Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

М И Л Е Н И М А Н И Я – Глава 4 – ТАЙНАТА НА ФАТИМА – МАРТИН УЕБЪР

Ватикана, 13 май 1981 г. Познатият бял папамобил обикаля площада Св. Петър сред възгласите на обожаващата тълпа.
Изведнъж се чува изстрел. Шокиращата новина обикаля света: “Папата е бил застрелян!”
Йоан Павел ІІ оцеля след опита за покушение и се върна с отворени обятия при единия милиард римо-католици. Точно една година по-късно той отиде на поклонническо пътуване в град Фатима, Португалия. Обкръжен от над един милион празнуващи, той благодари на Девата от Фатима, че му е спасила живота.
Коя е тази Дева от Фатима? И защо папата си мисли, че тя му е спасила живота? Има ли някаква значимост, свързана с Фатима и датата на покушението?
Наистина. На същата тази дата през 1917 г три овчарчета се грижели за стадата си около обяд. Изведнъж на безоблачното небе просветнала светкавица. Децата се разбягали уплашено. Една красива жена се материализирала в небето и ги спряла. Тя се представила като Мария, майката на Христос, изпратена от Бога да предупреди света и църквата.
Били са необходими шест посещения, за да се запълнят и разяснят откровенията. Днес милиони католици – включително и самият папа – вярват, че те имат изключителна пророческа важност за началото на новото хилядолетие.

Интригуващи предупреждения

Удивително е, но повечето протестанти изобщо не са наясно с тези вести от Фатима, въпреки че те са вдъхновили много книги и безброй статии. Дори един филм, спечелил наградата “Еми” разказва историята на чудодейните откровения. Някои католически учени твърдят, че случилото се във Фатима е най-значимото духовно събитие от миналия век.
Удивително твърдение. Дали е валидно? Какви са тези тайнствени вести?
Първо идва предсказанието, че Първата Световна Война ще свърши. “Но ако хората не престанат да наскърбяват Бога, ще се разрази още по-лоша война…[и Бог ще] накаже света за престъпленията му посредством война, глад и гонения на църквата и Светия Отец.”
Нещо повече: “Ако хората не престанат да наскърбяват Бога, Русия ще разпространи заблуди по целия свят и добрите ще се измъчат. Няколко народа ще изчезнат, но в края Русия ще се обърне към Бога и на света ще се дари определен период на мир.”
След това идва ред на третата и последна тайна само за папата. Нито един папа никога не я е разкривал публично, но лица от Ватикана в частни разговори твърдят, че тя предсказва ужасно бедствие, посредством което Бог ще доведе света до покаяние. Това може да е придружено от покушение срещу живота на папата.
Свръхестествената вестителка обещала да се върне на 13 октомври 1917 и да извърши публично чудо, за да потвърди истинността на вестите.
Драматични предсказания! Дали са се сбъднали?
Много вестници докладват, че в уречения ден се събрала огромна тълпа от над 70 000 души, наблюдавала чудото, при което слънцето като че ли се въртяло спираловидно в продължение на цели 12 минути. Други аспекти на пророчествата от Фатима са се изпълнили без сянка на съмнение. Русия наистина се превърна в световна суперсила, разпръсквайки атеизма си по целия свят. Имаше и втора война, по-лоша от предишната – така, както бе предсказано.
Нашето поколение стана свидетел на драматични събития, свързани с Фатима. Както отбелязахме, покушението върху Йоан Павел ІІ бе извършено точно в деня на годишнината от първоначалното появяване пред овчарчетата. Освен това падането на евро-комунизма предостави на Русия множество религиозни възможности, които според наблюдателите на Фатима ще доведат до християнизацията на страната.
Това е за интригуващите предупреждения от Фатима. Кой би могъл да отрече, че светът е наблюдавал драматичните им изпълнения? Но това доказва ли, че Бог ги е вдъхновил и след това осъществил?

Това наистина ли е била Мария?

Още през 1917 г местният римо-католически свещеник във Фатима предположил, че децата – колкото и да са искрени – може да са станали жертва на сатанинска измама. Прав ли е бил да повдига такива съмнения? Трябва ли да подложим на щателно проучване източника на чудните появявания, преди да ги приемем като изпратени от Бога?
Да предположим, че децата от Фатима наистина са видели свърхестествено същество. Дали това би доказало, че това е самата Мария, появяваща се по чуден начин? Спомнете си, че Исус предупреди последното земно поколение, че “ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните” (Матей 24:24).
Врагът на душите ни е непонятно жесток и невероятно хитър. През новото хилядолетие бихме могли да очакваме ослепителни свръхестествени измами. Писанието казва: “Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света” (1 Йоан 4:1).
Ние трябва да изпитваме чудодейните духове. Но според кой стандарт? Библията! За да отговаря на квалификацията, че са изпратени от Христос, вестите от Фатима и всичко друго, в което вярваме, трябва да е в синхрон с Писанието.
През годините, последвали 1917 и особено напоследък, католици от всички възрастови групи и с най-различен произход докладват, че са виждали Мария. Стотици хора – по целия свят. Вестите имат нещо общо помежду си. Всички те са спешни призиви за покаяние и молитва, за да се избегне божественият гняв и наказание.
След като светът е толкова нечестив кой ли би оспорил призива за покаяние? За съжаление, други елементи от тези вести повдигат сериозни въпроси.

Мария прославяше своя Спасител

Отново и отново чуваме да се говори за “неопетненото сърце” на Мария. Писанието потвърждава, че тя е била смирена и почтена жена, но дали майката на Христос е била “неопетнена” в смисъла на божествената праведност?
Самата Мария призна нуждата си от личен Спасител, когато прогласи: “Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой, защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; и ето, от сега ще ме облажават всичките родове. Защото Силният извърши за мене велики дела и свято е Неговото име” (Лука 1:46-49).
“Бог е моят Спасител,” свидетелстваше Мария. “Той ми е оказал голяма почит, въпреки че не я заслужавам.” Тя беше “блажената майка” само защото Бог избра да я благослови с незаслужено благоволение. Славата принадлежи единствено на Бога, а не на получателя на благодатта Му.
В Лука 1:35 ангелът каза на девицата Мария: “Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затуй и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.” Кое е това “Свято Онова”? Исус. Мария никога не е описвана по този начин в Писанието.
Въпреки това мнозина твърдят, че ние се нуждаем от Мария като наш безгрешен застъпник пред Бога. Но Библията учи: “Има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус” (1 Тимотей 2:5). “Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евреи 4:16).
Прославянето на Мария изглежда почти неограничено. Сега вече съществува и всемирна кампания за прославянето й до статута на съ-изкупител заедно с Исус. Как е възможно това, след като само Христос е нашето спасение?

Католиците са Христоцентрични?

Въпреки неупълномощеното обожаване на Мария, повечето католици се отнасят с голяма почит към Исус. Протестантите често с почуда научават, че техните приятели-католици изразяват вярата си в Христос като техен Спасител. Нека посочим за пример няколко цитата от Новата католическа енциклопедия:
“Имаше, има и може да има само един истински начин за оправдание – щедрият [безплатен] дар на божественото прощение, предлагано на човека в лицето на Христос и приемано от него чрез вярата на кръщението.”
А що е вярата? “Смирено, с празни ръце приемане на благодатния дар на божествената милост, прощение и живот… Никога не е имало начин за оправдание чрез законови дела.”
“Християнската вяра прогласява факта на човешкото спасение, постигнато чрез милостивия акт на Божията любов в Христос, Който – по силата на Своя живот, смърт и възкресение – освобождава човека от злото на греха и в благодатта отново свързва човека с Бога.”
Дали наистина нашите ближни-католици са наистина толкова Христоцентрични? Тогава защо Мартин Лутер толкова се е притеснявал, ако църквата вече е поучавала евангелието на благодатта? Нека продължим да четем:
“Този нов живот е наистина живот в Христос, толкова реален, че Павел може да каже: “Сега вече не аз, но Христос живее в мене…” Така оправданието инициира един нов живот, чрез който християнинът споделя живота на самия Христос.” Дотук – добре. Благодатта е безплатна и вярващият трябва да живее в единство с Исус. Но скоро започва да премигва жълта предупредителна светлинка:
“Греховният човек сам по себе си не може да угоди на Бога. Ето защо той трябва да получи от Бога един дар, който да го преобрази вътрешно, да го очисти и да го освети, като го украси с качествата, угодни на Създателя му. В такъв случай ние вече разглеждаме благодатта не само като чист дар от Бога, който човекът не заслужава и не може сам да придобие, а като нещо, което – веднъж дадено – напълно го променя, очиствайки го вътрешно от греха и представяйки го добър и свят.”
Тук имаме ли някакъв проблем? Та нали искрените християни се предават на Бога и посвещават живота си на онова, което “добро и свято,” но все пак си остава фактът, че ние сме недостойни. Всички ние не успяваме да достигнем славния идеал, твърди Библията. “Защото ние всички в много неща грешим” (Яков 3:2). Някой от нас може ли да се погледне в огледалото и честно да каже, че сме достатъчно “добри и свети,” за да сме достойни за небето? Библията казва, че Бог може да ни счете за достойни само чрез кръвта на Исус.
Римо-Католическата Църква учи, че ежедневното приемане от Бога не се основава на кръвта на Исус, а на количеството Божия благодат, отразено в развитието на характера. Фокусната точка е леко изместена от кръста към вътрешната святост, придобивана от вярващия. Точно в това е проблемът. Въпреки чудото на преобразения живот, “всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23). Благодатта наистина променя живота ни. Но въпреки всичко си остава онова упорито незаслужаване, което изисква Божията милост. Нищо чудно, че същността на евангелието е Божията благодат – Неговият напълно незаслужен дар на спасението. То е осигурено на всички, които са готови да се смирят, като признаят, че са грешници и след това да повярват, че Исус е умрял за тях като техен Спасител. Тогава Бог Го възкреси и Го заведе в небето като доказателство, че Неговата жертва за нашето спасение се приема в съда.

Къща по средата на пътя към небето?

Запознайте се с Кати, една тридесетина годишна християнка, израснала като посветена католичка, обичаща Исус и обожаваща светиите. Докато била тийнейджърка, тя обичала да чете книгата с утринни бдения от ХV век “Подражаването на Христос” – една позната на всички католици класика. Обичала да разсъждава над твърдения като следното:
“Чрез Божията благодат св. Лоренций силно надвил над любовта към света и към самия себе си. Той презирал всичко, което е приятно и възхитително за света… Постъпвайте по същия начин и се научете да изоставяте някои необходими и някои обичани приятели, заменяйки ги с любовта към Бога.”
Кати се възхищавала на този светия, който обичал Бога, а не света, но се чудела защо трябвало да се отрече от всичко приятно – дори от невинните приятелства. Все пак, вдъхновена от подобни твърдения, тя решила да посвети живота си на религиозно служене и да се обрече на бедност, целомъдрие и покорност. По-късно се влюбила и се омъжила. Останала вярва римо-католичка.
В курсовете по катехизис Кати била научила следната версия на евангелието: “Не мога сама да се спася. Но чрез вяра мога да получа безплатния дар на Божията животопроменяща благодат чрез Исус Христос. Неговата благодат променя сърцето ми и ме прави достойна.”
Разбира се, натрапващият се въпрос е: Колко достоен трябва да стане човек, за да бъде достатъчно добър, за да се спаси?
Това бил важен въпрос за Кати, защото тя наистина обича Бога. Въпреки големите й отговорности като майка на няколко деца, тя никога не пропускала литургия или изповед. Тя спестявала и изпратила децата си да учат в енорийското училище. Свещеникът й твърдял, че тя е образцова дъщеря на църквата.
Но дълбоко в себе си Кати страдала от ужасно чувство за вина, което като зъбобол никога не преставало. Това чувство на греховност не се дължало на нещо погрешно, което тя вършела. То било неясното чувство, че не върши достатъчно, за да угоди на Бога. Обсъдила го със свещеника си, който я уверил, че е чудесна майка и не би трябвало да се самообвинява, че не може повече да помага на бездомните или да върши друго, каквото й диктувала неспокойната й съвест. Въпреки това Кати изпитвала неопределеното, но силно чувство за недостатъчност пред Бога, че не е достатъчно близо до Него, че в живота си няма достатъчно от Исус или от благодатта на Неговия Дух.
Тъй като й липсвала увереността в спасението, Кати се страхувала от чистилището. Тя го разбирала като къща по средата на пътя към небето, където характерът й щял да бъде очистен до съвършенство. Притеснявала се колко века ще й е необходимо да понася страдания там, преди най-накрая да стане напълно достойна да влезе в Божието присъствие.
Прогресивните католици сега твърдят, че чистилището може да не включва действително физическо страдание. То е по-скоро като да заседнеш някъде през февруари в Чикагска буря. Бихте предпочели да страдате на хавайските острови, но поне не умирате от глад като в сибирския ГУЛАГ.
Кати с радост прегърнала идеята за новото и подобрено чистилище – по-приятно и по-спокойно от отвратителното място, за което била слушала през целия си живот. И все пак тя още копнеела да може да отиде направо в небето, вместо да страда известно време, разделена от Исус.
След това тя направила същото откритие, което бил направил и Мартин Лутер пет века по-рано. Всеки християнин вече е достоен за небето. Чрез Христовата смърт и възкресение Той “ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината” (Колосяни 1:12). Чистилището не е необходимо! “Защото с един принос той е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават” (Евреи 10:14).
- Фантастично! – възкликнала Кати. – Бог вече ме счита за съвършена, тук и сега, въпреки всичките ми борби и падения! Благодарение на Исус аз съм светия тук и сега, вече достойна за небето!
Кати намира особена значимост в думите “с един принос.” Църквата я учела, че всеки път, когато отива на литургия се принася още една жертва за нейния грях. Не е така, вече знае тя. На кръста с последното Си дихание Исус прогласи: “Свърши се!” (Йоан 19:30). Неговата единствена жертва за грях е достатъчна за цялото време и вечността.
Кати сега посещава църква, където отпразнуването на Светото Причастие е възпоменание на извършеното от Христос дело, а не безкрайно повторение на онова, което Той е извършил за цялото време – така както годишнината от сватбата е постоянно възпоменаване на нейната сватба, която е била събитие “веднъж завинаги.”

Изчезналата заповед

Новото разбиране на Кати за евангелието промени отношението й към образите на Мария и другите светии. Не че тя някога се е покланяла на самите образи. Знаеше, че те са само статуи от дърво и камък, но те служеха да й напом нят за Божието съвършенство в Неговия народ. Тя си мислеше, че служи на Бога, като обожава светиите и техните образи. Най-накрая разбра, че само Христос е достоен и че тя е също толкова светия, колкото и всеки друг, живял някога.
Един ден тя прочела нещо в Писанието, което я накарало да премахне от дома си всички статуи, свързани с поклонение. Това били Десетте Заповеди, втората от които гласи: “Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив” (Изход 20:4,5).
Кати никога преди това не била чела тези думи, въпреки че курсовете по катехизис отделят специално внимание на Десетте Заповеди и ги разглеждат една по една. Някак си тази заповед била пропусната. Защо?
Явно църковните водачи се чувствали неудобно от една заповед, забраняваща използването на образи в богослужението, така че просто я отхвърлили. Но как така заповедите им пак излизали 10? Като разделили десетата заповед на две. (И сигурно си спомняте, че са се опитали да променят и четвъртата заповед, премахвайки седмия ден, събота.)
Историческият фон на всичко това е удивителен. Нека се върнем назад във времето в Италия от ХVІ век и Съборът в Трент, едно емблематично събитие в историята на римо-католицизма. Църковните водачи, реагирайки на Протестантската Реформация, преутвърдили използването на образи в богослужението. Любопитното е, че същият този Събор подчертал и важността от спазването на Божиите Десет Заповеди, като гласувал поредица от силни изказвания. Обърнете внимание на някои от тях:
“18. Ако някой каже, че Божиите заповеди са невъзможни за спазване дори от човек, който е оправдание и е в състояние на благодатта: на такъв да бъде анатема.
19. Ако някой каже, че … Десетте Заповеди не се отнасят до всички християни: на такъв да бъде анатема.
21. Ако някой каже, че Бог е дал Исус Христос на хората като изкупител, на когото да се доверяват, но не и като законодател, на когото да се подчиняват: на такъв да бъде анатема.”
Католическите водачи в Трент изразили и увереността си, че Бог ще осигури сили за съвършеното изпълнение на Неговите заповеди: “Защото Бог ще усъвършенства доброто дело, което е започнал и във волята, и в изпълнението – освен ако хората не се окажат неверни на благодатта Му.”
В цялата си история католиците са изразявали посветеността си на Божиите заповеди.Помислете си за уважението към морала на сърцето и дома. Колко шокиращо и нелепо е, че те са нарушили Десетте Заповеди, премахвайки едната и променяйки друга! Но тези промени не са били случайни. Важно е да се отбележи, че и двете промени на Божия закон подкопават евангелието на Неговата благодат. Втората Заповед касае отдването на почит само на Бога, тъй като само Той е свят и достоен; четвъртата със съботна почивка възпоменава Христовото приключено дело, в което намираме дара на спасението.
Но откъде църквата е получила правото да потъпче Божия закон и да разруши устоите на евангелието? Не от Писанието. Явно традицията е заменила истината също както по времето на Исус. Той бе предупредил свещениците от Своето време: “Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание… Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание” (Марко 7:8,9). Той тържествено заключи: “Напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:9).
Напразно поклонение – какво предупреждение! В Библията дори небесните ангели възпряха онези, които се опитаха да им се поклонят: “Поклонете се Богу!” (Откровение 19:10; 22:9). В Писанието има една дума, описваща възхваляването на хора до мястото, полагащо се единствено на Бога. Тази тържествена дума е богохулство (вж Йоан 10:33). Бог проявява разбиране, когато хората през целия си живот искрено се покланят на Мария като на “Небесна Царица.” “Бог, прочее, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят” (Деяния 17:30).

Истината е тестът

А чудесата, свързани с поклонението пред Мария? Ако трябва да сме последователни спрямо Писанието, всичко свръхестествено, свързано с богохулното поклонение трябва да бъде свързано с “действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса” (2 Солунци 2:9).
Дяволски измами! “И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им” (2 Коринтяни 11:14,15). Големият измамник ще се представя като починали светии, ангели – дори и като Самия Христос. Той може да прави чудеса в небето, така че да направи слънцето да изглежда като че ли се върти, както е станало във Фатима.
По колите може да сте виждали следната лепенка: “Очаквайте чудо!” Слава Богу, Той наистина върши чудеса. Нека само да помним, че врагът също върши чудеса. Исус каза на жадната за чудеса тълпа, която Го следваше: “Не всеки, който Ми казва: “Господи! Господи!” ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: “Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?” Но тогава ще им заявя: “Аз никога не съм ви познавал, махнете се от мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:21-23).
Невероятно! Хората ще говорят в името на Христос, ще вършат чудеса на изцеление и дори очевидно ще изгонват бесове – и в същото време ще черпят силата си от сатана. Но как можем да разберем, че Бог не ги е изпратил? Беззаконието е един от белезите, които винаги ги издават. Ако те отхвърлят някоя от Божиите заповеди, техните претенции да представляват Христос са фалшиви.
“И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него” (1 Йоан 2:3,4).
Чудесата на милениманията не са доказателство за Божието присъствие и сила. Доказателството е библейската истина.