Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

НА ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ОТ 1909 ГОДИНА – 83 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

НА ГЕНЕРАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ОТ 1909 ГОДИНА
В четвъртък вечерта на 9 септември 1909 г. Елена Вайт се завърнала в своя дом близо до Сейнт Хелена, Калифорния, след отсъствие от пет месеца, през време на които пропътувала повече от 8 000 мили и говорила пред големи и малки аудитории 72 пъти на 27 места от Калифорния до Мейн и от Алабама до Уисконсин.
Главната цел на това пътуване била да присъства на провеждащата се на всеки четири години сесия на Генералната конференция, свикана във Вашингтон, област Колумбия, през пролетта на 1909 г. Посещенията й на други места били в отговор на настоятелни покани и могли да бъдат осъществени чрез милостиво дарения й кураж и сила, докато пътувала от място на място.
Няколко дни преди да тръгне на път тя отбелязала, че тъй като е вече 81-годишна и със слабо здраве, без съмнение най-доброто за нея би било да поеме по най-прекия път за Вашингтон. Но не можела да не вземе под внимание поканите за посещение на Лос Анджелис, Лома Линда и Парадайс вели в Южна Калифорния, нито можела да пренебрегне поканата да се отбие в Колидж Вю, Небраска и да говори на 500 студенти в Юниън колидж. Тя казала: “Трябва да посетя и сина си Едсън, в Нашвил, щата Тенеси. И ако Господ ми даде сила, ще ми бъде много приятно да посетя братята Съндерленд и Мейгън в Медисън скул (в училището “Медисън”).” Изразила и желание да се отбие за един ден в Ашвил, щата Северна Каролина, където живеел професор С. Браунзбъргър и където сестра Ръмбау била построила и подарила на Съединението (на църквите) обширна къща за молитвен дом и жилище за пастора.
През четирите седмици на пътуването си до Вашингтон, Елена Вайт успяла да говори четири пъти в “Колидж Вю”; по два пъти – в Лома Линда, Нашвил и Ашвил; и по веднъж в Парадайс вели, Медисън, Хилкрес, Хънцвил и мисионерското училище “Алден” близо до Хилтоп. При пристигането си във Вашингтон тя отишла веднага в Такома парк, където била подслонена в дома на старейшината Г. А. Ървин.

Събиране на представители
Генералната конференция през 1909 г. била посетена от представители на много страни. Делегациите от чужбина били необичайно големи, тъй като била представена почти цялата квота (а може би и цялата) на Съединенията (Конференциите) и Мисиите отвъд океана. Голям бил и броят и на присъстващите от родното поле.
Още от деня на откриването на сесията Елена Вайт била тежко загрижена за духовните интереси на различните класи вярващи, настанени в лагера. В няколко от своите публични беседи тя настоявала братята и сестрите да се държат твърдо за Бога и да Го търсят най-сериозно за ръководство и благословение. Присъстващите трябвало да съберат кураж и вдъхновение за провеждането на едно мощно дело по целия свят. Във всичките си планове те трябвало да поддържат постоянно в съзнанието си нуждите на загиващите и важността от заемане на местата, пред които Бог по чуден начин отваря път за навлизане на настоящата истината.

Работата в градовете
Особено бил подчертан случаят с големите градове. “Вижте нашите градове – настоявала тя – и тяхната нужда от евангелието. Повече от 20 години постоянно ми е била представяна необходимостта от сериозна работа сред множествата, струпани в градовете. Кой чувства бремето за нашите градове? Някой ще каже, че са ни нужни всичките пари, които можем да съберем, за да занесем истината на други места. Но не знаете ли, че ако не представите истината в градовете, средствата ще пресъхнат? Когато предадете тази вест на хората там, които жадуват за истината, и те приемат светлината, самите те ще тръгнат сериозно да работят, за да занесат светлината и на други. Души, които притежават възможности, ще доведат и други до истината и ще дадат от своите средства за напредъка на Божието дело*.” *Бюлетин на Генералната конференция, 1909 г., стр. 136/
Необходимостта от по-специално планиране за представянето на третата ангелска вест в гъсто населените центрове представлявало една от главните грижи на Елена Вайт, която тя изразявала в беседите си по време на цялата конференция.
“Малко се прави в нашия свят! – заявявала тя. – Но, о, да можеше добрата вест да се разпространи и в чужбина и да достигне до всяка нуждаеща се душа! О, да можеше настоящата истина да бъде проповядвана във всеки град! Тази голяма нужда е постоянно пред мен – и ден, и нощ…
Все повече и повече мъже и жени излизат, за да разнасят евангелската вест. Благодарим на Бога за това, но се нуждаем от по-голямо пробуждане… Наша привилегия е да видим Божието дело да напредва в градовете. Христос чака, чака да навлезем в нови места. Кои се подготвят за тази работа? Не казваме, че сме лишени от работници. Радваме се, че имаме такива. Но има една по-голяма, една далеч по-голяма работа, която трябва да се извърши в нашите градове*.” *Там, стр. 98/

Специални усилия в Нова Англия
“Работата, която имаме да вършим, е удивително и велико дело – казала тя в друга от беседите си по време на конференцията. – Има за спасяване цял един свят.” Във връзка с това специално споменала за благословението, което би дошло над Божието дело чрез силна и обединена кампания за прогласяване на вестта в градовете на Нова Англия, където първата и втората ангелска вести са били представени с голяма мощ. “Трябва да занесем славата на третата ангелска вест на същите градове – заявила тя. – Кой от нас се старае да пръска лъчите светлина там, където истината е била така добре приета в първите дни на вестта?*” *Бюлетин на Генералната конференция, 1909 г., стр.225,226/
В един от своите апели за работата в градовете на Нова Англия и в атлантическите щати Е. Вайт писала:
“Какво се прави в източните градове, където адвентната вест бе проповядвана най-напред? Градовете на Запада са получили много преимущества, но кой от Изтока се чувства загрижен да бъдат обиколени местата, които в първите дни на вестта бяха кръстени с истината за скорошното идване на Господа? Дадена е светлина, че истината трябва отново да отиде в Източните щати, където за първи път започнахме нашата работа и където преживяхме първите си духовни опитности. Трябва да положим всички усилия, за да разпространим познанието за истината на всички желаещи да слушат, а такива има много. По всички наши големи градове Бог има искрени души, които търсят истината. В източните щати ни очаква сериозна работа. “Повторете вестта, повторете вестта” бяха думите, които често ми бяха напомняни. – Кажи на моя народ да повтори вестта в местата, където тя за първи път бе проповядвана, където църква след църква заемаха позиция в полза на истината и Божият Дух свидетелстваше за вестта по забележителен начин*.” *Там, стр. 136/

Делегации от чужбина
Присъствието на повече от сто делегации от чужбина на Генералната конференция през 1909 г. дало възможност на Елена Вайт да се срещне със стари приятели, с които преди години е работила заедно и е била тясно свързана. По време на конференцията тя често била посещавана от групи наши вярващи, представители на различни чуждестранни конференции (Съединения) или мисионски полета, които й предавали лично поздрави и я информирали за разпространението на третата ангелска вест в техните полета. Така почти всички от чужбина, както стари приятели, така и напълно непознати, имали възможност да я уверят, че имат кураж в Бога и да изразят твърдата си решимост да извършат всичко според силите си за успешното приключване на делото.
“Чувствах се дълбоко трогната – споделила публично Елена Вайт, след като преживяла удоволствието от такава среща, – когато наши братя дошли от чуждестранните полета, ми разказваха нещичко за своите опитности и за онова, което Господ върши за довеждането на души до истината*.” *Бюлетин на Генералната конференция, 1909 г., стр. 105/ При друг случай, обръщайки се специално към тях, докато говорела пред конференцията, тя казала:
“Тук има работници, дошли от чужди страни. Те са тук, за да видят и да разберат. Решени са да използват всяка възможност, за да се върнат обратно в своите работни полета с подновена благодат и със силата на Божия Дух. Като учители и водачи в делото те трябва да събират скъпоценни истини, които ще представят като верни служители на своите съработници, трудещи се за Божието дело на много и различни места, и по много начини ще довеждат души до познание на истината. Братя мои, в своите полета може би ще бъдете заобиколени от неблагоприятни обстоятелства. Но Господ знае всичко това и ще снабди вашата липса чрез Святия Си Дух. Нуждаем се от много повече вяра в Бога*.” *Бюлетин на Генералната конференция, 1909 г., стр. 57/

Борба между народите
Елена Вайт тържествено заръчала на братята, дошли на събранието като представители на делото на настоящата истина от всяка част на Европа, Азия, Африка, Южна Америка, Австралия и островите, да подготвят сърцата си за тежките сцени на борба и потисничество, каквито никога не биха могли да си представят и които скоро ще се разиграят сред земните народи. “Много скоро – заявила тя – борбата и потисничеството на чужди народи ще избухне с такава сила, каквато сега не можем и да си представим. Трябва да осъзнаете необходимостта да се сближите много с Бога чрез молитва. Когато имате увереността, че Той ви чува, ще имате радост в скръбта. Ще се издигате над отчаянието, защото изпитвате съживителното влияние на Божията сила в сърцата си. Това, от което се нуждаем, е ИСТИНАТА. Нищо не може да заеме нейното място – свещената тържествена истина, която трябва да ни направи способни да устоим на пробата на изпитанието както Христос е устоял*.” *Бюлетин на Генералната конференция, 1909 г., стр. 57/
На прощалната служба, отбелязваща приключването на Конференцията, тя още веднъж апелирала към събраните от всички краища на света делегати, да изтърпяват и устояват така, като че гледат на Невидимия. Увещавала всеки Божи служител да пристъпи към работа със силата на Всемогъщия израилев Бог. Заявила, че ако никога вече не й се удаде привилегията да се срещне с братята на друга конференция като тази, все пак ще се моли за тях и ще се приготви да ги посрещне в царството на славата.

Важни съвети
Именно по време на сесията на Генералната конференция от 1909 г. Елена Вайт прочела ръкопис, призоваващ за вярност към принципите на здравната реформа*. *Този ръкопис по-късно бил публикуван в “Свидетелства за църквата”, т. IX, стр. 153-166/ Говорила по същия въпрос и на делегатите*. *Виж Бюлетин на Генералната конференция от 1909 г., 213-215/ Друг ръкопис, който прочела, бил “Апел за медицинско-мисионерски евангелизатори”, както и “Колежът за евангелизатори “Лома Линда”*. *За тях виж “Свидетелства за църквата”, т. IX, стр. 167-178/
След сесията на конференцията Елена Вайт се срещнала два пъти с членовете на Комитета на Генералната конференция, преди да замине за Филаделфия и за други градове на Изтока, а оттам – на лагерните събрания и в институтите на Централните щати в Средния запад на път за дома си в Калифорния.
В своите срещи и разговори с членовете на Комитета на Генералната конференция Елена Вайт прочела ръкопис, който третирал някои от проблемите, тревожещи братята. На призива да се развие по-голяма дейност в градовете в отечеството и в чужбина, отколкото досега, би могло да се откликне само ако се намерят хора и средства за такова дело. За да се започне бързо и ефективно подобна мащабна и далеч простираща се кампания, Елена Вайт посъветвала да се освободят за евангелизаторска служба някои от работниците, носещи тежки отговорности в централните институти. Казала:
“За ръководенето на работата в различните центрове на нашето дело трябва да се стараем, доколкото е възможно, да намираме просветени хора, обучени в делова насока (разбиращи от бизнес и мениджърство). Трябва да внимаваме да не обвързваме в тези центрове на влияние хора, способни да вършат по-важната работа – да представят пред невярващите истините на Божието слово…
На нас като Божии служители е поверена третата ангелска вест, спояващата вест, която трябва да подготви един народ за идването на нашия Цар. Времето е кратко. Господ желае всяко нещо, свързано с Неговото дело, да бъде приведено в съвършен ред. Желае тържествената вест на предупреждение и покана да бъде прогласена толкова широко, колкото е възможно Неговите вестители да я занесат. Средствата, които ще дойдат в съкровищницата, трябва да бъдат използвани мъдро за издръжката на работниците. В нашето планиране не трябва да се позволява нищо, което би попречило за напредъка на вестта…
Години наред пионерите на нашето дело са се борили с бедност и многобройни трудности, за да поставят делото на настоящата истина върху добра основа. С оскъдни помощни средства са работили неуморно и Господ е благословил скромните им усилия. Вестта напредваше със сила на изток и се разширяваше на запад, докато на много места бяха създадени центрове на влияние. Днес Божиите работници може би не се налага да понасят всички трудности, изпитани от братята им през онези ранни дни. Променените условия обаче не трябва да довеждат до отслабване на усилията. Сега, когато Господ ни заръчва да прогласим вестта още веднъж със сила на изток; когато ни заръчва да навлезем в градовете и на Изтока, и на Юга, и на Запада, и на Севера, няма ли да откликнем като един човек? Няма ли да планираме изпращането на нашите вестители по всички полета и да ги поддържаме щедро?
За какво са конференциите ни, ако не именно за да съдействат за провеждането и напредъка на делото? Във време като това трябва да бъде ангажирана всяка ръка. Господ идва. Краят е близо! Да! И бърза много! Още малко и не ще бъдем в състояние да работим със същата свобода, на която се радваме сега. Предстоят страшни събития и каквото вършим, трябва да го вършим бързо. Сега трябва да изградим делото във всяко възможно място. А за изпълнението му до голяма степен се нуждаем от помощта на нашите опитни проповедници, които са в състояние да ангажират вниманието на големи събрания…
Преди да напусна дома си, аз обещах на Господа, че ако пощади живота ми и ми даде сила да дойда на тази конференция, ще проглася вестта, която ми е повтарял много пъти за големите градове. В тях загиват без познание за истината хиляди и хиляди хора. Когато съм предавала тази вест, Божието благословение е почивало богато над мен. И сега, братя мои, апелирам към вас в името на Господа да сторите всичко, което е по силите ви и да планирате напредъка на делото по определения от Бога начин…
Когато вършим това, ще открием, че в нашите каси ще започнат да прииждат средства и с тях ще можем да провеждаме много по-сериозна и резултатна работа. Няма ли да напредваме с вяра, като че имаме на разположение хиляди долари? Нямаме и половината от необходимата вяра! Нека извършим своята част от работата за предупреждаването на тези градове. Вестта трябва да достигне хората, готови да загинат непредупредени, неспасени. Как можем да отлагаме? Когато тръгнем, средствата ще дойдат. Но ние трябва да напредваме чрез вяра, уповавайки се на Господа Бога Израилев*.” *От ръкопис, отчасти публикуван в “Свидетелства за църквата”, т. IX., стр. 98 и 99/