабване не е библейско. Корените му са в средновековния мит, наскоро популяризиран сред протестантите, както ще се убедим в следващите страници.
Не, няма да се наложи Исус да се промъква, за да отвлече народа Си от тази земя, за да го заведе на небето. Неговото второ идване ще бъде най-великолепното и зрелищно събитие в човешката история и всеки ще го разбере.

Никаква участ в Купола

Междувременно, за нас няма никаква участ в Ерусалимския Купол на Скалата. Там може да продължат смутните прояви, но не и изпълнението на Божия завет. Пазете се от фалшиви пророчества и от цялата друга миленимания. Нашата надежда не е в стария Ерусалим, а в Новия Ерусалим, където Исус се застъпва за нас в небесния храм. Той скоро ще изпълни обещанието Си: “Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:3).
Взехте ли вече мерки, за да бъдете с Него в онзи ден? Още в този момент можете да изповядате, че сте грешник и да Го изискате за свой Спасител. “Ето, сега е спасителен ден” (2 Коринтяни 6:2).