М И Л Е Н И М А Н И Я – Глава 5 – СРЕДНОВЕКОВНИЯТ АНТИХРИСТ – МАРТИН УЕБЪР

Годината е 1517. Животът в средновековна Германия бил сив и скучен. След това в града се появило малко раздвижване и вълнение. Йохан Тецел бил дошъл със спасение за продан.
Дрънчали звънчета, децата крещели, а той минал тържествено през портите на града и забил папското знаме на площада. Тецел държал изключителните регионални франчайзингови права за продажбата на индулгенции, гарантиращи огнена застраховка против наказание в чистилището плюс освобождаване на бедните души, които вече страдали там.
Поставяйки папското упълномощаване на фона на червеното и златно кадифе, Тецел се захванал на работа. Карнавалният дух малко помръкнал, когато Тецел започнал смразяващото кръвта описание на душите, гърчещи се в чистилището. След това, сочейки купчината индулгенции до него, той достигнал до кулминацията на търговската си реклама:
– Кога монетата в ковчежето издрънка, душата от чистилището излиза навънка.
Поетичните забежки на Тецел не били точно в стила на Били Греъм, но все пак мнозина идвали и си купували опрощение. Мартин Лутер, който наблюдавал сцената, не бил силно впечатлен от промоцията и карнавалното шествие.
– Ще пробия дупка в барабана му, – заявил той.
Той направил нещо повече от това и светът се промени завинаги.
Първо Лутер взел перото си и станал автор на поредица от възражения спрямо продажбата на опрощения. След това взел чук и приковал тези “Деветдесет и пет тезиса” на тежката дървена врата на катедралата във Витенберг. Те станали запазена марка на стила на Лутер – смел, сбит и непреодолим.
“Светиите не се ползват с по-голямо уважение,” настоявал той. “А Христовите заслуги са свободно на разположение на всекиго… Ако папата има силата да освобождава някого от чистилището, то тогава защо – в името на любовта – той не изпразни чистилището, като освободи всички от него?”
Лутер отправил предизвикателство към всички да дискутират с него. Екземпляри от неговите тезиси обиколили Европа. Въпреки че целта му е била да реформира, а не да се бунтува, Рим го обявил за бунтовник и еретик. Папата го предупредил да се откаже от идеите си или да се изправи пред църковно наказание. Реформаторът решил да продължи напред. Той прославял Исус като единствен истински ходатай за грешниците, обвинявайки църквата, че се намесва в личната връзка на вярващия с Бога. Той твърдял: “Истинското християнско поклонничество не е към Рим… а към пророците, псалмите и евангелията.”
Но колкото и да е невероятно, когато католическият учен Еразъм превел Новия Завет на простонароден език, църковните водачи в Рим официално заклеймили Божието Слово в своя “Индекс на Забранените Книги”! Можете ли да си представите!
По времето на Лутер политиката бе заменила истинското благочестие. Навсякъде цареше духовно объркване. Не след дълго трима бунтовни църковни водачи едновременно започнаха да претендират, че са папа, като всеки един от тях осъждаше другите, обвинявайки ги, че са ужасният антихрист. Лутер каза, че и тримата са прави, тъй като самата църковна система се бе превърнала в силата на антихриста.
Безкомпромисното становище на реформатора го отдели от Рим. Разводът стана окончателен, когато Лутер официално обяви папската сила за антихрист. Папа Лъв Х отвърна на любезността с декларацията за изключване от църквата, издадена на 3 януари 1521 г. Той забранил писанията на Лутер, заповядвайки книгите му да бъдат изгорени. Самият Лутер изглеждал обречен на пламъците.
В наши дни мнозина твърдят, че Лутер е блъфирал в разгара на битката, като е обявил, че църквата се е превърнала в щабквартира на антихриста. Но това не е било прибързано твърдение против средновековната религиозна система. Рим воювал против Божията истина, преследвайки всеки, който е достатъчно смел, за да обяви Библията като основа на ученията и благодатта само чрез вяра като основа на спасението. Всъщност, всички реформатори безстрашно посочвали Рим – включително и Джон Нокс от Шотландия и дори крал Яков І, поръчал превода на Библията “Крал Яков.” Това било становището и на сър Исак Нютон, известният учен и изследовател на Писанието. Всички те неохотно достигнали до това заключение посредством прилежно изучаване на Библията.
Били ли са прави в преценката си за средновековната църква? Нека проучим Протестантската Реформация. Първо ни е необходима известна основа за значението на думата “антихрист.”

Неуловимата опозиция

“Никой да не ви измами по никой начин; защото това [второто пришествие на Христос] няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта” (2 Солунци 2:3). Всички са съгласни, че под “човека на греха” се има предвид антихристът. Той ще се появи сред “отстъплението” в самата християнска църква.
Невероятно! Това наистина ли се е случило? За съжаление, да. Езически церемонии и празници се просмукали в църквата и скоро били възприети като християнски традиции. Много вярващи, които стояли твърдо против гоненията, допуснали езическите влияния да опетнят вярата им. Църковните водачи компрометирали евангелието и християнството като цяло понесло сериозни загуби на вярата.
Дали това би трябвало да ни изненадва? Нима Божият народ през цялата старозаветна история не се е отклонявал постоянно от завета? Освен това – както видяхме няколко страници по-напред – Новият Завет също предсказваше отстъпление. Нека задълбочим проучването си.
Павел казва, че “отстъплението” ще започне вътре в самата църква (2 Солунци 2:3), прибавяйки поразителното откровение: “оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа” (стих 7). Значи семената на отстъплението вече са съществували през І век. Още докато се пишел Новият Завет, антихристът вече е бил започнал да действа. Той е щял да просперира и да се разраства през дългите векове, докато възприеме окончателната си форма точно преди завръщането на Христос.
Следващите глави ще се съсредоточат върху пророчествата за последното дело на антихриста преди завръщането на Исус. А сега нека видим как тази измамна сила е действала през изминалите две хилядолетия. Като начало ни е необходима известна основа за значението на думата антихрист.
Гръцката дума, преведена с “анти” в антихрист може да означава както “против,” така и “вместо.” Така че антихристът не е задължително да бъде открито атеистична сила, явно противопоставяща се на Христос. Тя по-скоро би могла да си присвои титли и роли, принадлежащи изключително на Исус, като в същото време Му служат с устните си. Това би било твърде подмолно и изключително измамно – като вълците в овчи кожи, за които Исус предупреди.
Коя от тези две стратегии би използвал дяволът в атаката си срещу истината? Не е нужно да правим предположения. Библейското пророчество предупреждава относно антихриста: “Никой да не ви измами.” Няма нищо измамно в откритите атаки срещу християнството. Вместо това антихристът ще се настани на мястото на Христос, като привидно зачита Неговата роля, а в същото време подкопава авторитета Му. Дали това се случва, когато църквата постави своите светии между грешника и Спасителя – когато Библията казва, че има “само … един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус” (1 Тимотей 2:5)? А какво да кажем, когато църквата прославя Мария като “Небесна Царица,” след като Библията отдава цялата небесна слава само на Бога? Ами чистилището, което отрича истината, че “няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса” (Римляни 8:1)?
Всички тези учения на църквата противоречат на християнската вяра, а Библията казва, че “всичко, което не става от убеждение, е грях” (Римляни 14:23). А какво да кажем, след като църквата си приписва правото да променя светия небесен закон?Антихристът или “човекът на греха” не се налага да атакува всичките Десет Заповеди, като подкрепя прелюбодейството, лъжата и кражбата. Нито един честен търсач на истината не би се подмамил от такава стратегия. “Човекът на греха” върши измамите си, като претендира, че поддържа Десетте Заповеди, докато в същото време прави невалидни две от тях. А Бог счита атаката дори против една-единствена заповед като война против всичките (вж Яков 2:10).
Точно както беше предсказало Писанието, антихристът се появи сред отстъплението в самата християнска църква. Шокиращо и тъжно, но стана както бе предсказано от Бога.

Древното пророчество на Данаил

А сега нека проучим едно старозаветно пророчество, което убеди реформаторите за антихриста. В Данаил 7 е записано едно удивително предсказание. Това е пророчество за четири звяра или царства. Стих 23 обяснява, че “четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства.”
Учените са съгласни, че четирите царства от Данаил 7 са Вавилон, Гърция, Персия и Рим. И този стих предсказва, че четвъртото царство, Римската Империя, ще се различава от останалите три. Вместо да отстъпи мястото си на следващата единна световна сила, Рим щеше да бъде последван от десет царства. Обърнете внимание: “А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе” (Данаил 7:24).
Римската Империя наистина ли се разпадна на коалиция от десет царства? Наистина. Съвременна Европа се появи от десетте германски племена, последвали Римската Империя. А нашият текст предсказваше, че три от тези племена ще бъдат победени от някаква нова сила, чиято щабквартира е в Рим – религиозна и политическа коалиция, която постепенно се разви в Светата Римска Империя. Удивително е да си припомним как се случи всичко това.
В началото на ІV век Римската Империя вече била на преклонна възраст. Към нея били отправяни заплахи както от външни, така и от вътрешни врагове. Изправен пред постоянните проблеми, император Константин се обърнал към християнството – едно забележително развитие, като се има предвид враждебността, проявена от предишните управници на империята към църквата. Той бързо се впуснал в кампания за християнизиране на царството си.
Но проблемите били упорити. В стремежа си да си спести икономическите главоболия и заплахата от инвазия на варварските племена, императорът се преместил 1000 километра на изток. Константинопол (сега Истанбул, Турция) станал неговата столица. От този момент нататък Римската Църква започнала да доминира западната империя.
Така историята потвърждава предсказанието, че една религиозна сила в Рим ще стане наследник на светското управление. Един популярен учебник по история представя по следния начин прехвърлянето на властта от Римската Империя към Римската Църква:
“На запад Църквата се заела със защитата на Римската цивилизация. Императорът се отказал от [езическата] титла Понтифекс Максимум (първосвещеник), тъй като вече не са се покланяли на римските богове. Епископът на Рим възприел тези свещенически функции и по тази причина днес папата понякога е наричан Понтиф… Римската Империя се превърнала в Християнската Църква.”
Когато хуните – едно жестоко и свирепо племе, предвождано от бруталния Атила, нахлуло в Италия и заплашило да превземе и разруши Рим, водачът на Християнската Църква папа Лъв – а не императорът – се срещнал варварина. Атила бил толкова впечатлен от духовната сила на папата, че се върнал назад. Какво е казал Лъв на Атила си остава загадка, но важното е, че папата, а не императорът е бил на портите на Рим.
В крайна сметка Рим се поддал на варварските племена – десет на брой, точно както бе предсказано в Данаил 7 цяло хилядолетие по-рано. Но църквата успяла да християнизира нашествениците и по този начин задържала контрола си над западната империя. А трите племена, които се съпротивили на папската власт?
През 533 г император Юстиниан официално обявил папата за “глава на всички свети църкви.” В хармония с тази декларация той обявил война на всички, които отказвали да почетат властта на църквата. Три от десетте племена – херули, остготи и вандали – отказали да се подчинят на папството. Но през март 538 г. последното от тези бунтовни племена паднало и папата станал върховен владетел на християнството.
Значи Рим бил наследен от десет племена. И три от тях паднали, за да отстъпят място за папството. Просто съвпадение или поразително изпълнение на пророчеството, че папството “ще покори трима царе” (Данаил 7:24)?

Четири допълнителни белега на Антихриста

По-нататък Данаил 7 предсказва, че “той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време” (стих 25).
Тези неща наистина ли са се случили в Църквата? Ще разберем, след като един по един по един разгледаме четирите отличителни белега:

1) “Той ще говори думи против Всевишния.”
Църквата претендираше, че има правото да раздава Божието прощение. През 1076 г. папа Григори VІІ обявил, че всички граждани на Германия не трябва да се покоряват на краля си, докато той не се подчини на папската власт. Хенри ІV – най-могъщият монарх в Европа – бързо преминал снежните Алпи и отишъл в Каноса, където живеел папата. Там той треперел бос в снега в продължение на три дни, докато чакал папата най-после да му прости.
Твърде забележителна среща между църквата и държавата. Средновековните папи дори настоявали, че имат власт над личната съвест. А в края на ХІХ век папа Лъв VІІ заповядал “пълно подчинение и покорност на волята на Църквата и на римския понтиф, като на самия Бог.” Четири години по-късно той отправил следната дръзка претенция: “ Ние [папите] заемаме на тази земя местото на Всемогъщия Бог.”
Не е наша работа да поставяме под съмнение искреността на даден човек. Но да се изисква верността, полагаща се само на Бога, ни води на опасна почва.

2) Той “ще изтощава светиите на Всевишния.”
Днес църквата откровено признава своята история на гонения. Според Новата Католическа Енциклопедия, “През 1252 г [папа] Инокентий ІV официално разрешил налагането на мъчения върху еретиците от страна на властите и мъченията заели признато място в процедурата на съдилищата на инквизицията.”
След рискованите нападения над мюсюлманите, евреите и дори ближните – християни от Източното Православие, Рим насочил меча си против християните “еретици” в Европа. По време на тези тъмни векове ужасните кръстоносни походи разразили гнева си над албигойците в Южна Франция и над другите непокорни християни.Много хиляди умрели за убежденията си – били обесвани, удавяни или изгаряни живи на клади. Историята е на разположение на всички, които искат да направят справка с нея.
23 август 1572 г бил може би най-тъмният час за църквата. Посреднощ камбанен звън оповестил началото на клането във Вартоломеевата нощ във Франция. Войниците измъквали нищо неподозиращите протестанти от леглата им на тъмните улици и ги посичали, докато децата пищели от ужас.
Кървавата баня продължила дни наред в Париж и близките провинции. Благородници и селяни, стари и млади, майки и деца заедно проливали кръвта си. Само небето знае колко са загиналите в този средновековен холокост – според някои източници, около 70 000 души.
Когато новините за кървавата баня достигнали Рим, градът започнал да ликува. Зазвънели църковните камбани. Канонът на Св. Анжело прогърмял с радостен салют. Папа Григори ХІІІ заповядал да се изработи специален медальон в памет на ужаса от кланетата.
Днес католиците съжаляват за тези трагични събития. Ние не трябва да осъждаме средновековните църковни водачи за тези зверства. По-добре да се молим заедно с Христос: “Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат.”
И тъй, преследващите Инквизиция и кръстоносни походи били провеждани в името на Христовия кръст. Кръстоносците носели червени кръстове, избродирани на техните туники, за да си личи, че са християнски воини. Средновековната църква вярвала, че носенето на Христовия кръст означава убиването на непокорните.
Но Исусовият кръст меч ли е? Нашият Господ никога не е предвождал армия. В Гетсиманската Градина Той каза на Петър да махне меча си. След това Исус предупреди, че онези, които вадят меч, от меч ще погинат.
Очевидно средновековната църква била изгубила от погледа си истинското християнство. Чистата евангелска истина била погребана под традициите, законничеството и политиката на гоненията. Използвайки силата и страха, църквата нарушила Божия завет на благодатта. Наистина, “съдейки по съвременните стандарти, Инквизицията – особено както се бе развила в Испания към края на Средновековието – може да бъде класифицирана само като една от най-тъмните глави в историята на Църквата.”

3) Той “ще замисли да промени времена и закони.”
Църквата опитала ли се е да промени Десетте Заповеди, особено по отношение на времето? Видяхме това в предишната глава. Всъщност, това се превърна в официална църковна политика.
Около 1400-та година Петрус де Анкарано обявил, че “папата може да променя божествения закон, тъй като неговата власт не е от хората, а от Бога и тъй като той действа от името на Бога на тази земя.” Мартин Лутер яростно оспорвал това учение на църквата. В знаменития дебат на реформатора с папския представител Йохан Екк той потвърдил, че никаква църковна традиция няма да ръководи живота му. Само Светото Писание имало власт над съвестта му.
Но д-р Ек бил скрил един коз в ръкава си. Той призовал Лутер да даде сметка за спазването на неделята вместо библейската събота. Ето неговото предизвикателство към реформатора:
“Писанието учи: “Помни съботния ден, за да го освещаваш; шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, но седмият ден е събота на Господа твоя Бог” и пр. Но църквата е променила съботата в неделя по силата на собствения си авторитет, за което няма никаква подкрепа от Писанието.”
Екк посочил нещо, което Лутер не можел да отрече. В битката си против църковната традиция реформаторът още не се бил счепкал със съботния въпрос.
Днес Римо-Католическата Църква признава произхода на освещаването на неделята. Следващият важен пасаж е от “Катехизис на Католическата Доктрина за Новоповярвалия” (издание 1977):
“Въпрос: Кой е библейският почивен ден?
Отговор: Съботата е библейският почивен ден.
Въпрос: Защо спазваме неделята вместо съботата?
Отговор: Спазваме неделята вместо съботата, защото Католическата Църква е прехвърлила тържествеността от съботата върху неделята.”
Поразително! Ние четем и в съвременния бестселър “Вярата на милионите” следното:
“След като в Библията изрично е посочена съботата, а не неделята, не е ли любопитно, че некатолиците, които изповядват, че черпят религията си направо от Библията, а не от Църквата, спазват неделята, а не съботата? … Това спазване остава като едно напомняне от Майката-Църква, от която са се отделили некатолическите секти – като момче, което бяга от дома си, но в джоба си все още пази снимка на майка си или кичур от косата й.”
Може би протестантите трябва да се запитат защо спазват неделята, след като традицията е посочена като основание за спазването й.
Ето идеята: Когато стане въпрос за съботата срещу неделята, църквата изпълнява Данаил, като претендира да промени “времена и закони.” А сега остана още един последен тест преди да можем положително да посочим Светата Римска Империя като изпълнение на пророчеството от Данаил.

4) Светиите “ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време”
Какъв пророчески период имаме тук? Реформаторите са разбирали тези три и половина времена като 1260 години на папско владичество. Как са разбрали това?
Тук в Данаил 7 те намерили тези три и половина времена и са забелязали, че в Откровение 13:5 се говори за същия пророчески период като за 42 месеца. И след това пак в Откровение 12:6 като 1260 дни.
Тези 1260 дни буквални ли са или символични? Полезно е да знаем, че в библейското пророчество животните с кратък живот символизират векове на дадено управление. Така че тук става въпрос за много по-дълъг период от 1260 буквални дни. Отговорът идва, когато осъзнаем, че в символичното пророчество един ден представлява една година (вж Езекил 4:6).
Сега можем да разберем защо реформаторите са тълкували 1260 дни като 1260 години. Още през ХІІ век католическият учен Йоаким Флорийски, призован да отговаря за еретизъм, обявил, че тези 1260 дни представляват 1260-те години на църковно господство. А още през ІХ век няколко изследователи на Словото са били убедени в това.
Историята потвърждава техните проучвания. Спомняте ли си 538 г – годината, когато било смазано и последното бунтовно племе? Така се е случило, че точно 1260 години по-късно, през 1798 г, армията на Наполеон превзела Ватикана. Папа Пий ІV бил пленен и отведен на заточение, където починал. Най-забележителното и драматично изпълнение на библейското пророчество!

Фалшифициране на Реформацията

През ХVІ век папата започнал да се чувства все по-застрашен от Протестантската Реформация. И за да отговори на предизвикателството той свикал църковните водачи на Събора в Трент. Църковните водачи не само потвърдили основните си вярвания, но и подели офанзива, слагайки началото на Контрареформацията. Посредством политически манипулации, военна сила и невероятно жестоките преследвания на Инквизицията, Рим си възвърнал големи територии, изгубени поради Реформацията.
Новият религиозен орден на йезуитите приложил Контрареформацията. Те се обучавали неуморно и служели самопожертвувателно на задачата си да отвърнат на удара на Реформацията. Двама от най-добрите им учени, Луис де Алказар и Франсиско Рибера, се заели с най-експлозивното обвинение на протестантите – че църквата в Рим се е превърнала в антихрист.
Алказар твърдял, че пророчествата за антихриста са се изпълнили в миналото с езическия Рим, още преди папите да придобият сила. Становището му станало известно като претеризъм. Рибера застъпил противоположния възглед – футуризма. Той казал, че антихристът ще придобие власт само в последните дни на земната история. И в двата случая, независимо дали антихристът действал в миналото или в бъдещето, йезуитите били постигнали целта си. Те били отклонили вниманието от папата.
Как Рибера успял да препрати в далечното бъдеще пророчествата за антихриста? Като умело манипулирал прекрасното пророчество в Данаил 9, предсказващо годината на Христовата смърт. Рибера премахнал същността на Данаил 9, заменяйки Христос с антихриста. (Ако си спомняте, за това говорихме във втора глава.)
Както може да се очаква, протестантите отхвърлили католическия футуризъм. От двете дузини големи протестантски учени, работили между 1639 и края на ХVІІ век, всеки един посочва папството като антихрист. Те поддържали вярата си, че Исус е изпълнил пророчеството за седемдесетте седмици на Данаил.
Но колкото и да е невероятно, през последните два века протестантите изоставили пророческата вяра на своите предци, като възприели и адаптирали футуризма на йезуитите! Кое ли би могло да е по-изненадващо от това развитие на християнското учение? Джон Елдън Лад, един уважаван учен в наши дни, посочва следното в книгата си “Блажената надежда:”
“Мнозина съвременни футуристи сигурно биха били шокирани, ако разберат, че първият учен в относително съвременните времена, завърнал се към футуристичните тълкувания на църковните отци, бил испанският йезуит Рибера. През 1590 Рибера публикувал един коментар на Откровението като контра-тълкувание на преобладаващия сред протестантите възглед, посочващ папството като антихриста. Рибера приложил цялото Откровение, с изключение на първите му глави, към края на времето, вместо към историята на църквата. Антихристът щял да е една-единствена личност, която ще бъде приета от евреите и ще възстанови Ерусалим, ще премахне християнството, ще отрече Христос, ще преследва Църквата и ще управлява света в продължение на три и половина години.”

Аутопсия на отстъплението

Очевидно протестантите били понесли сериозни загуби на пророческото си наследство. Как е настъпило това отстъпление?
За да научим историята, ние трябва да преминем Атлантика и да се върнем в началото на 1830-те години. Едуард Ървинг, пастор на шотландската църква, бил очарован от предсказанията на второто пришествие на Христос и станал съосновател на Обществото за Проучване на Пророчествата. За съжаление той възприел футуризма на Рибера и дори превел една книга на испански йезуитски учен.
Ървинг привлякъл вниманието и на висшето общество, и на простолюдието в Лондон. В Шотландия той говорил на открито пред една публика от 12 000 души. Въпреки че Ървинг починал на средна възраст, неговото влияние оцеляло и процъфтяло. Ирландският англиканец Джон Нелсън Дарби възприел футуризма на Рибера именно посредством ученията на Ървинг. Ревностният младеж Дарби пътувал из цяла Европа и Съединените Щати, прогласявайки убежденията си. Когато починал през 1882, Дарби би могъл да изброи над сто групи в Америка, посветени на неговите пророчески тълкувания.
След Дарби факелът на футуризма поел С.И.Скофийлд, съставител на бележките за “Библията с препратки на Скофийлд.” Публикувана за първи път през 1909 г, Библията на Скофийлд си остава популярна и до днес. От 1970 г насам бестселърът на Хал Линдси “Краят на великата планета Земя” е повлияла на милиони протестанти да приемат футуристичния възглед за антихриста.
Невероятно, но факт – самите протестанти приветствали с отворени обятия отклоняващото учение на римската контра-реформация. Нищо чудно, че по въпроса за библейските пророчества съществува такова голямо объркване. Онези, които споделят духа на Реформацията, могат да се чувстват притеснени, че толкова много протестанти са изоставили пророческата си вяра в името на измамите на футуризма с неговите средновековни корени.

Високата цена на невежеството

Научавайки всичко това, някои просто свиват рамене:
– Какво значение има какво смятаме за антихриста, стига искрено да вярваме в истинския Исус?
Ако наистина сме толкова искрени нима няма да гледаме сериозно на Словото Му с всичките му предупреждения за пророческите измами?
По време на Христовото служене на земята погрешни концепции за библейските пророчества накараха мнозина да Го отхвърлят. Те търсеха един Месия, който да изгони римските окупатори от страната. А когато Исус само лекуваше болните и възкресяваше мъртвите, Той просто не се вписваше в тяхната служебна характеристика за Месия.
Обърка се дори и верният и безстрашен Йоан Кръстител. Той изпрати една делегация от ученици при Исус да Го попитат: “Ти ли Си Оня, Който има да дойде или друг да чакаме?” (Матей 11:3).
Подобни съмнения и измами победиха целия народ. Това объркване достигна кулминацията си към края на Христовото служене. В Йоан 7 виждаме Исус в Ерусалим на празника Шатроразпъване. “Юдеите, прочее, Го търсеха на празника и казваха: Къде е Онзи? И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа” (Йоан 7:11,12).
Дебатът за Исус бил разгорещен. И отново популярните погрешни разбирания за библейското пророчество подтикнали Христовите слушатели да оспорят Неговата идентичност. Те мърморели: “Този знаем откъде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е” (стих 27).
Явно мнозина са смятали, че Месия ще се появи внезапно и тайнствено като че ли от нищото. След като Исус е бил около тях известно време, те си мислели, че дори не си струва да Го включват в списъка на кандидатите. Пълното им невежество относно пророчествата ги накарало да отбягват своя Спасител.
Други знаели повече за Библията, но въпреки това също отхвърлили Исус. Осъзнавайки, че Месия ще трябва да се роди във Витлеем – а Исус се роди точно там – те имаха възражения против дома му в Назарет: “Нима от Галилея ще дойде Христос? Не рече ли Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градеца Витлеем, гдето беше Давид? И така възникна раздор между народа за Него” (Йоан 7:41-43).
Една малка проверка на произхода Му би разрешила объркаността им. Библейското пророчество бе казало, че Месия ще живее в Назарет след раждането Му във Витлеем (вж Матей 2:23). Но погрешната информация накара хиляди да отхвърлят Исус.
Всъщност, фалшивата информация за пророчествата може да се окаже по-лоша от пълната липса на информация. Хората си мислят, че знаят нещо, а в същото време трагично грешат.
Множествата в дните на Христос не си правеха труда сами да изследват Библията. Всичко, което ги интересуваше, бе: “Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?” (Йоан 7:48).
– Някоя известна личност съгласна ли е с това, което Бог ме учи? Нямам намерение да последвам истината, докато любимият ми религиозен водач не проправи пътя.
Дали и днес не чуваме отекването на подобно отношение?
Знаете тъжния край по времето, когато Исус беше на земята. Той не отговори на очакванията на Израил, затова хората не Го приеха – и всичко това поради нежеланието им да изследват пророчествата с открити умове и готовност да се учат.
Днес изправени ли сме пред подобна опасност? Спомнете си предупреждението на Павел за антихриста: “Никой да не ви измами по никой начин” (2 Солунци 2:3). Може би ние напрегнато се вглеждаме в хоризонта, търсейки някакъв бъдещ езически антихрист, след като той през цялото време и процъфтявал вътре в християнството.
Нещо, върху което трябва внимателно да помислим.
Заслепени от духовната миленимания дали няма да се окаже, че някои незапознати християни подпомагат измамите на антихриста? Неприятна, но твърде вероятна възможност.
Твърде много можем да загубим през последните часове на земята, за да си позволим да бъдем невежи или да приемаме нечие мнение за библейската истина. Бог може да ни помогне сами да изследваме Писанията и след това да следваме сигурното пророческо слово.