Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

М И Л Е Н И М А Н И Я – Глава 6 – КАК БЕ СПЕЧЕЛЕН ИЗТОКЪТ – МАРТИН УЕБЪР

- Г-н Горбачов, отворете тази врата! Г-н Горбачов, съборете тази стена!
Това беше забележителен момент в дългата Студена Война между суперсилите. Годината бе 1987. Местото бе Западен Берлин.
Докато огромното множество викаше одобрително, американският президент Роналд Рейгън отправи предизвикателство към съветския лидер Михаил Горбачов да разреши на свободата да царува. Той призоваваше за нов световен ред, с разпадането на евро-комунизма на изток. И колкото и невероятно да изглеждаше, това се случи!
Наелектриризаращата реч на президента вдъхнови свободния свят, но малцина се осмеляваха да се надяват на резултати – поне не през това хилядолетие. Малцина – т.е. освен самия Рейгън и папа Йоан Павел ІІ. Те имаха една визия за премахване империята на злото, империята на съветския атеизъм. Като двамата най-могъщи мъже на Запада, те имаха на разположение и неограничени средства за подкрепа и прилагане на смелата си кампания. Бяха и яростно мотивирани. След като и двамата се бяха отървали на косъм от смъртта, те вярваха, че Бог е пощадил живота им, за да премахнат комунизма.
Един водещ кардинал и близък помощник на папата си спомня: “При първата си среща Светият Отец и Президентът посветиха на тази цел и себе си, и институциите на Църквата и Америка.И от този ден нататък те се стремяха да я осъществят в Полша.” Заедно те разработили една стратегия да срутят крепостта на Съветите. Главните герои в тази задкулисна драма бяха половин дузина висши държавни служители на Американското правителство, предвождани от шефа на ЦРУ Уйлям Кейси. Всички те бяха ревностни римо-католици. Много сутрини те отпиваха италианско капучино в дома на посланика на Ватикана в Съединените Щати, споделяйки идеи и координирайки усилията си. Папата и Президентът осигурявали постоянните насоки и ежедневно се информирали за напредъка на начинанието.
Организираните профсъюзи в Съединените Щати, Швеция и Полша също играели важна роля в голямата схема. ЦРУ изпратило радиопредавателна техника, компютри и факсове в Скандинавските страни. Те били опаковани наново и тайно доставени в полското пристанище Гданск. Докерите разтоварвали огромните контейнери посред бял ден пред очите на нищо неподозиращите митничари. От складовете съдържанието се натоварвало на микробуси и разпределяло в цяла Полша посредством мрежа от църковни работници и лидери на “Солидарност.”
Електронните приспособления влезли в добра употреба. В сутерените на църквите и в домовете милиони гледали документални филми, произведени и разпространени от контрабандното оборудване. Повече от четиристотин нелегални публикации се появили като че ли от никъде, някои с тираж над 30000 екземпляра. Навсякъде се появили книги и брошури, развенчаващи комунистическата пропаганда и конфронтиращи правителството.
Както се докладваше в сп. “Тайм:” “С нелегалната радиопредавателна апаратура… Солидарност редовно се намесваше в правителствените радио-програми, често пъти с възгласа “Да живее Солидарност!” или “Съпротивлявайте се!” Въоръжени с предавател, осигурен от ЦРУ посредством църковни канали, Солидарност прекъсваше телевизионните програми както с аудио, така и с видео-съобщения, включително призиви за стачки и демонстрации. “Имаше един велик момент по средата на националния шампионат по футбол,” казва висш служител на Ватикана. “Точно когато съдията изсвири за началото на второто полувреме, на екрана се появи лозунга “Да живее Солидарност!” и се пусна касета, призоваваща за съпротива.”
Побеснелите комунистически лидери във Варшава и Москва се ядосваха и се пипкаха. Нито една от техните тактики или заплахи можаха да спрат лавината за свобода.Но най-дразнещо бе непреодолимият авторитет и влияние на папа Йоан Павел ІІ от Рим вътре в родната му Полша.
Движението, което в крайна сметка срути евро-комунизма, водеше началото си от 1978 г, когато полският кардинал Карол Войтила стана папа Йоан Павел ІІ. Той бързо уреди посещение в родината си. Тълпи от милиони граждани викали от радост, когато той утвърждавал живота и свободата като фундаментални Божии дарове. С едно непогрешимо предизвикателство към атеистичното правителство, Йоан Павел апелирал към патриотизма и религиозното наследство на поляците: “Умолявам ви… Не отсичайте сами корените, от които е нашият произход.”
Полша никога повече не била същата. След като папата отлетял за Рим, думите му останали, за да вдъхновят раждането на профсъюза Солидарност. Когато правителството осъдило тази директна заплаха за авторитарното управление, папата поканил във Ватикана лидера на Солидарност Лех Валенса. Там той изрично и прочувствено подкрепил дръзкото му приключение за свободата.
Това може да се е оказало прекалено за атеистичните врагове на папата. Не след дълго бил направен опит за покушение върху папа Йоан Павел. Следствието свързало стрелеца – един млад мюсюлманин – с източно-европейските комунисти. Въпреки че обвинението за стрелбата никога не бе доказано по безспорен начин, мотивът определено е съществувал. Съвсем логичен би бил опитът да се затвори устата на човека, който е в състояние да разтърси основите на международния комунизъм.
Но покушението върху папата се провали. Йоан Павел се възстанови и поднови войната си против атеистичния комунизъм, намирайки мощен съюзник в лицето на Президента Роналд Рейгън. Натрупаният ефект от обединените им усилия вече бе твърде голям. “Стъпка по стъпка, колкото и колеблива да бе тя, Съветите и комунистическото правителство в Полша се подчиниха на моралния, икономически и политически натиск, налаган от папата и Президента. Затворите се изпразниха… полската компартия предприе братоубийствени действия, а икономиката на страната се срути от стачки, демонстрации и санкции.” Невероятното кулминационно събитие бе избирането на лидера на Солидарност Лех Валенса за президент на Полша.
Тръгвайки от Полша, горският пожар на свободата се разпространи в целия Съветски блок. Берлинската стена наистина бе съборена. Докато шокираният свят наблюдаваше, хиляди източно-германци се втурнаха през Бранденбургската Врата. Поразените граничари, програмирани да стрелят, можеха само да им махат с ръце. Жителите на Западен Берлин приветстваха с отворени обятия своите неочаквани гости. Непознати се прегръщаха по улиците, смесвайки сълзите си. Близки, разделени от дълги години, отново се събраха заедно.
Отново заедно! Невероятно, но факт – Берлинската Стена вече не съществуваше. Радостните германци танцуваха по улиците. А падането на Стената бе само началото. Почти изведнъж свободата се превърна в неустоима сила по цяла Източна Европа. Един по един народите от Източна Европа се отърсваха от оковите на комунизма. Чехословакия, Унгария, България – най-накрая дори и Румъния. Никой, дори и най-оптимистичният наблюдател на световните дела, не е очаквал толкова много за толкова кратко време.
Най-накрая се разпадна и самият Съветски Съюз, а с него и седемте десетилетия на евро-комунизма. Бившият съветски лидер Горбачов публично заяви, че разпадането на комунизма би било невъзможно без папата.Малко преди края Горбачов се бе срещнал с Йоан Павел и го бе обявил за моралният лидер на планетата.
“Това е Светият Отец,” бе казал той на жена си, прибавяйки тържествено, “Ние си имаме работа с най-висшия религиозен авторитет на света.” Папата победоносно отвърнал: “Сигурен съм, че Провидението е подготвило тази среща.”

Подновяване на Светата Римска Империя

Това беше ли вярно? Дали наистина Божието Провидение съдействаше за изпълнението на библейското пророчество в невероятната победа на Западният Християнски Съюз против силите на атеизма? Кой би могъл да го отрече? А сега се появява и нов световен ред, поразително приличащ на старата Свята Римска Империя.
Една наскоро публикувана статия в “Ню Йорк Таймс” посочва: “Когато през 1989 г при падането на Берлинската Стена се премахна разделението на Европа на Източна и Западна, веднага започна да се сформира едно ново разделение: между Централна Европа и Балканите.” Едно десетилетие по-късно “приемането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО оформи това опасно историческо и религиозно преразделяне на Европа: между римо-католицизма и протестантския Запад и православните християни и мюсюлманския изток.”
“Атлантик Мантли” отбелязва: “Завършвайки това разширение, НАТО пресътвори един вариант на Светата Римска Империя, както и границите, разделящи Хабсбург и Отоманската Империя – истинско цивилизационно разделение.” На 12 март 1999 Западните лидери подписаха документи в Библиотеката “Хари Труман” в Индипендънс, щата Мисури. Изучаващите библейските пророчества до голяма степен пренебрегнаха това историческо събитие, може би защото в Мисури не се случи някакво пророческо изпълнение от глобална значимост. Но мнозина светски коментатори и европейски политици отбелязаха важността на събитието.
Така постъпи и Русия, която яростно възразява против разширяването на НАТО. След няколко страници ще се запознаем с пророческата значимост на съпротивлението на Русия против установяването на новата Свята Римска Империя на НАТО, както и със съюза на Русия с войнствения ислям. Но първо нека получим известна представа за това от едно кратко пътешествие в историята на политическите приключения на църквата.

История на Светата Римска Империя

Започваме от Рим през VІ век. Императорът живее в Константинопол, а папата отговаря за Рим. Когато варварските племена атакували от север, църквата излязла от кризата по-силна от всякога, тъй като християнизирала нашествениците. Трите племена, които се съпротивили, били поразени от римските армии и църквата започнала своята религио-политическа династия, продължила 1260 години.
А междувременно на изток се появила смъртоносна заплаха. В арабската пустиня разцъфтявала една мощна нова религия – исляма. Нейният основател Мохамед се родил в края на VІ век в град Мека, важен търговски център. Когато бил двадесетина годишен, той работил за една богата вдовица, за която се оженил. Към 40-тата си година Мохамед имал видение, за което смятал, че Бог го призовава да представи на света една специална вест. След смъртта му през 632 г мюсюлманските армии предприели такова завладяване на територии, каквото светът не бил виждал от времето на Александър Велики. Те преминали като вихрушка през Средния Изток и тръгнали на запад през Северна Африка.
Една мюсюлманска морска атака включвала 1800 бойни кораба. Значително по-малобройните християнски защитници контраатакували с ужасното тайно оръжие, познато като “гръцки огън,” изгарящо по-яростно във водата, отколкото на сушата. Точната формула на гръцкия огън остава загадка и до ден днешен. Той предизвикал огромни поражения и ислямските нашественици били принудени да се оттеглят. През следващите седемстотин години Константинопол останал под контрола на християните.
Въпреки това ислямът продължил да се разпространява като пожар в дивата пустиня, изгаряйки половината християнство. Почти изведнъж хиляди станали мюсюлмани. Ерусалим паднал под ислямското владичество, заедно с цялата Света Земя. Поклонническите пътувания от Рим до Палестина станали невъзможни.
Мюсюлманските армии продължили нашествието си и в Европа, стъпили дори и на Швейцарските Алпи. Преминали през Северна Африка, те прекосили Гибралтар, навлизайки през Испания във Франция. След ожесточено сражение, те били победени от армиите на Шарл Мартел в битката при Тур през 732 г. Това е била една от най-важните битки в историята. За момента Европа била в безопасност от исляма.
В стремежа си да се предпази от бъдещи ислямски набези, християнската църква и държавата укрепили съюза си и през 800 г официално сформирали Светата Римска Империя. Неин пръв владетел станал Карл Велики. Първата задача била стабилизирането на загубата на територии поради исляма. След това Светата Римска Империя предприела редица кръстоносни походи или спонсорирани от църквата военни експедиции. През 1095 г папа Урбан ІІ свикал армията, за да отвоюва Светата Земя.
При този първи Кръстоносен Поход църковните армии превзели Ерусалим на 15 юли 1099 г. Това била кървава битка. Християнските завоеватели забивали меча си във всеки мюсюлманин, който намерили в града. Кръвта потекла по улиците. Евреите също били посичани. И всичко това в името на Исус, Княза на Мира.
И всичко това напразно. Не след дълго мюсюлманските армии си възвърнали Ерусалим. Това не спряло църквата. Тя спонсорирала допълнителни експедиции, включително и известния Кръстоносен Поход на Децата. Той в никакъв случай не бил детски летен лагер. Вербувани от църквата и предвождани от 12-годишния Николас, те били християнски воини, маршируващи на война. Ентусиазираната, но лошо подготвена група тръгнала от Европа, планирайки да пресече Средиземно Море по суша и да завладее Божи Гроб в Ерусалим. Децата никога не успели да воюват с мюсюлманите. Хиляди от тях умрели от болести по пътя или били продадени в робство.
Междувременно християнството било разяждано от вътрешни конфликти. Църквата в Константинопол се изморила от авторитарността и различните доктринални диспути на римския папа. Една от разликите се състояла в това, че Източното Православие с вниманието, което отделя на мистицизма, не било толкова агресивно, колкото Римската част на християнството. Така през 1054 г Източното Християнство се отделило от Рим в онова, което историците наричат “Великата Схизма.”
Днес, почти хиляда години по-късно, те остават разделени. Под шапката на Източното Православие са петнадесет различни подразделения, като Руската, Сръбската и Румънската национални църкви, като за най-главна сред тях се приема Гръцката Православна Църква. Въпреки че всички споделят с Рим общото си отвращение от исляма, главният противник на исляма през вековете е бил Рим.
В зенита на Светата Римска Империя всеки човек, група или народ, отказали да се покорят на властта на папата, били белязани за смърт. Не само мюсюлманите и евреите, но и ближните-християни станали жертви на кръстоносците. Първо православните, след това протестантите. Знаменитата Инквизиция довела до съвършенство изкуството на гоненията.
Църковните водачи в Рим воювали на много фронтове против Протестантската Реформация. На Събора в Трент те реорганизирали доктрините и практиките си, прочиствайки най-лошите злоупотреби като продажбата на индулгенции, но преутвърждавайки основните вярвания. Винаги, когато духовното убеждение не успявало да възвърне заблудените овце, отклонили се от пастира в Рим, жестоката Инквизиция се опитвала да ги върне принудително.
Когато всичко друго се проваляло, стратегията на Рим призовавала към мащабна война с протестантските територии. Но точно, когато армиите на Светата Римска Империя се приготвили да съкрушат Реформацията в Северна Европа, на юг възникнали проблеми. Войнствените мюсюлмани пак поели на боен поход. След като средствата на Рим се насочили към потушаването на тази криза, протестантите успели да избегнат унищожението и продължили да нарастват. Някои историци твърдят, че ако не са били турците, нямало да остане дори един-единствен протестант.
Протестантите ценели войнствените турци не повече от католиците. Християните навсякъде по време на Мрачното Средновековие са се страхували от ислямско нашествие така, както ние днес се страхуваме от ядрен взрив.
Един век след Лутер наистина избухна война между Светата Римска Империя и протестантските князе, но вече било прекалено късно да се спре Реформацията. 30-годишната война била най-кървавата в европейската история до този момент. Възможно е загиналите да са били до 10 милиона души. Успокоението настъпило чак през 1648 г с мирния договор от Вестфалия, по всяка вероятност най-важният мирен договор на хилядолетието. Той признавал правото на протестантските територии да съществуват без намеса от страна на Рим.
Това бил първият лъч от зазоряването за съвременната религиозна толерантност. Рим бил принуден да признае правото на лично поклонение пред Бога, свобода на съвестта и емиграцията – само за онези извън неговия контрол.
Мирният договор от Вестфалия бил началото на края на Светата Римска Империя. Окончателното й унищожение настъпило в края на ХVІІІ век посредством Френската Революция. Това атеистично движение отърсило оковите на средновековната религия, залитайки като пияница в другата крайност – пълно заличаване на организираната религия. Катедралите били осквернявани, свещениците били хвърляни в затвора. След това тълпите нахлули в затворите и обезглавили духовниците. В Париж два века по-рано мечовете на църквата и държавата бяха минали по улиците на града, посичайки протестантите по време на Вартоломеевата нощ. Сега гонителите се оказаха гонени. Спокойната река Сена почервеня от кръвта на свещениците и князете, изгубили живота си под алчната гилотина. Острието на тази смъртоносна машина се вдигало и падало яростно и все пак недостатъчно бързо, за да удовлетвори решените да заличат всеки, свързан със старата религио-политическа система. Те унищожили статуите на Дева Мария, заменяйки ги с Богинята на Разума, една сластолюбива жена с лоша репутация, приветствана от богохулните тълпи като символ на новото им освобождение от християнския Бог.
Междувременно френските армии тръгнали по цяла Европа, заличавайки и последните следи от Светата Римска Империя. Генералът от наполеоновата армия Бертие нахлул като вихрушка в Рим през 1798 г и атакувал Сикстинската Капела, докато папа Пий VІ се съвещавал със своите кардинали. Френските войници надвили над швейцарската стража, разбивайки портите с брадви и прекъсвайки съвещанието. Те обявили края на владичеството на папата. Те ограбили Ватикана, изнесли от там цяло състояние в злато, скъпоценни камъни и произведения на изкуството, преди да опожарят покоите на папата. Дори издърпали от пръста на папата Пръстена на Рибаря, символ на властта при всички папски коронации.
Лишен от власт, папата станал затворник и умрял в изгнание в чужбина. Това бил горчивият край на Светата Римска Империя. В рамките на едно десетилетие светската ръка на империята била отсечена, след като австрийският император капитулирал.
Такъв бил възходът и падението на религиозната сила, доминирала Европа между 538 и 1798 г – точно 1260 години, както бе предсказало библейското пророчество повече от 500 г преди Христа.

Променила ли се е църквата?

От средновековните времена насам са постигнати големи подобрения. Ние не трябва да обвиняваме църквата от настоящото за греховете от миналото й. Протестантите също имат по някой скрит скелет в долапа на преследваните си врагове – дори в американската колониална история. (Важността на това ще бъде отбелязана в глава 8 на тази книга.)
Ако католицизмът сега е променен, би било справедливо да направим нова преценка в отношението ни към Рим. Така че нека да разгледаме днешната църква. Какво виждаме?
Царува голяма любов. Духът на Майка Тереза живее по целия свят в католическите болници, хосписи, училища, сиропиталища и социални патронажи.
Но любовта е нещо повече от служене на състраданието. Любовта трябва да бъде и трудна, както отъждествява папа Йоан Павел ІІ. Ставайки папа, той незабавно запълни една празнина в моралното лидерство. Още при първото си папско посещение в Съединените Щати, той пристигна в дъжда на Бостънското летище и обяви: “Идвам при всички с вест на надежда и мир – надеждата и мира на Исус Христос.” Същата вечер той не спести нищо в Бостънската Камара, увещавайки младежта: “Изправени пред проблеми и разочарования,” каза той, мнозина “избягват отговорностите си посредством егоизма, сексуалните удоволствия, наркотиците, насилието, индиферентността и циничното отношение. Но днес ви предлагам мнението на любовта, което е точно обратното на избягването.”
Трудна любов! Йоан Павел продължава: “Истинската любов отправя изисквания. Бих се провалил в моята мисия, ако не бих ви го казал. Защото Исус – лично нашият Господ Исус – каза: “Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.”
Много трудни тийнейджъри биха могли да отхвърлят призива на папата за духовен закон и ред. Но не, 19 000 тийнейджъри в Медисън Скуеър Гардън на следващия ден ръкопляскаха и викаха от възторг, когато той ги подкани да дисциплинират живота си. Тъй като им липсваше цел в живота, те приветстваха предизвикателната моралност на папа Йоан Павел. Както и техните родители, оцелелите от бурните 60 години.
По онова време самата Католическа Църква бе попаднала във водовъртежа на промените. През 1964 г църковните водачи пуснаха малко свеж въздух с Ватикан ІІ. На този исторически църковен събор папа Йоан ХХІІІ се помоли за съживление за обновяване на църквата и хвърляне на мостове към ближните християни. Последваха забележителни и драматични реформи. Сред най-драматичните бе призивът към миряните да четат Божието Слово. Освен това богослуженията сега се провеждат на простонароден език, вместо на древния латински.
От Ватикан ІІ католиците си четат Библиите. Същественият въпрос е: Променила ли се е църковната доктрина, за да бъде в синхрон с Писанието?
Всъщност, днес се прилагат същите основни доктрини, установени на Събора в Трент. Всичките. Католиците продължават да призовава светиите за застъпничество и използват образи в богослужението си, нарушавайки втората заповед. Неделята все още замества съботата, нарушавайки четвъртата заповед. Вълнението около появяванията на Мария се умножава. Чистилището остава също толкова основна доктрина на църквата, колкото е било винаги, противоречейки на библейските истини за смъртта и спасението като безплатен Божи дар.
Някои протестанти са твърде въодушевени след разговорите си с католически учени, като си въобразяват, че са достигнали до общо разбиране на въпроса за спасението по благодат.Но тази думичка благодат означава напълно различно нещо за различните хора. Основното й новозаветно значение може да се представи като акростих на английски език: “Благодат = Божиите богатства за сметка на Христос.” Но когато католиците говорят за благодатта, те имат предвид предимно добродетелите на характера, насадени от Светия Дух. Те винаги са ги считали като достойни заслуги, а липсата им би ги изпратила в чистилището.
Чистилището ли? Съжалявам, но там благодатта не важи.
Това са същите задушаващи фалшиви учения на Рим, които бяха проповядвани и в дните на Лутер. Католическата концепция за спасението остава същата от Трент насам. Ако това някога се промени, доказателството ще е изоставянето на небиблейските и законнически учения като чистилището и самоналожените наказания. А ако Рим някога се откаже от традициите си в полза на библейското учение, той ще започне да спазва всичките десет заповеди така, както са дадени от Бога – а не само осемте.
Остава и идеята за папската непогрешимост, най-висшият авторитет за налагане на целибата върху свещениците и монахините. Да, Писанието говори за доброволен целибат. Апостол Павел лично избра да остане несемеен, но повечето от другите апостоли бяха женени – дори и Петър (вж 1 Коринтяни 9:5). Хиляди свещеници и монахини са изисквали правото да последват примера на апостол Петър и да се оженят, само за да им бъде отказано от предполагаемия му наследник във Ватикана. Всички, които дръзнат да се оженят, биват уволнявани от служене в църквата, сякаш са извършили прелюбодейство. Много католици се питат: Защо папата говори толкова красноречиво за религиозната свобода в обществото, но отказва да признае правото на свобода на личностно ниво?
В крайна сметка въпросът не опира само до целибата, а до духовната власт и авторитет. Дали Бог желае един-единствен човек да има правото на вето над Писанието, контролирайки живота на милиони? Дори ако папата е добър, искрен човек? Ето нещо, за което би трябвало да се замислим.
Ватиканът се притеснява, че много католици, особено в Америка, сега отхвърлят църковните учения и традиции, които не се намират в Писанието. Тези просветени християни вече не приемат небиблейските идеи, като папската непогрешимост, принудителното безбрачие, чистилището, самоналожените наказания, молитвите пред светии, задължителната изповед пред свещеник и литургиите за мъртвите, например. Милиони хора са приятно изненадани да открият същите библейски истини, които Лутер откри преди пет столетия. Може би без дори да го осъзнават, те се превръщат в полу-протестанти. Папата знае това и е страшно притеснен.За него тези ученици на библейската истина отстъпват от истинския католицизъм.
И тъй, за да обобщим трябва да кажем, че методите на Римо-Католическата Църква са се променили, но не и доктрината й. Традицията все още потъпква евангелската истина. Това ни довежда до тъжното заключение, че ако основните вярвания на Рим не са се реформирали, не се е реформирал и статутът й в библейското пророчество. Какъвто е бил в дните на Лутер и Събора в Трент, такъв остава и днес.

Бъдещето на единството

Напоследък много се говори за християнското единство. То е постоянната тема на папа Йоан Павел ІІ, особено в перспективата на новото хилядолетие. През 2000 г той възнамерява да проведе един емблематичен събор за християнското единство в Ерусалим. Концепцията е чудесна. Исус се молеше за единство – в същата молитва Той каза и още нещо: “Освети ги чрез истината. Твоето Слово е истина” (Йоан 17:17). Така че истинското единство настъпва само тогава, когато истината триумфира над традицията.
Католическата концепция за единството е малко по-различна. Техните лидери са готови и желаят диалога, но те са убедени, че християнското единство изисква рано или късно всички вярващи да признаят върховния авторитет на папата като наместник на Христос на земята, Негов главен представител. Протестантите и другите вярващи трябва да разберат това, когато провеждат диалога си с католиците – в противен случай си губят времето и силите, стремейки се към единство, което никога не би могло да се осъществи на библейска основа.
Дали светът някога ще потърси водачеството на папата? Безспорно, той е превъзходният морален лидер на света. Западните страни започнаха да се изморяват от секуларизма, който – вкоренен във Френската Революция – ни е изтръгнал от християнското ни наследство. Светът си поживя с идеите на марксизма, дарвинизма, фройдизма, светския феминизъм и материализма.
Помислете за Америка. Бидейки някога бояща се от Бога нация, в поведението си ние на практика сме пост-християнско общество. Скандали в правителството ни, стрелби в училищата ни, присвояване на незаконни печалби – вече започна да ни омръзва. Партито като че ли вече свършва и скоро ще сме готови да се приберем у дома.
У дома при Бога. У дома при духовните си корени. Да останем при брачните си партньори. Да възпитаваме децата си с правилните морални ценности. Да върнем молитвата в училищата. Да поставим Десетте Заповеди на публични места (като пренебрегнем съботата от четвъртата заповед, разбира се). Ежеседмично да отделяме по един ден за семейството си, може би неделята.
Проучванията на Галъп посочват, че поведението ни изостава от прокламираните ни ценности. Като група деца, които си губят времето, а знаят много добре, че трябва да си пишат домашните, ние сме погълнати от светски залисии, въпреки че през цялото време си знаем какво трябва да правим. Има едно основно благоприличие, от което знаем, че се нуждаем и дълбоко в себе си наистина го желаем. Омръзнали са ни политиците, които постоянно ни лъжат. Все пак, нещата са по-дълбоки от фразата “Икономиката, глупако!” Искаме хора, достойни за доверие, които да ръководят страната ни и да учат децата ни.
Не гледайте към на Холивуд, омърсен с неморална лудост. Основната част от американците изпитват изгарящия копнеж да постигнат нещо по-задълбочено, да се върнат към нещо по-добро от онова, което правят с живота си. Въпреки атаките на секуларизма от 1960-те години, остават дълбоките духовни убеждения. Дори Западна Европа с почти празните си катедрали крие християнството в своето подсъзнание. Всички в Англия знаеха как трябва да постъпят, когато почина принцеса Даяна – да имат богослужения в нейна памет.
Какво би било необходимо на страните от НАТО, за да активизират отново религиозното си наследство и да възбудят духовната си ревност? Сериозна международна криза, заплашваща нашата сигурност. Представете си ефекта от ислямска терористична бомба, убиваща хиляда ученици в Музея на Въздуха и Космоса във Вашингтон. Или стрелба в някой летищен терминал. Или може би полет 777 на Юнайтед Еърлайнз от Париж да се взриви над Атлантическия Океан. Когато всичко това се случва и не му се вижда краят, хората бързо и масово ще започнат да се завръщат при Бога.
Когато блудният Запад се върне при Бога, кой ще ги чака с моралното лидерство, което никой друг не е в състояние да предложи? Кой друг, освен папата!

Времето на скръбта

Библията наистина предсказва, че в последните дни ще има един съюз на войнственото християнство, оформено по образеца на Светата Римска Империя. Писанието предвижда и възстановяване на историческото съперничество между Запада и неговите врагове на изток. Къде? В онази удивителна книга на Данаил, към която постоянно се обръщаме.
Глава 12 започва с предупреждение към последното земно поколение: “В онова време… ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време” (Данаил 12:1). По кое време? Върнете се няколко стиха по-назад и в глава 11 ще забележите, че тази криза е кулминацията на колосалната битка между две велики сили, пророчески наименувани Северният Цар и Южният Цар.
Много отдавна, в дните на Данаил Северният Цар бе Вавилон. Реформаторите разбрали, че през Средновековието под Северен Цар се разбира Светата Римска Империя. Днес Вавилон би представлявал възкресението на Светата Римска Империя с нейната объркана смесица от традиция и истина. В следващите страници ще проследим това от Писанието.
В такъв случай, кой е Южният Цар? По времето на Данаил, Египет. Фараонът се бе присмял на съществуването на Бога: “Кой е Йехова, та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йехова” (Изход 5:2). Съвременният му еквивалент биха били онези, които по същия начин се присмиват на Бога, на Когото служим – основно ислямските сили, съюзени с остатъка от комунистическия блок. Мюсюлманите отказват да признаят Исус Христос като Господ и считат всички вярващи за неверници. Войнствените ислямски правителства потискат и обявяват извън закона християнското евангелизиране. Те представляват и най-голямата заплаха за “новия световен ред,” промоциран от западните политици.
Спомнете си предупреждението на “Ню Йорк Таймс,” че “приемането на Полша, Чешката Република и Унгария в НАТО оформи това опасно историческо и религиозно преразделяне на Европа: между римо-католицизма и протестантския Запад и православните християни и мюсюлманския изток.”
Една наистина опасна ситуация – съюз на католиците и протестантите под знамето на НАТО на Запад против коалиция от мюсюлманите и православните, свързани с правителствата, останали от комунистическата епоха.
НАТО спечели войната в Сърбия през 1999, но с това то на практика усили съюза на Южния Цар – оста, свързваща Русия, Китай и ислямските фундаменталистки народи. Наблюдавайте удивителната враждебност, проявявана към страните от НАТО поради бомбардировките над Сърбия и китайското посолство. Москва и Пекин незабавно проведоха среща на високо равнище, за да замислят стратегия против Запада. Официалните лица от двете страни се консултираха и с войнствените си мюсюлмански съюзници, които те снабдяват с военни ядрени експерти и оръжия, за да бъдат използвани против Запада и Израел, най-доверения приятел на Америка в Средния Изток. (Ако забелязахте, войнствените ислямисти не проявиха кой знае какво притеснение за етническите албански мюсюлмани, които НАТО освободи в Косово. Омразата им към Америка, “Големият дявол,” е по-силна от подкрепата им за техните не-фундаменталистки мюсюлмани, воюващи с приятеля им Сърбия. Ирак дори помогна на Сърбия да построи противобомбени убежища, които да бъдат използвани при етническото прочистване на Косово.)
И тъй, сцената е готова за религио-политически сблъсък от типа на Армагедон между Северния Цар и Южния Цар. Докъде ще стигнем с този ретро-съюз на религията и политиката от средновековен тип? Ще продадем ли религиозната свобода за национална сигурност в старанието да избегнем военна или икономическа криза? Дали гоненията пак ще се появят?

Добри новини и лоши новини

По-добре да сме нащрек, докато чакаме завръщането на Христос. Тогава можем да се радваме, че Бог – докато предупреждава за предстоящото време на скръбта – обещава: “И в онова време твоите люде ще се отърват – всеки, който се намери записан в книгата” (Данаил 12:1). Това е небесната книга на живота, в която се записват имената ни, когато приемем евангелието – Божията блага вест за спасението чрез живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Той ще избави всеки един от посветените Му люде, завеждайки ни в безопасност в небето при завръщането на Христос:
“След това видях и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето! … Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия, облечени в бели дрехи, кои са? И откъде са дошли? И рекох му: … Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето” (Откровение 7:9-14).
Колко вълнуващо ще е всичко това! Представете си как славите Бога заедно със светиите от всички векове, размахвайки палмови клонки за победата на Исус.
Искате ли да сте част от Божите триумфално небесно семейство? Реакцията ви в този момент на Неговата покана определя вечната ви съдба.