Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Нашата църковна литература – 24 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Силата и ефикасността на нашата работа зависят до голяма степен от характера на литературата, която излиза от нашите печатници. Затова трябва да се полага голяма грижа за избора и подготовката на материала, който трябва да отиде в света. Нужна е най-голяма предпазливост и проницателност. Силите ни трябва да бъдат посветени на издаването на литература от най-чисто качество и най-възвишен характер. Нашите периодични издания трябва да излизат натоварени с истина, която е от най-жизнен, духовен интерес за хората.
Бог е поставил в ръцете ни знаме, на което е написано: „Тук е търпението на светиите; тук са тези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова“ (Откр. 14:12). Това е една отличителна, отделяща вест, вест, която не трябва да издава несигурен звук. Тя трябва да води хората далеч от пропуканите цистерни, които не съдържат вода, към непресъхващия извор на живата вода.

Целта на нашите издания
Нашите издания имат да извършат една много свята работа, като излагат ясно и просто духовната основа на нашата вяра. Навсякъде хората заемат страна: всички се нареждат или под знамето на истината и правдата, или под знамето на отстъпилите сили, които се борят за върховенство. В това време Божията вест към света трябва да бъде дадена с такава очебийност(известност, публичност) и сила, че хората да бъдат доведени лице с лице, ум с ум, сърце със сърце с истината. Те трябва да бъдат накарани да видят нейното превъзходство над множеството заблуди, които излизат напред и се налагат на вниманието, за да заместят, ако е възможно, Божието слово за това тържествено време(за това сериозно време).
Великата цел на нашите издания е да възвишава Бога, да привлича вниманието на хората към живите истини на Неговото слово. Бог ни призовава да издигнем не наш собствен образец, нито образеца на този свят, но Неговия образец(може да се замести и със „знаме“) на истина.
Стига да вършим това, Неговата даряваща благополучие ръка може да бъде с нас. Размислете за отношението(постъпките) на Бога към Неговия народ в миналото. Забележете как, докато издигаха Неговото знаме, Той ги възвишаваше пред неприятелите им. Но когато, възвишавайки себе си те отстъпваха от верността си спрямо Него, когато въздигаха(възвишаваха) една сила и един принцип, които бяха противоположни на Него, биваха изоставяни да си навлекат(да навлекат на себе си) нещастие и поражение.
Разгледайте(вземете под съображение) опитността на Даниил. Когато бе повикан да застане пред цар Навуходоносор, Даниил не се поколеба да признае Източника на своята мъдрост. Дали това вярно признаване на Бога отне нещо от Данииловото влияние в царския двор? В никакъв случай! То бе тайната на неговата сила. То му осигуряваше благоволение в очите на вавилонския управник. В името на Бога Даниил направи известни на царя изпратените от Небето вести на предупреждение, наставление и изобличение и той не бе отблъснат. Нека днешните Божии работници четат твърдото, дръзновено свидетелство на Даниил и следват неговия пример.
Никога човек не проявява по-голяма глупост, отколкото когато се старае да си осигури приемане и признание в света чрез жертване в каквато и да било степен на верността и дължимата си почит към Бога. Когато се поставим там, където Бог не може да ни сътрудничи, нашата сила ще излезе слабост. Всичко, което е било извършено някога за възстановяване на Божия образ в човека, е извършено, защото Бог е силата на работника. Единствено Неговата сила може да възстанови тялото, да придаде енергия на ума и да поднови душата. В нашата издателска работа, както и във всяка друга област на работата или християнския живот ще бъде изявена истината на Христовите думи: „Без Мене не можете да сторите нищо“ (Йоан 15:5).
Бог е дал на хората безсмъртни принципи, на които един ден ще се поклони всяка човешка сила. Той ни призовава да дадем на света чрез правило и пример една демонстрация на тези принципи. За онези, които Го почитат чрез вярно придържане към Словото Му, резултатът ще бъде славен. Много нещо означава да поддържаш принципи, които ще съществуват през вечните векове.

Работниците се нуждаят от лична опитност
Издателите на нашите периодични издания. Учителите в нашите училища, председателите на нашите конференции, всички имат нужда да пият от чистите потоци на реката на живата вода. Всички имат нужда по-пълно да разберат думите, изговорени от нашия Господ на самарянката: „Ако би знаела Божията дарба и Кой е, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и би ти дал жива вода… Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека. Но водата, която ще му дам, ще бъде изворна вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:10-14).
Господнето дело трябва да бъде разграничавано от обикновените работи на живота. Той казва: „Ще туря ръката Си върху тебе и ще очистя шлака ти като с луга, и ще отделя от тебе всеки принос, и ще възстановя съдиите ти както по-преди и съветниците ти – както отначало, поради което ще се наречеш град на правда, верен град. Сион ще се изкупи чрез правосъдие и тия, които се върнат в него – чрез правда“ (Исая 1:25-27). Тези стихове са изпълнени със значение. Те съдържат един урок за всички, които заемат издателския стол. Думите на Мойсей имат голямо значение. „А Аароновите синове – Надав и Авиуд – взеха всеки кадилницата си и като туриха в тях огън и на него туриха тамян, пренесоха чужд огън пред Господа, нещо, което им беше запретил. Затова огън излезе от Господа и ги пояде, и умряха пред Господа. Тогава рече Мойсей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават към Мене, и ще се прославя пред всичките люде“ (Левит 10:1-3). Това е урок за всички, които боравят с материята, която излиза от нашите издателски институти. Свещените неща не трябва да бъдат смесвани с обикновените. Книжнината, която има такова широко разпространение, трябва да съдържа много по-скъпоценни наставления от онези, които излизат в обикновените издания на деня. „Що е плявата пред житото?“ (Еремия 23:28). Искаме чисто жито, добре пресято.
„Така ми говори Господ със силна ръка и научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза: Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, и да не се боите да не наречете и да не се боите от това, от което те се боят, нито да се плашите. Господа на силите – Него осветете. От Него да се страхувате и пред Него да треперите… Завържи увещанието, запечатай поуката между учениците Ми… Нека прибегнат при закона и при свидетелството. Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване в тях“ (Исая 8:11-20).
Призовавам(Обръщам) вниманието на нашите работници към шестата глава от Исая. Прочетете опитността на Божия пророк, когато той видя „Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма… Тогава рекох: Горко ми, защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите. Тогава долетя при мене един от серафимите, който държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтаря, и като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви. После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето, прати мене“ (Исая 6:1-8).
Това е опитността, от която се нуждаят онези, които работят във всички наши институти. Съществува опасност те да не успеят да поддържат жизнена връзка с Бога, да бъдат осветени чрез истината. По този начин те губят чувството за силата на истината. Губят способността да различават между свещено и обикновено.
Братя мои на отговорни постове, дано Господ не само помаже очите ви, за да могат да виждат, но излее в сърцата ви святото масло, което изтича от двете маслинени клонки през златните цеви в златния съд, който храни(снабдява) лампите на светилището. Дано Той „ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава… И колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите“ (Еф. 1:17-19).
Като верни домостроители давайте на Божието семейство храна навреме! Представяйте истината на хората! Работете, като че ли имате пълен поглед над цялата небесна вселена. Нямаме време за губене – нито момент. Скоро ще трябва да посрещнем важни събития и трябва да бъдем скрити в пукнатината на скалата, за да можем да видим Исус и да бъдем съживени от Неговия Свят Дух.

Материалът за публикуване
Нека нашите периодични списания бъдат посветени на публикуването на живи, сериозни материали. Нека всяка статия бъде изпълнена с практически(практични), възвишаващи, облагородяващи мисли, които ще дадат на читателя помощ, светлина и сила. Сега, както никога по-рано, трябва да се почита семейната религия, семейната святост. Ако някога един народ е имал нужда да ходи пред Бога както ходеше Енох, то адвентистите от седмия ден имат нужда да ходят сега така, показвайки искреността си чрез чисти думи, непорочни думи, слова, изпълнени със съчувствие, нежност и любов.
Има време, когато се изискват думи на укор и изобличение. Тези, които са извън правия път, трябва да бъдат събудени, за да видят опасността, в която се намират. Трябва да бъде дадена една вест, която ще ги стресне от летаргията, оковала чувствата им. Трябва да настъпи едно морално обновяване, иначе душите ще загинат в греховете си. Нека вестта на истината като двуостър меч проправи пътя си до сърцето. Отправяйки апели, които ще събудят безгрижните, и които ще върнат при Бога глупавите, скитащи умове.
Трябва да се заинтересова(да се обърне вниманието) на хората. Нашата вест е едно ухание от живот за живот или от смърт за смърт. Съдбите на хората се колебаят на везните. Множество хора се намират в долината на решението. Трябва да се чуе един глас, който вика: „Ако Йеова е Бог, следвайте Го! Ако ли е Ваал, следвайте него“ (3Царе 18:21).
В същото време не трябва да се изразява при каквито и да било обстоятелства нещо, което ухае(издава миризмата на) на груб, нападателен дух. Нека нашите периодични издания не съдържат остри нападения, нито горчива критика, нито пък рязък сарказъм. Сатана е почти успял да изключи от света Божията истина и той се радва, когато изповядващите се за нейни защитници показват, че не се намират под влиянието на истината, която покорява и освещава душата.
Нека писателите на нашите периодични издания се занимават колкото е възможно по-малко с възраженията и аргументите на опонентите. В нашата работа трябва да посрещаме лъжата с истината. Поставете истината против всички лични намеци, изказвания или обиди. Работете единствено на страната на небето. Използвайте само онова, което носи Божия образ и надпис. Наблягайте само на истината, нова и убедителна, за да подкопаете и съборите заблудата.
Господ иска да бъдем винаги спокойни и дълготърпеливи. Каквото и поведение да възприемат другите, ние трябва да представяме Христос, вършейки онова, което Той би направил при подобни обстоятелства. Силата на нашия Спасител не се състоеше в силната подредба на остри думи. Но Неговото благородство, Неговата кротост и Неговият несебелюбив и непретенциозен дух Го правеха победител на сърцата(за Владетел на души). Тайната на нашия успех се състои в проявяването на същия дух.

Единство
Онези, които говорят на хората чрез нашите периодични издания, трябва да запазват единството помежду си. Нищо, което мирише на разцепление, не трябва да се намира в нашите издания. Сатана винаги се стреми да причини несъгласие, защото много добре знае, че по този начин може най-ефикасно да се противопостави на Божието дело. Не трябва да даваме място на неговите хитрости. Христовата молитва за учениците Му бе: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче Си в Мене и Аз в Тебе. Да бъдат и те в Нас едно, за да повярват света, че Ти Си Ме проводил“ (Йоан 17:21). Всички верни работници на Бога ще работят в съгласие с тази молитва. В усилията си да направят делото да напредва всички те ще проявяват онова единство в мисъл и практика, която разкрива, че са Божии свидетели, че се обичат един друг. Пред един свят, раздиран от несъгласие и борби, тяхната любов и единство ще свидетелства за връзката им с небето. Това е най-убедителното доказателство за Божествения характер на тяхната мисия.

Статии на опитности
Издателите на нашите вестници трябва да сътрудничат с нашите работници в полето и с нашите хора наблизо и далеч. В тях трябва да се намират съобщения от работниците от всички краища на света – статии, съдържащи живи опитности. Не се нуждаем от съчинения; в ежедневния живот има реални опитности, които, ако бъдат разказани в кратки статии и с прости думи, биха били много по-привлекателни, отколкото съчиненията; в същото време биха били от неоценима помощ за християнската опитност и за практическата мисионерска работа. Искаме истината(истина), здрава истина от осветени мъже, жени и младежи.
Вие, които обичате Бога, вие, чиито умове са отрупани със скъпоценни опитности и с живите реалности на вечния живот(действителности на вечния живот) запалете пламъка на любов и светлина(на любовта и светлината) в сърцата на Божия народ. Помогнете на Божиите люде да се справят с проблемите на живота.
Статиите, които отиват при хиляди читатели, трябва да показват чистота, възвишеност и освещение на тяло, душа и дух от страна на писателите. Перото трябва да се употребява под контрола на Святия Дух като средство за засаждане на семе за вечен живот. Нека мястото в нашите вестници бъде заето с наистина ценен материал. Помествайте предмети(теми), натоварени с вечни влияния(интереси). Бог ни призовава да отидем на планината, за да разговаряме с Него, а когато чрез вяра виждаме Него, Невидимия, думите ни наистина ще бъдат ухание от живот за живот.

Вестта за това време
Нека всички повече да поучават, да пишат и да публикуват относно онези неща, които сега трябва да бъдат изпълнени и които засягат вечното благополучие на душите. Давайте храна навреме на стари и млади, на светии и грешници. Нека всичко, което може да бъде казано, за да пробуди църквата от нейната дрямка, бъде представено. Нека не се губи време за занимаване с онези неща, които не са важни и които нямат някакво значение за настоящите нужди на хората. Прочетете първите три стиха на Откровението и вижте каква работа се предписва на тези, които твърдят, че вярват в Божието слово.
„Откровението от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро. А Христос прати, та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан; който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него“ (Откр. 1:1-3).

Издаването на книги
Нека се отделя повече време за издаването и разпространяването на книги, съдържащи настоящата истина. Обърнете вниманието на книги, които засягат практическата вяра и набожност и на такива, които се занимават с пророческото слово. Хората трябва да бъдат научени да четат сигурното пророческо слово в светлината на живите предсказания. Те трябва да знаят, че знаменията на времето се изпълняват. Единствено Бог е, Който може да даде успех както на подготовката, така и на разпространението на нашите издания. Ако с вяра поддържаме(защитаваме) Неговите принципи, Той ще ни сътрудничи, когато поставяме книгите в ръцете на онези, на които те ще донесат полза. Смирената пламенна молитва ще направи много повече за разпространяването на нашите книги, отколкото всичките скъпи украшения в света.
Бог има големи и велики източници, които човек може да завладее и по най-простия начин ще се открие действието на Божествените инструменти. Божественият Учител казва: „Единствено Духът ми е компетентен да поучава и да убеждава в грях. Външните неща правят само едно временно впечатление върху ума. Аз ще втълпя истината в съвестта и хората ще бъдат Мои свидетели по целия свят, потвърждавайки Моите изисквания спрямо времето на човека, спрямо неговите пари, спрямо неговия ум(интелект). Аз изкупих всички тези неща на Голготския кръст. Употребявайте поверените от Мене таланти, за да прогласявате истината в нейната простота. Нека евангелието бъде изпратено по всички части на света, пробуждайки обременените души да запитат: „Какво да сторя, за да се спася?“

Цените
Нашите списания са се предлагали за едно ограничено време за опит(за един определен изпитателен срок) на много ниска цена; но това не е успяло да изпълни предначертаната цел – да осигури много постоянни абонати. Тези усилия се правят на значителна цена, често пъти и на загуба и с най-добри подбуди; но ако не бе направено никакво намаление на цените, щяха да се спечелят по-голям брой постоянни абонати.
Правени са планове за намаляване цените на нашите книги, без да се направят съответните промени и в стойността на производствените разходи. Това е грешка. Делото трябва да се поддържа на такава основа, че да се възвръщат сумите. Нека цените на книгите да не се намаляват чрез специални оферти, които могат да се нарекат подбудителство или подкуп. Бог не одобрява тези методи.
Има нужда от книги с по-ниски цени, но тази нужда трябва посрещната чрез правилно планиране трябва да се намали цената на производството.
В нови полета, между невежи или отчасти цивилизовани хора има нужда от малки книги, представящи истината с прост език и изобилно илюстрирани. Тези книги трябва да бъдат продавани на ниска цена, а илюстрациите, разбира се, не трябва да бъдат скъпи.

Преводи
Трябва да се правят много по-големи усилия за разширяване разпространяването на нашата литература във всичките части на света. Предупреждението трябва да бъде разнесено из всички земи и да стигне до всички народи. Нашите книги трябва да бъдат превеждани и публикувани на много различни езици. Трябва да умножаваме изданията на нашата вяра на английски, немски, френски, датско-норвежки, шведски, испански, италиански, португалски и още много други езици; а хора от всички националности трябва да бъдат просветени и обучени, за да могат и те да се присъединят към делото.
Нека нашите издателства да направят всичко, което е по силите им, за да пръснат на света небесната светлина. По всякакъв възможен начин привличайте вниманието на хората от всеки народ и език към онези неща, които ще насочат умовете им към Книгата на книгите.

_______________
Трябва да се полагат големи грижи, когато се избират членове за литературната комисия. Хората, които ще трябва да обсъждат предложените за публикуване книги, трябва да бъдат малко и добре подбрани. Квалифицирани да действат като такива са само онези, които имат опитно познание в авторството. Трябва да бъдат избирани такива, чиито сърца са под контрола на Божия Дух. Те трябва да бъдат хора на молитвата, хора, които не възвишават собственото си „аз“, но които обичат и се боят от Бога, и почитат своите братя. Само такива, които, не уповавайки на себе си, се водят от Божествената мъдрост, са компетентни да заемат този важен пост.