Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Надвисналият конфликт 43 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)
Голяма криза очаква Божия народ. Криза очаква и света. Предстои ни най-значителната борба на всички векове. Събития, за които в продължение на повече от 40 години сме заявявали, че предстоят, сега се сбъдват пред очите ни. На законодателите на нацията се налага вече въпросът да внесат поправка в конституцията за ограничаване свободата на съвестта. Въпросът за пазенето на неделния ден е станал въпрос от важно национално значение. Ние знаем много добре какви ще са последствията от това действие. Но готови ли сме за тази развръзка? Изпълнихме ли вярно дълга и задачата, която Бог ни възложи – да предупредим хората за предстоящата опасност?
Мнозина от заетите в движението за налагане на неделята не са наясно за последиците от тази акция. Те не виждат, че удрят направо срещу религиозната свобода. Мнозина никога не са разбрали правата на библейската Събота, нито лъжливата основа на неделното постановление. Всяко движение в полза на религиозното законодателство е всъщност дело на отстъпка пред папството, което толкова много години се е борило твърдо за правото на свободата на съвестта. Съблюдаването на неделния ден води началото си като „християнска“ институция от „тайната на беззаконието“ и неговото налагане ще бъде едно действително признаване на принципите, съставляващи самия крайъгълен камък на римокатолицизма. Когато нашата нация се отрече от принципите на своето управление дотам, че издаде неделен закон, при този акт протестантизмът ще подаде ръка на папството, което ще представлява не друго, а съживяване на тиранството, отдавна дебнещо случай да излезе наново в активен деспотизъм.
Вредата от религиозното законодателство
Когато националното реформаторско движение, упражнявайки силата на религиозно законодателство, се развие, то ще прояви същата нетърпимост и потисничество, каквито преобладаваха в миналите векове. Тогава човешки съвети си бяха присвоили прерогативите на Божеството, като смазваха свободата на съвестта под деспотичната си власт и следваше затвор, заточение и смърт за онези, които се възпротивяваха на техния диктат. Ако папството или неговите принципи бъдат облечени отново в законна власт, огънят на гонението ще бъде запален наново против хората, които не искат да пожертват съвестта си и Истината, като отстъпят пред народните заблуди. Това зло предстои да се осъществи.
Когато Бог ни е дал светлина, посочваща предстоящите опасности, как може да стоим чисти пред погледа Му, ако не положим старателни усилия да запознаем хората с нея? Можем ли да бъдем спокойни, като ги оставяме да посрещнат непредупредени тази важна развръзка?
Изгледите пред нас са продължителна борба с риск затваряне в затвор, загубване на имуществото, дори и на самия живот, в защита на Божия закон, който човешките закони правят невалиден. При това положение светската политика ще наложи външно съобразяване със законите на страната, за да има мир и хармония. А ще има и хора, които ще привеждат цитати от Библията в защита на тази мярка: „Всеки човек да се покорява на властите… и колкото власти има, те са отредени от Бога“ (Римл. 13:1).
Но как са постъпвали Божиите служители в миналото? Когато учениците проповядваха Христос, и то разпнат, след възкресението Му властите им заповядаха да не говорят повече и да не поучават в името Му. „А Петър и Йоан в отговор им рекоха: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. Защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули“ (Деян. 4: 19, 20). Те продължиха да проповядват благовестието на спасение чрез Христос и Божията сила придружаваше вестта. „Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та изпълнени със завист, туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница“ (Деян. 5 :17, 18).
Но небесният Бог, могъщият Управител на вселената взе нещата в Свои ръце, тъй като хората воюваха срещу Неговото дело. Той им показа ясно, че над човека има Владетел, Чийто авторитет трябва да се зачита. Господ изпрати ангела Си през нощта да отвори вратите на затвора и да изведе на свобода мъжете, на които Бог бе възложил да провеждат Неговото дело. Управителите бяха наредили “ да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име, но изпратеният от Бога небесен вестител каза: „Идете, застанете в храма, та говорете на людете всичките думи на тоя живот“ (Деян. 4:18; 5:20).
Онези, които се опитат да насилят хората да съблюдават папското постановление и да погазят Божия авторитет, действат подобно на еврейските водачи в дните на апостолите. Когато законите на земните владетели застават против Закона на върховния Владетел на вселената, тогава верните Божии поданици ще Му останат верни.
Белези на приближаващата се опасност
Ние като народ не сме изпълнили повереното ни от Бога дело. Не сме готови за развръзката, до която ще ни доведе налагането на неделния закон. Наш дълг е, като виждаме белезите на приближаващата се опасност, да станем за действие. Нека никой не очаква спокойно плаването на злото, утешавайки се с мисълта, че всичко това ще се сбъдне, защото пророчеството го е предсказало, и че Господ ще закриля народа Си. Не вършим Божията воля, ако си седим спокойно и не правим нищо, за да запазим свободата на съвестта. Горещи, усърдни молитви трябва да се издигат към Бога за отсрочване на бедствието, докато изпълним задачата, която тъй дълго сме занемарявали. Нека се молим усърдно и след това да работим в съгласие с молитвите си. Може да изглежда, че Сатана тържествува и че истината е потъпкана от лъжата и заблудата; народът, над който Бог е прострял щита Си, и страната, която е била убежище на преследваните и угнетени Божии чада и защитници на истината, могат да бъдат изложени на риск. Но Бог иска да си спомняме за Неговите постъпки към народа Му в миналото, когато е искал да ги избави от враговете им. Той винаги е избирал критичните моменти, когато не се е виждала възможност за избавление от действията на Сатана, и тогава е проявявал силата Си. Нуждата на човека е повод за Бога да действа. Възможно е да се даде известна отсрочка за Божия народ да се събуди и да огрее със светлината си. Ако присъствието на десет праведници е могло да избави безбожните градове на долината, не е ли възможно за Бога, в отговор на молитвите на народа Си, да задържи действията на тези, които правят закона Му невалиден? Не трябва ли да смирим дълбоко сърцата си пред Бога, да прибегнем до благодатния престол и да Го молим да изяви могъщата Си сила?
Ако Божият народ продължава да е равнодушен, както досега, Бог не може да излее над него Духа Си. В такъв случай Божиите чада не са подготвени да му съдействат. Те не съзнават в какво състояние се намират и опасността, която ги заплашва. Сега те би трябвало да почувстват, както никога по-рано, нуждата си от бдение и обединено действие.
Особеното дело на третия ангел не се схваща в истинското му значение и важност. Бог смяташе, че народът Му ще е много по-напреднал духовно, отколкото е сега. И днес, когато е време да се впусне в действие, той тепърва трябва да се подготвя. Когато националните реформатори започнаха да настояват за мерки за ограничаване на религиозната свобода, нашите ръководещи мъже трябваше да разберат напълно положението и да се противопоставят усърдно на тези опити. Не е угодно на Бога, че нашите хора са задържали светлината – истината, необходима за това време. Не всички наши проповедници, проповядващи третата ангелска вест, знаят кое съставлява тази вест. Някои са смятали националното реформаторско движение за нещо маловажно, на което не трябва да обръщат голямо внимание; и даже са мислели, че като вършат това, губят време за въпроси, съвсем далечни от третата ангелска вест. Дано Бог прости на нашите братя, че така са изтълкували вестта за това време.
Готови за действие
Нашите хора имат нужда да бъдат пробудени да видят опасностите на времето. Стражите са заспали. Изостанали сме с години. Нека главните стражи почувстват нуждата да погледнат към себе си, да не би да пропуснат случаите, които им се дават, за да видят опасността.
Ако ръководещите мъже в нашите конференции не приемат сега вестта, която Бог им е изпратил и не се наредят в строй за действие, църквите ще пострадат от големи загуби. Когато страхът от идващия меч издаде сигурен звук с тръбата си, хората в строя ще доловят предупреждението и всички ще имат възможност да се приготвят за боя. Но много често водачът се е колебаел, сякаш си е казвал: „Да не бързаме много. Може да има грешка. Трябва да внимаваме да не вдигнем лъжлива тревога.“ Самата негова колебливост и несигурност вика: „Мир и безопасност! Не се възбуждайте. Не се тревожете. На въпроса за внасяне на поправка в закона за религиозната свобода се отдава много по-голямо внимание, отколкото се изисква. Цялата тази възбуда ще затихне.“ Така той буквално отрича изпратената от Бога вест и предупреждението, предназначено да раздвижи църквите, не успява да изпълни задачата си. Тръбата на стража не издава сигурен тон и народът не се подготвя за бой. Нека стражът внимава да не загиват човешки души поради неговата колебливост и бавене, защото тяхната кръв ще се изиска от неговата ръка.
От много години ние очакваме издаването на неделен закон в нашата страна и сега, когато това движение е факт, ние питаме: Ще изпълни ли народът ни дълга си по този въпрос? Не можем ли и ние да помогнем за издигане на знамето и да извикаме на фронта онези, които зачитат своите религиозни права и привилегии? Първо, наближава времето, когато вярващите, които предпочитат да се покоряват на Бога вместо на хората, ще почувстват ръката на потисничеството. Ще обезславим ли тогава Бога като мълчим, докато святите Му заповеди се стъпкват с крака?
Докато протестантският свят със своето поведение прави отстъпки на Рим, нека станем, разберем положението и отдадем на борбата истинското й значение. Нека сега стражите издигнат гласа си и разгласят вестта, която представлява истината за това време. Нека пожелаем да събудим духа на истинския Протестантизъм, както и да помогнем на света да почувства и осъзнае цената на привилегиите на религиозната свобода, на която сме се радвали досега.
Бог ни вика да се събудим, защото краят е близо. Всеки отлитащ час е време на голяма заетост в небесните дворове за подготвянето на един народ на земята да участва във великите сцени, които скоро ще се разиграят пред нас. Тези отлитащи минути, с толкова малка стойност за нас, са свързани с вечни интереси. Те решават съдбата на човешките души за вечен живот или за вечна смърт. Думите, които днес изговаряме пред хората, делата, които вършим, духът на вестта, която разнасяме, ще бъдат ухание от живот за живот или от смърт за смърт.
*1852 г., т. 1, с. 328
*1863 г., т. 1, с. 369
*1857 г., т. 1, с. 166
*Писано в 1862 г.
**Писано в 1882 г.
*т. 4, с. 457
*ЗАБЕЛЕЖКА
Днес с понятието „Дух на пророчеството“ се назовават всички писания на Елена Вайт. Първоначално то се е използвало за назоваване на четиритомния комплект книги, издадени през 70-те и 80-те години – първото подробно изложение на Е. Вайт относно борбата на вековете. Освен обобщението „Дух на пророчеството“ томовете имат и специфичното наименование „Великата борба“ – томове 1, 2, 3 и 4. Когато по-късно г-жа Вайт пренаписва наново изложението в по-разширена форма, то бе публикувано в пет тома, озаглавени общо „Серия на борбата на вековете“, а именно: „Патриарси и пророци“, „Пророци и царе“, „Желанието на вековете“ (на бълг. – „Животът на Исус Христос“), „Делата на апостолите“ и „Великата борба“.
(Попечители на наследството на Е. Вайт)
*1889 г., т. 5, с. 683-691 (Естеството на СВИДЕТЕЛСТВАТА)
*1889 г., т. 5, с. 65, 66
**Писано в 1889 г.
*1889 г., т. 5, с. 618-711
*1889 г., т. 5, с. 711-718
Подготовка за кризата
Братя мои, съзнавате ли, че вашето спасението, както и съдбата на други човешки души, зависят от подготовката, за предстоящия изпит? Имате ли онази голяма ревност, благочестие и преданост, които ще ви направят способни да устоите, когато срещу вас се издигне опозиция? Ще дойде време, ако Бог е говорил някога чрез мене, когато ще бъдете извеждани пред съвети и всяка устоявана от вас позиция на истината ще бъде жестоко критикувана. Времето, което мнозина прахосват сега, би трябвало да бъде посветено на дадената ни от Бога задача за приготвяне за приближаващата криза.
Божият закон трябва да бъде сега обичан и почитан от истинския Му народ повече от всяко друго време. Наложителна е нуждата всички вярващи мъже и жени, млади и деца да обърнат внимание на Христовото увещание: „Вие изследвате Писанията“ (Йоан 5:39). Изучавайте Библията си така, както никога по-рано. Ако не се издигнете до по-високо, по-свято състояние в религиозния си живот, не ще бъдете готови за явлението на нашия Господ. Според дадената голяма светлина Бог очаква от народа Си и съответно усърдие, вярност и преданост. Трябва да има по-голяма духовност, по-голямо посвещение на Бога и такава готовност за вършене на Неговото дело, каквато не се е проявявала досега. Много време трябва да се отделя за молитва, за да бъдат изпрани и избелени дрехите на характера ни в кръвта на Агнеца.
Особено е необходимо сега с непоклатима вяра да търсим Бога за Неговата благодат и сила в народа Му. Ние не вярваме, че времето за ограничаване на религиозните ни свободи е настъпило напълно. Пророкът видя „четири ангели, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“ Друг ангел, слизащ от изток, им извиква, казвайки: „Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, докато не поставим печата върху челата на Божиите служители“ (Откр. 7:1, 3). Тези думи говорят за делото, което сега имаме да вършим. По цялата страна мъже и жени на молитвата имат сериозната отговорност да молят Бога да отстрани облака на злото и да даде още няколко години на благодат, в които да работим за Господа. Нека викаме към Бога ангелите да продължават да задържат четирите ветрове, докато бъдат изпратени мисионери по всички части на света, за да разгласят предупреждението против незачитането на Божия закон.