Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Написано в Рим – 45 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Написано в Рим – 45 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

В ранната си християнска опитност апостол Павел има особена
възможност да научи Божията воля за Исусовите последователи. Той бе
“занесен до третото небе”, “в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е
позволено да изговори”. Самият той признава, че са му били дадени много
“видения и откровения от Господа”. Разбирането му за принципите на
евангелската истина бе равностойно с това на “превъзходните апостоли”
(2Кор.12:2,4,1,11). Той имаше ясно, пълно разбиране за “широчината и
дължината, височината и дълбочината” на “Христовата любов, която никое
знание не може да обгърне” (Еф.3:18,19).
Павел не можа да разкаже всичко, показано му във видение, защото
сред слушателите му имаше хора, които щяха фалшиво да изтълкуват
думите. Но откритото му го направи способен да работи като водач и мъдър
учител и да състави вестите, изпратени в по-късните години до църквите.
Впечатлението, получено във видение, бе винаги с него. То му даваше
способност да представя правилно християнския характер. Устно и чрез
написано слово той предаде една вест, останала през всички времена в
помощ и подкрепа на Божията църква. На вярващите днес тя говори ясно за
опасностите, които ще заплашват църквата и за измамните учения, които тя
ще срещне.
С писмото чрез съветите и увещанията, апостолът изразяваше
желанието: “Да не бъдат вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на
учение”, но да дойдат всички до “единство на вярата и на познаването на
Божия Син… в мярката на ръста на Христовата пълнота”. Той увеща
Исусовите последователи сред езичниците да не ходят “както се обхождат и
езичниците по своя суетен ум, помрачени в разума и странни на живота от
Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на
сърцето им”, но “внимавайте добре как се обхождате – не като глупави, но
като мъдри, като изкупвате благовремието” (Еф.4:14,13,17,18,5:15,16).
Окуражи вярващите да очакват времето, когато Христос, който “възлюби
църквата и предаде Себе Си за нея”, ще “я представи на Себе Си църква
славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо”, църква “свята и
непорочна” (Еф.5:25,27).
Тези вести, написани не със сила от човека, но от Бога, съдържат
уроци, които би трябвало да бъдат изучавани от всички и които би било
полезно да бъдат често повтаряни. В тях се подчертава практическата
набожност, полагат се принципи, които трябва да бъдат следвани във всяка
църква, и пътят, водещ към вечен живот, е очертан ясно.
В писмото си до “святите и верни братя в Христа, които са в Колоса”,
писано по време на затворничеството му в Рим, Павел споменава за
радостта си от тяхната твърдост във вярата, вест, донесена му от Епафрас,
“който – писа апостолът – ни и извести за вашата любов в Духа. “Затуй -
продължи – и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим
за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождате достойно за
Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро
дело и като растете в познаването на Бога, подкрепявани с пълна сила
според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълго търпите
всичко с радост.”
Така Павел изрази със слово желанието си за вярващите в Колос.
Какъв висок идеал поставят тези думи пред Христовия последовател! Те
показват чудните възможности на християнския живот и обясняват, че няма
граница за благословенията, които могат да получат Божиите деца.
Постоянно растящи в познаване на Господа, те могат да преминават от сила
в сила, от висота към висота в християнската опитност, докато чрез “Неговото
славно могъщество” бъдат удостоени да участват в наследството на
светиите в светлината (по Кол. 1:12).
Апостолът издигна пред своите братя Христос, чрез Когото Бог сътвори
всички неща и извърши тяхното изкупление. Той заяви, че ръката, която
поддържа световете в космоса и поддържа в съвършен ред и неуморна
активност всичко в Божия всемир, е същата ръка, която бе прикована на
кръста за тях. “… чрез Него бе създадено всичко – писа Павел, – което е на
небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или
господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и
Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява… И вас, които бяхте
някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега
чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си
святи, непорочни и безупречни.”
Божият Син се наведе, за да издигне падналите. Затова Той напусна
безгреш-ния свят в небето, деветдесет и деветте*, които Го обичаха, и дойде
на тази земя, за да бъде “наранен поради нашите престъпления, бит…
поради нашите беззакония” (Исая 53:5). Във всичко се оприличи на братята
си. Стана плът, каквато сме ние. Знаеше, че това означаваше да бъде
гладен, жаден и уморен. Поддържаше се с храна и се освежаваше със сън.
Беше странник и пътник на земята – в света, но не от света, изкушаван и
изпитван, както хората днес са изкушавани и изпитвани, но живя живот,
свободен от грях. Нежен, милостив, състрадаващ, винаги мислещ за другите,
Той представи Божия характер. “И Словото стана плът и пребиваваше между
нас…, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).
Обкръжени от обичаите и влиянията на езичеството, вярващите в
Колос бяха в опасност да бъдат отделени от простотата на евангелието.
Павел ги предупреди за това, посочвайки им Христос като единствен сигурен
водач. “Защото желая да знаете какъв голям подвиг имам за вас и за ония,
които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично – писа той, – за
да се утешат сърцата им, та свързани заедно в любов за всяко обогатяване
със съвършено проумяване да познаят тайната Божия, сиреч Христа, в
Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието.
Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи…, както
сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него, вкоренени и
назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени и
изобилващи в нея с благодарение. Внимавайте да ви не заплени някой с
философията си и с празна измама по човешко предание, по първоначалните
учения на света, а не по Христа. Защото в Него обитава телесно всичката
пълнота на Божеството и вие имате пълнота в Него, който е глава на всяко
началство и власт.”
Христос бе предсказал, че ще възникнат измамници, чрез чието
влияние “ще се умножи беззаконието” и “любовта на мнозинството ще
охладнее” (Матей 24:12). Той бе предупредил учениците, че църквата ще
бъде в по-голяма опасност от това зло, отколкото от неприятелски
преследвания. Отново и отново Павел предупреждаваше вярващите за тези
лъжеучители. Те трябваше да бдят срещу тази опасност повече, отколкото
срещу всички други, защото приемайки ги, щяха да отворят вратата на
заблудите, чрез които врагът ще затъмни духовното виждане и ще
разколебае доверието на наскоро присъединилите се към вярата на
евангелието. Христос беше стандартът – по него трябваше да изпитват
представените учения и да отхвърлят всичко, нехармониращо с Неговото
учение. Христос разпнат за греха, Христос възкресен от мъртвите, Христос
възлязъл в небето – това беше науката на спасението, която трябваше да
учат и да преподават на други.
Предупрежденията на Божието слово за опасностите, дебнещи
християнската църква, важат и за нас днес. Както в дните на апостолите
хората се опитваха чрез традиция и философия да унищожат вярата в
писанията, така и днес чрез угодническите настроения на висшата критика,
чрез еволюция, спиритизъм, теософия и пантеизъм врагът на правдата се
старае да поведе душите по забранени пътища. За мнозина Библията е като
лампа без масло, защото са обърнали умовете си към източници на
спекулативна вяра, която донася фалшиво разбиране и объркване. Делото
на висшата критика чрез “напречни разрези”, предположения,
възстановяване е да унищожи вярата в Библията като Божествено
откровение. Тя ограбва силата на словото Божие да ръководи, да издига и да
вдъхновява човешкия живот. Чрез спиритизма множествата биват поучавани
да вярват, че
* По притчата от Матей 18:12,13
желанието е най-висшият закон, развратът – свобода, и човекът – отговорен
само пред себе си.
Христовият последовател ще се срещне с измамни думи, за които
апостолът предупреди вярващите в Колос. Той ще срещне спиритически
тълкувания на писанията, но не трябва да ги приема. Гласът му ще се
издигне в ясно потвърждение на вечните истини от Словото. Без да откъсва
поглед от Христос, той трябва да върви твърдо напред по набелязаната
пътека, като отхвърля всички идеи, които не са в хармония с Неговото
учение. Божията истина трябва да бъде предмет на разсъждението и
изучаването му. За него Библията трябва да е глас Божи, говорещ му пряко.
Така ще намери Божествена мъдрост.
Познанието за Бога, както е разкрито в Христос, е знание, което всички
спасени ще притежават. Знание, което преобразява характера. Прието в
живота, то ще възстановява душата по образа на Христос. То е познанието,
предлаганото от Бога на чадата Му; без него всичко друго е суетност и
нищожност.
Във всяко поколение и във всяка страна истинската основа за
изграждане на характера е била все тази – принципите, съдържащи се в
Словото Божие. Единственото безопасно и сигурно правило е да се върши
това, което казва Господ. “Повеленията Господни са прави, веселят сърцето.
Заповедта Господня е светла, просвещава очите” (Пс.19:8). “Който прави
това, няма да се поклати до века” (Пс.15:5). Чрез Словото Божие апостолите
посрещаха фалшивите теории на своето време, казвайки: “… никой не може
да положи друга основа, освен положената…” (1Кор.3:11).
При своето обръщане във вярата и кръщение колоските християни се
зарекоха да отстранят вярванията и традициите, част от живота им дотогава,
и да бъдат верни на Христос. В писмото си Павел им напомни за това и ги
замоли да не забравят, че за да опазят своето обещание, трябва да полагат
непрекъснати усилия срещу злините, които ще се опитват да ги владеят. “И
тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа – каза той, — търсете това,
което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за
земното, защото умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога.”
“Затуй ако е някой в Христа, той е ново създание. Старото премина,
ето всичко стана ново” (2Кор.5:17). Чрез Христовата сила мъже и жени са
разкъсали веригите на греховни навици. Те са се отрекли от егоизма си.
Оскърбяващият е станал почтителен, пияницата – трезвеник, блудникът -
чист. Душите, носили образа на Сатана, са се преобразили в подобие на
Бога. Самата тази промяна е чудо на чудесата. Промяната, извършена под
действие на Словото, е една от най-дълбоките му тайни. Ние не можем да го
разберем, можем само да вярваме, както заявяват писанията, че “Христос е
всичко и във всичко”.
Когато Божият Дух завладее ума и сърцето, в обърнатата във вярата
душа бликва нова песен, защото човек осъзнава, че в неговата опитност е
изпълнено Божието обещание, че престъплението му е простено и грехът му
- покрит. Той се е покаял пред Бога за нарушенията на Божествения закон и е
повярвал в Христос, умрял, за да оправдае човека. Оправдан чрез вяра, той
има мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос (по Римл. 5:1).
Но християнинът, разбирайки това, не трябва доволен да скръсти
ръце. Който е решил да влезе в духовното царство, ще открие, че всички
сили и страсти на необновеното естество, опрени на силите от царството на
тъмнината, са насочени срещу него. Всеки ден трябва да обновява своето
посвещение, всеки ден да се бори със злото. Лошите навици, наследствени
склонности към зло ще търсят надмощие и срещу тях трябва винаги да
бъдем на стража, стремейки се чрез Христовата сила към победа.
“Затова умъртвете природните си части – писа Павел на колосяните, -
в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и
вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си…
и тъй като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие,
благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг и
един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого. Както и
Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се
в любовта, която свързва всичко в съвършенството. И нека царува в сърцата
ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло, и бъдете
благодарни.”
Писмото до колосяните е изпълнено с поуки с най-висша стойност за
всички, отдали се в служба на Христос. Уроци, показващи уникалността на
целта и нейната възвишеност, която може да бъде видяна в живота на
представящия правилно Спасителя. Отхвърляйки всичко, що би го спъвало в
напредъка му по пътя нагоре или би отклонило нозете му от тясната пътека,
вярващият ще разкрива в своя всекидневен живот милостта, благостта,
смирението, кротостта, въздържанието и любовта на Христос.
Силата на един по-висш, по-чист, по-благороден живот – това е
голямата ни нужда. Светът заема твърде много нашите мисли, а небесното
царство – твърде малко.
В усилията си да достигне Божия идеал за себе си християнинът не
бива да се отчайва от нищо. Моралното и духовното съвършенство чрез
благодатта и силата на Христос е обещано на всички. Исус е източник на
силата, извор на живота. Той ни довежда при Своето Слово и от дървото на
живота ни дава листа за изцеляване на болните от греха души. Води ни към
Божия трон и поставя в устата ни молитва, чрез която влизаме в близост със
самия Него. Заради нас Той задвижва всемогъщите небесни сили. На всяка
стъпка ние се докосваме до живата Му сила.
Бог не поставя ограничения за напредъка на желаещите да бъдат
изпълнени с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и
проумяване (по Кол.1:9). Чрез молитва, бдителност, чрез растеж в
познанието и разбирането те трябва да бъдат “подкрепявани с пълна сила
според Неговото славно могъщество”. Така биват приготвени да работят за
други. Целта на Спасителя е човешките същества, очистени и осветени, да
бъдат Негови помощници. За тази велика привилегия нека да благодарим на
Този, който “ни удостои да участваме в наследството на светиите в
светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в
царството на Своя възлюбен Син”.
Писмата на Павел до филипяните и колосяните бяха написани, докато
той бе затворник в Рим. Църквата във Филипи бе изпратила дарове на
апостола чрез ръката на Епафродит, когото той нарича “моя съработник и
сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите”. Докато бе в Рим,
Епафродит бе болен “близо до смърт, но Бог му показа милост – писа Павел -
и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб”. Вярващите
във Филипи потънаха в тревога, чувайки за болестта на Епафродит, и той
реши да се върне при тях. “Понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото
бяхте чули, че бил болен… Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите,
да се зарадвате пак и аз да бъда по-малко скръбен. Прочее приемете го в
Господа с пълна радост и имайте такива на почит, понеже заради Христовото
дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да
допълни липсата на вашите услуги към мене.”
По Епафродит Павел изпрати на вярващите филипяни писмо, в което
им благодареше за даровете. От всички църкви тази във Филипи бе най-
щедра в задоволяване на нуждите му. “А и вие, филипяни, знаете, че когато
излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква,
освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане, защото и в
Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми. Не че искам подаръка, но
искам плода, който се умножава за ваша сметка. Но получих всичко и имам
изобилно. Наситих се, като получих от Епафродита изпратената от вас
благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.”
“Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и от Господа
Исуса Христа. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,
винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за
вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори досега, като
съм уверен именно в това, че Оня, който е почнал добро дело във вас, ще го
усъвършенства до деня на Исуса Христа. И право е да мисля това за всички
вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в
благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на
благовестието. Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с
милосърдие Исус Христово. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все
повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да
изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до
деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса
Христа за слава и хвала на Бога.”
Божията благодат поддържаше Павел в неговото затворничество, като
го направи способен да се радва в тежките изпитания. С вяра и увереност
той писа на братята филипяни, че резултатът от затварянето му е бил по-
нататъшно разпространяване на евангелието. “А желая да знаете, братя, че
това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието до
толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в
окови за Христа. И повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в
оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.”
В тази опитност на Павел има един урок за нас, защото тя разкрива как
действа Бог. Господ може да изведе до победа това, което изглежда
отчайващо и обезсърчително. Ние сме в опасност да забравим Бога, да
гледаме на видимото вместо да съзерцаваме с очите на вярата невидимите
неща. Когато дойдат нещастия и трудности, сме готови да обвиним Бога, че
ни е пренебрегнал или е бил жесток. Ако сметне за подходящо да прекъсне
нашата полезност в някаква област, ние се оплакваме, а не помисляме, че
така Господ може да работи за наше добро. Имаме нужда да научим, че
наказанието е част от Неговия велик план и че под жезъла на тежките
изпитания християнинът понякога може да направи повече за Господа,
отколкото с активна служба.
Като пример за християнски живот апостолът посочи на филипяните
Христос, Който, “като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да
държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ
на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ,
смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст… Затова,
възлюбени мои – продължи той, – както сте били винаги послушни не само
както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие,
изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който според
благоволението Си действа във вас, и да желаете това, и да го изработвате.
Вършете всичко без роптание и без препиране, за да бъдете безукорни и
незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение,
между които блестите като светила на света, като явявате словото на
живота; за да има с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал
напразно, нито съм се трудил напразно”.
Тези думи бяха записани, за да укрепят всяка бореща се душа. Павел
издига стандарта на съвършенството и показва как то може да бъде
достигнато. “Изработвайте спасението си” – казва той, – “защото Бог действа
във вас.”
Делото за спечелване на спасението е дело на сътрудничество, на
общо действие. Трябва да има сътрудничество между Бога и покаяния
грешник. Това е нужно за формирането на здрави принципи на характера.
Човекът трябва да направи сериозни усилия да надвие онова, което го спъва
в стремежа му към съвършенство, но успехът му зависи изцяло от Бога. Не е
достатъчно само човешко усилие. Нищо не се постига без помощта на
Божествената сила. Бог работи, работи и човекът. Съпротивата при
изкушения трябва да идва от човека, черпещ своята сила от Бога. От едната
страна са безкрайната мъдрост, съчувствие и сила, а от другата – слабост,
греховност и абсолютна безпомощност.
Бог желае да бъде наш Водач. Но Той не може да ни помага без
нашето съгласие и съдействие. Божественият Дух работи чрез силите и
способностите, дадени на човека. Самите ние не сме способни да приведем
намеренията, желанията и наклонностите си в хармония с Божията воля, но
ако желаем, Спасителят ще направи това вместо нас, за да “събаряме
помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и
пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2Кор.10:5).
Който иска да изгради силен и хармоничен характер и да бъде
уравновесен християнин, трябва да отдаде всичко и да прави всичко за
Христос, защото Изкупителят не ще приеме поделена служба. Всеки ден
трябва да научава какво означава себепредаване. Трябва да изучава
Божието слово, да изследва значението му и да се подчинява на
предписанията му. Така може да постигне стандарта на християнското
усъвършенстване. Ден след ден Бог действа в него, усъвършенствайки
характера му, за да устои във времето на последния изпит. И ден след ден
пред хора и ангели вярващият извършва превъзходен експеримент, който
показва какво може да направи евангелието за падналите човешки
същества.
“… не считам, че съм уловил – писа Павел, – но едно правя, като
забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната
точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.”
Павел извърши много неща. От времето, когато се свърза с Христос,
животът му бе изпълнен с неуморна служба. Пътуваше от град в град, от
страна в страна, разказваше историята на кръста, спечелваше
новоповярвали за евангелието и създаваше църкви. За тях имаше постоянна
грижа и им написа много писма с наставления. От време на време работеше
своя занаят, за да изкарва всекидневния си хляб, но във всички тези оживени
дейности на своя живот Павел никога не загуби от погледа си великия идеал
- да се стреми към наградата на своето високо призвание. Една цел стоеше
постоянно пред него – да бъде верен на Този, Който му се разкри пред
вратите на Дамаск. Нямаше сила, способна да го отклони от нея. Да издига
кръста на Голгота – това беше всепоглъщащият стремеж, вдъхновяващ
думите и делата му.
Великото намерение, което подтикваше Павел да се стреми напред
пред лицето на трудности и несгоди, трябва да води всеки християнски
работник към цялостно посвещение на Божията служба. Светските примамки
ще се опитат да отвлекат вниманието му от Спасителя, но той трябва са се
стреми напред към целта, показвайки на света, на ангели и на хора, че
надеждата да види лицето на Бога е достойна да се постигне с всички усилия
и жертви.
Макар че бе затворник, Павел не се обезвери. Напротив, с нотки на
триумф отекват от писмата му думите, написани от Рим до църквите:
“Радвайте се всякога в Господа – писа той на филипяните, – пак ще кажа:
Радвайте се… Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и
молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение. И Божият мир,
който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа
Исуса. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно,
що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо
похвално, това зачитайте!”
“А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в
слава в Христа Исуса… Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с духа
ви.”

Тази глава е основана на посланията към колосяните и филипяните.