Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Наградите – 83 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ЕДНА КАРТИННА СЦЕНА НА СЪДНИЯ ДЕН.
Веднъж видях насън събрана голяма група и изведнъж небесата бяха
обхванати от тъмнина, чуха се гръмотевици, блеснаха светкавици и един
глас, по-силен от най-силните гръмотевици, прозвуча от небето, казвайки:
“Свърши се!” Част от групата с бледи лица, с вик на агония викаше: “О,
аз не съм готов!” Зададен бе въпросът: “Защо не си готов? Защо не си
използвал възможностите, които благодатно ти дадох?” Събудих се, а този
вик още звучеше в ушите ми. “Аз не съм готов! Аз не съм спасен – изгубен
съм, завинаги изгубен!” (560.1)
Предвид на тържествените отговорности, които почиват върху нас,
нека размислим за бъдещето, за да разберем какво трябва да правим, за
да го посрещнем. В този ден ще се изправим ли пред небрежността и пред
презрението към Бога и към Неговата милост, пред отхвърляне на .Него-
вата истина и любов? В тържественото събрание на последния ден, когато
целият всемир слуша, ще бъде прочетена причината за осъждането на
грешника. За първи път родителите ще научат какъв е бил тайният живот
на децата им. Децата ще видят колко много злини са извършили против
родителите си. Това ще бъде общо разкриване на тайни и подбуди на
сърцето, защото скритото ще бъде открито. Които са се подигравали с
тържествеността на съда ще изтрезнеят пред лицето на ужасната му
реалност. (560.2)
Които са пренебрегвали Божието Слово, тогава ще срещнат Автора на
вдъхновените Писания. Ние не можем да си позволим да живеем безразлични
към деня на съда, защото макар ‘и дълго отлаган, сега е близо, дори
до вратата, и много бърза. Тръбата на архангела ще затръби скоро, за да
изненада живите и да събуди мъртвите. В този ден нечестивите ще бъдат
отделени от праведните, както пастир разделя овците от козите. (560.3)
КОГАТО БОГ ПОПИТА”КЪДЕ СА ДЕЦАТА ТИ?”
Тогава родителите, които са пренебрегнали дадените им от Бога
отговорности, трябва да се срещнат с това пренебрежение в съда. Тогава
Господ ще ги попита: “Къде са децата, които ти дадох да бъдат възпитани
за Мене? Защо не са от дясната Ми страна?” Тогава много родители ще
видят, че немъдра любов е ослепила очите им за пропуските на техните
деца и са оставили децата си да развият деформирани характери, неподходящи
за небето. Други ще видят, че не са посветили на децата си време,
внимание, любов и доброта. Собственото им пренебрегване на този дълг
е направил от децата това, което са. (561.1)
Родители, ако изгубите вашата възможност, Бог да ви е на помощ!
Защото в деня на съда Бог ще ви каже: “Какво сте направили с Моето
стадо, с моето хубаво стадо?” (561.2)
Предположете, че трябва да отидете на небето и никое от децата ви
не е там. Как можете да кажете на Бога: “Ето ме, Господи, мен и децата,
които си ми дал”? Небето отбелязва родителската небрежност. Тя е запи-
сана в небесните книги. (561.3)
СЕМЕЙСТВАТА ЩЕ ПРЕМИНАТ НА ИЗПИТ ПРЕД БОГА.
Когато родителите и децата срещнат последния изпит, каква сцена ще
бъде това! Хиляди деца, които са били роби на апетита и на унизителен
порок, чиито живот е морално крушение, ще застанат лице с лице с
родителите си, които са ги направили това, което са. Кой освен родителите
трябва да понесе тази ужасна отговорност? Бог ли направи тези юноши
покварени? О, не! Той ги направи по Свой образ, малко по-долни от
ангелите. Кой тогава е извършил това страхотно оформяне на живота и
характера им? Кой е променил така техните характери, че да не носят
печата на Бога и да бъдат завинаги извън Неговото присъствие? Те са
прекалено нечисти, за да заемат място до чистите ангели в светите небеса…
Дали греховете на родителите са предадени на децата с покварен апетит
и страсти? Завършена ли е работата на обичащата удоволствията майка
с пренебрегване на доброто възпитание според дадения и образец? Всички .
тези майки ще минат на изпит пред Бога така сигурно, както е сигурно,
че съществуват. (561.4)
В НЕБЕТО СЕ ПАЗИ ЖИВОПИСЕН ДОКЛАД.
Нека родителите и децата помнят, че ден след ден те изграждат характер
и чертите на този характер са записани в небесните книги. Бог заснема
Своя народ така сигурно, както един фотограф заснема хората, като предава
чертите на лицето им на лъскава снимка. Каква снимка искате вие
да се получи? Родители, отговорете на този въпрос! Каква ще бъде снимката,
която великият Фотограф прави, на вас в небесните доклади? Ние трябва
да решим това сега. После, когато дойде смъртта, няма да има време за
поправяне кривите места на характера. (562.1)
За всеки от нас поотделно това трябва да бъде най-важният въпрос.
Всеки ден нашето подобие се заснема за време и за вечността. Всеки нека
да каже: “Аз съм заснет днес.” Питайте се всеки ден и всеки час: “Как звучат
моите думи пред небесните ангели? Дали са като ябълки в златен поднос
или са като унищожителна виелица, нараняващи и блъскащи?”… (562.2)
НЕ САМО НАШИТЕ ДУМИ И ДЕЛА, НО И МИСЛИТЕ НИ СА ЗАПЕЧАТАНИ ТАКИВА, КАКВИТО СА.
Затова нека всяка душа да прави добро. Нека картината, на която вие
сте заснети, да не ви кара да се засрамите. Всяко чувство, което ние
подхранва ме, се отпечатва върху лицето. Бог ни помага да направим на-
шия доклад за нашите семейства такъв, какъвто бихме желали да бъде в
небесните книги. (563.1)
Безгрижни ли сте били? Да биха могли родителите да погледнат с
молитва и с внимание на вечното благоденствие на своите деца! Нека
попитат себе си: Били ли сме безгрижни? Пренебрегнали ли сме това
тържествено важно дело? Позволили ли сме на децата си да станат плячка
на сатанинските изкушения? Не трябва ли да даваме тържествен отчет
пред Бога за това, че сме допуснали децата ни до използват своето време,
таланти и влияние, като работят срещу истината, срещу Христос? Не сме
ли пренебрегнали нашия дълг като родители и не сме ли увеличили броя
на сатанинските поданици? (563.2)
Ако майките небрежат доброто възпитание на децата си, тяхното
пренебрегване се отразява върху тях отново, като прави техните тежести и
трудности още по-големи, отколкото биха били, ако бяха посветили време
и търпеливи грижи да възпитат децата си в послушание и подчинение.
Струва си накрая майките да оформят характерите на децата си като своя
първостепенна грижа, за да не се вкоренят тръните и да не дадат изобилна
жетва. (563.3)
ДЕЦАТА ЩЕ ОСЪДЯТ НЕВЕРНИТЕ РОДИТЕЛИ.
Проклятието от Бога със сигурност ще почива върху неверните родители.
Те не само посаждат тръни, които ще ги наранят тук, но трябва да се
срещнат и със собствената си неверност, когато съдът седне да заседава.
Много деца ще станат в съда и ще осъдят родителите си, че не са ги
ограничавали и не са ги предупредили, че им предстои унищожение.
Фалшивото съчувствие и сляпата любов на родителите ги кара да .
извиняват грешките на децата си и да ги подминават без поправление. В
следствие на това децата се загубват и кръвта на техните души ще почива
върху неверните родители. (563.4)
ДЕЦАТА ЩЕ ОТДАДАТ БЛАГОДАРНОСТ НА ВЕРНИТЕ РОДИТЕЛИ.
Когато съдът седне да заседава и книгите се отворят, тогава думите
“Добре си сторил” на великия Съдия ще бъдат произнесени и короната
на безсмъртната слава ще се положи върху челото на победителя. Тогава
мнозина ще станат, ще вдигнат своите корони пред очите на събрания
всемир и посочвайки своята майка, ще кажат: “Тя направи от мене всичко, .
което съм чрез Христовата благодат. Нейното наставление, нейните
молитви са били благословение за моето вечно спасение”. (564.1)
РЕЗУЛТАТИ ОТ ВЯРНОТО ВЪЗПИТАНИЕ ЩЕ БЪДАТ ПОКАЗАНИ.
Всички, които са се трудили с не себелюбив дух, ще видят плода от своя
труд. Изработването на всеки правилен принцип и благородното дело ще
се видят. Нещо от това виждаме и тук. Но колко малко резултати от най-
благородната работа на света могат в този живот да покажат извършителя!
Колко много хора работят несебелюбиво и неуморно за ония, които са
отвъд техния обсег и знание! Родители и учители лягат да спят последния
си сън, като мислят, че делото на техния живот е извършено напразно.
Те не знаят, че тяхната ревност е незапечатан извор на благословение,
който никога не може да спре да тече. Само с вяра те виждат децата, които
са възпитали, да стават благословение и вдъхновение за своите ближни
и това влияние се умножава хилядократно… Мъже сеят семето, от което
над техните гробове други ще жънат благословени жетви. Те садят дървета,
чийто плод могат да ядат други. Те са доволни да знаят, че са вложили
в действие сили за добро. Във великото бъдеще действието и противодействието
на всички тях ще се видят… (564.2)
РОДИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА ВЗЕМАТ ДЕЦАТА СИ СЪС СЕБЕ СИ В ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ …
Бог е допуснал светлина от Неговия трон да грее по пътя на живота.
Облачен стълб през деня и огнен стълб нощем се движи пред нас, както
пред Израилевите чеда в древността. Днес .християнските родители имат
привилегията на древния Божи народ да въведат със себе си и своите деца
в Обещаната земя. (565.1)
Вие искате да имате домочадие, което да възпитате за Бога. Искате
вашето семейство да бъде при Бога. Искате те да влязат през вратите на
града и да кажете: “Ето ме, Господи, мен и децата, които си ми дал.” Това
може да бъдат мъже и жени, порасли до зрялост, но те са ваши деца,
вашето възпитание и бдение над тях са били благословени от Бога, докато
те станат победители. Сега вие можете да кажете: “Ето ме, Господи, мене
и децата ми.” (565.2) .
РАЗКЪСАНИ СЕМЕЙНИ ВЕРИГИ ЩЕ БЪДАТ СВЪРЗАНИ ОТНОВО.
Исус идва, идва с облаците и с голяма слава. Множество сияйни ангели
ще Го придружава. Той ще дойде да почете ония, които са Го обичали
и са пазили Неговите заповеди, за да ги вземе при Себе Си. Той не е
забравил обещанието си. Отново ще се свържат семейства. (565.3)
УТЕШЕНИЕ ЗА ЕДНА НЕЩАСТНА МАЙКА.
Ти питаш дали твоето малко дете ще бъде спасено. Христовите думи
са отговор за теб: “Оставете децата да дойдат при Мене и не им забранявайте,
защото на такива е Божието царство.” Помни пророчеството: “Така казва
Господ: Глас се чу в Рама, оплакване и горчив плач; Рахил плаче за децата
си и не може да се утеши … Така казва Господ: Въздръж гласа си от плач
и очите си от сълзи, защото твоята работа ще бъде възнаградена, казва
Господ; и те ще дойдат отново от земята на врага. Има надежда в края
ти, казва Господ, че твоите деца отново ще дойдат в границите ти … ”
(565.4)
Това обещание е ваше. Вие можете да бъдете утешена и да се доверите
на Господа. Господ често ме е наставлявал, че много малки деца трябва
да бъдат положени преди времето на скръбта. Ние ще видим отново
нашите деца. Ще се срещнем с тях и ще ги познаем в небесните дворове.
Възложете доверието си на Господа и не се бойте. (566.1)
ДЕЦАТА ЩЕ БЪДАТ ДОНЕСЕНИ В РЪЦЕТЕ НА МАЙКИТЕ СИ.
О, чудно изкупление! Колко дълго е говорено за него, колко дълго сме
го чакали и съзерцавали с нетърпеливо очакване, но никога не сме го
разбирали напълно. (566.2)
Живите праведни биват изменени в един “миг на око”. При гласа на
Бога те бяха прославени. Сега са безсмъртни и заедно с възкресените
светии са грабнати да посрещнат Господа във въздуха. Ангели “събират
избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.”
Малки дечица са носени от свети ангели към ръцете на майките си.
Приятели, дълго разделени от смъртта, се обединяват, за да не се разделят
никога и с радостни песни се възнасят заедно към Божия град. (566.3)
ДЕНЯТ, ЗА КОЙТО ДЪЛГО СМЕ СЕ НАДЯВАЛИ.
От деня, когато първата двойка излезе с тъжни стъпки от Едем, децата
на вярата са очаквали идването на Обещания, който ще разкъса силата на
унищожителя и ще ги върне отново в изгубения Рай. (566.4)
Небето ще бъде много евтино, ако го придобием със страдания… Като
видях какви трябва да бъдем, за да наследим слава и колко много Исус е
страдал, за да придобие за нас това богато наследство,аз се помолих да бъдем
кръстени в Христовите страдания,за да не се поклатим в тежките изкушения,
а да ги понесем с търпение и радост,като знаем, че Исус е страдал,за да може
ние чрез Неговата бедност и страдания да се обогатим. (567.1)
НЕБЕТО СИ СТРУВА ВСИЧКО!
Струва си да отдадем всичко за небето! Не бива да допускаме риск да
го изгубим. В никакъв случай! Трябва да знаем, че нашите стъпки са на-
редени от Господа. Дано Бог ни помогне в това велико дело да победим.
Той е приготвил бели дрехи за праведните. Той има вечен свят от слава за
ония, които търсят слава, почит и безсмъртие. Всички, които влязат през
вратите на Божия град, ще, влязат като победители. Никой няма да влезе
като осъден престъпник, а като Божи син. Поздравът, с който ще бъдат
посрещнати влизащите, ще бъде: “Елате вие, благословени от Отца Ми ,
наследете царството, приготвено за вас от създание мира.” Мат.25:34.(567.2)
УЧАСТНИЦИ В ХРИСТОВА ТА РАДОСТ.
Виждаме ангелска свита от двете страни на портите и когато ние
минаваме, Исус изговаря: “Ела те вие, благословени от Отца Ми, наследете
царството, приготвено за вас от създание мира”. Ето, Той ви казва да
бъдете участник в неговата радост, а каква е тя? Това е радостта да видите
плода от труда на душата си, бащи. Това е радостта да видите плода на
усилията си, майки. Ето ги вашите деца – те имат короната на живота на
главите си и Божии ангели обезсмъртяват имената на майките, чиито
усилия са спечелили децата им за Исус Христос. (567.3)
СЛАВНИЯТ ДЕН НА ПОБЕДАТА.
Сега църквата е воюваща. Сега сме конфронтирани в един свят на
тъмнина, почти напълно отдаден на идолопоклонство… Но идва денят,
когато битката ще бъде спечелена и победата извоювана. Волята на Бога
трябва да бъде на земята, както и на небето…. •Всички ще бъдат едно
щастливо обединено семейство, облечено с дрехи на хвала и благодарност.
Цялата природа в превъзходната си красота ще поднесе на Бога хвала и
поклонение. Светът ще бъде окъпан в светлината на небето. Светлината
на луната ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на Слънцето
ще бъде седем пъти по-силна от сега. Годините ще преминават с радост.
Над тая сцена утринните звезди ще пеят заедно и Божиите синове ще
възклицават от радост, докато Бог и Христос се обединят във възвестява-
нето: “Няма да има вече грях, нито смърт.” (568.1)
Виденията на бъдещата слава, сцените, обрисувани от Божията ръка,
ще бъдат скъпи на Неговите деца … (568.2)
НИЕ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ПРЕД ПОГЛЕДА СИ НЕВИДИМОТО.
Така ще можем да оценяваме по правилен начин вечните неща и
временните. Това ще ни дава сили да влияем на другите за по-висшия
живот. (568.3)
Ще каже ли Бог “Добре си сторил”? – Когато застанете пред великия
бял престол, тогава вашето дело ще се разкрие какво е. Книгите са отворени,
докладът за всеки живот излиза наяве. Мнозина от това голямо множество
са неподготвени за разкритията. В ушите на някои ще прозвучат думите
с удивителна яснота: “Премерен на везните и намерен недостатъчен.” За
много родители Съдията ще каже в оня ден: “Вие имахте Моето Слово,
ясно посочващо какъв е дългът ви. Защо не послушахте неговите учения?
Не знаехте ли, че това беше Божият глас? Не ви ли казах да изучавате
Писанията, за да не се отклоните? Вие не само съсипахте душите си, но
подведохте и много други с престорената си набожност. Вие нямате дял
с Мене. Махнете се; махнете се!” (568.4)
Друга една група стоеше бледа и трепереща, доверявайки се на Христос,
но още впечатлена от чувството за собственото си недостойнство. Те чуват
със сълзи на радост и благодарност похвалата на Господа. Дните на
непрекъснати усилия, на носене на тежести, на страх и мъка са забравени,
когато този глас, по-сладък от музиката на ангелските арфи, произнася
думите: “Добре си сторил, добри и верни слуго, влез в радостта на
Господаря си.” Ето множеството на изкупените с палмови клонки на победата
в ръце, с корони на главите си. Това са тези, които с верна и сериозна
работа са.придобили годност за небето. Делото на техния живот е признато
в небесните дворове като добре свършено. (569.1)
С неизказана радост родителите виждат короните, дрехите, арфите,
дадени на децата им. Дните на надежда и страх са свършили. Посятото
семе със сълзи и молитви може да им се е виждало напразно посято, но
жътвата им е пожъната с радост накрая. Децата им са били изкупени.
Бащи, майки, гласовете на вашите деца ще се присъединят ли към
радостните песни в този ден? (569.2)