М И Л Е Н И М А Н И Я – Глава 8 – СМЪРТ В НЕДЕЛЯ – МАРТИН УЕБЪР

Тече полувремето на Супер Боул. Милиони наблюдават най-голямото парти на Америка. На стадиона шестдесет хиляди спортни фенове подсвирват и гледат с копнеж как еротичните танцьорки се въртят по сцената сред лазерни светлини. Фойерверките завършват шоуто, зашеметявайки тълпата.
Изведнъж една огромна, ослепителна експлозия, невероятна по силата си изпепелява стадиона. Всички умират на място. Над главите се появява облак, подобен на гъба и увисва над ужасната сцена.
Когато новините разпращат по цялата страна вълни на паника и шок, цари същински ад. Ядрена атака в самата Америка! Кой ли би направил подобно нещо? Какво ли ще последва?
Отговорите идват бързо. В нюзрума на Лондон Таймс пристига факс от някакво затънтено кътче на Ливан. Неизвестна ислямска терористична групировка се хвали с бомбения атентат, отдавайки цялата слава на Аллах.
Значи това е религиозна атака. Паниката се превръща в гняв. Навсякъде омразата срещу мюсюлманите се нагнетява. Невинни араби – шофьори на таксита, чакащи своите клиенти на летище Дулс във Вашингтон са издърпани от колите си и биват застреляни.
Терористите, поели отговорността за атентата, обявяват джихад, свещена война. Тя ще продължи дотогава, докато Америка, “Големият дявол” и източник на най-голямото нечестие в света, не се покори на волята на Аллах. И какво точно се има предвид под това? За да престане терорът, ние трябва да прекратим всяка подкрепа за Израел, да отдръпнем американските военни сили от мюсюлманските страни и да платим 10 милиарда долара за фармацевтичния завод, унищожен по време на атаката през 1998 година.
Естествено, Америка не може да отговори на тези изисквания. Ние сме безвъзвратно свързани с Израел. Няма начин да изоставим военното си присъствие в стратегически точки, като Кувейт, например. Десет милиарда долара за онзи судански завод? Забравете! Никога няма да ни държат за заложници по този начин, заявява президентът.
Терорът ескалира. Бомбардировка тук, изтичане на отровен газ – там. Някои са високотехнологични, други – не чак толкова. Но всичко предизвиква хаос. ФБР е безпомощно да го спре. Всеки път, когато арестуват членовете на една клетка на джихада, другите веднага започват да действат. За тях смъртта не означава нищо, стига да могат да заведат със себе си няколко американци на онзи свят.

Различен вид война

Съединените Щати се превръщат в културна и икономическа пустиня. Музеите и училищата биват затворени. Както и Нюйоркската Стокова борса на Уолстрийт след бомбена заплаха. Магазините биват барикадирани. Тълпите претърсват за хляб и мляко. Световното първенство е прекратено – никой не би рискувал да дойде и да бъде убит. Америка вече не е страна на свободните и дом на смелите.
В чужбина Лондон ежедневно е подлаган на бомбардировки, също като през 1940. Брюксел, Бон, Милано – всички те са атакувани. Също и Париж. И, разбира се, Ерусалим. О, Ерусалим!
Целият християнски Запад е заложник на сенчестите религиозни фанатици. Ужасени сме от онези жилави млади мъже с яростни тъмни очи и бели чалми. Благодарение на тях, просперитетът е минало. Партито е свършило. Сега е война.
Всъщност, войната започна още преди няколко години, когато Осама бен Ладен, смятан надлъж и нашир за най-прочутия терорист в света, обяви джихад (свещена ислямска война) на Съединените Щати. Той замисли и осъществи смъртоносните бомбардировки над американските посолства в Африка и спонсорира други терористични прояви. Америка отвърна на удара с масивна атака над щабквартирата му в Афганистан. Бен Ладен оцеля и сега изглежда по-решен от всякога да опустоши Съединените Щати. Зловещи доклади ни уведомяват, че неговата организация е натрупала както химични, така и биологични оръжия за масово унищожение и че дори трупа ядрени възможности.
Битката с вътрешния тероризъм е драстично по-различна от войните, които Америка е свикнала да води. Бомбардирането на Световния Търговски Център и изоставеният заговор за взривяването на сградата на ООН и тунелът Линкълн бележат началото на нова ера на опасности за Съединените Щати. За първи път от войната през 1812 г американската земя е заплашена от чужда инвазия. Едно нещо е да се воюва в Европа или Виетнам; съвсем друго е да водим битка в собствените си градове.
Другото ново е, че врагът не е армия. Няма фронтова линия, зад която да можеш да се скриеш. За първи път мирните граждани на Америка са специалната мишена. Терористичният лидер Бен Ладен заявява, че не прави разлика между военни и цивилни, между мъже и жени. Той иска да унищожи всички нас.
Нещо повече, Америка за първи път участва в свещена война. Също като старите Кръстоносни Походи, само че този път жертвата е християнският Запад.
Президентът обявява състояние на гражданска готовност. Политиците и проповедниците нахлуват в ефира, подканвайки – настоявайки – Америка да се върне обратно при Бога. Като цяло цари убеждението, че Той наказва Америка за опорочаването – за Родените по Природа Убийци и насилствените видеоигри, за хомосексуализма и толерирането на онези политици, с които обича да се занимава Кенет Стар.
Америка е съгрешила! Единствената ни помощ е отгоре – иначе загиваме! Това е духовен проблем. Затова се нуждаем от духовно разрешение.
Президентът обявява национален ден на молитва. Конгресът незабавно го утвърждава. Водещите кръвна вражда дотогава републиканци и демократи се събират на стълбите на Капитолия, за да молят Бог да спази обещанието Си: “Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им” (2 летописи 7:14).
Въпреки страха от обществени места, един милион молители се събират в универсалния магазин на Вашингтон, за да се помолят.Хората се хвърлят по лице на тревата и чакъла, молейки Бог да избави Америка. Афишите укоряват всичко – от бирата до бикините. Всеки, който откаже да се присъедини към масовата молитва, бива обявен за атеист-неконформист.
Националният ден на молитва идва и си отива, но ужасът остава. Само в рамките на една седмица избухва голяма петролна рафинерия в Тексас. Десетки умират, а за получаването на бензина се въвеждат купони. Един морски хеликоптер над американското посолство в Саудитска Арабия е свален от базука. Още трупове. След това в Бостън избухва епидемия от варицела. Тъй като този стар убиец е победен, ние сме престанали да се имунизираме против него. Но сега хиляди стават жертва на ужасния древен убиец.
От Овалния си офис Президентът прави изявление по телевизията. На бюрото му има разпятие, което не е стояло там никога, а той тържествено заявява, че свиква силите за действие при спешни случаи. Незабавно демокрацията се превръща в диктатура. Целта е простото оцеляване, обяснява той. Но малцина са против загубата на свобода, надявайки се да възстановят националната сигурност.
Кога ли ще свърши всичко това? Как ли ще свърши?

Да чакаш през цялото време

В наложителни времена от американската история президентите са активирали своите малко познати, но изключително мощни средства за спешни случаи. Тези сили са там, готови и чакащи да бъдат приложени.
Например, през ХІХ век самият велик еманципатор Ейбрахам Линкълн приложи тези президентски военни сили по време на свръхнапрегнатата враждебност на Гражданската Война. По ирония на съдбата Линкълн, който упражни военните си сили, за да прогласи освобождението на робите, използва същата власт, за да увреди гражданските права на другите в името на националната сигурност. Линкълн считал шпионажа, саботажите, вербуването за врага и другите заплахи за толкова опасни, че постановил военни арести на цивилни граждани и оказване на правото на честен процес и апелативност.
Отегчен от всеобщите критики, Линкълн обяснява: “Счетох, че мерки, обявявани за неконституционни в други ситуации, биха могли да станат законни, ако са неотменими за запазването на Конституцията посредством запазване на нацията.” Така главният светия на американската свобода се е превърнал в нещо като диктатор.
През миналия век подобен триумф на изпълнителните военни сили над Хартата на Правата стана легален през 1917 г, когато Съединените Щати се включиха в Първата Световна Война. През юни същата година администрацията на Уилсън подтикна Конгреса да утвърди Законопроекта за Контрол над Храните, упълномощаващ правителсттвото да мобилизира против недостига на храни и нарастващите цени. Законопроектът бил толкова обширен, че включвал буквално цялата икономика на страната под всяко ограничение, което президентът би счел за необходимо за победата над германците.
Когато изгряващата звезда Хитлер обявила нова война, последвана от японските бомбардировки над Пърл Харбър, Рузвелт разширил още повече президентската власт над силите за спешни случаи. Конгресът и съдът се подчинили.
Една от най-мрачните глави в историята на Върховния Съд е липсата на каквато и да е проверка на заповедта на Рузвелт за ареста на повече от 100 000 американци от японски произход, 70 % от които са били американски граждани. Арестувайки ги в домовете и на работните им места, правителството ги изпратило в лагери за над 4-годишно затворничество. Удивителното е, че “не повече от 12 души проявили открито съпротивление, а 4 от случаите в края достигнали до Върховния Съд на САЩ.”
Общественото мнение и медиите са допуснали това да се случи, докато Върховният Съд подкрепил правителствената политика на арести.
Очевидно не можете да разчитате на съда по време на спешни случаи от национален мащаб. Не можете да разчитате на Конгреса, на Президента, на медиите, на местната си полиция. Дори и най-добрите ви приятели не могат да ви спасят. Може да разчитате само на Бога.
И тъй, по време на предполагаемия ни терористичен сценарий от новото хилядолетие, Америка се моли по време на разразилата се буря. Паниката цари навсякъде, яростта се задълбочава. Всеки, който има нещастието да изглежда като арабин, може да бъде арестуван, бит, дори линчуван. В този “гробовен нов свят на тероризма” мюсюлманите – или членовете на която и да е малцинствена религия – незабавно са поставени под подозрение. Неофициално, но непогрешимо ние обявяваме наша собствена свята война против радикалния ислямистки свят, разтърсил нашия свят.

Светите войни в историята

Връщайки се в дните на Светата Римска Империя, християнският Запад има богато наследство от свещени войни, налагайки вярата си върху мюсюлманите и другите неконформисти. Корените на подобна нетолерантност към “еретиците” започнаха да прорастват в началото на ІV век, когато езичникът Константин обяви обръщането си към Христос. Тъй като той не се задоволявал само с това да споделя вярата си, той заповядал на римските войници да се кръстят. Как? Просто им заповядал да влязат под строй в морето.
Скоро Константин започнал налагането на законодателни религиозни промени в обществото като цяло. През 321 г той обявил неделята за национален ден на поклонение. Шест десетилетия по-късно по съвет на папата християнството станало официална държавна религия по заповед на император Теодосий. Императорът бил в Константинопол, папата управлявал в Рим и така всемогъщата коалиция между църква и държава започнала да преследва всички, които се съпротивлявали на ученията й.
Езичниците били насилвани да дойдат при Исус. Сред онези, които вече били вярващи, всеки, който откажел да промени поклонението си от събота на неделя, понасял гонения. Други изрази на компрометираното християнство били постановени през онези мрачни средни векове, родили Светата Римска Империя.
С настъпването на второто хилядолетие вярата все още била въпрос на сила. Изгарянето на еретиците започнало през 1022 г в Орлеан, Франция. По време на големите Кръстоносни Походи от последвалите векове, гоненията станали дори още по-интензивни.
Тома Аквински, главният теолог на Средновековието, все още е високо почитан и днес. В класическото си произведение Сума Теолокига той твърди, че онези, които упорстват в отхвърлянето на църковните доктрини, “заслужават не само да се отделят от Църквата чрез отлъчване, но и да се премахнат от света чрез смърт.” Такова е било мисленето в онези дни.
Как е възможно християните да са толкова жестоки? Църковните власти са смятали, че убиването на еретиците спасява хиляди други и така те няма да ги последват във вечните мъки. Дори и самите еретици можело да се покаят от страх пред пламъците. Поне така се надявали църковните отци, когато Светата Римска Империя сложила началото на Инквизицията.
Но преди да струпаме всички обвинения върху средновековната Римска Църква, полезно е да знаем, че протестантите също са преследвали! Те тиранизирали католиците в своите територии – дори протестантите неконформисти. Невероятно е, но дори и самият Лутер е ходатайствал в полза на гоненията.
Нека си го припомним. Това е било дълго пътешествие, извеждащо от средновековния мрак. Дори Реформаторите имали много да се учат и много да се отучват – както и всички ние днес.
Една от тези сфери на израстване била кръщението. Анабаптистите от ХVІ век отхвърлили практиката на Лутер да кръщава бебета. Когато напускал Католическата Църква, той взел със себе си тази традиция, както и други небиблейски учения. Анабаптистите, предшествениците на съвременните баптисти, твърдели, че никой няма право да избира религията от името на друг – нито дори родителите от името на децата си. Затова баптистите не кръщават бебета. Те посвещават децата си на Бога, както Мария посвети бебето Исус. Когато децата пораснат, те са свободни сами да изберат дали да се кръстят или не.
Нещо друго за кръщението. Библията казва: “И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата” (Матей 3:16). Така че Той е бил потопен под водата, а не поръсен или полят. Вярващите в Христос също трябва да са “погребани с Него в кръщението” (Колосяни 2:12).
Между другото, ако не сте се кръстили като възрастен чрез потапяне, може би бихте желали да обсъдите тази възможност с приятеля си, който ви е дал да прочетете тази книга.
А сега да се върнем на интригите на средновековното християнство. Приятелят на Лутер Меланхтон твърдял, че анабаптистите трябва да се умъртвят. Той предсказвал, че тяхното противопоставяне на кръщението на бебета ще роди едно езическо общество. “Убийте ги, за да спасите народа,” подканвал той.
Такива са били мерзостите на духовния Вавилон, покварил голяма част от християнството. С католици и протестанти, прегърнали идеята за гоненията, Европа била огнище на нетолерантност. Цял един нов свят трябвало да се отвори за свободното упражняване на вярата.

Гонения в Новия Свят

Така, както в дните на Мойсей Бог отвори за Своят народ път през Червеното Море, за да имат свобода на поклонението, така Той отвори Атлантическия Океан заради религиозната свобода. Пилигримите преплуваха океана на кораба “Мейфлауър,” бягайки от гоненията на Англиканската Църква. Дошли и пуританите, заселвайки се на територията на днешен Масачузетс.
Бихте си помислили, че са много щастливи тук, наслаждавайки се на свободата си и позволявайки и на другите да вършат същото. Но не. Когато групата квакери на Уйлям Пен минали с кораба си покрай колонията на Масачузетс, те почти станали плячка на група от християнски пирати. Чуйте следната заповед на Котън Мате, известен пуритански духовник:
“Сега в морето се намира корабът “Уелкъм,” на борда на който има над сто еретици и злосторници, наречени квакери… Генерал Корт издаде свещени заповеди… да причакаме гореспоменатия “Уелкъм”… и да плени въпросния Пен и неговия безбожен екипаж, така че Господ да бъде прославен и да не бъде подиграван от езическото поклонение на тези хора… Ние не само ще направим голяма услуга на Господа, като накажем нечестивите, но и ще направим голяма услуга на Неговия проповедник и народ. Ваш до вътрешностите на Христос, Котън Матер.”
Пленени от любовта! Ново измерение на християнското състрадание. Благодарение на Бога, преследващите пирати на проповедника се провалили. Квакерите на Пен безопасно слезли на брега и се заселили в Пенсилвания.
Пуританите не само тиранизирали външните лица, но потискали и своите си. Те шпионирали как един морски капитан целунал жена си в неделя и го хвърлили в затвора. Горкият човек сигурно не я е бил виждал месеци наред. Друг нещастник паднал в езерото и пропуснал неделното богослужение, за да си изсуши костюма. Бичували го в името на Исус. Джон Люис и Сара Чапман, двама влюбени, били изправени на съд за това, че “седели заедно в Господния ден под едно ябълково дърво в градината на Чапман.” Те нищо не правели, само си седели!
Невероятно законничество! И това в страната на свободата?
Пуританите с техните неделни закони пропуснали значението на съботната почивка. Когато Роджър Уйлямс пристигнал в Масачузетс през 1631 г, той протестирал против законодателното им законничеството. Уйлямс твърдял, че гражданските власти нямат правото да налагат личната религия. Колонията го осъдила през 1635 г. Той избягал от ареста в снежната гора, намирайки убежище при туземците. “Бих предпочел да живея с християнски диваци,” коментирал той иронично, “отколкото с диви християни.”
Уйлямс купил земя от индианците и основал нова колония, посветена на религиозната свобода. Неговото заселище Провидънс днес е столица на щата Род Айлънд. Уйлямс приветствал евреи, католици и квакери като пълноправни граждани. Никой не страдал за вярата си – нито за отказа си да вярва. Но за съжаление трябва да кажем, че по-късно лидерите на Род Айлънд се отдали на законничество и нетолерантност. И разбира се, през 1679 г извали неделен закон, изискващ определени постъпки и забраняващ други.
В този век на принудителна покорност малцина са имали просветения кураж да се опълчат за свободата си. Джеймз Медисън, още докато бил момче във Вирджиния, чул един преследван баптистки проповедник безстрашно да проповядва от прозореца на затворническата си килия. През този ден младият Медисън посветил живота си на борбата за свобода на съвестта. Той неуморно се трудел редом до Томас Джеферсън и другите, за да осигури Първата Поправка в нашата Харта на Правата. Тя звучи просто, но величаво: “Конгресът няма право да издава никакви закони относно установяването на религия или забраняването на свободното й упражняване.” Правителството трябва да пази религията – но и да я поощрява.
Основателите на американската държава отхвърлили налаганата със закон религия. Така прави и Бог! Исус ясно заявява: “Отдавайте кесаревите на кесаря, а Божиите на Бога” (Матей 22:21). Религиозните и гражданските закони винаги трябва да се спазват отделно. Какво означава това?
Божиите Десет Заповеди се състоят от две основни части. Първите четири, включително и заповедта за съботата, принадлежат на Бога. Те се отнасят до личната ни връзка с Него. Гражданското управление не може да налага въпросите на личната вяра – първите четири заповеди. Но другите шест – “Не убивай,” например – са граждански закони, урегулиращи обществото. Обществото трябва да наложи тези постановления, за да запази човешкия живот и собственост. Но когато правителството се намесва в личната връзка на човека с Бога, проблемите изобилстват.
Помислете за молитвата в училищата. Децата трябва да издигат сърцата си в молитва навсякъде, включително и в училище. Особено в училище! Но кой трябва да учи децата как да се молят? Католически молитви ли желаем? Протестантски молитви? Еврейски молитви? Има ли значение? Преди известно време законодателните власти на щата Калифорния избраха един будистки капелан. Бихте ли желали будистки молитви в местното си училище?
Кой трябва да избира какво да се моли? И кой остава извън играта?
Някои твърдят, че налагането на молитвата в нашите училища ще разреши проблемите им. Но през всичките тези години всяка сесия на Конгреса се е откривала с молитва. Подкрепяната от правителството молитва преодоля ли партизанската политика?
Може би узаконената молитва все пак не е такова лекарство. Може би това дори е опасна идея. Дали налагането на молитва в училищата няма да доведе до други намеси в личната ни религия? Може би дори отново до гонения?

Бъдещето на гоненията

В сърцето на пророчествата от Откровение има един вълнуващ символ, който като че ли се отнася до Съединените Щати. Тук можем да видим както религиозната свобода, така и предстоящата й загуба. Забележете: “И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като змей” (Откровение 13:11). Между другото, звярът просто представлява царство или управление (вж Данаил 7:17,23).
Звярът или управлението, представено тук, се различава от другите в няколко отношения. Предишните царства в Данаил и Откровение се появяват от водата, символизираща “люде и множества, народи и езици” (Откровение 17:15) – подходящ символ за гъсто населения Стар Свят на Европа и Средния Изток. Вместо това тази нова нация се появява от земята, което би трябвало да представлява нова територия. Нещо повече, това ново управление няма корони като другите, така че не е монархия. Затова пък е нежно управление, с два рога като на агне.
Дали това символизира чудото на американското управление – демократичната република? Спомнете си, че колониалните правителства в новия свят не проявяваха никаква толерантност към коалицията между църква и държава. Предвид това наистина е удивително, че при съставянето на нашата Конституция ние сме включили Хартата на Правата, гарантираща с Първата си Поправка религиозната свобода.
Тази нова форма на управление е била истинско чудо. Коалицията между църквата и държавата на Светата Римска Империя нарушаваше изискването на Христос кесаревото да се отдава на кесаря, а Божието на Бога (вж Матей 22:21). Правителството трябва да пази свободното упражняване на религията, но не и да подпомага или постановява дадена верска система.
Точно към това призоваваше пророчеството: по-различна форма на управление с двата подобни на агнешки рога – мирно разделение на църквата и държавата. И този нов вид управление щеше да се появи в един нов свят. Какво друго би могло да е това, освен пророкуваните Съединени Щати?
Колко вълнуващо! Но тогава забелязваме, че това нежно, подобно на агне, управление изведнъж променя курса си и започва да говори като змей. Даден народ говори посредством законите си. Дали това означава, че Америка ще въведе закони, отричащи демократичните й принципи? Ще се върнем ли на принудителните начини на пуританите, отразяващи методите на Светата Римска Империя?
За съжаление, скоро в Америка ще се случат някои необичайни и тревожни събития. За тях четем в стихове 12 до 14: “Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. И вършеше големи знамения, дотам, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му бе позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който бе ранен от сабята и оздравя.”
Чрез чудеса, фалшиви чудеса нашият народ ще поведе света към сформиране на образ на Светата Римска Империя. Какво би могло да означава това?
Образът е копие или дубликат на оригинала. Старият Свят бе съюз на църквата и държавата, религиозна система, свързана с правителството и подкрепяна със закон. Този образ на Светата Римска Империя от Новия Свят, бидейки копие на същата система, също би трябвало да е съюз на църквата и държавата, държащ се като змей. С други думи, Америка ще изостави принципите си на религиозна свобода и ще започне гонения.
Невероятно ли? Наистина е така. Но кой би очаквал от едно агне да говори като змей? Библията казва, че Америка ще направи драстични промени в отношението си към религиозната свобода.
А забелязахте ли, че тази нация има влияние за промяна над целия свят: “казваше на живеещите на земята” (стих 14) да отразяват принципите на старата Света Римска Империя. В нашия свят днес само Съединените Щати имат такова влияние, тъй като са единствената световна суперсила.
Какво би могло да мотивира Америка да посвети силата и влиянието си на принудата и нетолерантността? Може би някакъв спешен случай от национална величина, както говорехме в тази глава. Спомнете си, историята показва, че в случаи на криза хората с готовност заменят свободата за сигурност. Като реакция на тероризма, може би. Не забравяйте, че Министърът на Отбраната предупреждава за атака на масово унищожение: “Въпросът вече не е дали ще се случи, а кога.”
Рано или късно – и по-вероятно е по-скоро, отколкото по-късно – това ще се случи. Смъртоносна бомба или биотоксична атака от страна на онези, които са решени да причинят “Смърт на Америка.” В такава свята война анти-ислямистките настроения ще предизвикат буря от отмъщение от страна на НАТО, предвождано от САЩ.
Библията посочва, че първоначално Северният Цар има успех в атаката си против Южния. След това настъпва неочакван обрат. Опустошителна терористична атака? Поради това Християнският Запад ще предприеме действия против онези от своите си, които отказват да участват във фалшивото му християнство. Той ще се “разяри против светия завет и ще действа по волята си” (Данаил 11:30). Това е яростно гонение против онези, които почит Божия завет на благодатта и “пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса” (Откровение 14:12). Но Алилуя! Въпреки гоненията “людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи” (Данаил 11:32). Сред цялата опозиция и сатанински чудеса Бог ще върши Свои чудеса чрез народа Си, приключвайки делото Си на земята.

Неделни закони

Нека обобщим онова, което разгледахме до този момент. Америка ще бъде изправена пред национална криза от радикални религиозни врагове и сама ще реагира със своя свещена война. Ще има отчаяни и решителни опити за принуждаване на народа – и на целия Християнски Запад – да се върне при Бога. Така Америка ще се завърне при първоначалните си корени, колониалната нетолерантност.
Най-безочливо нетолерантните законодателни инициативи на Колониална Америка бяха свързани с неделните закони. Някои от тях бяха истински опасни. Един закон на щата Вирджиния от 1610 г твърди, че “на онези, които нарушават библейския ден или не посещават църковни служби сутрин и вечер при първо нарушение ще им бъдат конфискувани провизиите и средствата за цялата следваща седмица; при второ нарушение ще им бъдат конфискувани всички средства и ще бъдат публично бичувани; при трето нарушение наказанието ще е смърт.”
Смърт за нарушаване на неделята! Точно тук, в Америка!
Независимо дали този драконовски закон е бил приложен или не, той несъмнено е дал мощна мотивация за всички, които биха желали да пропуснат някое-друго богослужение в неделя, както и предупреждение към “еретиците,” желаещи да освещават друг ден, например съботата.
Спазването на неделята винаги е било запазена марка на Християнския Запад. Мюсюлманите спазват различен ден, петък. Дали скоро неделята няма да се превърне в символ на християнството против исляма? Тогава какво ще се случи с онези, които спазват съботата? Така, както съботата се намира между петъка и неделята, дали онези, които освещават Божия седми ден няма да се окажат хванати в битката между принудителното християнство и войнствения ислям?
Това се е случило с евреите. Спазването на различен почивен ден е допринасяло за подклаждането на антисемитизма през вековете. Светата Римска Империя има дълга история от противопоставяне на съботата, на която Исус се обяви за Господар (вж Матей 12:8). Дали пазителите на съботата при последната земна криза също ще бъдат преследвани?
Когато в тази страна свободата бъде изгубена, това няма да се дължи на факта, че американците са станали тесногръди и тирани. По-скоро нашата свобода ще бъде отменена от добронамерени християни, които не знаят какво вършат. Тяхната цел е да си възвърнат Божието одобрение, но твърде късно ще открият, че техните усилия са били на страната на погрешния почивен ден.
Наскоро папа Йоан Павел ІІ издаде енциклика, в която настояваше за неделни закони в името на социалното благополучие. Да се изисква един почивен ден изглежда добро за обществото. Добро за семейството. Дори добро за запазване на силите и енергията. Но не вярвайте на това! Въпреки добрите намерения, неделните закони винаги водят след себе си гонения.
А Библията казва, че историята ще се повтори. Дали образът на звяра не се сформира вече? Ревностни християни вече желаят да налагат морал на болшинството. Какво ще се случи след това във време на сериозна национална опасност? Да се върнем пак на Откровение 13 и да тръгнем от там, където спряхме предишния път:
“И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име” (Откровение 13:16,17).
Тук имаме международен бойкот, който ще завърши с белега на звяра. Как религиозното управление ще наложи белега? Преди да проучим някои елементи, които ще ни помогнат да разберем кой може да е белегът, нека си припомним Божия печат, Неговия паметник на сътворението. Разбирането на Божия печат ще ни помогне да идентифицираме сатанинския белег.
Предупреждавайки ни да избягваме този белег, Библията ни заповядва да се поклоним на Онзи, Който е направил небето и земята (Откровение 14:6,7). Така че Божията творческа мощ е ключовият въпрос в последния конфликт. Какъв паметник на сътворението ни е дал? Възможно ли е Бог да използва съботната почивка, за да измери лоялността на всеки, избрал да Му служи?
Ако съботната почивка в Исус представлява Божия печат, можем ли да разберем какъв би могъл да е белегът на звяра? Библията казва, че “ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем” (Откровение 14:11). Никакъв отдих, никаква почивка – никаква съботна почивка!
На пръв поглед въпросът за Божия ден на почивка може да ни се струва тривиален. Но на практика съботният спор не е между един или друг ден. Помислете си… Достатъчно възрастни ли сте, за да си спомните как съветския лидер Никита Хрушчов посети Америка? Той събу обувката си и удари с нея по катедрата на говорителя. Удивително! Да предположим, че той започнеше да изисква от американците да изоставят националния си празник 4 юли и вместо това да почитат страната си на 5 юли? Хрушчов би ли имал право да промени нашия ден?
Да предположим, че бяхме приели неговия нов ден. Какво би говорило това за лоялността на американците към страната им?
Имайки предвид това, нека за миг се върнем в ХVІ век и Събора в Трент. Спомнете си, че тогава основният въпрос бе настояването на протестантите да използват Библията и само Библията. Рим се съпротивлявал и ето каква причина била изтъкната: Църквата отдавна е показала правото си да тълкува Писанието – тъй като повлияна от традицията, тя е променила съботата в неделя.
В книгата си “Канон и традиция,” д-р Х.Дж. Холцман описва кулминационната сцена на Събора в Трент. Обърнете внимание как се е стигнало до решението в тълкуването на Писанието да се отдаде предпочитание на традицията:
“Най-накрая … на 18 януари 1562 г всички колебания бяха премахнати: архиепископът на Реджио произнесе реч, в която открито обяви, че традицията стои над Писанието. Авторитетът на Църквата не може да се свързва не може да се свързва с авторитета на Писанието, тъй като Църквата е променила… съботата в неделя не по заповед на Христос, а по собствения си авторитет.”
И тъй, кое оказало решителното въздействие тогава, когато всичко е висяло на везните? Фактът, че Римската Църква на практика е променила една от Божиите заповеди, съботата, по силата на традицията. Неделята е била нейният белег на авторитет.
В такъв случай забелязваме, че спорът около съботата въобще не е за деня. Той е за ръководството. На Бога ли ще се покоряваме или ще се подчиним на звяра? На кого ще се доверим? Къде е лоялността ни? Скоро предстои всемирен тест.
Днес никой не притежава белега на звяра. Бог няма да допусне никой да получи белега, докато въпросите не са ясно изложени. Но когато въпросите са напълно обяснени и всички са имали възможността да разберат и осъзнаят важното и критично естество на проблема – тогава, ако съзнателно изберем да се покоряваме на човешките, а не на Божията заповед, ако се подчиним на принудата и поемем по по-лекия път – с постъпките си ние сами ще сме се белязали, че вече не сме лоялни на Бога.
Белегът ще е там – на челото, ако вярваме в пропагандата на сатана. На ръката ни, ако разбираме фалша, но въпреки всичко се съобразяваме с него. Защото не можем да понесем натиска и присмехите на тълпата. Или защото се поддаваме на икономическия бойкот. Белегът може да е невидим за хората. Но ангелите ще го видят – и ще знаят на кого принадлежи лоялността ни.
Бог поставя Своя белег само на челата, на ума (вж Откровение 7:3), никога на ръката, защото съботната почивка не е принудителна. Тя е свободна. Бог приема поклонението ни, което идва от сърцето и ума. Сатана не се интересува как получава поклонението ни. Ако не може да го спечели по личен избор, той ще го сграбчи със сила!
Когато разсъждаваме върху всичко, което говорихме в тази глава, ни е трудно да си представим как сатана работи посредством християнското общество. Трудно ни е да си представим как вярващите в Библията християни ще се обърнат към силата и принудата. Но тогава си спомняме за пуританите и за техните неделни закони.
В крайна сметка целият свят ще се обедини против верния Божи остатък. Ще има дори и смъртен указ.
Исус предупреди: “Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога” (Йоан 16:2). Вече добивате представа. Гонението не представлява лоши хора, които се опитват да накарат и другите да станат лоши, а по-скоро добри хора, които се опитват да накарат и другите да станат добри. Гонителите може да се приятни хора, които водят децата си в парка, за да хранят катеричките. Те може да са изпълнени с ревност за Бога, да смятат за свой християнски дълг да потискат злото. Но не успяват да осъзнаят, че Самият Бог не принуждава съвестта.
Впускайки се стремглаво към часа на кризата, ние не можем да пренебрегнем или да се измъкнем от въпросите, заложени на карта. Решението трябва да бъде взето лично от самите нас. Сатана би желал да наложи своето си мнение. Понякога дори и хората, които обичаме, искат да ни повлияят – наши близки, които не разбират. Но Сам Бог няма да наруши правото ни на избор. Той е застанал пред вратата на сърцето ни и хлопа. Чака да приемем любовта Му. Дори това да ни струва работата, дома, най-скъпите земни връзки – и живота ни дори.
Една ужасяваща перспектива; но тогава си спомняме думите на Исус: “Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси” (Лука 9:24). Така че “не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота” (Откровение 2:10).

Да вземеш решение и да устоиш

Запознайте се с Умберто Нобъл Аликзандър, пастор от Църквата на Адвентистите от Седмия Ден, ръководещ две малки църквички в Нова Англия. Съдейки по искрящия му поглед и заразителна усмивка, никой не би предположил, че е прекарал двадесет и две години от живота си в самотна кубинска тъмница – само заради вярата си в Христос. Някак си вярата му не само оцеляла, но и процъфтяла. Нобъл станал неофициалният пастор на група богомолци от различни вероизповедания.
Една вечер, когато малката групичка се събрала за богослужение, Нобъл видял как един от пазачите тихо преброил посетителите. Когато свършили с изпяването на песента, един войник се втурнал вътре и заповядал на всички богомолци да излязат навън.
– Стройте се в една редица, – изкрещял той.
Всички знаели какво ще е наказанието – ужасяващ престой в карцера. Те треперели в тягостно очакване. Пазачът се разходил пред редицата и извикал:
– Тук сте само двадесет. Вътре бяхте тридесет. Десет души липсват.
Нобъл се молел усърдно. За сила. Като лидер, неговото наказание е щяло да бъде най-тежко.
Пазачът продължил да вика за липсващите мъже. Междувременно, привлечени от шума, другите затворници също се струпали на двора, за да гледат. Най-накрая отчаяният пазач обявил:
– Ако тези десет затворника не се явят незабавно, ще накажа целия блок.
Нобъл продължил да се моли още по-усърдно. Изведнъж един затворник, който никога не бил посещавал богослуженията и никога не бил проявявал интерес към християнството, излязъл напред:
– Аз съм един от десетте, – обявил той.
След това друг затворник, който също не бил вярващ, излязъл напред и се присъединил към групата. Последвали го и други. Колкото и да е невероятно, докато Нобъл се молел, повече от петдесет допълнителни мъже обявили, че са присъствали на богослужението.
Лицето на пазача почервеняло от яд и раздразнение. Нямало достатъчно карцери за всички тези затворници. Хукнал да се посъветва с началника си. И никога не се върнал.
След тази невероятна сцена много от хората, обявили се за християни, започнали да посещават богослуженията и открито да изповядват Христос като свой Спасител и Господ. В кризата те взели решение.
А ти, приятелю? Ти ще вземеш ли решение?