Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

НЕГАТИВНИ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ УМА – 88 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

88
НЕГАТИВНИ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ УМА

ОТСТРАНЕТЕ ВСЯКО ТЪРСЕНЕ НА ГРЕШКИ. Трябва да изкореним от мислите си всяко оплакване и всяко търсене на грешки. Нека никой не продължава да се взира в каквито и да било дефекти, които можем да забележим. Ако желаем да имаме правилно отношение към Бога, трябва да се стараем да гледаме към големите, великите и скъпи ценности – чистотата, славата, мощта, добротата, съчувствието, любовта, с които Бог ни е обдарил. Действайки по този начин, умовете ни ще бъдат постоянно отправени към нещата от вечен интерес и няма да имаме никакво желание да търсим недостатъци у другите.

ИМАМЕ СКЛОННОСТ ДА ПОМНИМ ОТРИЦАТЕЛНОТО. Необходимо е да се научим да тълкуваме по възможно най-добрия начин двойственото поведение на хората… Ако постоянно ги подозираме в зло, ние сме в опасност сами да предизвикаме онова, в което си позволяваме да ги подозираме… Не можем да минем през този живот, без понякога чувствата ни да бъдат наранени и нравът ни – изпитан. Но като християни трябва да бъдем точно толкова търпеливи, дълготърпеливи, смирени и кротки, колкото желаем да бъдат другите към нас.
О, колко хиляди добри постъпки и дела на любезност, на които сме били свидетели, се заличават от ума ни като роса под слънце, докато въображаеми или истински обиди оставят впечатления, които е почти невъзможно да изличим! Най-добрият пример, който можем да дадем на другите, е да бъдем в ред самите ние, а след това да оставим себе си и своята репутация на Бога и да не проявяваме твърде голяма загриженост да поправяме всяко погрешно впечатление и да представяме случая си в благоприятна светлина.

ОБРАЗЪТ, КОЙТО ИЗУЧАВАМЕ, ПРОМЕНЯ ЖИВОТА НИ. Божието намерение е всичко, което ни кара да виждаме слабостта на човешкото, да ни накара да гледаме към Христос и в никакъв случай да не се доверяваме на човек или да правим плътта своя сила… Ние се променяме според образа на онова, с което се занимаваме. В такъв случай колко важно е да отваряме сърцата си за нещата, които са истинни, прекрасни и благообразни!

ПОМНЕТЕ ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ. В отношенията си с нашите съчовеци всички трябва да отчитаме, че и те са със същите слабости, както нашите, изпитват същата неустойчивост и са подложени на същите изкушения. И те, както и ние, трябва да се борят с живота, ако искат да запазят своята честност… Истинската християнска доброта съчетава и развива както справедливостта, така и учтивостта, милостта и любовта, които изпълват сърцето и придават фин оттенък и най-приятно и благородно очарование на характера.

НЕ ИЗДИГАЙТЕ НИКАКВИ БАРИЕРИ. Господ иска Неговият народ да следва други методи, а не онези на осъждане на злото, дори и това да е справедливо. Иска да вършим нещо повече от това, да хвърляме своите обвинения върху противниците си, което само ги отдалечава от истината. Делото, което Христос дойде да извърши в нашия свят, не бе да издига бариери и постоянно да изтъква пред хората факта, че са грешни. Този, който очаква да просветли измамените хора, трябва да се приближи до тях и да работи за тях с любов. Трябва да стане център на свято влияние.

ПОБЕДЕТЕ ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА. Мнозина притежават прекалено силна, неосветена чувствителност, която ги държи постоянно нащрек за някоя дума, за някой поглед или действие, които те могат да счетат за липса на уважение или оценяване. Всичко това трябва да бъде победено. Всеки трябва да върви напред в страх от Бога, вършейки най-доброто, което може, без да бъде смущаван от хвала или от укор. Да служи на Бога пламенно и да се учи да тълкува по най-благоприятния начин всичко онова у другите, което може да му изглежда оскърбително.

НЕ ИЗРАВЯЙТЕ СТАРИ ОБИДИ. Да съдим братята си, да позволяваме да бъдат подхранвани чувства срещу тях дори ако считаме, че те не са постъпили правилно спрямо нас, това няма да доведе до никакво благословение на нашите сърца и изобщо няма да помогне в случая. Не смея да позволя на чувствата си да потекат в канала на всички нанесени обиди и оскърбления, като ги разказвам постоянно наляво и надясно и да обитавам в атмосфера на недоверие, враждебност и несъгласие.

ЗАГУБА НА ЧЕСТНОСТТА НА СЪВЕСТТА. Когато загубиш честността на съвестта си, душата ти става бойно поле за Сатана. Безброй съмнения и страхове ще парализират твоята енергия и ще те завлекат в обезкуражение.

СПЕЦИАЛНА РАБОТА НА САТАНА Е ДА ПРИЧИНЯВА НЕСЪГЛАСИЯ. Занемаряването на дълга да се култивира нежно зачитане на другите и дълготърпение, е причинявало несъгласие, недоверие, намиране на грешки и разделения. Бог… ни призовава да отстраним този голям грях и да се стремим да отговорим на молитвата на Христос последователите Му да бъдат едно,както Той е едно с Отца… Специална работа на Сатана е да причинява несъгласия…, та светът да бъде лишен от най-мощното свидетелство, което християните могат да дадат – че Бог е изпратил Своя Син да приведе в хармония буйните, гордите, завистливите, лицемерните.

НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ РАЗСТРОЙВАТ ЦЯЛОТО СЪЩЕСТВО. Завистта и ревността са болести, които разстройват цялото човешкото същество. Те водят произхода си от Сатана… Онези, които слушат неговия[на Сатана]глас, ще намират грешки в другите и ще ги представят погрешно и фалшиво, за да издигат себе си. Но нищо, което осквернява, не може да влезе в небето. И ако хората, които подхранват този дух, не се променят, никога няма да отидат там, защото ще започнат да критикуват и ангелите. Те биха завиждали на короните на другите. Няма да има за какво да говорят, ако не могат да намерят несъвършенства и грешки у някого.

Несветият НРАВ ПОСТАВЯ В ОПАСНОСТ УМА И ЖИВОТА НА ЕВАНГЕЛИЗАТОРА. Изявяването на несвят нрав от твоя страна дори и в събранията на Божия народ, поставя в опасност ума и живота ти. Запитай се: заслужава ли си да продължавам да живея така, както досега, в борба и оспорвания?

КОГАТО БОЖИЯТА СИЛА БЪДЕ ИЗГУБЕНА. Хората са били изкупени с цена, и то каква цена? Животът на Божия Син! Какво ужасно нещо е, когато те поставят себе си в положение, в което физическите, умствените и моралните им способности се покваряват, в което губят своята сила и чистота. Такива мъже и жени не могат да предложат приемлива жертва на Бога.
Чрез извратеността на апетита и страстите си човекът е загубил силата на Бога и е станал инструмент на неправдата. Цялото му същество е болно – тяло, душа и дух. Но за освещаването на човечеството е предвидяно лекарство. Несветите ум и тяло могат да бъдат очистени. Взета е удивителна мярка, чрез която можем да получим прощение и спасение.
Този, който съблюдава простотата във всичките си навици, обуздава апетита и контролира страстите си, може да запази умствените си способности здрави, активни, жизнени; бързо ще схваща всичко, което изисква мисъл или действие; прецизно ще различава между свято и несвято и ще е готов да се посвети на всяко начинание за слава на Бога и за полза на човечеството.

НА ХОРАТА, КОИТО ПАДАТ В ГРЯХ, ИМ ЛИПСВА НОРМАЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЩАТА. Онези, които падат в примките на Сатана, още не са стигнали до здраво и разумно отношение към нещата. Те са омаяни, самомнителни, горди и самонадеяни. О, с каква скръб ги гледа Господ, чувайки техните горделиви, суетни думи! Те се надуват от гордост. Неприятелят гледа с изненада как падат толкова леко като негови пленници.

ПРЕКАЛЕНОТО ДОВЕРИЕ В СЕБЕ СИ Е ПРИМКА НА САТАНА. Колко празна и суетна е помощта от човек, след като сатанинска сила се упражнява над самоуверено човешко същество, което не знае, че взима участие в науката на Сатана. Доверявайки се на себе си, такъв човек отива право в примката на неприятеля и бива хванат. Той не обръща внимание на дадените предупреждения и става плячка на лукавия. Ако би ходил смирено с Бога, той щеше да избяга на определеното място, което Бог е предвидил за него. Така във време на трудности би бил в безопасност, защото Бог би издигнал за него знаме срещу неприятеля.

СЪРЦЕТО ПО ЕСТЕСТВО Е ПОКВАРЕНО. Трябва да помним, че нашите сърца са по самото си естество покварени и сами не сме в състояние да следваме правилно поведение. Само чрез Божията благодат, съчетана с най-сериозни усилия от наша страна, можем да удържим победата.

ЛОШИТЕ НАВИЦИ ПРЕЧАТ НА РАЗВИТИЕТО. Всеки навик или практика, които отслабват нервната, умствената или физическата сила, ни правят негодни да следваме добродетелите на Духа, които идват с въздържанието и търпението.

ЛЕНИВ, НЕДИСЦИПЛИНИРАН УМ. Бог не иска да се задоволяваме с ум, лишен от дисциплина, с мудна мисъл, с мъглява и слаба памет.

ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ЖИВОТА В РАЗРЕЗ СЪС СВЕТА. Мнозинството от тези зле дисциплинирани хора преминават през живота в разрез със света и претърпяват поражения там, където би трябвало да имат успех. Те все повече чувстват, че хората се отнасят към тях зле, защото не ги ласкаят и величаят, и си отмъщават, като се отнасят лошо към околните и просто си изпросват тяхното предизвикателство и враждебност. Обстоятелствата понякога ги задължават да проявят смирение, което те не чувстват; но това не е естествено благородство и техните истински характери рано или късно със сигурност биват изявени.

ПРЕЦЕНЯВАЙТЕ ВСЕКИ НАВИК И ПРАКТИКА. Хората трябва да бъдат научени внимателно да преценявайте всеки свой навик и практика и незабавно да скъсат с онези неща, които причиняват нездравословно състояние на тялото, хвърляйки по този начин мрачна сянка над ума.

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ СЪС СЪМНЕНИЕТО. Дори християни с дългогодишен духовен опит често пъти са нападани от най-ужасни съмнения и колебания… Не бива да считаш, че поради тези изкушения твоят случай е безнадежден… Надявай се на Бога, доверявай Му се и си почивай в Неговите обещания.
Когато дяволът дойде със своите съмнения и неверие, затвори сърцето си, затвори очите си, така че да не се занимават с неговата пъклена сянка. Издигни ги там, където можеш да гледаш вечните неща и ще имаш сила във всеки момент. Изпитът на вярата ти е много по-скъпоценен от злато… Той те прави дръзновен в битката на Господа…
Не бива да позволяваш на каквото и да било съмнение да се промъква в ума ти. Не доставяй на дявола удоволствие да разказваш за ужасното бреме, което носиш. Всеки път, когато правиш това, Сатана се радва, че може да те контролира и че си загубил от погледа си Исус Христос, твоя Изкупител.

ПОВТАРЯНЕТО НА ГРЕХА ОТСЛАБВА СИЛИТЕ ЗА СЪПРОТИВА. Не може човек дори веднъж да посвети на светски неща или на “аз”-а си дадените му от Бога сили, без да се постави на неприятелска почва… Всяко повторение на греха отслабва неговите сили за съпротива, заслепява очите му и задушава убеждението.

НАСЪРЧАВАЙТЕ ОТЧАЯНИТЕ. В работата си с жертвите на лоши навици, вместо да им посочвате отчаянието и гибелта, към която бързат, насочвайте очите им към Исус. Закрепвайте погледа им върху славните небесни неща. Това ще извърши много повече за спасяването на тялото и душата им, отколкото всички ужаси на гроба, представяни пред безпомощните и явно безнадеждните.

БЕЗПЛОДНИ, ПОГЛЪЩАЩИ ВРЕМЕ ВЪПРОСИ. Трябва да се отвръщаме от хилядите теми и въпроси, които улавят вниманието ни. Има въпроси, които само консумират време и възбуждат още въпроси, но не водят до никъде. Най-висшите интереси изискват нашето най-голямо внимание, често пъти отдавано на сравнително незначителни неща.
Приемането на нови теории не донася нов живот за душата. Даже и запознанството с факти и теории, важни сами по себе си, е от малка стойност, ако не бъдат поставени в практическа употреба. Необходимо е да чувстваме своята отговорност и да даваме на душите си храна, която поддържа и стимулира духовния живот.

ЖИВЕЙТЕ С ЕДНА ЦЕЛ. Трябва да живеем за бъдещия свят. Толкова е окаяно да се живее случаен, без посока живот. Искаме да имаме една цел и да живеем съобразно с нея. Бог помага на всички ни да бъдем себепожертвувателни, по-малко да се грижим за себелюбивите си интереси, да забравяме повече собственото “аз” и да вършим добро не за земни почести. Това е целта на нашия живот, която отговаря на смисъла на съществуването ни. Нека се издига към Бога ежедневна молитва Той да ни освободи от себелюбието ни.