Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Невидимият Наблюдател – 43 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Невидимият Наблюдател – 43 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

В последните години от живота на Даниил в страната, в която преди
шестдесет години той и другарите му евреи бяха отведени в плен,
настанаха големи промени. Навуходоносор, страшният между народите, бе
умрял, а Вавилон, “славата на целия свят”, бе преминал под неразумното
управление на неговите наследници. В резултат на това се бе стигнало до
постепенно, но сигурно разпадане.
Чрез глупостта и слабостта на Валтасар, внук на Навуходоносор, гордият
Вавилон скоро щеше да падне. Допуснат на царска власт още в своята
младостта, Валтасар се опияняваше от силата си и надигаше сърцето си
против небесния Бог. Имаше много възможности да узнае Божията воля и да
осъзнае отговорността си да се подчинява на Бога. Знаеше, че Йехова бе
постановил прогонването на дядо му от човешкото общество; знаеше за
духовната промяна и чудното възстановяване на Навуходоносор. Обаче
допусна любовта към удоволствията и славата да заличи от паметта му
урока, който никога не би трябвало да забравя. Пропиля така милостиво
дадените му възможности и не се възползва от предоставените случаи да
се запознае по-пълно с истината. Валтасар отмина с безразличие
познанието, което Навуходоносор получи с цената на толкова много
страдания и унижения.
Не след дълго настъпи обрат. Вавилон бе обсаден от Кир, племенник на
мидянина Дарий и главнокомандващ обединената армия на мидяните и
персите. Но в привидно непревземаемата крепост с дебели стени и метални
порти, защитена от река Ефрат и снабдена с изобилие от храни,
развратният монарх се чувстваше на сигурно място и прекарваше времето
си във веселие и гуляи.
В своята гордост и самоувереност, чувствайки се безумно сигурен,
Валтасар “направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред
хилядата”. Целият разкош, който можеше да се получи от богатството и
властта, придаваше на обстановката величие. Красиви и съблазнителни
жени сред гостите се грижеха за царското пиршество. Там присъстваха и
учени, и образовани хора. Принцове и държавници пиеха виното като вода
и гуляеха под опияняващото му влияние.
Когато разумът бе замъглен от развратно опиянение и гуляйджиите бяха
завладени от най-низките страсти, самият цар започна да ръководи
оргията. Той “заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които
дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за
да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му”.
Гордееше се с това, че за него няма нищо свято. “Тогава донесоха
златните съдове… и с тях пиеха царят и големците му, жените му и
наложниците му. Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните,
железните, дървените и каменните богове.”
Едва ли допускаше, че на тази езическа оргия има небесен Свидетел, че
невидим Божествен Наблюдател гледа към скверната сцена, чува
богохулната веселба и е очевидец на идолопоклонството. Скоро неканеният
Гостенин направи така, че присъствието Му да се почувства. Когато
гуляят бе стигнал връхната си точка, безплътна ръка се показа и изписа
върху стената на палата букви, пламтящи като огън – думи, които, макар
и непознати за голямото множество, бяха зловеща поличба за опомнилия се
цар и неговите гости.
Сред буйното пиршество настана тишина, а присъстващите бяха обзети от
неизказан ужас, наблюдавайки как ръката бавно изписва тайнствените
букви. Като на картина минаха пред тях делата от покварения им живот,
сякаш бяха изправени пред съда на вечния Бог, чийто авторитет току-що
бяха предизвикали. Там, където само допреди малко имаше веселие и
богохулни остроумия, сега стояха побледнели хора, викащи от страх.
Когато Бог направи така, че хората да се страхуват, те не могат да
скрият силата на изпитвания ужас.
Най уплашен бе Валтасар. Той бе отговорен повече от всички останали за
бунта срещу Бога, достигнал през тази нощ кулминацията си във
вавилонското царство. В присъствието на невидимия Наблюдател -
представител на Този, Чийто авторитет бе оспорен и Чието име бе
похулено, царят се бе парализирал от страх. Съвестта му се бе
пробудила. “Ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха
едно о друго.” Валтасар се бе възвеличил над небесния Бог и се бе
облегнал на собствената си сила, без да предполага, че някой може да му
каже: “Защо правиш това?” Сега разбра, че трябва да дава отчет за
повереното му царство и че няма никакво извинение за пропилените
възможности и за предизвикателното си отношение.
Напразно се опитваше да прочете горящите букви. Това бе тайна, която не
можеше да проумее, сила, която не можеше нито да разбере, нито да
отхвърли. В отчаянието си се обърна за помощ към мъдреците на
царството. Над събралото се множество прокънтя безумният му вик,
призоваващ астролозите, халдеите и гадателите да прочетат написаното.
“Който прочете това писание – обеща той – и ми яви значението му, ще
бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и
ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.” Безответни
останаха апелът му към доверените съветници и обещанието за богата
награда. Небесната мъдрост не може да се купува или продава. “…
всичките царски мъдреци… не можаха да прочетат написаното, нито да
явят на царя значението му.” Не можаха да прочетат тайнствените букви,
така както и мъдреците от предишното поколение не можаха да разтълкуват
сънищата на Навуходоносор.
Тогава царицата майка си спомни за Даниил, който преди повече от
половин век бе разкрил на цар Навуходоносор съня за големия образ и
неговото тълкуване. “Царю, да си жив до века! – каза тя. – Да те не
смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти. Има човек в
царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на деда ти
в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на
боговете; и дядо ти, казвам, царю, го постави началник на врачовете, на
вражарите, на халдейците и на астролозите. Защото превъзходен дух и
знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване
на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува
Валтасасар. Сега нека се повика Даниил и той ще покаже значението на
написаното.
Тогава Даниил биде възведен пред царя.” Правейки усилие да си възвърне
самообладанието, Валтасар попита пророка: “Ти ли си оня Даниил, който
си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея? Чух за
тебе, че духът на боговете бил в тебе и че светлина, разум и
превъзходна мъдрост се намирали в тебе. И сега бяха въведени пред мене
мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението
му, но не можаха да покажат значението на това нещо. Но аз чух за тебе,
че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш
да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в
багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш
един от тримата, които ще владеят царството.”
Незаинтересован от царските обещания Даниил застана пред ужасената
тълпа със спокойствието и достойнството на служител на Всевишния не да
говори ласкателства, а да разтълкува вестта за гибел. “Подаръците ти
нека останат за тебе – каза той – и дай на другиго наградите си; все
пак аз ще прочета на царя написаното и ще му явя значението му.”
Пророкът първо напомни на Валтасар за познати неща, които обаче не го
бяха научили на урока на смирение, способен да го спаси. Говори за
греха и падането на Навуходоносор и за Господнето отношение към него -
даряване с власт и слава, но и присъда за гордостта му; говори също за
последвалото признаване на силата и милостта на израилевия Бог. След
това със смели и недвусмислени думи порица Валтасар за голямото му
безчестие. Разкри греха му и му даде урока, който би могъл да научи, но
не бе пожелал. Валтасар не се бе замислил за опитността на дядо си,
нито пък се бе вслушал в предупредителния глас на събития, толкова
важни за самия него. Бе му дадена възможността да опознае и да се
подчини на истинския Бог, но не я бе приел в сърцето си и сега трябваше
да понесе последствията от своя бунт.
“А ти…, Валтасаре – заяви пророкът, – не си смирил сърцето си, макар
и да знаеше всичко това, но си се надигнал против небесния Господ; и
донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и
големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните,
златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не
виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в чиято ръка е дишането ти и
в чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил. Затова от Него
е била изпратена частта от ръката и това писание се написа.”
Поглеждайки към дадената от Небето вест, пророкът прочете: “М’НЕ, М’НЕ,
Т’КЕЛ, УПАРСИН”. Ръката, изписала буквите, вече не се виждаше, но
четирите думи все още светеха с ужасна отчетливост. Със затаен дъх
хората се заслушаха в обяснението на стария пророк.
“Ето и значението на това нещо: М’НЕ – Бог е преброил дните на твоето
царство и го е свършил. Т’КЕЛ – претеглен си на везните и си бил
намерен недостатъчен. П’РЕС – раздели се царството ти и се даде на
мидяните и персите.”
В тази последна нощ на глупост и безумие Валтасар и неговите придворни
бяха изпълнили мярката на своята вина и на вината на халдейското
царство. Божията задържаща десница не можеше повече да отклонява
надвисналото зло. Чрез много изяви Бог се бе опитал да ги научи да
бъдат послушни на Неговия закон. “Опитахме се да целим Вавилон, но не
се изцели”, заяви той за тези, чиято присъда бе вече произнесена от
Небето. Поради необикновената извратеност на човешкото сърце Бог най-
накрая бе намерил за необходимо да обяви неотменимата присъда. Валтасар
щеше да бъде съкрушен и царството му да премине в чужди ръце.
Когато пророкът спря да говори, царят нареди да го възнаградят според
обещанието и “облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица
около шията му и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да
владеят царството”.
Преди повече от век в боговдъхновеното слово бе предсказано, че “нощта
на веселието”, през която царят и съветниците му щяха да се
надпреварват в богохулства, внезапно ще се превърне във време на страх
и унищожение. Сега с бърза последователност се случваха важни събития,
предсказани в пророческите писания години преди раждането на основните
действащи лица в тази драма.
Докато царят все още бе в залата за празненства, заобиколен от тези,
чиято участ бе подпечатана, вестител го уведоми, че градът е превзет от
врага, срещу когото се чувстваше толкова сигурен. Казано му бе, че
“бродовете са завзети с изненада… и военните мъже разтреперени”. Още
докато той и благородниците му пиеха от святите съдове на Йехова и
възхваляваха боговете си от сребро и злато, мидяните и персите,
отклониха река Ефрат от коритото й и стигнаха до самия център на
неохранявания град. Армията на Кир стоеше пред стените на двореца,
градът бе изпълнен с неприятелски войски “като със скакалци” и
триумфалните им викове се извисяваха над отчаяните стонове на ужасените
гуляйджии.
“В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит” и чужд монарх зае
престола му.
Еврейските пророци бяха предсказали съвсем ясно как ще падне Вавилон.
Когато във видение Бог им бе разкрил бъдещите събития, те бяха
възкликнали: “Как се превзе Сесах и се изненада славата на целия свят!
Как стана Вавилон за учудване между народите!… Как се счупи и сломи
чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на пустота между
народите!… От слуха за превземането на Вавилон земята се потресе и
вопълът се разчу между народите.”
“Внезапно падна Вавилон и се разруши… Защото изтребителят дойде върху
него, да! върху Вавилон. И юнаците му се хванаха, лъковете им се
строшиха; понеже Господ е Бог, Който въздава и непременно ще въздаде.
Аз ще опия първенците му и мъдрите му, управителите му, началниците му
и юнаците му. Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят,
казва Царят, чието име е Господ на Силите.”
“Поставих ти примка и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш. Намерен
биде, още и уловен, защото си се възпротивил на Господа. Господ отвори
оръжейницата Си, та извади оръжията на гнева Си; защото Йехова, Господ
на Силите, има да извърши дело в земята на халдейците…
… Така казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват
заедно. Всички, които ги заплениха, задържат ги, отказват да ги пуснат.
Но Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му. Непременно ще
се застъпи за делото им, за да успокои света и да смути вавилонските
жители.”
Широките стени на Вавилон бяха съборени, а високите му порти изгорени с
огън. Така Господ на Силите “наказа света за злината им” и прекрати
“високоумието на страшните”.
“… Вавилон, славата на царствата, красивият град, с който се гордеят
халдеите”, стана като Содом и Гомор – завинаги прокълнато място.
“Никога няма да се насели – заяви боговдъхновеното слово, – нито ще
бъде обитаван из род в род. Нито арабите ще разпъват шатрите си там,
нито овчари ще правят стадата си да почиват там. Но диви котки ще
почиват там. Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни, камилоптици ще
живеят там и пръчове ще скачат там. Хиени ще вият в замъците им и
чакали в увеселителните им палати.” “И ще го обърна в притежание на
ежове и във водни локви; и ще го помета с метлата на погибелта, казва
Господ на Силите.”
За последния владетел на Вавилон, както и за първия, бе произнесена
присъдата на Божествения Наблюдател: “На тебе се известява, царю…, че
царството премина от тебе.”
“Сниши се, та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска. Седни на
земята, а не на престол… Седи, та мълчи и влез в тъмнината, халдейска
дъщерьо, защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
Разгневих се на людете Си, оскверних наследството Си и предадох ги в
ръката ти; но ти не им показа милост…
… И рекла си: До века ще бъда господарка, та не си взела това
присърце, нито си помнила сетнината му. Сега, прочее, чуй това, ти
сластолюбко, която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм и
освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная що е да се
обезчадя.
И двете тия неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден -
обезчадаване и вдовство. В пълна мяра ще те постигнат въпреки многото
ти чародейства и голямото изобилие на обаянията ти. Понеже си била
дързостна в нечестието си и си рекла: Никой не ме вижда, понеже
мъдростта ти и знанието ти са те отвратили и си рекла в сърцето си: Аз
съм и освен мене няма друга. Затова ще дойде върху тебе зло, без да
знаеш отгде се явява; и беда ще те нападне, без да можеш да я
умилостивиш. Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е
било известно. Приближи сега с обаянията си и с многото си чародейства,
в които си се трудила от младостта си. Може би ще се ползваш! Може би
ще уплашиш неприятеля! Уморила си се в многото си съвещания. Нека
приближат сега астролозите, звездобройците и предвещателите по
новолунията и нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе! Ето,
те ще бъдат като плява, огън ще ги изгори. Не ще могат да се избавят от
силата на пламъка… Не ще има кой да те избави.”
На всеки народ, дошъл на световната сцена, е позволено да заеме
определено място от земята, за да може да се види дали ще изпълни
намеренията на Наблюдателя и на святия Бог. Пророчеството проследява
издигането и напредъка на най-великите световни империи – Вавилон,
Мидо-Персия, Гърция и Рим. При всяка от тях, както и при по-слабите
народи, историята се е повтаряла. Всеки е имал период на изпитание,
всеки се е провалял, славата му е изчезвала, силата му е намалявала.
Докато народите са отхвърляли Божиите принципи и по този начин сами са
предизвиквали гибелта си, върховната Божествена сила е продължавала да
действа през вековете. Точно това бе видяно от пророк Езекиил в чудното
видение по време на изгнанието в халдейската земя. Пред смаяния му
поглед бяха представени символи, разкриващи една върховна Сила, която
се занимава с делата на земните управници.
На брега на река Ховар Езекиил видя “вихрушка, идеща от север, голям
облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше
нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня”. Няколко колела
едно в друго бяха движени от четири живи същества. Високо над тях “се
виждаше подобие на престол наглед като камък сапфир; и върху подобието
на престола имаше подобие наглед като човек, седящ на него нависоко”.
“А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.”
Колелата бяха направени толкова сложно, че на пръв поглед изглеждаше,
че са в безпорядък; и все пак те се движеха в съвършена хармония.
Небесните същества, поддържани и ръководени от ръката под крилата на
херувима, движеха тези колела. Над тях върху сапфирен трон бе Вечният.
Около трона имаше дъга – символ на Божествената милост.
Както сложният механизъм от колела бе под ръководството на ръката под
крилата на херувима, така сложната плетеница от събития е под контрола
на Бога. Сред борбите и шума на народите Този, Който седи на трона над
херувимите, все още ръководи делата на земята.
Историята на народите ни говори и днес. На всяка нация и на всяка
отделна личност Бог е определил роля във великия Си план. Днес хора и
народи биват отмервани чрез отвеса в ръката на Непогрешимия. Чрез
избора си всеки решава собствената си съдба, а Бог ръководи събитията,
за да постигне целите Си.
Пророчествата, дадени от великия АЗ СЪМ в Словото Му, съединени като
отделни брънки в една обща верига от събития – от вечността в миналото
към вечността в бъдещето – ни показват на кой етап се намираме от хода
на вековете и какво може да се очаква в предстоящите години. Всичко
предсказано от пророчествата до момента може да бъде проследено в
страниците на историята и ние трябва да сме сигурни, че онова, което
предстои, ще се изпълни в последователност.
Днес знаменията на времето разкриват,че сме пред прага на големи и
важни събития. Светът е в трескаво състояние. Пред очите ни се
изпълнява пророчеството на Спасителя за събития, предшестващи второто
Му идване. “И ще чуете за войни и за военни слухове… Защото ще се
повдигне народ против народ и царство против царство и на разни места
ще има глад и трусове.”
Сегашното време представлява голям интерес за хората. Владетели и
държавници, мъже на отговорни и важни постове, разумни хора от всички
класи са насочили вниманието си към събитията, които се случват около
нас. Те наблюдават напрежението, завладяващо живота, и осъзнават, че
нещо велико и решително ще се случи; че светът е пред прага на голяма
криза.
Библията и само Библията дава точно обяснение на тези неща. В нея са
разкрити последните сцени от историята на нашия свят, събития, които
вече хвърлят сянката си пред нас. Звукът от тяхното приближаване кара
земята да трепери, а човешките сърца да се свиват от страх.
“Ето, Господ изпразва земята и я запустява, превръща я и разпръсва
жителите й… Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението,
нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята; и ония, които
живеят на нея, се намериха виновни.”
“Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от
Всесилния… Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха,
хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна. Как пъшка добитъкът!
Скитат се чардите говеда, защото нямат пасбище. Да! изгниха стадата
овце.” “Лозата изсъхна и смоковницата повяхна; нарът, палмата и
ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха и радостта изчезна
измежду човешките чада.”
“Боли ме в дълбочините на сърцето ми. Сърцето ми се смущава в мене, не
мога да мълча. Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
Погибел върху погибел се прогласява; защото цялата земя се опустошава.”
“Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал. Именно той е
време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него.”
“Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, и си направил Всевишния
обиталището си, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се
приближи язва до шатъра ти.”
“… дъщерьо сионова… ще те изкупи Господ от ръката на неприятелите
ти. А сега са се събрали против тебе много народи, които казват: Нека
се омърси и нека види окото ни желанието си върху Сиона. Но тия не
познават мислите на Господа, нито разбират Неговото намерение.” Бог
няма да изостави църквата Си в часа на най-голямата опасност. Той е
обещал избавление. “Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри – казва
Господ – и ще се смиля за жилищата му.”
Тогава Божият план ще бъде изпълнен. Принципите на Неговото царство ще
бъдат почитани от всички живеещи под слънцето.
Тази глава е основана на Даниил 5 гл.
Еремия 51:41
Виж Исая 21:4 – ЦП
Еремия 51:31, 32
Еремия 51:14
Еремия 51:41, 50:23,46, 51:8,56,57, 50:24,25,33,34
Еремия 51:58; Исая 13:11,19-22, 14:23
Даниил 4:31
Исая 47:1-15
Езекиил 1:4, 26, 10:8
Матей 24:6, 7
Исая 24:1-6
Йоил 1:15-18, 12
Еремия 4:19, 20
Еремия 30:7
Пс. 91:9, 10
Михей 4:10-12
Еремия 30:18