Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Напътвани в Божия закон – 56 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Напътвани в Божия закон – 56 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Бе празникът на тръбите. Много хора се събраха в Ерусалим. Картината бе
едновременно интересна и тъжна. Ерусалимската стена бе възстановена и
портите поставени, но голяма част от града все още бе в руини.
На дървена платформа, издигната сред една от най-широките улици и
заобиколена отвсякъде с останки, напомнящи за отминалата слава на Юда,
застана Ездра, вече на преклонна възраст. От лявата и дясната му страна
стояха братята му левитите. От платформата погледът им се плъзгаше по
морето от хора. Чадата на завета от цялата страна се бяха събрали. “И
Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха:
Амин… и наведоха се, та се поклониха Господу с лицата си до земята.”
Дори тук имаше свидетелство за греха на Израил. Поради смесени бракове
с други народи еврейският език се бе променил и сега за говорителите
бяха необходими големи усилия, за да могат да обяснят закона на народен
език, така че всички да го разберат. Някои от свещениците и левитите
помогнаха на Ездра да обясни принципите на закона. “Четоха ясно от
книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха
прочетеното.”
“И вниманието на всичките люде беше в книгата на закона.” Те слушаха
словото на Всевишния с голямо внимание и страхопочитание. Когато
законът бе обяснен, людете осъзнаха вината си и изпитаха мъка поради
прегрешенията си. Но този ден се превърна в празник, време за
доволство, свято събрание, ден, за който Господ бе наредил да бъде
празнуван с веселие и радост. В този ден людете трябваше да потиснат
скръбта си и да се веселят заради голямата милост от Господа. “Тоя ден
е свят на Господа вашия Бог – каза Неемия. – Не тъжете, нито плачете…
Идете яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат
нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да
се радвате в Господа е вашата сила.”
Ранната част на деня бе посветена на религията, а в останалата част от
времето хората с благодарност си припомняха Божиите благословения и се
радваха на дареното от Него изобилие. Бе даден дял и на бедните, които
нямаха какво да приготвят. Празникът бе голям, защото думите на закона
бяха прочетени и разбрани.
Четенето и разясняването на закона продължи на следващия ден. В
определеното време – в деня на умилостивението, десетия ден от седмия
месец – бе извършена свята служба според както Бог бе наредил.
От петнадесети до двадесет и втори същия месец хората и техните водачи
още веднъж отпразнуваха празника на скинопигията. Те трябваше “да
обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим,
казвайки: Излезте в гората, та донесете маслинени клони, клони от дива
маслина, мирсинени клони, палмови клони и клони от гъстолистни дървета,
за да направите колиби според предписаното. И тъй, людете излязоха, та
донесоха клони, и направиха се колиби всеки по покрива на къщата си, в
дворовете си, в дворовете на Божия дом… И стана много голямо веселие.
При това всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от
книгата на Божия закон.”
Докато слушаха ден след ден думите на закона, осъзнаха прегрешенията си
и греховете на своя народ в миналите поколения. Разбраха, че Господ е
оттеглил закрилата Си и е разпръснал Авраамовите потомци по чужди
страни поради отклоняването им от Божия път. Решиха да търсят Неговата
милост и да дадат обет, че ще живеят според заповедите Му. Преди да
започнат святата служба, провеждана на втория ден след края на празника
на скинопигията, те се отделиха от езичниците сред тях.
Когато хората паднаха по очи пред Господа, като изповядаха греховете си
и помолиха за прошка, водачите им ги окуражиха да вярват, че според
обещанията Си Бог чува молитвите им. Трябваше не само да скърбят, да
плачат и да се покайват, но и да вярват, че Бог им е простил.
Необходимо бе да изразят вярата си, като говорят за Божиите милости и
Го възхваляват за Неговата доброта. “Станете – казаха тези учители, -
та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века.”
След това насъбралото се множеството застана с вдигнати към небето ръце
и изпя песента: “Да благославят, Боже, Твоето славно име, което е
възвишено по-горе от всяко благословение и хвала. Ти си Господ, само
Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество,
земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях, и Ти
оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.”
Песента на възхвала свърши и ръководителите на събранието разказаха
израилевата история, разкривайки колко голяма е била Божията доброта
към тях и колко голяма неблагодарността им към Него. Достатъчно много
бяха страдали поради наказанията за греховете си. Сега признаха
справедливостта на Божието отношение към тях и се зарекоха да спазват
закона Му. За да бъде това “верен завет” и да остане завинаги като
напомняне за поетите задължения, думите бяха написани и свещениците,
левитите и първенците ги подписаха. Документът трябваше да подсеща за
отговорностите и да бъде бариера срещу изкушенията. Хората се заклеха
тържествено “да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга
Мойсея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Йехова нашия Господ,
съдбите Му и повеленията Му”. В клетвата се включваше и обещание да не
встъпват в смесени бракове с хората от страната.
Преди да свърши денят на пост, народът пак изрази решимостта си да се
върне при Господа, като обеща да престане да осквернява съботата. По
това време Неемия не използваше властта си, както направи по-късно, за
да попречи на езическите търговци да идват в Ерусалим. В усилието си да
предпази народа от изкушения той обвърза людете с тържествен завет да
не престъпват съботната заповед , като купуват от продавачите. Надяваше
се, че така ще попречи на търговците и ще сложи край на търговията.
Бе направено всичко необходимо за поддържане на публичното поклонение
пред Бога. Събралите се обещаха всяка година да дават определена сума
за службата в светилището, като допълнение към десятъка. “И ние,
свещениците, левитите и людете – пише Неемия – хвърлихме жребия помежду
си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог… и да
довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на
нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си според
предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си.”
Израилтяните се бяха върнали при Бога неизмеримо скърбящи за
отстъплението си. Те бяха направили изповед с дълбоко жалеене. Бяха
признали Божията правда в отношението Му към тях и бяха утвърдили
завета да се подчиняват на закона Му. Сега трябваше да изявят вярата си
в Неговите обещания. Бог бе приел покаянието им. Сега можеха да се
радват на уверението, че греховете им са простени и Божията
благосклонност е възстановена.
Усилията на Неемия да възобнови служенето на истинския Бог бяха
увенчани с успех. Докато хората оставаха верни на клетвата си, докато
оставаха послушни на Божието слово, Господ щеше да изпълнява обещанията
Си, като излива върху тях богати благословения.
В тази история има урок на вяра и насърчение за хората, които чувстват
угризение за греха и страдат поради собственото си недостойнство.
Библията точно представя последиците от израилевото отстъпление, но
същевременно описва дълбокото смирение и покаяние, искреното посвещение
и щедрите дарения, отличаващи периода на завръщането им при Господа.
Всяко искрено обръщане към Бога донася пребъдваща радост в живота.
Когато грешникът се поддаде на влиянието на Светия Дух, започва да
вижда собствената си вина и низост в контраст със светостта на великия
Изследовател на сърцата. Вижда, че е осъден като престъпник. Но това не
бива да го отчайва, защото прощението му е вече осигурено. Може да се
радва, защото греховете му са простени и небесният Отец го обича и му
прощава. Бог се прославя, когато, в обятията на Своята любов, прегръща
каещите се човешки същества, за да изцели раните им, да ги очисти от
греха и да ги облече в одеждата на спасението.
Тази глава е основана на Неемия 8, 9 и 10 гл.