Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

На Елеонския хълм – 69 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – На Елеонския хълм – 69

Тази глава е основана на Матей 24 гл.; Марко 13 гл.; Лука 21:5-38.

На Елеонския хълм

Христовите думи към свещениците и управниците: “Ето, вашият дом се
оставя пуст” (23:38 Матей 23:38), бяха ужасили сърцата им. Те се
престориха на равнодушни, но въпросът с цялото си важно значение
продължаваше да се натрапва в умовете им. Като че ги заплашваше невидима
опасност. Възможно ли бе великолепният храм, славата на нацията, да се
превърне в куп развалини? Учениците също споделяха тези лоши
предчувствия. И с нетърпение чакаха да чуят от устата на Исус нещо по-
определено по този въпрос. Когато излязоха с Него вън от храма, насочиха
вниманието Му към здравината и красотата му. Камъните му бяха от най-
чист мрамор, съвършено бели, а някои от тях бяха с почти баснословна
големина. Част от стената бе устояла на обсадата на Навуходоносоровата
армия. Иззидан съвършено, той изглеждаше като монолитен камък, изсечен
от каменоломната. Как биха могли да се съборят тези здрави стени? Това
учениците не можеха да проумеят.
Когато вниманието на Христос бе насочено към великолепието на храма,
какви ли са били неизказаните мисли на Отхвърления? Гледката пред Него
бе наистина красива, но Той каза тъжно: “Виждам всичко. Постройките са
наистина прекрасни. Вие посочвате тези стени като явно неразрушими, но
чуйте думите Ми: Ще дойде ден, когато “няма да остане тук камък на
камък, който да не се срине.”
Христовите думи бяха чути от голям брой хора. Но когато Исус остана
самичък, Петър, Йоан, Яков и Андрей дойдоха при Него на Елеонския хълм:
“Кажи ни – казаха те, – кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът на
Твоето пришествие и за свършека на века?” Исус не отговори на учениците
Си, разглеждайки поотделно унищожението на Ерусалим и великия ден на
Своето идване. Той смеси описанието на тези две събития. Ако бе открил
пред учениците Си бъдещите събития така, както ги виждаше, те не биха
били в състояние да издържат гледката. От милост към тях сля описанието
на двете велики кризи, като остави на учениците да изучат сами
значението им. Когато говореше за разрушаването на Ерусалим,
пророческите Му думи се насочиха към последната катастрофа – в деня,
когато Господ ще стане от мястото Си, за да накаже света за неговото
безчестие, когато земята ще открие пролятата по нея кръв и не ще покрие
повече убитите си. Цялата тази беседа бе дадена не само за учениците, но
и за всички, които щяха да живеят през последните дни от тази земна
история.
Обръщайки се към учениците, Христос каза: “Пазете се да не ви заблуди
някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Христос! – и
ще заблудят мнозина.” Щяха да се появят много фалшиви месии, представящи
се за чудотворци и заявяващи, че времето за избавление на еврейския
народ е наближило. Те щяха да заблудят мнозинството. Христовите думи се
изпълниха. През времето между Неговата смърт и обсадата на Ерусалим се
появиха много фалшиви месии. Но това предупреждение се даде също и за
живеещите на света в този век. Същите измами, които се практикуваха
преди разрушаването на Ерусалим, са се извършвали през всички векове и
пак ще се извършват.
“И ще чуете за войни и военни слухове. Но внимавайте, да не се
смущавате, понеже тия неща трябва да станат; но това още не е
свършекът.” Преди разрушаването на Ерусалим се водеха борби за
върховенство. Бяха убивани императори. Бяха умъртвявани онези, за които
се предполагаше, че стоят най-близо до трона. Имаше войни и слухове за
войни. “Всички тия неща трябва да станат – каза Христос, – но това още
не е свършекът на еврейската нация като нация. Защото ще се повдигне
народ против народ и царство против царство, и на разни места ще има
глад и трусове.” Всъщност Христос каза: “Когато равините видят тези
знамения, те ще ги тълкуват като Божии наказания над народите, заробили
Неговия избран народ. Те ще обясняват, че тези знамения са знак за
идването на Месия. Но вие не се лъжете, защото тези неща са начало на
Божиите наказания. Човеците са гледали на себе си. Не са се покаяли и не
са повярвали в Мене, за да ги излекувам. Знаменията, които те считат
като белег за своето освобождение от робство, са всъщност знамения за
тяхното унищожение.”
“Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени
от всичките народи заради Моето име.” Християните претърпяха всичко
това. Бащи и майки предаваха децата си. Деца предаваха родителите си.
Приятели предаваха приятелите си на Синедриона. Преследвачите постигнаха
целта си, като убиха Стефан, Яков и други християни.
Чрез Своите служители Бог даде на еврейския народ последен случай да
се покае. Той Се изявяваше чрез Своите свидетели при арестуването им,
при разследването и затварянето им. И въпреки това съдиите произнасяха
над тях смъртни присъди. Те бяха хора, за които светът не бе достоен. И
чрез убиването им евреите разпъваха наново Божия Син. Това ще се
повтори. Властите ще създават закони за ограничаване на религиозната
свобода. Те ще си присвояват право, което принадлежи единствено на Бога.
Ще смятат, че могат да насилват съвестта, която само Бог може да
контролира. Дори сега вече поставят начало. Това дело ще продължи,
докато стигнат до граница, която не могат да преминат. Тогава Бог ще се
намеси на страната на Своя верен, пазещ заповедите народ.
При всеки случай, когато настане гонение, свидетелите на гонението
трябва да вземат решение – за Христос или против Него. Съчувстващите на
неправилно осъдените, проявяват своята привързаност към Христос. Другите
се чувстват оскърбени, понеже принципите на истината порицават пряко
техните навици и обичаи. Много хора се спъват и падат, като отстъпват от
вярата, която преди това са защитавали. Отстъпващите по време на
изпитания, за да осигурят собствената си безопасност, ще
лъжесвидетелстват и ще предават своите братя. Христос ни е предупредил
за това, за да не бъдем изненадани от неестественото и жестоко поведение
на отхвърлящите истината.
Той даде на учениците Си знак, по който да познаят наближаващото
разрушаване на Ерусалим. Каза им също така и как да го избегнат: “А кога
видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е
наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по
планините, и които са всред града, нека да излязат вън; които са в
околностите, да не влизат в него, защото това са дни на въздаяние, за да
се изпълни всичко, което е писано.” Това предупреждение бе направено, за
да се има предвид четиридесет години по-късно при разрушаването на
Ерусалим. Християните послушаха предупреждението и тогава не загина нито
един християнин.
“Молете се да не се случи бягането ви зиме или съботен ден” – каза
Христос. Този, Който бе учредил съботата, не я премахна, като я прикова
на кръста. Тя остана в силата си и след Неговата смърт. Четиридесет
години след Разпятието трябваше все още да се съблюдава свято. В
продължение на четиридесет години учениците трябваше да се молят
бягството им да не се случи в съботен ден.
От разрушаването на Ерусалим Христос бързо премина към по-великото
събитие – последната брънка от веригата на земната история – славното и
величествено идване на Божия Син. Между тези две събития пред Христовия
взор се разпростираше открита гледката на дълги векове на мрак – векове,
през които Неговата църква щеше да бъде потопена в кръв, сълзи и агония.
Учениците не биха могли да издържат гледката на тези сцени, затова Исус
ги отмина, като ги спомена само накратко. “Тогава ще има голяма скръб -
каза Той, – небивала от началото на света досега, и каквато не ще има. И
ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но
заради избраните ония дни ще се съкратят.” В продължение на повече от
хиляда години Христовите последователи бяха подложени на такова гонение,
каквото светът не бе познавал дотогава. Милиони и милиони Негови верни
свидетели щяха да бъдат убити. Ако Божията ръка не се бе простряла, за
да запази верния Си народ, всички щяха да загинат. “Но заради избраните
- каза Той – ония дни ще се съкратят.”
След това със съвсем недвусмислен език нашият Господ започна да
говори за Своето второ идване и да предупреждава за опасностите, които
ще го предхождат. “Ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята, не излизайте,
или: Ето, Той е във вътрешните стаи, не вярвайте. Защото както
светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде
пришествието на Човешкия Син.” Като един от знаците за разрушаването на
Ерусалим Христос бе предсказал: “Много лъжепророци ще се повдигнат и ще
измамят мнозина.” Такива лъжепророци наистина се повдигнаха, измамвайки
народа и отвеждайки големи множества в пустинята. Магьосници и
вълшебници, претендиращи, че притежават чудотворна сила, отвличаха след
себе си хора в усамотени планински местности. Но това пророчество бе
изговорено и за последните дни. Този знак е даден и като знамение за
Второто пришествие. Дори и сега лъжехристи и фалшиви пророци правят
знамения и чудеса, за да съблазнят Христовите ученици. Не чуваме ли и
ние вика: “Ето, в пустинята е”? Не са ли отивали хиляди хора в
пустинята, надявайки се там да намерят Христос? А от хиляди сборища на
хора, където изповядват, че общуват с духовете на умрелите, не се ли
чува сега викът: “Ето, в скришните стаи е”? Това точно е претенцията на
спиритизма. Но какво казва Христос? “Не вярвайте. Защото както
светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде
пришествието на Човешкия Син.”
Спасителят дава знаци, по които да познаем Неговото идване, нещо
повече – Той определя времето, когато ще се появи първият от тези знаци:
“А веднага след скръбта на ония дни Слънцето ще потъмнее, Луната няма да
даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се
разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и
тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идещ
на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели
със силен тръбен звук и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища,
от единия край на небесата до другия.”
Христос заяви, че към края на голямото папско гонение Слънцето ще
потъмнее и Луната няма да даде светлината си. Следващото знамение е
падането на звездите. И Той продължава: “А научете притчата от
смоковницата: когато клоните – вече омекнат и развият листа, знаете, че
е близо лятото; също така и вие, когато видите всичко това, да знаете,
че Той е близо, при вратата” (24:32,33 Матей 24:32,33).
Христос е дал знаменията за Своето идване. Той заявява, че ние можем
да знаем кога е наближило то, дори знаем кога е близо до вратата. Той
казва на всички, които видят тези знамения: “Това поколение няма да
премине, докле не се сбъдне всичко това!” Тези знамения вече са се
явили. Сега вече ние знаем със сигурност, че второто идване на Господа е
съвсем наближило, Той е при вратата. “Небето и земята ще преминат -
казва Той, – но Моите думи няма да преминат!”
Христос ще дойде на небесните облаци с голяма слава. Огромен брой
ангели ще Го придружават. Той ще дойде, за да възкреси мъртвите и да
преобрази живите светии от слава в слава. Ще дойде, за да прослави
всички, които са Го възлюбили и пазят Неговите заповеди, и ще ги вземе
при Себе Си. Не ги е забравил, нито е забравил Своето обещание.
Семейната верига ще се скачи наново. Като гледаме нашите умрели, можем
да мислим за великото утро, когато Божията тръба ще прозвучи, когато
“мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим” (15:52 1Кор.
15:52). Още малко и ще видим Царя в красотата Му. Още малко и Той ще
обърше всяка сълза от очите ни. Още малко и ще ни представи “непорочни в
радост пред Своята слава” (Юда;24 Юда 24). Затова, когато даде знаците
за Своето идване, Исус каза: “А когато почне да става това, изправете се
и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.”
Но Христос не е разкрил деня и часа на Своето връщане. Заяви ясно на
учениците Си, че сам Той не може да направи това. Ако имаше свободата да
им ги открие, защо бе нужно тогава да ги увещава да бъдат в постоянно
очакване? Има хора, които твърдят, че знаят деня и часа на идването на
Господа. С голяма сериозност те чертаят бъдещето. Но Господ ги е
предупредил да не изграждат такова мнение. Точното време за второто
идване на Божия Син е Божия тайна.
Христос продължи, като посочи състоянието, в което ще се намира
светът при идването Му: “И както бяха Ноевите дни, така ще бъде
пришествието на Човешкия Син; защото, както и в ония дни преди потопа,
ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в
ковчега и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще
бъде и пришествието на Човешкия Син.” Тук Христос не представя земен
милениум – хиляда години, през които всички трябва да се приготвят за
вечността. Той ни казва, че както е било в дните на Ной, така ще бъде и
когато Човешкият Син дойде отново.
Какво бе състоянието на света в дните на Ной? “Видя Господ, че се
умножава нечестието на човека на земята и че всичко, което мислите на
сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло” (Бит.; 6:5 Бит. 6:5).
Жителите на предпотопния свят се отклониха от Йехова, отказвайки да
изпълняват святата Му воля. Следваха собствените си нечестни въображения
и извратени идеи. Те бяха унищожени именно поради своето безчестие. И
днес светът върви по същия път. Той не показва никакви примамливи
признаци за някаква хилядогодишнина. Престъпниците на Божия закон пълнят
земята със своята непочтеност. Техните залагания, конни състезания,
техният комар, разпуснатост, плътски практики, техните неукротими
страсти бързо изпълват света с насилие.
В пророчеството за разрушаването на Ерусалим Христос каза: “Но понеже
ще се умножи беззаконието, любовта на мнозина ще охладнее, но който
устои докрай, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще
бъде проповядвано на цялата вселена за свидетелство на всичките народи;
и тогава ще дойде свършекът.” Това пророчество ще се изпълни отново.
Преобладаващото нечестие на онова време има съответствие в това
поколение. Същото се отнася и за предсказанието за проповядването на
евангелието. Преди падането на Ерусалим Павел, пишейки под влиянието на
Светия Дух, заяви, че евангелието е било “проповядвано на всяка твар под
небесата” (Кол.; 1:23 Кол. 1:23). Така и сега, преди идването на
Човешкия Син вечното евангелие трябва да бъде проповядвано “на всеки
народ и племе, език и люде” (Откр.;14:6,14 Откр. 14:6,14).
Бог “е назначил ден, когато ще съди вселената” (17:31 Деян. 17:31).
Христос ни открива кога ще настъпи този ден. Той не ни казва, че целият
свят ще повярва в Него, но че “това благовестие на царството ще бъде
проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и
тогава ще дойде свършекът”. Като разпространяваме евангелието по целия
свят, ние имаме властта да ускорим идването на Деня на Господа
(2Петрово; 3:12 2Петрово 3:12). Ако църквата бе извършила възложената -
работа така, както Господ – бе определил, светът отдавна да е бил вече
предупреден и Господ Исус да е дошъл със сила и с голяма слава.
След като даде знаците за Своето идване, Христос каза: “Също така и
вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието
царство- Но бдете всякога и молете се.” Бог винаги е предупреждавал
хората за Своите наказания. Тези, които чрез вяра са приемали Неговата
вест за своето време и са постъпвали според вярата си, послушни на
заповедите Му, са избягвали наказанията, определени за непокорните и
невярващите. До Ной стигна следната вест: “Влез ти и целият ти дом в
ковчега, защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.” Ной
послуша и бе спасен. До Лот достигна вестта: “Станете, та излезте от
това място, защото Господ ще съсипе града” (Бит.; 7:1 Бит.;19:14 Бит.
7:1, 19:14). Лот прие закрилата на небесните пратеници и бе спасен. Така
и на Христовите ученици бе дадено предупреждението за разрушаването на
Ерусалим. Тези, които следяха знаменията за идващото разрушение и
избягаха от града, избягнаха унищожението. По същия начин и ние имаме
предупреждението за второто идване на Христос и за унищожаването на този
свят. Тези, които обърнат внимание на това предупреждение, ще бъдат
спасени.
Понеже не знаем точното време на Второто пришествие, заповядано ни е
да бдим. “Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато
дойде” (12:37,42 Лука 12:37,42). Онези, които бдят за идването на
Господа, не стоят в празно очакване. Очакването на Христовото идване
трябва да накара хората да се боят от Господа и от Неговите присъди над
престъплението. Това очакване трябва да ги пробуди да осъзнаят големия
грях от отхвърляне на Неговите благодатни покани. Очакващите Господа,
очистват душите си чрез послушание към истината. Те съчетават
бдителността и будността със сериозна работа. Съзнанието, че Господ е
много близо, при вратата, увеличава ревността и енергията им да
съдействат на небесните интелигентни същества за спасението на души. Те
са верни и разумни слуги, даващи на домочадието на Господа “навреме
определената храна” (12:42 Лука 12:42). Те разгласяват истината, дадена
специално за настоящото време. Както Енох, Ной, Авраам и Мойсей
проповядваха истината всеки за своето време, така и Христовите служители
днес дават специално предупреждение за поколението си.
Но Христос представя и друга група хора: “Но ако оня слуга е зъл и
каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие
съслужителите си, да яде и пие с пияниците, господарят на оня слуга ще
дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае.”
Злият слуга казва в сърцето си: “Господарят ми се забави.” Той не
казва, че Христос няма да дойде. Той не се присмива на идеята за второто
Му идване. Но в сърцето си, чрез постъпките и думите си заявява, че
идването на Господа ще се забави. Пропъжда от умовете на другите
убеждението, че Господ ще дойде скоро. Неговото влияние води хората към
дръзко, безгрижно отлагане. Те продължават да затъват в своята
греховност и затъпяване. Умът им е завладян от земни страсти и покварени
мисли. Лошият слуга яде и пие с пияниците, присъединява се към света,
търсейки удоволствия. Бие съслужителите си, като обвинява и осъжда
останалите верни на своя Господ. Смесва се със света. Подобните дружат
със себеподобните си в престъпленията. Това е страшно подражание. Заедно
със света и той попада в примката. “Господарят на онзи слуга ще дойде- в
час, когато не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с
лицемерите.”
“Ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще
дойда при тебе” (Откр.; 3:3 Откр. 3:3). Пришествието на Христос ще
изненада фалшивите учители. Те казват: “Мир и безопасност!” Подобно на
свещениците и учителите преди падането на Ерусалим, очакват да настъпи
земно благополучие и слава за църквата. Знаменията на времето тълкуват
като предвещатели именно на такова бъдеще. Но какво казва
боговдъхновеното Слово? “Тогава ще ги постигне внезапно погубление”
(1Сол.; 5:3 1Сол. 5:3). За всички, които живеят по лицето на земята,
всички, които смятат този свят за свой дом, Божият ден ще дойде като
примка, като дебнещ крадец.
Този свят, изпълнен с бунт, разюздан живот, с безбожни удоволствия,
спи, спи в плътска сигурност. Човеците отлагат идването на Господа. Те
се подиграват с предупрежденията. Гордо се хвалят: “Всичко си стои така,
както от началото на създанието!” “И утре ще бъде както днес и даже още
по-изобилно!” (2Петрово; 3:4 56:12 2Петрово 3:4; Исая 56:12). Ние ще
потънем още повече в любовта към удоволствията. Но Христос казва: “Ето,
ида като крадец” (Откр.;16:15 Откр. 16:15). В същото време, когато
светът пита с презрение: “Къде е обещанието за Неговото идване?”,
знаменията за него се изпълняват бързо. Докато те викат: “Мир и
безопасност!”, ще дойде внезапна гибел. Докато този, който се присмива и
този, който отхвърля истината остават дръзки в поведението си; докато
отдадените на печелене на пари продължават своята дейност в различни
насоки без оглед на принципите на честността; докато учещият се стреми
жадно да погълне всяко друго знание, но не и знанието от Библията,
Христос идва като крадец.
Всичко в света днес се намира в състояние на възбуда. Злокобни са
знаменията на времето. Идващи събития хвърлят предварително сянката си.
Божият Дух се оттегля от земята и бедствие след бедствие и нещастие след
нещастие следват по море и по суша. Стават бури, земетресения, пожари,
наводнения и убийства от всякаква степен. Кой може да прочете бъдещето?
Къде има сигурност? Няма сигурност в нищо, което е човешко или земно.
Хората се нареждат бързо под знамена, избрани от самите тях. Неспокойно
очакват и наблюдават действията на своите водачи. Има такива, които
очакват, бдят и работят за идването на нашия Господ. Друга група се
нарежда под ръководството на първия и най-голям отстъпник. Много малко
хора вярват със сърце и душа, че ние имаме да избегнем пъкъл и да
спечелим небе.
Кризата постепенно, но неотменно се приближава крадешком към нас.
Слънцето си свети на небето, правейки своя обикновен кръг и небесата все
още разгласяват славата Божия. Хората все още ядат и пият, садят и
градят, женят се и се омъжват. Търговците все още купуват и продават.
Хората се блъскат едни в други, оспорвайки си първото място. Любителите
на удоволствията все още се тълпят в театри, по конни състезания, в
комарджийски салони. Навсякъде царува най-голяма възбуда и въпреки
всичко времето на благодатта свършва бързо и всеки случай ще бъде скоро
решен завинаги. Сатана вижда, че му остава малко време. Той е пуснал в
действие всички свои средства и сили, за да бъдат хората измамени,
заблудени, заангажирани и замаяни, докато благодатният ден свърши и
вратата на милостта се затвори завинаги.
Тържествено достигат до нас през вековете предупредителните думи на
нашия Господ от Елеонския хълм: “Но внимавайте на себе си, да не би да
натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви
постигне оня ден внезапно като примка- Но бдете всякога и молете се, за
да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите
пред Човешкия Син.”