Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Най-голямата измама на звяра днес засяга и теб – Семинар върху пророчествата – Лекция 10 – Сега това е ясно – Ясно представяне на пророческите истини – Лио Скривън

Разказват, че истината трябвало да се срещне с хората от един град и те я очаквали с нетърпение. Денят бил много горещ и тя се движела бавно по прашния път към града. Накрая горещината станала непоносима. Както си вървяла, видяла между дърветата езерце. Помислила си: “Ще отида да поплувам малко.” И така, тя съблякла красивата си бяла мантия, закачила я на един клон и скочила в прохладната вода с наслада, спасявайки се от горещината на деня.
Само че, нали знаете – там където е истината, винаги се явява и лъжата. Лъжата чула, че истината отива в града и се запътила след нея. Както си вървяла, и на нея й станало много горещо. И когато стигнала до езерцето, си помислила: “Ще поплувам да се поохладя.” Приближила се до брега и тъкмо щяла да скочи, видяла дрехата на истината, която висяла на дървото. И тъй като била подла по природа, й дошла следната идея: “Я да оставя сега плуването, а да открадна дрехата на истината.” Речено-сторено – хвърлила старите си дрипи на земята, облякла си чистата дреха на истината и се запътила към града. Когато хората я видели да идва, започнали да ликуват: “Ето я истината! Идва!” Докато най-накрая един проницателен старейшина не казал: “Ей, хора! Това не е истината! Това е лъжата, преоблечена като истина!” И край.
След известно време истината приключила с къпането и поскала да се облече, за да продължи пътя си към града. Но, когато излязла, видяла, че дрехите й ги няма и била много раозчарована. Чудела се къде може да са. И както се оглеждала наоколо, погледът й попаднал върху мръсната дрипава мантия на лъжата. Истината се замислила и решила: “По-добре да не нося нищо, отколкото да нося това!” И тръгнала по пътя така, както си била. И когато хората я видели да се задава, започнали наистина да ликуват и да викат: “Гледайте, хора! Ето я истината, голата истина!”
Това е приказката.
Предметът на днешната ни лекция е също като нея – ще стане въпрос за голата Истина. Истината е удивително нещо. Повечето хора днес не я обичат. Тя никога не е била популярна. Едно от най-невероятните неща е, че често хората знаят кое е истина, но избират да повярват на лъжата! Това важи с особена сила за въпросите на религията. Срещал съм стотици религиозни хора, които прекрасно знаят, че следват фалшиво учение и въпреки, че това им е пределно ясно, все пак избират да следват фалшификацията! На хората сякаш им харесва да се самоизмамват и това е много тъжно.
Истината често боли. Евр. 4:12 – “Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни. Пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.” Истината на Божието Слово разсича всякаква сантиментална пяна върху онова, което днес се нарича “християнство”. Тя бързо разпознава кой е истински християнин и кой не е. Разкрива кой наистина иска да върши Божията воля и кой само “си играе на религия”.
Имайки предвид това, ви призовавам да се молите докато изучавате тази глава, за да можете да разкриете за себе си една от най-ясните библейски истини.
Най-великата покана за подготовка към нашето поколение за завръщането на Христос откриваме в Откр. 14:6-10. Последната фраза на стих 7 отправя вниманието ни към предмета на поклонението. – “И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.” В последния час на земната история към света ще бъде отправено посланието: “Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята.”
Очевидният проблем, на който се натъкваме, четейки книгата Откровение е разликата между този стих 7 и стих 9 – “ПОКЛОНЕТЕ СЕ НА ТОЗИ, КОЙТО Е НАПРАВИЛ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, морето и водните извори… И друг, трети ангел вървеше подир тях и каваше със силен глас: АКО НЯКОЙ СЕ ПОКЛОНИ НА ЗВЯРА И НА НЕГОВИЯ ОБРАЗ и приеме белег на челото си или на ръката си…” Едните се покланят на “Този, Който е направил…”, а другите се покланят на “звяра и на неговия образ”. Всеки човек по света, включително и ти, ще застане на страната или на единия, или на другия. Шокиращо е, но в Откр. 13:3,8 Бог казва, че “целият свят ще последва и ще се поклони на звяра”! Така че, ако днес открием област, в която целият свят следва звяра вместо Библията, това не бива да ни изненадва, защото сам Бог ни е предсказал, че ще бъде така.
След като Откр. 14:7 казва да се покланяме на “Този, Който е направил небето и земята”, нека се върнем назад във времето, когато Бог сътвори всичко. В Бит. 1:1 четем: “В начало Бог създаде небето и земята.” В първия ден Той създаде светлината; на втория – въздуха; на третия – водата и растенията; на четвъртия – слънцето, луната и звездите; на петия – птиците и рибите; на шестия – животните и короната на творението – мъжа и жената. Тук, в Битие 1 глава са описани първите 6 дни от историята на Земята. Всичко беше добро и съвършено, създадено специално за човека – за неговата прехрана и радост – всичко по Едемски съвършено. Тук стигаме до първия седми ден в историята на света. Бит. 2:1-3 – “Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно воинство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден, и го освети, защото в него Си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” Бог създаде съботния ден. Този ден беше отделен като паметник на сътворението. В Пс. 111:2-4 Давид казва, че Бог е създал Своите дела, за да бъдат помнени: “Велики са делата Господни; изследими от всички, които се наслаждават в тях. Славно и великолепно е Неговото дело и правдата Му остава до века. Достопаметни направи чудесните Си дела. Благ и милостив е Господ.” Сам Бог каза същото и го записа в Своя закон. Четем в Изх. 20:8-11 – “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа – ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.” Обърнете внимание, че в Откр. 14:7 четвъртата заповед е цитирана директно. Значи, вестта, която Бог иска да изпрати на целия свят просто е фокусиране на вниманието отново върху четвъртата заповед.
Оттук нататък искам внимателно да следвате мисълта ми, защото съм сигурен, че има някои от вас, които вече се чудят как така днес имаме два почивни дни – събота и неделя. Други, може би, се чудят защо някои наричат съботата “еврейска”. Помислете, моля ви – колко души имаше на земята в шестия ден? Двама! Имената им бяха Адам и Ева. Те евреи ли бяха? НЕ! Още стотици години след тях нямаше никакви евреи. Бог никога не е създавал съботата “за евреите”. Тази събота, която Христос създаде – седмият ден – винаги е била жив паметник на Неговата творческа мощ. Има три неща, които Бог направи специално, за да отдели седмия ден. – почина си в него, благослови го и го освети или го направи свят – отделен за свещена цел. Бог не направи това за нито един друг ден.
След като прочетем цялата заповед, ще разберем защо. Първо Бог каза: “Помни!” Когато жена ми каже: “Помни, че трябва да напазаруваш на връщане от работа.”, защо започва с “помни”? Защото мисли, че може да забравя. Бог казва: “Помни!” Защо? Защото знае, че можем да забравим! Парадоксално е, че единствената от десетте заповеди, която започва с “помни”, е забравена от целия свят!
Фактът, че Бог е направил небето и земята, Го отделя от всички останали фалшиви богове. Нито едно друго божество не е сътворило каквото и да е. Така че, всеки път, когато “помните” съботния ден, вие почитате истинския Бог. Ето защо, ако тази заповед е била спазвана винаги, нямаше днес да има атеисти, агностици, езичници или скептици. В нашите училища никога нямаше да се преподава еволюцинната теория, защото е невъзможно да се съмняваш в Бога или да не вярваш в Него и същевременно да пазиш седмия ден на всяка седмица в Негова чест. Това е, също така, и причината, поради която дяволът толкова много мрази Божията събота. Той искаше да бъде като Бога е затова установи свой собствен ден на поклонение. След малко ще говорим и за това.
Тази съботна заповед все още се пазеше, когато Исус беше вече мъртъв. Лука 23:56 – “И като се върнаха, приготвиха аромати и миро. И в събота си почиваха според заповедта.” Учениците си почиваха според заповедта. Исус умря в петък, почина си в събота и възкръсна в неделя.
Бог ни е дал съботата като най-скъпоценния Си подарък. Тя е време, в което се събираме заедно, когато сме със семействата си; време на физическа, умствена и емоционална почвка. Ние се нуждаем от нея! Причината, поради която толкова много хора днес са преуморени, страдат от язва и инфаркт, поради която съпрузи и съпруги непрекъснато се карат е, че цялото ни общество е “под пара” седем дни в седмицата! Имате нужда от съботата, за да забравите всичко. Бог ни я остави не, за да ни създава проблеми, а като благословение. Човешката природа се нуждае от възможност да се реорганизира, възстанови и освежи. Съботата се превръща в най-специалния ден от седмицата!
Нещо повече, съботата е белег за нашата любов към Исус. Езек. 20:20 – “Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз – Господ, съм ваш Бог.” Бог каза “освещавайте съботите Ми” – те ще бъдат знак между Мене и вас – 24 часа специална връзка на любов.
Дяволът днес прекрасно знае значението на съботата. Всеки път, когато Бог даде нещо за благословение, дяволът веднага е готов с негов фалшификат. Това е негова запазена марка. Бог даде съботата, но дяволът знаеше, че тя прославя Бога повече от всяка друга заповед. И затова – за да отклони хората от поклонение пред истинския Бог и да обезсили всяко нещо, което Го прославя – той изопачи и обърна нещата така, че повечето от днешните християни по света да нарушават съботния ден без дори да подозират за това! Затова Господ, в Своята милост, ни праща “голата истина”.
Това е още една причина, поради която дяволът учи, че законът е отменен. Интресно защо онези, които проповядват това, спазват останалите девет заповеди! Една заповед ги смущава и в усилието си да я отстранят, те отхвърлят целия закон. Вече разгледахме това в някои от предишните глави, но нека преговорим няколко текста:
Яков 2:10-12 – “Защото който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействувай!, рекъл е и: Не убивай! Тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона. Така говорете и така постъпвайте – като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.”
Мат. 5:17-19 – “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците. Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото, истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство, а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.”
Ако нарушим една, нрушаваме всички. Защо? Отговорът е прост. Спазването на Божия закон се основава на едно нещо – ЛЮБОВ. Това не е принудително робство, а “любовни” взаимоотношения. В Йоан 14:15 Исус каза: Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” Десетте заповеди просто показват кого обичаме повече – Исус или греха (който е “беззаконие” според 1Йоан 3:4). Цялото пазене на закона се базира на любовта. Йоан 14:21 – “Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.” 1Йоан 5:2,3 – “По това познаваме, че любим Божиите чада – когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди. Защото, ето що е любов към Бога – да пазим Неговите заповеди. А заповедите Му не са тежки.” Така че, когато избирам да наруша една от Божиите заповеди, аз разрушавам връзката на любов между мене и Христос. Ето защо се казва, че нарушавайки една заповед, нарушаваме всичките. Точно, както става между мен и съпругата ми. Представете си, че срещна много красиво момиче и се почувствам привлечен от нея. След това я водя у дома и, ако съпругата ми възрази, казвам: “Но, скъпа, аз наистина те обичам. Просто искам да бъда с приятелката си веднъж на всеки десет дни. Това е. През останалото време съм твой.” Смятате ли, че наистина обичам съпругата си? В никакъв случай! Тя трябва да притежава или цялото ми сърце, или нищо. Същото е и с Исус. Мат. 22:36-40 – “Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. – Това е голямата и първа заповед. А втората, подобна на нея е тая: Да възлюбиш ближния си като себе си. – На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” В Лука 16:17 Исус каза още: “Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.” Нито една ТОЧКА или ЙОТА от закона не може да пропадне!
Нека сега да идентифицираме този ден. Кой е седмият ден от седмицата? Събота! Всеки алманах, календар или енциклопедия ще ви кажат това. Но, за да бъдем сигурни, трябва да открием съботата в Библията. Нека отидем в Новия Завет, в Мат. 28:1 – “А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.” Исус умря в петък и възкръсна в неделя. Денят между тях беше събота. Ето ви още едно потвърждение: Лука 23:54; 24:1 – “И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше… А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.” Първо е приготвителният ден (петък), след това идва денят за почивка “според заповедта” (събота) и най-накрая – денят на възкресението (неделя). Ето ви още един текст: Марко 15:42-16:1 – “И когато вече се свечери, то понеже беше приготвителен ден – сиреч срещу събота – дойде Йосиф от Ариматея – един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство – и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло. А Пилат се почуди дали е вече умрял и като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв. И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосифа. И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и положи го в гроб, който бе изсечен в скала и привали камък върху гробната врата. А Мария Магдалина и Мария Йосиевата майка гледаха где го полагаха. А когато мина съботата, Мария Магдалина, Мария – Якововата майка и Саломия, купиха аромати, за да дойдат и да Го помажат.” Оттук отново става кристално ясно, че съботата е денят, който е между петък (когато Исус умря) и неделя (когато възкръсна). Новият завет недвусмислено сочи кой е почивният ден – събота.
Кой ден пазеше самият Исус Христос? Можем да бъдем спокойни, ако правим това, което правеше сам Той. Фактически, на това ни учи Библията – да вършим Неговите дела. 1Йоан 2:3-6 – “И по това сме уверени, че Го познаваме – ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам го!, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него. Но ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.” Нека видим какви бяха обичаите на Исус. Лука 4:16 – “И дойде в Назарет, дето беше отхранен и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.” Обичай на Исус беше да ходи на църква в събота. Всъщност, Той толкова много уважаваше съботата, че гледайки напред в бъдещето, поръча и на нас да я пазим. Мат. 24:15-20 – “Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на свято място (който чете, нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намери на къщния покрив, да не слиза да вземе нещата от къщата си и който се намери на нива, да се не връща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните и на кърмещите в ония дни! При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден.” Тук Исус хвърли поглед 40 години напред в бъдещето и каза на Своите ученици да продължават да почитат съботата. Бог отговори на техните молитви и бягството им стана през 70г.сл.Хр., през октомври, в сряда, в град на име Пела и нито еди християнин не беше убит при превземането на Ерусалим. Ако Исус очакваше от Своята църква да пази съботата 40 години след Неговото време, можем да бъдем сигурни, че желанието му е същото до края на времето. Фактически, четвъртата заповед е единствената в това пророчество, която Исус специално поръча да бъде спазвана след смъртта Му!
Кой ден спазваха учениците на Христос в Новия Завет? Деян. 13:14,42-44 – “А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха… Когато си излизаха (от юдейската синагога), езичниците ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота. И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които – като се разговаряха с тях – увещаваха ги да постоянстват в Божията благодат. На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.” Ето, че в Новия завет християните живеят под Божията благодат и едновременно с това спазват съботата. Още един текст: Деян. 18:4 – “И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.” Павел всяка събота проповядвал на юдеи и гърци. Дори и без църква, апостолите спазвали съботния ден: Деян 16:13 – “А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени.” Павел – великият апостол – направи следното изявление: Деян 20:27 – “Защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.” Той беше изявил цялата Божия воля. Ако имаше заповед за промяна на съботата в неделя, защо Павел не ни го е казал? В Библията седмият ден – съботата се споменава повече от 140 пъти. Но няма НИТО ЕДНА индикация за това, че първият ден на седмицата е свят. Това би трябвало да ни стресне! Аз лично започвам да се питам: “Павле, ако си ни изявил цялата Божия воля и ако съботата е променена, защо не си ни казал?” В Библията няма дори и намек за това! Толкова съм сигурен в това, че съм готов да дам $1000 на всеки, който ми покаже в Библията текст, който казва, че неделята е почивният ден или, че съботата е била сменена от неделята! Може да ми вземе и къщата, и колата, и в добавка на това ще ходя на църква с него всяка неделя! Ако не ми вярвате, опитайте се да намерите такъв текст.
Днес често хората казват: “Ние пазим Господния ден.”, смятайки, че неделята е Господният ден. Знаете ли, че в Библията има само един текст, в който е употребен изразът “Господният ден”? Нека го прочетем: Откр. 1:10 – “В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба…” Според този текст кой е Гсподният ден? Не е казано! Нека открием в Библията кой ден е това. Мат. 12:8 – “Защото Човешкият Син е Господар на съботата.” Господар на съботата. А заповедта казва, че седмият ден е събота на Господа! Съботата е Господният ден, а не неделята!
Други някои казват: “О, няма значение кой ден пазиш. Аз пазя всеки ден.” Ето тук, трябва да бъдем внимателни. Същата заповед казва, че през шестте дни трябва да се работи, а не да бъдат пазени като святи. Бог не каза да пазим някоя събота, а каза: “Пазете съботата.” Членуването означава, че става въпрос за определена личност, място или нещо. Библията казва, че седмият ден е събота на Господа твоя Бог. Освен това казва, че има пътища, които се струват правилни на човека, но краят им води към смърт. (Пр. 14:12) Трябва да следваме Божието Слово, а не човешки мъдрувания. Не можем да пазим всички дни като святи. Можем да живеем свят живот и да хвалим Бога всеки ден, но има само един ден, който Бог е благословил и осветил – седмият ден, съботата!
Понякога хорат казват още: “Ами, дните през историята са били размествани и не можем да знаем кой ден от седмицата точно е събота. Календарът е бил променян.” Да, но ако това е така, тогава и неделята е погрешен ден! Само че, време не е било губено. Да, от Христос насам календарът е бил променян веднъж – през 1582г. от папа Григорий. Оттогава датира и днешният календар, който ние наричаме “грегориански”. От 46г.сл.Хр. до 1582г. е бил използван Юлианският календар. Той има дължина от 365 дни и 6 часа. Бил е по-дълъг отколкото трябва с 11 минути. През годините тези 11 минути са се натрупвали и до 1582г. календарът е имал приблизително 10 дни разминаване със Слънчевата система. И така, на 4 октомври 1582г. било четвъртък, а следващият – петък трябвало да бъде 5-ти, а той станал 15-ти. Дните на седмицата изобщо не били засегнати, а само датите. Днес ние правим подобно нещо веднъж на всеки 4 години – през високосната. И, говорейки за календара, не можем да не споменем факта, че седмият ден от седмицата на 108 езика се нарича “шабат”, но се произнася според звуковата азбука на съответния език. Няма никакво съмнение, че съботата днес си е абсолютно същият “седми ден – събота”, който пазеше и Христос, когато беше на земята.
Често хората днес казват: “Ние пазим неделния ден като възпоменание на Христовото възкресение.” Въпреки че, това е една прекрасна идея, нека се запитаме: Библейска ли е? Вижте, Бог е оставил две неща, които да напомнят за Неговата смърт, погребение и възкресение. Първо, даде Господната вечеря и каза: “Правете това за Мое възпоменание.” (Лука 22:19) И вторият паметник е кръщението. Но нова събота няма. Вижте Римл. 6:3-6.
И така, от Едем до Едем винаги ще има събота. От Сътворението през целия Стар Завет тя е била спазвана. След това Исус, според четирите Евангелия, я е спазвал. После първите християни в Новия Завет са я спазвали и когато отидем на небето – новото небе и новата земя, които Бог ще направи за нас – и там ще я спазваме. Исая 66:22,23 – “Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдват пред Мене – казва Господ. – Така ще пребъдват родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние и от събота до събота, ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене – казва Господ.”

След като ви представихме така ясно библейското учение по този въпрос, нека разгледаме кой, кога и с какъв авторитет е променил съботата. С неопровержими доказателства. Най напред, нека се върнем отново към пророчеството в Дан. 7:25. Тук Бог идентифицира папската власт като една, която “замисля да помени времена и закони”. Интересно е, че единствената заповед, в която са преплетени “времена”, и за “закони”, е четвъртата. “Помни съботния ден… шест дни да работиш… седмият ден е събота… в шест дни Господ направи… на седмия ден си почина… Господ благослови съботния ден…” Бог направо ни заявява да очакваме, че папството ще носи отговорността за промяната на съботата в неделя. Нека сега прочетем някои текстове от самия Католически Катехизис и да видим дали е така.
Преработен катехизис на Католическата доктрина, стр. 50:

Въпрос: Коя е третата заповед?
Отговор: Третата заповед е: “Помни и спазвай свято съботния ден.”

Въпрос: Кой е съботният ден?
Отговор: Седмият ден е събота.

Въпрос: Защо ние пазим неделя вместо събота?
Отговор: Спазваме неделята вместо съботата, защото Католическата църква е прехвърлила святостта от съботата върху неделята.

Въпрос: Защо Католическата църква е заместила съботата с неделята?
Отговор: Църквата е заместила съботата с неделята, защото Христос възкръсна в неделя и защото Святият Дух слезе на апостолите в неделя.

По този начин въпросът се изяснява. В Откр. 14:7 Бог ни заповядва да Му се покланяме, защото е направил небето и замята. Откр. 14:9 казва “поклонили се на звяра”. Днес, точно както предрече Бог в Откр. `13:3,8, светът се учудва на звяра и му се покланя.

Сега, забележете как повечето от основните църкви приемат това.

БАПТИСТИ
“Имало е и има една заповед да се пази съботния ден, но този съботен ден не е днешната неделя… Въпреки това, по някакъв триумфален начин съботата е била прехвърлена от седмия в първия ден от седмицата… Къде може да бъде намерено основание за това прехвърляне? Не и в Новия Завет – в никакъв случай. Няма библейско доказателство за промяната на съботната институция от седмия в първия ден.” Из Баптистки наръчник, от д-р Едуард Хискокс.

ХРИСТИЯНИ
“Никога не е имало промяна на почивния ден от събота в неделя. На нито едно място в Библията няма дори и намек за такава промяна.” Спазване на първия ден, стр. 17,19

ХРИСТОВА ЦЪРКВА
“Аз не вярвам, че Господният ден е една юдейска събота, нито, че е бил променян от седмия в първия ден.” Алекзандър Кембъл, Уошингтън Рипортър, 08.10.1821.

КОНГРЕШАНИ
“Настоящото твърдение, че Христос и Неговите апостоли чрез авторитета си са прехвърлили святостта от седмия върху първия ден, няма абсолютно никакво покритие от Новия Завет.” Д-р Лаймън Абът, Християнски съюз, 19.01.1882.

ЕПИСКОПАЛИСТИ
“Има ли някаква заповед в Новия Завет за промяна на почивния ден от събота в неделя? Не, нито една.” Наръчник на християнската доктрина, стр. 127

МЕТОДИСТИ
“По въпроса за неделята… няма нито един пасаж, който да казва на християните да пазят този ден или да прехвърлят юдейската събота в него.” Харис Франклин Рал, Крисчън Адвокейт, 02.07.1842.

ЛУТЕРАНИ
“Спазването на Господния ден (неделята) не е заповядано в нито една заповед, но от авторитета на църквата.” Изповед на вярата от Аугсбург, цитирано във Католически наръчник за почивката, част 2, глава 1, раздел 10.

ПРЕЗВИТЕРИАНЦИ
“Християнската събота (неделята) не се намира в Писанията, нито е била спазвана от първата църква.” Теология на Дуайт, том 4, стр. 401.

Сега въпросът е съвсем ясен. От едната страна е Антихристът и човешките заповеди. От другата е Христос и Неговите заповеди. Исус ни е оставил вестите на Откровение с много любов и ни кани – мен и вас – да се покланяме на Него, в Неговия ден; кани ни да Го обичаме, да пазим заповедите Му и да си починем в онази почивка, която може да възстанови живота ни физически, емоционално и духовно. Нека, както ни приканва текстът в Евр. 4:4,7-11, влезем в тази почивка. – “Защото нейде си е говорил за самия ден така: И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела… затова Той пак определя един ден – днес – както казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: Днес, ако чуете неговия глас, не закоравявайте сърцата си. Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден. Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова, нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това – да дава същия пример на неверие.”