Нашият дълг към света 72 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Той „не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17). Божията любов обхваща цялото човечество. Заповядвайки на учениците Си, Христос каза: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Марк 16:15).
Според плана на Христос за хората би трябвало да се извърши много по-голямо дело от това досега. Той не желае такива големи множества да стоят под знамето на Сатана и да се записват като въстаници срещу Божието управление. Световният Изкупител не е възнамерявал откупеното Му наследство да загине в греховете си. Защо тогава толкова малко хора биват достигнати и спасявани? Защо толкова много хора от наричащите се християни работят по методите на големия отстъпник? Хиляди, които днес не познават Бога, биха могли да се радват на Неговата любов, ако хората, претендиращи, че Му служат, работеха, както Христос работеше.
Благословенията на спасението, земни и духовни, са за цялото човечество. Много хора се оплакват от Бога за това, че светът е изпълнен с лишение и страдания. Но Бог никога не е възнамерявал да има такава мизерия в света. Той никога не е желаел един човек да има всички удобства в живота, а децата на други да плачат за хляб. Господ е Бог на благотворителността. Той е дал изобилно средства за всички и чрез Своите представители, на които е поверил благата Си, възнамерява да снабдява нуждите на всички свои създания.
Нека вярващите в Божието слово да четат наставлението в кн. „Левит“ и „Второзаконие“. Там те ще научат какво възпитание е било дадено на израилевите семейства. Божият народ трябваше да се отличава като свят, различен народ, отделен от народите, които не Го познаваха, но с любезно отношение към чужденеца, независимо, че той не е от Израил. Израилтяните трябваше да обичат чужденеца, защото Христос умря за спасяването както на тях, така и на него. На благодарствените празници, когато си припомняха Божиите милости, чужденецът трябваше да е добре дошъл. По време на жетва трябваше да оставят от плода на нивата за чужденеца и за бедния. Също чужденците имаха дял и в духовните благословения. Господ Бог Израилев бе заповядал те да бъдат приети, ако пожелаят, в обществото на хората, които Го познаваха и признаваха. По този начин те щяха да се запознаят с Божия закон и да прославят Бога чрез послушание.
Така и днес Бог желае чадата му да продават на света благословенията, било те материални или духовни. За всеки ученик във всяко време бяха изговорени думите на Спасителя: „… реки от жива вода ще потекат от утробата му…“
Но вместо да предават на други Божиите дарове, много от наричащите се християни се увиват в своите тесногръди интереси и себелюбиво задържат Божиите благословения от своите ближни.
Докато Бог в провидението Си е напълнил земята с изобилие и нейните складове с удобствата на живота, навсякъде виждаме лишение и мизерия. Едно щедро Провидение е поставило в ръцете на Своите земни представители изобилие от блага, за да бъдат задоволени нуждите на всички, но Божиите домакини не са верни. В така наречения християнски свят се изразходват за показ средства, достатъчни за задоволяване нуждите на всички гладни и голи. Мнозина, наричащи се християни, изразходват парите на Христос за себелюбиви удоволствия, за задоволяване на апетита, за силни пития и богати лакомства, за екстравагантни къщи, мебелировка и облекло, а едва ли поглеждат и казват съчувстваща дума на страдащите край тях.

Голямото домашно мисионерско поле
Каква мизерия съществува в самото сърце на нашите така наречени християнски страни! Помислете си за състоянието на бедните в големите градове. Там има множество човешки същества, които не получават внимание и грижи дори колкото скотовете. Има хиляди нещастни деца, дрипави и изгладнели, чиито лица издават поквара и порочност. Семейства са натъпкани в мизерни жилища, повече от които са тъмни сутерени, миришещи на влага и нечистота. В тези ужасни места се раждат деца. Детството и юношеството не виждат нищо привлекателно, нищо от красотата на природните неща, които Бог е създал за радост на сетивата. Тези деца израстват и оформят характера си според низките схващания, мизерията и безбожния пример, които ги заобикалят. Името Божие те чуват само в сквернословие. Нечисти думи, алкохолни пари и тютюн, морално падение от всякакъв вид среща погледа им и изопачава сетивата им. И от тези мизерни помещения се изтръгват печалните викове за храна и облекло на мнозина, които не знаят нищо за молитвата.
На нашите църкви предстои работа, за която мнозина нямат и понятие, работа, която досега едва ли е започната. „Огладнях – казва Христос – и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте, странник бях и Ме облякохте; болен и в тъмница бях и Ме посетихте“ (Матей 25:35, 36). Някои мислят, че да дадат от средствата си за делото, е всичкото, което се изисква от тях. Но това е заблуждение. Паричните дарения не могат да заместят личната служба. Право е да даваме от средствата си и много хора трябва да дават повече; но от всички се изисква и лична служба, според силите и възможностите.
Делото за прибиране на нуждаещите, потиснатите, страдащите, бедните е точно работата, която всяка църква, вярваща истината за това време, отдавна би трябвало да върши. Ние трябва да проявяваме нежното съчувствие на самарянина, като задоволяваме физическите нужди на нуждаещите се, храним гладните, приемаме у дома си бедните, които са изхвърлени от обществото, и всекидневно събираме от Бога благодат и сила, за да можем да стигнем до самите дълбочини на човешката окаяност и да помогнем на онези, които не могат да си помогнат. Като вършим това, на нас се предлага прекрасен случай да изявяваме Христос и като Разпнатия.
Всеки църковен член трябва да се чувства особено задължен да работи за съседите си по местоживеене. Търсете начин да помогнете на онези, които не се интересуват от духовните неща. Като посещавате приятелите и съседите си, проявете интерес към тяхното земно и духовно благосъстояние. Представяйте Христос като прощаващ греховете Спасител. Поканвайте съседите си у дома и четете заедно от скъпата Библия и от други книги, поясняващи истината. Свързано със скромни песни и горещи молитви, това ще затрогне сърцата им. Нека църковните членове бъдат обучени да вършат тази работа. Тя е толкова необходима, колкото и спасяването на потъналите в невежество души в чуждите страни. Макар някои да чувстват, че техен дълг е да се погрижат за душите в далечните страни, нека многото оставащи в отечеството почувстват загриженост за душите на хората около тях и заработят прилежно за спасението им.
Часовете, така често прекарани в забавление, неободряващо нито тялото, нито душата, трябва да се оползотворят за посещение на бедните, болните и страдащите или за подпомагане на някого в нужда.

Как да се работи за нуждаещите се
Когато се опитвате да помагате на бедните, презрените, изоставените, не вършете това от висотата на своето достойнство и превъзходство, защото по този начин няма да постигнете нищо. Бъдете наистина духовно обърнати хора и се учете от Този, Който е кротък и смирен по сърце. Винаги трябва да поставяме Господа пред себе си. Като Христови служители повтаряйте, за да не забравите: „Купен съм със скъпа цена.“
Бог изисква не само вашата благотворителност, но и веселото ви лице, обнадеждаващите ви думи, ръкостискането ви. Като посещавате Господните страдалци, ще намерите обезнадеждени хора, внесете наново слънце в живота им. Други се нуждаят от хляба на живота; четете им от Божието слово. Трети страдат от някаква душевна болест, която не може да се излекува от никой земен лекар или няма балсам за нея; за тях се молете и ги водете при Исус.
При специални случаи някои се разчувстват силно, което води до импулсивни действия. Те може да мислят, че вършат голяма служба за Христос, но това не е така. Тяхната ревност скоро замира и те занемаряват Христовата служба. Това не е службата, която Бог приема. Не чрез емоционални спазми можем да вършим добро на ближните си. Спазмодичните старания за вършене на добро често носят повече вреда, отколкото полза.
Трябва да се обмислят добре и с молитва планове за подпомагане на нуждаещите се. Трябва да се търси мъдрост от Бога, защото Той знае по-добре от късогледите хора как да се полагат грижи за Неговите създания. Някои отдават безредно, непридирчиво на всеки, който иска тяхната помощ. В това те грешат. Като се опитваме да помагаме на бедните, трябва да внимаваме да им оказваме правилна помощ. Има такива, на които, като им се помогне веднъж, продължават да се представят за нуждаещи се. И те ще бъдат зависими дотогава, докато виждат, че има на какво да разчитат. Като им отделяме ненужно време и внимание, ние можем да ги поощрим в леност, безпомощност, разточителност и невъздържание.
Когато даваме на бедните, трябва да се питаме: Дали не поддържам разсипничество? Помагам ли им, или им вредя? Никой, който може да изкара прехраната си, няма право да очаква от други да го поддържат.
Поговорката: „Светът ми дължи едно съществувание“ е лъжлива, измамна и води до кражба. Светът не дължи съществувание никому, способен да работи и да изкарва прехраната си. Но ако някой дойде на вратата ни и поиска храна, не трябва да го отпратим гладен. Неговата бедност може да се дължи и на някое нещастие.
Ние трябва да помагаме за издръжката на хора с големи семейства, които постоянно се борят с немощи и беднотия. Много овдовели майки със сираци работят извън силите си, за да запазят малките при себе си и да им осигурят храна и облекло. Много такива майки умират от изтощение. Всяка вдовица се нуждае от утешителни, обнадеждаващи, насърчителни думи, а има и много, които биха оказали материална помощ.
Божии мъже и жени, хора с проницателност и мъдрост, трябва да се избират в службата за подпомагане на бедните и нуждаещите се, като семейството на вярващите винаги се поставя на първо място. Тези служители трябва да докладват и да се съветват с църквата за работата си.
Вместо да насърчаваме бедните да мислят, че яденето и пиенето им е осигурено безплатно или почти безплатно, трябва да ги поставяме там, където сами биха могли да си помогнат. Трябва да се опитваме да им намерим работа и ако е необходимо, да ги научим как да работят. Нека членовете на бедни семейства се научат да готвят, да шият и изкърпват дрехите си, да се грижат правилно за дома си. Нека момчетата и момичетата бъдат обучени в някои полезни занаяти или професии. Да възпитаваме бедните да стават самоуверени хора. Това ще бъде истинска помощ, защото не само ще станат способни да издържат себе си, а и ще могат да помагат и на други.

Всички са достижими за Божията любов
Според Божия план богати и бедни трябва да са тясно свързани с връзки на съчувствие и ползотворност. Бог ни моли да проявяваме интерес към всяко страдание и нужда, за които научим.
Не смятайте за унижение да служите на страдащото човечество. Не се отнасяйте индиферентно и с презрение към хората, направили от храма на душата си развалина. И те са обект на Божествената любов. Този, Който е създал всички, се грижи за всички. Дори и падналите най-ниско не са недостижими за Неговата любов и състрадание. Ако сме наистина Негови ученици, ще изявяваме същия дух. Любовта, вдъхновявана от любовта ни към Исус, ще вижда във всеки беден или богат ценност, неоценима по човешки. Изявявайте чрез живота си любов, по-голяма от изразимата с думи.
Често човешките сърца се ожесточават от упреци, но те не могат да устоят на Христовата любов. Трябва да убеждаваме грешника да не се чувства отхвърлен от Бога, да го подканяме да погледне на Христос, Който единствен може да излекува болната от проказата на греха душа. Изяснете на отчаяния, обезсърчен страдалец, че той е пленник на една надежда. Вестта ви към него нека бъде: „Ето, Божият Агнец, Който носи греха на света!“
Поучена съм, че лекарят мисионер чрез работата си ще открие в самите низини на падението хора, които, макар да са се отдали на невъздържание, порочни навици, ще се отзоват на правилния подход с тях. Но те трябва да бъдат опознати и окуражени. Големи, търпеливи усилия се изискват, за да се повдигнат такива хора. Те сами не могат да се възвърнат. Могат да чуят зова на Христос, но ушите им са толкова притъпени, че не схващат значението му; очите им са толкова заслепени, че не виждат нищо добро да е предвидено за тях лично. Те са мъртви от престъпления и грехове. И все пак и те не трябва да се изключват от трапезата на евангелието. Към тях да се отправи поканата „Елате“. Макар да се чувстват недостойни, Господ казва: „Принудете ги да влязат.“ Не слушайте никакви извинения. С любов и доброта ги привлечете.
„А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите на Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот. И към едни, които са в съмнение бивайте милостиви, други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня, а към други показвайте милост със страх…“ (Юда 20-23). Насърчавайте съвестта им към страшните последици от нарушаването на Божия закон. Покажете им, че Бог не причинява страданията, а човек чрез невежеството и греха си е предизвикал това състояние.
Ако тази работа се ръководи правилно, много грешници, отминати от църквата, ще бъдат спасени. Мнозина, неизповядващи нашата вяра, копнеят точно за такава помощ, каквато християните са длъжни да дават. Ако Божиите чада показваха истински интерес за своите ближни, мнозина биха били запознати със специалните истини за това време. Нищо друго няма да даде, а и не може да даде, облик на делото, както подпомагането на хората там, където са. Днес хиляди биха могли да се радват на вестта, ако претендиращите, че обичат Бога и пазят Неговите заповеди, биха работили, както Христос работеше.
Когато лекарската мисионерска работа така спечелва мъже и жени и ги довежда до спасителното познание на Христос и Неговата истина, то в нея спокойно могат да се вложат пари и сериозен труд, защото този труд е траен.

Бог е направил изумителни жертви за човешките същества. Той е изразходил извънредно много енергия за възвръщането на човека от живот на престъпност и грях към живот на послушание и вярност. Но ми бе показано, че Той не върши нищо без съдействието на хората. Всеки дар на благодат, сила и способности е бил осигурен. Най-силните подбуди са били представени, за да бъде събуден и поддържан жив мисионерският дух в човешкото сърце, така че хора и Божествени сили да работят заедно за спасението на човека от греха (1904 г., т. 8, стр. 54).