Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Надежда за езичниците – 31 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Надежда за езичниците – 31 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

През време на службата си Исая посочваше ясно Божествения план за
езичниците. Други пророци го бяха споменавали, но словото им не винаги
беше разбирано. На Исая бе възложено да представи ясно на Юда истината,
че към Божия Израил ще се причислят много, без да са плътски потомци на
Авраам. Това учение не бе в съгласие с тогавашната теология. Но
пророкът безстрашно прогласяваше дадените му от Бога вести и носеше
надежда на много сърца, копнеещи за обещаните на Авраамовото потомство
духовни благословения.
В писмото си до вярващите в Рим апостолът на езичниците насочва
вниманието към тази особеност в проповедите на Исая. “А Исая се
осмелява да каже: “Намерен бях от ония, които не Ме търсеха – пише
Павел, – явен станах на тия, които не питаха за Мене.”
Често израилтяните изглежда не можеха или не искаха да разберат Божия
план за езичниците. Точно според него те бяха станали отделен народ и
се бяха установили като независима нация сред земните народи. Баща им
Авраам, на когото бяха дадени заветните обещания, бе призован да излезе
от рода си и да отиде в далечна земя, за да стане светлина за
езичниците. В обещанието се казваше, че потомството му ще бъде
многобройно като морския пясък, но той не се ръководеше от себелюбивата
цел да стане основател на голям народ в Ханаанската земя. Божият завет
с него обхващаше всички земни народи. “Ще те направя голям народ – каза
Йехова, – ще те благословя и ще прославя името ти и ще бъдеш за
благословение. Ще благословя ония, които те благославят и ще прокълна
всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.”
При подновяването на завета малко след раждането на Исаак Божият план
за човечеството трябваше да бъде разкрит отново. “… чрез него ще се
благославят всичките народи на земята”, бе уверението на Бога относно
обещаното дете. След време небесен посетител още веднъж заяви: “В
твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята…”
Всеобхватността на този завет бе позната на Авраамовите деца и на
децата на децата му. Израилтяните бяха избавени от египетско робство
точно за да бъдат благословение за другите народи и Божието име да
стане познато “по целия свят”. Ако бяха послушни на Неговите
изисквания, щяха да бъдат далеч по-напред от другите народи по мъдрост
и интелигентност, но това превъзходство трябваше да бъде постигнато
само за да се изпълни Божието намерение за всички земни народи.
Чудните събития, свързани с освобождаването на Израил от египетско
робство и със завладяването на обещаната земя, накараха много езичници
да признаят Израилевия Бог като всевластен Владетел. “И египтяните ще
познаят – гласеше обещанието, – че Аз съм Господ, когато дигна ръката
Си против Египет и изведа израилтяните изсред тях.” Дори гордият фараон
бе принуден да признае силата на Йехова. “… идете, послужете на
Йехова – каза той на Мойсей и Аарон, – … па благословете и мене.”
Напредващите израилеви множества видяха, че мълвата за мощта на Бога на
евреите ги бе изпреварила и някои от езичниците бяха разбрали вече, че
Той е единственият Бог. В безбожния град Ерихон една езичничка заяви:
“Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.” Спаси
я стигналото до нея по този начин знание за Йехова. “С вяра Раав
блудницата не погина заедно с непокорните…” Обръщането й към Бога не
бе единствен случай на Божия милост към езичници, признаващи
Божествената Му власт. В централната част на страната гаваонците – един
многоброен народ, отхвърлиха езичеството и се присъединиха към Израил,
за да споделят с тях заветните благословения.
Бог не признава различията между отделните народности, раси и съсловия.
Той е Творец на цялото човечество. По сътворение всички хора са от едно
семейство и едно цяло чрез изкуплението. Христос дойде да премахне
стените на разделение, да отвори отделенията на храмовите дворове, за
да може всяка душа да има свободен достъп до Бога. Любовта Му е толкова
всеобхватна, дълбока и пълна, че прониква навсякъде. Заблудените от
измамите на дявола и намиращите се под негово влияние биват
освобождавани от нея и поставяни до Божия трон, обиколен от дъгата на
обещанието. За Христос няма евреин, нито грък, роб или свободен.
В годините след завладяването на обещаната земя добрите планове на
Йехова за спасение на езичниците бяха почти напълно забравени и затова
стана необходимо Бог отново да изяви намерението Си. “Ще си спомнят и
ще се обърнат към Господа всичките земни краища – пя боговдъхновеният
псалмист. – И ще се поклонят пред Тебе всичките племена на народите.”
“Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си
към Бога.” “И тъй, народите ще се боят от името Господне и всичките
земни царе от славата Ти.” “Това ще се напише за бъдещото поколение; и
люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа. Защото Той надникна от
Своята света висина. От небето Господ погледна на земята, за да чуе
въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт, за да
възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му в Ерусалим, когато се
съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.”
Ако Израил бе верен на призванието си, всички земни народи щяха да
споделят неговите благословения. Но сърцата на израилтяните, на които
бе поверено познанието за спасителната истина, останаха неотзивчиви към
нуждите на околните. Когато Божието намерение бе забравено, на
езичниците започна да се гледа като на люде, извън границите на Божията
милост. Светлината на истината бе загасена и настъпи тъмнина. Народите
бяха покрити с булото на невежеството; любовта към Бога бе почти
непозната, а заблудите и суеверията процъфтяваха.
Такава бе обстановката, когато Исая бе призован за пророческа мисия.
Въпреки това той не се обезкуражи, защото в ушите му още звучеше
триумфалният хор на ангелите около Божия трон: “Славата Му пълни цялата
земя.” Вярата му бе укрепена от видения за славните завоевания на
църквата Божия, когато “земята ще се изпълни със знание за Господа,
както водите покриват дъното на морето”. “Вънкашното покривало, което е
мятано върху всичките племена, и покривката, която е простряна върху
всичките народи” ще бъдат унищожени окончателно. Божият Дух ще се излее
на всяка плът. Гладуващите и жадуващите за правда ще се причислят към
Божия Израил. “И те ще поникнат между тревата като върби край течащи
води – каза пророкът. Един ще казва: Аз съм Господен, друг ще се нарича
с Якововото име, а друг ще подписва с ръката си, че ще служи Господу и
ще произнася с почит израилевото име.”
На пророка бе открито Божието добро намерение за разпръсването на
непокаялия се Юда между народите. “… людете Ми ще познаят Моето име -
заяви Господ. – Затова ще познаят в оня ден, че Аз съм, Който
говоря…” И не само те трябваше да научат урока на послушание и
упование. В местата на изгнаничеството си щяха да предадат и на други
знанието за живия Бог. Мнозина сред синовете на чужденците щяха да се
научат да Го обичат като свой Създател и Изкупител. Щяха да започнат да
спазват святата Божия събота като паметник на творческата Му мощ.
Когато Той щеше да запретне “светата Си мишца пред всичките народи”, за
да избави народа Си от плен, “всичките земни краища” щяха да видят, че
спасението е от Бога. Много от изоставилите езичеството щяха да
пожелаят да се обединят изцяло с израилтяните и да ги придружат в
пътуването им до Юдея. Никой от тях нямаше да каже: “Господ съвсем ще
ме отдели от людете Си.” Словото Божие, дадено чрез пророка на хората,
които биха Му се покорили и биха спазвали Неговия закон, гласеше, че
отсега нататък те ще се числят към духовния Израил – Божията църква на
земята.
“Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да
обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги – всеки от тях, който
пази съботата да я не оскверни и държи завета Ми – и тях ще доведа в
светия си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом. Всеизгарянията им и
жертвите им олтара Ми ще Ми бъдат благоугодни. Защото Моят дом ще се
нарече Молитвен дом на всичките племена. Господ Йехова, Който събира
изгонените от Израиля, ето що казва: Ще му събера още и други освен
своите му, които вече са събрани.”
На Исая бе позволено да погледне през вековете във времето, когато
обещаният Месия ще дойде втори път. Отначало той видя само “скръб и
тъмнина, мрак на измъчване”. Мнозина, копнеещи за светлината на
истината, бяха отведени от фалшиви учители в обърканите лабиринти на
философията и спиритизма. Други разчитаха на външното благочестие, но
не постигаха истинска святост във всекидневния живот. Бъдещето им
изглеждаше безнадеждно. Но скоро картината се промени и пред очите му
се разкри чудно видение. Съзря Слънцето на правдата да изгрява с
изцеление в крилата Си. Възкликна с възхита: “Но на измъчената земя не
ще има мрак както в предишните времена, когато Той унижи земята Завулон
и земята Нефталим; но в послешните времена ще я направи славна – нея,
която по пътя към езерото, оттатък Йордан, Галилея на народите. Людете,
които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина. На ония, които седяха в
земя на мрачна сянка, изгря им светлина”.
Славната Светлина на света щеше да донесе спасение на всеки “народ и
племе, език и люде”. За предстоящото дело пророкът чу вечният Отец да
заявява: “Малко нещо е да Ми бъдеш служител, за да възстановиш
племената на Якова и за да възвърнеш опазените на Израиля. Ще те дам
още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край..
В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ще те
опазя и ще те дам за завет на людете, за да възстановиш земята, за да
ги направиш да завладеят запустелите наследства. Като кажеш на
вързаните: Излезте; на ония, които са в тъмнината: Явете се… Ето, тия
ще дойдат отдалеч; и ето, ония – от север и от запад, а пък ония – от
синимската земя.”
Все по-нататък във времето пророкът видя буквалното изпълнение на тези
славни обещания. Видя как носителите на добрата вест за спасение отиват
по всички краища на земята, при всяко племе и народ. Чу как Господ
казва на евангелската църква: “Ето, ще простирам към нея мир като река
и славата на народите като прелял поток.” Чу и поръчението: “Уголеми
мястото на шатъра си и нека разширят завесите на жилищата ти. Не се
скъпи; продължи въжетата си и закрепи колчетата си. Защото ще се
разпространиш надясно и наляво. Потомството ти ще завладее народите и
ще населят запустелите градове.”
Йехова каза на пророка, че ще изпрати свидетелите Си “в народите, в
Тарсис, Фул и Луд… в Тувал и Яван, далечните острови”.
“Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества,
който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва
спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува.”
Пророкът чу Божия глас да призовава църквата да извърши възложената й
работа, за да бъде приготвен пътят за установяване на вечното Господне
царство. Вестта бе ясна и недвусмислена: “Стани, свети, защото светлина
дойде за тебе и славата Господня те осия. Защото ето, тъмнина ще покрие
земята и мрак племената. А над тебе ще осияе Господ и славата Му ще ти
се яви. Народите ще дойдат при светлината ти и царете при бляскавата ти
зора. Дигни наоколо очите си и виж: Те всички се събират, идат при
тебе. Синовете ти ще дойдат отдалеч и дъщерите ти ще бъдат носени на
ръце…
… Чужденците ще съградят стените ти и царете им ще ти служат. Защото
в гнева Си те поразих, но в благоволението Си ти показах милост.
Портите ти ще бъдат винаги отворени, не ще се затворят ни денем, ни
нощем, за да се внася в тебе имота на народите и да се докарват царете
им.”
“Към Мене погледенете и спасени бъдете всички земни краища; защото Аз
Съм Бог и няма друг.”
Тези пророчества за голямо духовно пробуждане във време на тъмнина днес
намират своето изпълнение в умножаващите се мисионерски станции,
стигащи до най-затънтените кътчета на земята. Групите от мисионери в
езически страни са оприличени от пророка на пряпорец, издигнат, за да
упъти търсещите светлината на истината.
“И в оня ден – казва Исая – към Йесеевия корен, който ще стои като
знаме на племената, към него ще прибягват племената и неговото
местоуспокоение ще бъде славно. И в оня ден Господ пак втори път ще
възвърне с ръката Си останалите от людете Си… и ще издигне знаме за
народите, и ще събере изгонените на Израиля, и ще събере в едно
разпръснатите на Юда от четирите ъгъла на земята.”
Денят на спасението е наближил. “Защото очите на Господа се обръщат
насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на
ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.” Сред “Племената,
езиците и народите” Той вижда мъже и жени, които се молят за светлина и
знание. Душите им са незадоволени: от дълго време са се хранили с
пепел. Врагът на всяка правда ги е заблудил и те се движат пипнешком
като слепци. Но са искрени по сърце и желаят да научат по-добрия път.
Макар живеещи в мрака на езичеството, без познание за писания закон на
Бога и за Сина Му Исус Христос, те са разкрили по много начини
действието на Божията сила в умовете и характерите си.
Понякога онези, които нямат друго познание за Твореца освен полученото
чрез действието на Божествената благодат, са добри към Божиите
служители и ги защитават с риск на собствения си живот. Светият Дух
влага Христовата благодат в сърцата на много благородни хора, търсещи
истината, и им дава дух на съчувствие противно на тяхното естество и
въпреки придобитото възпитание. “Истинската светлина, която осветлява
всеки човек, идеше на света.” Тази светлина осветява душите им и ако й
се отдава внимание, ще направлява нозете им към Божието царство. Пророк
Михей каза: “Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина… Като ме
изведе на видело, тогава ще видя правдата Му.”
Небесният спасителен план е достатъчно голям, за да обхване целия свят.
Бог копнее да вдъхне на падналото човечеството дъха на живота. Той няма
да допусне да се разочарова душа, искрена в копнежа си за нещо по-висше
и по-благородно от онова, което светът може да предложи. Бог
непрекъснато изпраща ангелите Си при хората, които макар и намиращи се
в трудни обстоятелства, се молят с вяра някаква превъзхождаща ги сила
да стане тяхна и да им донесе спасение и мир. Той ще им се разкрива и
ще ги среща със Своето провидение по различни начини, за да могат да
утвърдят доверието си в Онзи, Който е дал себе си като откуп за всички,
“за да възложат надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога,
но да пазят Неговите заповеди”.
“Нима може да се отнеме користта от силния или да се отърват пленените
от юнак? Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат и
користта ще се отърве от страшния.” “… съвсем ще се посрамят ония,
които се уповават на ваяните идоли, които казват на леяните: Вие сте
наши богове.”
“Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е на
Господа, неговия Бог.” “Върнете се в крепостта, вие обнадеждени
затворници.” “Виделина изгрява в тъмнината за праведните” и тази
виделина е за всички искрени по сърце в езическите земи – “праведните”
в Божиите очи. Бог е казал: “Ще доведа слепите през път, който не са
знаели, ще ги водя в пътеки, които им са били непознати. Ще обърна
тъмнината в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Това
ще сторя и няма да ги оставя.”
Римл. 10:20
Бит. 12:2, 3
Бит. 18:18
Бит. 22:18
Изх. 9:16
Изх. 7:5
Изх. 12:31, 32
Исус Навиев 2:11
Евр. 11:31
Пс. 22:27, 68:31, 102:15, 18-22
Исая 6:3
Исая 11:9
Исая 25:7
Исая 44:4, 5
Исая 52:6
Исая 52:10
Исая 56:3
Исая 56:6-8
Исая 8:22
Исая 9:1, 2
Исая 49:6, 8, 12
Исая 66:12
Исая 54:2, 3
Исая 66:19
Исая 52:7
Исая 60:1-4, 10, 11; 45:22
Исая 11:10-12
2Лет. 16:9
По Исая 44:20
Йоан 1:9
Михей 7:8, 9
Пс. 78:7
Исая 49:24, 25
Исая 42:17
Пс. 146:5
Захария 9:12
Пс. 112:4
Исая 42:16