Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

М И Л Е Н И М А Н И Я – Глава 9 – ПЪТУВАНЕ ДО КОЙНОНИЯ – МАРТИН УЕБЪР

Уудсток’99. Тридесетгодишнина на известния фестивал, с който завършиха щурите ’60 години на ХХ век. За някои това може и да е бил ритуал на преминаване в новото хилядолетие. Представителите на “Поколението Х” изгаряха от нетърпение, тези на “Бейби Бум” се просълзяваха от носталгия, докато пътуваха към голямото си лагерно събрание.
Отначало нещата потръгнаха по план. Много секс, наркотици и рокендрол. Но към неделя следобед нещата започнаха да доскучават. Множеството започна да се отегчава от призивите на замаяните насърчители, които ги накараха да платят за вход 150 долара. Винаги, когато парещото слънце събуждаше жаждата им, те трябваше да намерят още по 4 долара, за половин литър вода. Някои неща трудно се намираха, но поне солети имаше в изобилие (още 4 долара, ако обичате).
Когато уикендът наближи към своя край, цялата тази работа започна да се струва ужасно скучна на някои момчета. Те почувстваха нуждата сами да се изразят и да отпушат творческата си енергия.
Благоприятната възможност настъпи на заключителната служба същата вечер, когато усмихващите се “старейшини” отпред почтително раздадоха на всички “свещите на мира” – нещо като МТV версия на Господната вечеря. Идеята бе всеки да запали свещта на другиго и да сподели сладкия дух на любов, мир и единство. Несъмнено, идеята е изпълнена със значение, дори е великолепна, но твърде сантиментална за нарастващата група от неспокойни хулигани.
Вземайки свещите си за мир, те ги превърнаха във факли. Мерцедесът на някой нещастен представител на “Бейби бум” бе запален. Други кавгаджии се увлякоха от идеята и подпалиха хранителните концесии. Но първо – безплатни солети. Десетки хиляди изреваха от удоволствие, когато гигантските тон-колони бяха съборени (по това време музиката сигурно вече им бе омръзнала). Скоро нощта се освети от пламъци, подобни на тези във Уейко. Голи млади мъже танцуваха буги край оранжевите пламъци, а телата им искряха.
Това напомняше на Дантевия ад.
Пожарникарска кола наближи олюляващата се тълпа, но не можа да премине. А къде беше полицията? Може би единственото нещо, което изчезна преди полунощ, бе полицейската кола!
Всъщност, полицаите бяха на своя пост в Уудсток. Двама офицери убедиха няколко млади дами да им позират за снимки, като не било задължително да са облекли блузите си. Така че полицията вероятно бе прекалено заета в неделя вечерта , фотографирайки танцуващите Дантета.
На следващата сутрин, докато пушекът все още се издигаше над развалините, оцелелите замислено натовариха колите си и се приготвиха да се прибират по домовете си. Интервюирани от репортерите за събитията от предишната вечер, някои започнаха да се защитават.
- Ама това просто си беше един малък приятелски бунт, – протестира един.
Е, добре, няколко момичета бяха изнасилени, но от малко момчета. Да, тълпата викаше одобрително, но никой нямаше предвид нищо лошо. Все пак, от тук отнасяме ценни спомени, които да споделяме с внуците си след 30 години.
Поуката от тази история ли? Бъдете готини и не осъждайте никого. Това ще помрачи духа на Уудсток.
По-късно същия ден на пресконференцията, организаторите на проявата изглеждаха объркани. Пожари? Плячкосване? Изнасилвания? Всичко, което те желаеха, бе да дадат шанс на мира. И, разбира се, да изкарат по някой долар от това. Изобщо нямаха представа кое се е объркало в голямото им събиране на любовта.

Кое се обърка

Първото, което се обърка на Уудсток’99 бе идеята, че оригиналният Уудсток е събитие, което си струва да бъде възпоменато. През 69-та неговият блясък бързо помръкна, когато две от звездите му умряха от свръхдоза наркотици: Джими Хендрикс и Джанис Джоплин. По-късно мирният активист Аби Хофман, измислил термина “Уудсток нация” също почина от ужасна смърт.
Уудсток принадлежеше към антивоенното движение на 60-те години. Мирните активисти, децата на цветята и хипитата бяха уверени, че могат да основат едно мирно, любящо общество. Мнозина напуснаха основния поток на обществото, за да се събират в комуни, в които понякога се вихреха оргии на неморалност и наркотици. Но хипитата не бяха чак толкова щастливи; фалшивото им общение не успя да допринесе за така желаните мир и любов. Те напразно осъждаха излишъците на капитализма.
От другата страна на света комунизмът прогласяваше своето собствено светско евангелие: “От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите.” Един за всички и всички за един. Маркс зовеше на революция за сформирането на ново човечество, основано на споделяното участие в социалната справедливост и икономическия просперитет. Но комунизмът никога не спази обещанието си. То предизвикваше масово избиване навсякъде, където се разпространеше и в края се сгромоляса в хаос.
Междувременно американското правителство от 60-те години – големият враг на комунистите и хипитата с цветята – страдаше от провала на собствения си социален експеримент. С голяма помпозност президентът Линдън Джонсън обяви война на бедността, която трябваше да се води в тандем с Акта за Граждански Права. Не постигна успех. Няколко десетилетия по-късно нашите градове са в по-лошо състояние от преди. Бандите са основното общество за младежите.
Когато в центъра на Лос Анджелиз бушуваха бунтове и расова омраза, бе зададен въпросът: “Ще се справим ли изобщо?”
За съжаление, отговорът е не. Хипитата, комунистите, Великото Общество – всички се провалиха. Толкова по въпроса за способността на светските общности да оцеляват и процъфтяват на тази притеснена планета.
Самата религия не е постигнала много за милионите си последователи по света. Хората, които се събират заедно по религиозни причини, са склонни да причиняват големи проблеми. В Индия хиндуистите и мюсюлманите се събират на тълпи, за да разрушават взаимно молитвените си домове. В Средния Изток и Африка радикалните мюсюлмани се обособяват в терористични групи-клетки, правейки заговори. Еврейските заселища от дясното крило на Западния Бряг са както причинители, така и жертви на насилието. Хората, сформиращи общности в името на Бога, в крайна сметка твърде често нараняват другите.
Дори така нареченото християнство се е провалило в задачата си да благоприятства изграждането на обществото. На Балканите “вярата” разпалва огъня на братоубийството. В Ирландия на протестантите и католиците все още им е трудно да не бомбардират погребенията на друговерците. В Латинска Америка т.нар. движение за освобождение предаде името си. В Северна Америка популярните телевизионни евангелизатори се превърнаха в легенда за това как, проповядвайки любов, живеят в плътска похот.
Ще се случи ли някога? Дали Бог някой ден ще има общност на тази земя, проявяваща Неговите принципи на любов, общение и честност?

Отново в Едем

Той се опитва да постигне това от дълго време. Нека се върнем в Едемската градина, където Бог създаде първото човешко същество. Той обяви, че не е добре да оставя Адам самотен, затова му даде съпруга. Заедно те сформираха общение на единство. Отвъд брачната връзка Бог възнамеряваше чрез Адам цялото човечество да съставлява общността на Неговите чада. Така единството на общението е отразено в самото естество на Създателя, където три отделни вечни Личности съставят корпоративното цяло на Триединството (вж Битие 1:1-3; Колосяни 2:9,10).
Когато грехът се промъкна на тази планета, той незабавно отрови човешката обществена връзка. Мъжът и жената се обърнаха един против друг (вж Битие 3:12). Те прекъснаха и връзката си с Бога, скривайки се от Неговото присъствие (стих 8). Сърцесъкрушен от причиненото от греха отчуждение, Бог пое ангажимента да възстанови единството, дадено на човечеството при сътворението му. Словото стана плът, за да обитава между нас и отново да установи общението – не само личната връзка с Него, но и да сформира едно корпоративно тяло, познато като църква и заменило първоначалната общност на изгубеното при грехопадението на Адам човечество.
Общността винаги е била в сърцето на Христовото служене. Нощта преди да умре Исус събра групата Си от ученици и изми нозете им. Защо? За да ги свърже в общност. След това изля душата Си в молитва пред Своя Отец, молейки се всички ние да станем единно тяло от вярващи (вж Йоан 17).
След тази молитва Исус поведе учениците Си по окъпаната от лунна светлина пътека към Гетсиманската градина. С бремето на греха, потискащо душата Му, Той почувства как вечното Му единение с Отец се разпада. Трябваше да се случи така, за да бъде наш Спасител. Той трябваше да продължи от там, където се бе провалил Адам, изстрадвайки в Себе Си отделянето от общението с Бога, което бе резултат от греха.
Двете парчета дърво представляваха кръста на нашето спасение. На вертикалния лъч тялото на Исус свърза небето горе със земята долу, възстановявайки общението на падналото човечество с Бога. На хоризонталния лъч Неговите ръце се протегнаха широко да ни обединят в общение помежду ни. В точката, в която се срещаха двата лъча, сърцето на Исус се съкруши и Той умря. С това Той “в плътта Си унищожи враждата… за да създаде в Себе Си двата в един нов човек и тъй да направи мир” (Ефесяни 2:15).
Когато Исус триумфално възкръсна от гроба, Той активира това ново човечество, в което всички вярващи участват чрез вяра. В Христос ние принадлежим на едно напълно ново човечество, познато като църква. “Така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг” (Римляни 12:5). Докато кръщението е символ веднъж завинаги на единството ни в Христос, Господната Вечеря е продължително отпразнуване на това единство (вж 1 Коринтяни 10:16,17).
Отново си представете Христовото физическо тяло, висящо на кръста. Пресечната точка, където се срещаха тези два дървени лъчи, бе физическата точка, където се пръсна сърцето Му- както и мястото на свързване на цялото изкупено човечество. Черни или бели, мъже или жени, богати или бедни; сега всички са едно в Исус Христос. Църквата е общността на вярата, тялото на Христос, “ в когото и вие се вграждате заедно с Духа за Божие обиталище” (Ефесяни 2:22).
Нашето единение в Духа завинаги премахва всички дяволски “-изми.” Расизъм. Шовинизъм. Материализъм. Всеки един от тези врагове на общността ще се разтопят като сняг под пролетното слънце, когато оценим и активиране единението си в Исус. Междувременно, докато всички тези враждебни “-изми” все още царят около нас – и в нас, – ние сме изправени пред въпроса: Дали истинското неопетнено общение е невъзможна фантазия?
Не. За кратко време в началото на християнството Божият народ наистина споделяше истинско общение в Христос. Ето едно интригуващо описание на ежедневния му живот:
“И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите…И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всеки според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха” (Деяния 2:42-47).
Тази общност имаше всичко – неегоистичен дух, приятелство, невероятна радост и ежедневно църковно израстване. Ключовата дума в този пасаж е общение, преведена от удивителната гръцка дума койнония. Обърнете внимание на различната й употреба в Новия Завет. Първо, тя описва нашата връзка с Господа: “Верен е Бог, чрез когото сте били призвани в общението [койнония] на Сина Му Исуса Христа, нашия Господ” (1 Коринтяни 1:9). Включено е и общението ни един с друг: “Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение [койнония] с нас; а пък нашето общение [койнония] е с Отца и с Неговия Син Исус Христос” (1 Йоан 1:3).
Седмица след седмица съботата ни предлага койнония, общение с Бога и помежду ни. Избягването на светската работа на седмия ден няма за цел да осигури нещо или да печели точки пред Бога. Ние се присъединяваме към нашите семейства и приятели в съвместното отпразнуване на постигнатото от Исус Христос. Така че съботната почивка в Исус е един фестивал на койнония.

Къде е тази църква?

Тук и сега има ли църква, която да предлага истинско общение в Христос – включително и възможността за съботната койнония?
Ето историята на едно църковно семейство. То води началото си от всемирното пробуждане на интереса към второто пришествие на Христос. В Англия няколко стотин проповедници започнали да проповядват, че Исус идва скоро. Вестта достигна и до Южна Америка, Европа, Азия и части от Африка. Джоузеф Уолф, познат като “мисионерът на света,” дори проповядвал по покана скорошното завръщане на Исус Христос пред събрания Конгрес на Съединените Щати.
Адвентната вест пробуди християнството от летаргичния му сън. Новините за второто идване на Христос се бяха превърнали в пренебрегната истина – в тъжен контраст с дните на ранното християнство, когато всички бяха обхванати от мисълта за него. Всъщност, апостол Павел обяви Христовото завръщане за “блажената надежда” (Тит 2:13). Но с течение на вековете второто пришествие на Христос бе почти забравено. То се бе присъединило към дългия списък от пренебрегвани истини.
Изоставяйки Божията истина, църквата преживя вътрешна травма – точно както бе предсказала Библията (вж Деяния 20:28-30). Истината щеше да бъде извратена. На страниците на тази книга видяхме как се е случило това. Но Бог не се примири светилникът Му да бъде поставен под шиника на средновековния мрак. Преди петстотин години Той въздигна реформаторите, за да се борят за забравената истина. Мартин Лутер възстанови сърцебиенето на християнството – онази добра новина, че спасението е безплатен дар чрез живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Така започна Реформацията – но тя не бе завършена от лютераните на ХVІ век. Всъщност, би било прекалено да изискваме всички истини, скривани толкова дълго време, да бъдат разкрити изведнъж. Възстановяването на древната библейска вяра бе процес, изискващ дълго време.
Лутеровото преоткриване на евангелието ни даде Лютеранската Църква. Но той не забеляза ясно важността на някои други истини, като кръщението чрез потапяне, например. Анабаптистите се срещнаха с водещите протестантски учени и ги подканиха да приемат тази нова светлина. Бихме се надявали да я приемат, но не стана така. Затова днес има и Баптистка Църква. И когато други истини станаха ясни чрез Уесли, установените църкви го отхвърлиха. Това направи необходимо организирането на Методистката Църква. Историята продължава нататък и нататък.
Разбирате проблема. Човешка склонност е да разчита на минали убеждения, да чертаем кръг около нашите вярвания и да ги наричаме кредо. Тези исторически креда допринесоха за осигуряване основите на християнството, но не успяха да се погрижат за допълнителната светлина. При възстановяването на по-нататъшните истини възникнаха и други движения, като всяко от тях се бореше за преоткритата нова светлина. Ето защо днес има толкова много църкви и деноминации.
В началото на 1840-те светът бе готов за появата на движение, което възстанови пренебрегнатата истина за второто пришествие на Христос. Обществото, хванато в изгряващата Индустриална Революция, очакваше с нетърпение бъдещето на човешките постижения. Църквите по онова време обикновено учеха, че положението на земята ще се подобри и ще започне златната ера на мир. Нищо чудно, че повечето се противопоставяха на новината, че Христос скоро ще се завърне и ще прекрати добрия живот на тази земя. Много “адвентисти,” както бяха наричани вярващите в скорошното завръщане на Христос, бяха изгонени от своите си църкви. Други напуснаха сами, за да се присъединят към вярващите, очакващи незабавното идване на Господа.
Въз основа на пророчеството за 2300 години от Данаил 8 и 9 глави, Уйлям Милър и неговите последователи очакваха Христос да се завърне през 1844. Когато тази дата отмина без Христос да се завърне, отчаянието срази вярващите. Представете си как са се чувствали те. Мнозина изгубиха куража си и изоставиха вярата си. Други, убедени, че Бог остава с тях, продължиха да изследват Библията.
Натъкнаха се на нещо, което им донесе голяма утеха и успокоение. Много отдавна едно друго религиозно движение бе преживяло голямо разочарование – самата Християнска църква. Когато Исус бе разпънат на кръста, Неговите ученици се почувстваха разочаровани и победени. В ушите им кънтяха подигравките на невярващите и те се разколебаха във вярата си.
Въпреки че очакванията на учениците по отношение на Месия се провалиха, Бог остана с тях. Той ги бе водил през цялото време и планираше блестящо бъдеще за тяхното движение. По същия начин и адвентистите от ХІХ век бяха водени от Бога през тяхното голямо разочарование. Скоро група адвентисти от Нова Англия получи допълнителна светлина посредством една млада баптистка от седмия ден. Тя насочи вниманието им към четвъртата заповед, посочвайки, че Бог никога не е отменял съботната почивка от Своя народ. Наистина, съботата е била почти забравена през мрачните векове. Но седмия ден остава вечен паметник на делото на Исус. Адвентистите оцениха този неочакван бисер от пренебрегнатата истина – така, както приветстваха другите истини, възстановени от различните деноминации от Протестантската Реформация.
Чудили ли сте се някога как тези отделни църкви са избрали имената си? Някои са се нарекли според ръководната си структура. “Епископален,” например, означава, че епископите имат върховна роля в църквата. А “конгрешански” показва, че местните църкви или конгрегации сами вземат решения за развитието си.
Други църкви са наречени по името на основателя си, като лютераните. Има и църкви, в чиито имена са отразени важните истини, които проповядват. Такива са Баптистката, наречена според вярването им в библейската форма на кръщение. Разбира се, всички християни, които се кръщават чрез потапяне, са баптистки в общия смисъл на думата. И онези, които принадлежат към това тяло от вярващи, са баптисти в специфичния смисъл на думата.
А сега нека лично приложим онова, което изучавахме досега. Ако вярвате във второто пришествие на Христос, бихте могли да гледате на себе си като на адвентист в общия смисъл на думата. Адвентистите от седмия ден са получили името си от две основни истини за Исус. “Адвентист” се отнася до факта, че Исус скоро ще се завърне. “От седмия ден” показва на хората, че този човек спазва деня, който почита Христос като Създател и Изкупител. Така че името “адвентист от седмия ден” прогласява истината за Исус – пренебрегвана истина, която трябва да бъде възстановена, за да се завърши Реформацията.
През последните 150 години адвентните вярващи прогласяват последните вести на предупреждение от книгата Откровение.от 1860-те години насам, когато бе организирана Църквата на Адвентистите от Седмия Ден, нейни местни църкви се появиха в почти двеста страни по света. Знаете ли, че днес адвентистите са сред най-бързо разрастващите се християнски групи? Всеки ден повече от двеста вярващи се присъединяват към това семейство на вярващите. Световното членство е повече от десет милиона.
Освен че прогласяват библейската истина, адвентистите от седмия ден винаги са се грижили за физическите и социалните нужди на хората. Те поддържат 460болници и клиники по света. Като общност на служене, те предлагат и семинари за отказване от тютюнопушенето и редуциране на теглото, както и курсове по безмесно готварство.
Посредством Адвентата Агенция за Подпомагане и Развитие АДРА църквата незабавно реагира на бедствията във всички точки на света с дрехи, храна и медицински доставки. В много местни църкви има Центрове за Местно Служене, където доброволци служат на гладните и бездомните.
Адвентистите вярват в християнското образование и спонсорират около 5000 начални и средни училища – най-голямата протестантска енорийска училищна система в света – плюс повече от 90 колежа и университета. Те прогласяват евангелието чрез радиопредаването “Гласът на пророчеството” и телевизионните програми “Писано е” и “Вяра за днес.” На публиката от тъмнокожи американци адвентистите предлагат “Диханието на живота.” А до испано-говорящите американци достига предаването “La Voz de la Esperanza” (Гласът на надеждата). Всички тези служения се намират в Адвентния Медиен Център в Калифорния.
Засега какво мислите за Църквата на Адвентистите от Седмия Ден? Чувствате ли се привлечени към това семейство от вярващи? Има солидни основания, поради които толкова много посветени християни се присъединяват към това общение. Те осъзнават, че адвентистите са събрали пренебрегваните бисери от светлина – истина, първоначално проповядвана от апостолите и възстановена от реформаторите. Вярата в Исус на лютераните. Кръщението чрез потапяне на баптистите. Интересът към духовното израстване и изпълнения с Духа живот на методистите и харизматиците. Зачитането на морала на католиците. Седмият ден събота, защитавана от нашите еврейски предци и ценена от Исус и апостолите. Адвентистите от седмия ден са събрали всички тези истини в едно тяло на вярвания.
Може би си мислите: “Виждам как Бог е ръководил Църквата на Адвентистите от Седмия Ден, но аз съм доволен от моята църква. Господ ме е благословил там и не искам да я напускам!”
Разбира се, че Господ ви е ръководил досега. Но възможно ли е да има по-нататъшна светлина, която Той би желал да последвате? В настоящата си църква чувате ли истината, че Исус Христос е Господ на съботата? Дали се покланят на Бога на седмия ден така, както Той е заповядал? В случай, че църквата, която посещавате, не може да отговори на новите ви убеждения, има една, която ще задоволи тази нужда. Може дори да преживеете богослужение там още тази събота!
Повечето адвентни църкви в Северна Америка предлагат сутрешно съботно богослужение, което започва в 11:00 ч. Често следват общи обеди и ако желаете, можете да останете и да опитате от онази великолепна койнония, за която говорихме! Попитайте за съботно-училищните групи за деца и за възрастни, които типично са насрочени точно преди официалното богослужение. Вашата мастна църква вероятно спонсорира други дейности през седмицата както за възрастни, така и за деца. Гостите са винаги добре дошли във всичко, което правят адвентистите. Така ще се срещнете с други хора като вас, които също проверяват нещата.
Когато посещавате местната си адвентна църква, бързо ще откриете, че ние не сме съвършени. Всяка група от хора си има своите проблеми. Разликата е, че това е място, където няма да ви се наложи да правите компромиси с убежденията си за истината. Тук можете да израствате в разбирането си на Божието Слово и да се покланяте на Бога с пълния израз на вярата си. Сигурно ще намерите и много любов. Ще се запознаете и с нови приятели, които Господ е водил по същия път към истината, който сте изминали и вие, четейки тази книга.
Какво наследство има за нас Бог, подчертавайки важните истини, възстановени от великите реформатори – и сега, в последната фаза на Реформацията, все още преоткриваме истината. Нима не би трябвало всички ние, независимо от каква деноминация сме, да продължим да следваме напредващата светлина? Това е Божието предизвикателство към будния, мислещ християнин.
По света има повече от десет милиона адвентисти, като всеки ден се присъединяват повече от две хиляди души. Дали не трябва да сте сред тях?
Нещо, за което да мислите и за което да се молите. Бихте могли да обсъдите всички въпроси, възникнали във вас, с приятеля, споделил с вас тази книга.

Истината е тестът

Твърде възможно е на тези страници да сте се запознали с нова истина. Бог ви издърпва от зоната на удобствата в зоната на куража. Но да предположим, че хората, които обичате, се противопоставят на онова, което Бог ви е предал. Тогава какво? Трябва ли да се откажете от истината?
Всичко се свежда до следното: кой е най-важният в живота ни? Исус каза: “Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери” (Матей 10:37-39).
Трудни думи, трудна любов от Исус, нашия приятел, нашия Спасител – и Господ на съботата. Той ни е създал. Той умря за нас. На Него над всички останали ние дължим нашата лоялност и покорност. Хората, които обичаме, трябва да знаят, че ние сме най-вече ученици на Исус. Той е номер едно в живота ни. Наша привилегия и отговорност е да Го следваме където и да ни отведе чрез истините на Словото Си.
Може би засега хората, които обичате, няма да разберат как ви е водил Бог. Но ако въпреки всичко Му се доверите и се покорите на Словото Му, те ще се пренастроят към новите ви убеждения. Всеки, който истински ви обича, ще се научи да уважава правото и нуждата ви да следвате Господа. Всичко се свежда до въпроса за религиозната свобода, свободата на съвестта.
Междувременно ако вярата ви се изпитва при покоряването на библейската истина, може да благодарите на Бога за тази благоприятна възможност да се подготвите за последната земна криза. По това време на скръб всяка душа ще бъде максимално изпитана. Може да решите още тук и сега, че каквото и да се случи, ще останете верни на вашия Бог.
Наистина, верни, но не от само себе си или със собствени сили! Той обещава: “Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя! да! ще ти помогна… защото Аз, Господ твоят Бог съм, който подкрепям десницата ти и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна” (Исая 41:10,13).
Спомнете си думите на Исус: “Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание… Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота” (Откровение 2:10).
Най-хубавият ден в живота ви едва сега предстои. Ще погледнете нагоре към небето ще видите Исус, идващ в цялата Си слава, нетърпелив да ви отведе у дома в небето. Неговата одобрителна усмивка и приветствие ще ви накара да осъзнаете, че всичко, което сте преживели заради Него, си е струвало.
Така че ела, Господи Исусе!