НАРКОТИЦИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕЦАТА И ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ – ЧАСТ ВТОРА – ДЕЦАТА, ДРОГАТА, РОДИТЕЛИТЕ

Бебето усеща по жестовете, движенията и изражението на лицата на родителите си, че не всичко е така, както трябва. Детето на пушача започва да свързва миризмата на тютюн с прегръдката му.
Децата правят важни открития относно наркотиците и алкохола чрез своето обкръжение и TV–програмите. Те не разбират защо родителите им се нуждаят от алкохол и наркотици. За тях е необяснимо как е възможно определени вещества да предизвикват опиянение и едновременно с това да създават на възрастните празнично настроение. Шестгодишните вече знаят, че пиенето води до опиянение и прави поведението непредвидимо. На децата им е трудно да си създадат правилна представа за алкохола, защото родителите им не разговарят с тях за вредата от него. За много родители говоренето за тютюна и наркотиците е много по-лесно, защото всички са единодушни, че това са отровни вещества, докато алкохола според много хора не е сред тях. На много родители им е досадно и неприятно да говорят с децата си за вредите от алкохола, ако самите те чувстват, че не са добър пример в това отношение. Детето би могло да се притесни от това, че близките му пият толкова опасни неща.
Децата обикновено не критикуват родителите си, употребяващи алкохол, но се срамуват от тях и не се чувстват добре, когато ги видят пияни. Обикновената събота вечер за тях не е никакво удоволствие. Много от обещанията, дадени през седмицата, остават неизпълнени. Неделният ден също минава във възстановяване на родителите им. Ако те са често пияни, детето не може да изживее щастливо детството си.
Всеки родител, който вижда, че детето му има проблеми с алкохола или наркотиците, може да му помогне. Когато то осъзнае реалните си нужди и не е свидетел на пиянството на свойте родители, ще получи стимул за живот.
Детските години са изключително важни за възпитанието по въпросите относно наркоманията и алкохолизма. Децата мислят върху тези неща още от предучилищната си възраст, даже и ако в тяхното близко обкръжение не се употребяват наркотици/алкохол. Те се нуждаят от познания относно зависимостите и влиянието на наркотиците и алкохола върху организма, атмосферата и движението по пътищата. Съветите в това отношение не трябва да се налагат по насилствен начин.
Вкъщи и в училище определени ситуации могат да се предвидят. Ако разговаряме с децата си за тях, ако разберем какво мислят за наркотиците и алкохола и как биха реагирели, когато някой им предложи такива неща, ще можем да им помогнем. Децата и юношите се страхуват най-често от ситуации, в които могат да станат за смях пред другите или да бъдат отхвърлени от тях. Но когато имат възможност да попаднат в такива обстоятелства в предварително разиграна ситуация, по-късно в аналогична действителна ситуация елементът на изненада ще бъде вече преодолян.
През пубертета негативното отношение на много юноши се променя и те директно пристъпват към употребата на алкохол и наркотици. И макар че най-благоприятната фаза във възпитанието им е вече отминала, примерът на родителите и тяхното отношение към тези неща продължават да са фактори от изключителна важност. Продажбата на алкохол и тютюн, закупуването му или предлагането му на малолетни е бягство от отговорност.
Ако възрастните обаче употребяват алкохол, е необходимо те да помогнат на юношите ясно да разберат, че са против употребата на наркотици от тях. Юношите, чиито родители са им давали алкохол у дома с възпитателна цел, впоследствие сами започват да уппотребяват алкохол.