Нашият дълг към семейството на вярващите 71 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Има две класи бедни, които винаги са около нас, такива, които погубват себе си чрез своя независим начин на действие и продължават да грешат; и които заради истината са изпаднали в трудно положение. Ние трябва да обичаме ближните си както себе си и към тези две класи да постъпваме правилно под ръководството и съветите на здравия разум.
Не може и въпрос да става за Господните бедни. Те трябва да бъдат подпомагани във всеки случай, когато това е за тяхно добро.
Бог иска народът Му да открие на грешния свят, че Той не желае тези грешни хора да загинат. Особени старания трябва да се полагат за подпомагане на хора, които са изгонени от домовете си заради истината и са принудени да страдат. Все по-голяма и по-голяма ще става нуждата от великодушни сърца, готови да се отрекат от себе си и да се погрижат за онези, които Господ обича. Бедните от Божия народ не трябва да бъдат оставени в лишения. Необходимо е да се намери начин да си изкарват някак прехраната. Някои да бъдат научени да работят. Други, които работят много, до последни сили, за да издържат семействата си, да получават специална помощ. Ние трябва да се интересуваме от тях и да им помагаме да си намират работа. Нека има фонд, от който да се подпомагат такива заслужили бедни семейства, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди.
Трябва да се внимава парите, необходими за тази цел, да не бъдат отклонявани за други нужди. Има значение дали помагаме на бедни, които поради пазенето на Божиите заповеди изпадат в немотия и страдания, или ги пренебрегваме, за да помогнем на богохулници, които тъпчат Божиите заповеди. Бог също вижда разликата. Пазителите на Съботата не трябва да отминават Господните страдащи нуждаещи се, а се натоварват да поддържат хора, които продължават да нарушават Божия закон, свикнали да чакат помощ от когото и да било. Това не е правилно провеждана мисионерска работа. Не е в съгласие с Божия план.
При основаването на църква нейните членове трябва да се заемат искрено с нуждаещите се вярващи. Но не трябва да спират дотук, а да помагат и на други без оглед на тяхната вяра. Като резултат от такава дейност някои от тези, на които се е помогнало, ще приемат особените истини за това време.

Бедните, болните и възрастните
„Ако в земята ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат, но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба. Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях. Непременно да му дадеш и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия. Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам, като казвам: „Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си“ (Втор. 15:7-11.)
Някои, които обичат Бога и са Му послушни, понякога изпадат в бедност поради обстоятелствата. Други не са внимателни и не знаят как да си нареждат работите. Трети са бедни поради болест и нещастие. Каквато и да е причината, те са в нужда и подпомагането им е важна част от душеспасителната работа.
Всичките ни църкви трябва да се грижат за нашите бедни. Нека любовта ни към Бога се изразява във вършене на добро на нуждаещите се и страдащите от семейството на вярващите, за чиито нужди се научаваме и които изискват нашата грижа. Всяка вярваща душа е специално задължена на Бога да се отнася към Неговите заслужили бедни с особено състрадание. При никакви обстоятелства и поради никакви съображения те не бива да бъдат отминавани.
Апостол Павел писа на Коринтската църква: „При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония. Че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си, като ни умоляваха с голямо настояване относно това даване, дано да участват и те в служенето на светиите. И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля – на нас, така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше започнал.“
В Ерусалим бе имало глад и апостол Павел знаеше, че мнозина от християните се бяха пръснали, а останалите щяха вероятно да бъдат лишени от човешко съчувствие и изложени на религиозна вражда без всякакво състрадание. Затова той посъветва църквите да изпратят парична помощ на братята си в Ерусалим. Събраните пари надминаха очакванията на апостола. Принуждавани от Христовата любов, вярващите даваха щедро и изпитваха голяма радост, защото по този начин можеха да изразят донякъде благодарността си към своя Изкупител и любовта си към братята. Според Божието слово тази е истинската основа за благотворителност.
Въпросът за грижата към възрастните братя и сестри без домове стои настоятелно пред нашето внимание. Какво може да се направи за тях? Светлината, която Господ ми бе дал, бе дадена пак: Не е най-доброто да се откриват институти за стари хора – всички да бъдат събрани на едно място. Нито е добре да бъдат изпращани далеч от дома им, за да се грижи някой за тях. Членовете на всяко семейство трябва да се грижат за своите роднини. Когато това е невъзможно, църквата се заема като неин дълг и привилегия. Всички, притежаващи Христовия дух, ще ограждат немощните и старите с особено уважение и нежни грижи.
Бог допуска да има бедни във всяка църква. Те винаги ще са между нас, така че Бог задължава всяка църква с лична отговорност за тях. Да не прехвърляме отговорността си на други. Към хората от нашата среда трябва да проявяваме същата любов и съчувствие, каквито Христос би проявил, ако би бил на наше място. Така ние ще ставаме дисциплинирани и ще работим по метода на Христос.
Проповедникът трябва да възпитава семействата и да подкрепя църквата да се грижи за своите болни и бедни. Той трябва да насочи дадените от Бога способности на народа. И ако една църква е претоварена с болни и бедни, други църкви нека се притекат на помощ. Църковните членове трябва да проявяват такт и умение в грижите си за тези Божии чада. Да се отказват от разни луксове и ненужни украшения, за да облекчават положението на нуждаещите се и страдащите. Като вършат това, те прилагат на дело даденото в кн. „Исая“, 58 гл. наставление и изреченото там благословение ще им бъде дадено.

*1900 г., т. 6, стр. 219-228
*1900 г., т. 6, стр. 229-234
*1900 г., т. 6, стр. 254-260
*1900 г., т. 6, стр. 261-268
*1900 г., т. 6, стр. 269-272