Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Недопустимото доказателство – 7 (1-ва част) – Направено,за да устои – Дуайт Нелсън

Ако това беше съдебна зала и ако аз бях адвокатът-защитник, аз бих се постарал да прокарам някое недопустимо доказателство. Знаете какво е недопустимото доказателство, нали? Това е доказателство, което съдът не би допуснал да бъде представено – доказателство, придобито по незаконен начин, слух или защитено. Или пък доказателство, което е непроверимо или неуместно за случая. Но ако аз бях адвокатът-защитник, аз бих направил всичко възможно от човешка и легална гледна точка, за да вмъкна това доказателство в съдебния процес и в юридическия протокол.
Знаете ли защо толкова страстно се стремя към представянето на това недопустимо доказателство? Защото съм напълно убеден, че въз основа на това недопустимо доказателство съдебните заседатели – представители на общественото мнение биха се убедени, че клиентът ми е бил прав още от самото начало.
Сега би трябвало да ви информирам, че причината, поради която това доказателство е недопустимо, е, че съдът на научното мнение не го допуска за представяне. Това доказателство не може да бъде щателно разгледано под микроскоп или определено количествено от телескоп. То не може да бъде потвърдено от епруветка или Бунсенова горелка. До него не може да се достигне чрез алгебрична формула или геоложко наблюдение. Накратко, то не може да бъде изследвано с някакъв научен метод. Ето защо то не е допустимо на подсъдимата скамейка на научното мнение. Ако бих го привел, то би предизвикало възгласи от рода на:
- Възразявам, Ваша чест, възразявам, възразявам, възразявам!
Боя се, че постоянната реакция на съдията би била:
- Възражението се приема.
Но въпреки мъчителните юридически маневри, които биха били необходими, аз все пак бих потърсил всички възможни юридически вратички, за да намеря начин да представя това доказателство пред съдебните заседатели – представители на общественото мнение. Защото съм убеден, че ако мога да го представя пред съда, би се доказало, че позицията, която защитавам, е неоспоримо вярна.
Кое е доказателството, което бих желал да представя в разглеждането на големия дебат между Сътворението и Еволюцията, между Свещеното Писание и Чарлз Дарвин?
Дами и господа съдебни заседатели, бих желал да ви представя недопустимото доказателство, намиращо се в календара на стената ви. Вие казвате, че в календара няма нищо, което да е от съществено значение за този проблем? Но точно в него се крие доказателството: Бих желал да представя на вниманието на съдебните заседатели седем-дневната седмица и седмия ден, съботата, като вечно свидетелство за истинността и историчността на библейския доклад за Сътворението от Битие 1 и 2.
Позволете ми сега да зачета за протокола доказателството на седем-дневната седмица и седмия ден, събота:

И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести. Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И не седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе /Битие 1:31-2:4/.

Давате ли си сметка, че няма историческо или астрономическо обяснение за съществуването на седем.дневната седмица, с изключение на библейския доклад за Сътворението? Нека заедно се подложим на един астрономически тест, съгласни ли сте? Да установим достоверността на научните си познания! Какво става на всеки двадесет и четири часа в нашата слънчева система? Земята се завърта около оста си. Какво се завърта всеки месец? Луната или месецът се завърта около земята /всъщност, лунарният месец е дълъг 29,5 дни/. Какво се завърта за една година, за една соларна година, ако щете? Земята прави едно завъртане около слънцето.
И сега: какво се завърта всяка седмица, на всеки седем дни? Поровете се из научната си памет и си спомнете, какво се завърта за седем дни? Трябва да има нещо, тъй като всяка друга естествена измервателна единица за време включва астрономически цикъл. Какво се завърта на всеки седем дни? Отговорът? Нищо. Седем-дневната седмица, противно на деня, месеца и годината, не е свързана с астрономически цикъл. Тогава откъде се е появила? Сега от астрономията, нека насочим погледа си към историята.
Наскоро посетих библиотеката, за да проуча този въпрос. Има цял лавица от книги, посветени на философията и историята на времето. Една от книгите, които проучих, беше “Империи на времето” от Антъни Авени. Той е професор по астрономия и антропология в Университета Колгейт. Позволете ми да цитирам този учен в търсенето ни на доказателства за седем-дневната седмица:

Думата “генезис” /Битие/ означава произход и всеки мит за битието започва с чувството за време. Нашият съвременен научен генезис е започнал преди повече от десет милиарда години с една колосална експлозия, от която са се завъртели всички събития и неща. Обикновено във всеки генезис се подразбира целта, въпреки че за мнозина от нас тази първоначална експлозия има също толкова малък смисъл от човешка гледна точка, както и всичко друго в историята.
В юдео-християнската традиция на Стария Завет целта на историите за Сътворението в Битие като че ли е да демонстрира, че всички неща е трябвало да бъдат добри. Може би всички хора трябва да повярват в един свят, които може да бъде заченат като подреден, съзнателен, целенасочен и създаден именно заради тях – над всичко останало, един добър свят. Библейското Битие удовлетворява тази нужда, като казва, че Бог го е направил точно такъв… Повечето библейски учени гледат на Битие като на смесица от митове, съчетани от най-различни източници.

Ама какво знаете вие – той посочва книгата Битие не като авторитет, а просто като колекция от митове. Но аз не желае да го разпитвам за теологията. Той е учен и аз искам да знам какви научни основания има той за съществуването на седем-дневната седмица. Обърнете внимание какво казва той:

Всяка страница от стенния календар ще разкрие едно подразделение на времевите единици, създадени от западняците: седем вертикални разделения на последователността от изброени блокове, като всяка колона има свое име. Четири или пет хоризонтални ленти, наречени седмици, на които групираме лунарните дни, представляват особено разделение на времето. Няма нито едно небесно тяло – като луната или слънцето, – нито един очевиден природен цикъл, към който да можем директно да отнесем този малък пакет от време. Нещо повече, много други култури и традиции също отчитат в календарите си един интервал от същата продължителност.

Странно, нали? Той признава, че този “малък пакет от време” се намира по целия свят при различните култури и традиции. Но защо ни предлага обяснение?

Някои биолози вярват, че седмицата е само-определена. 7-дневният биоритъм в човешкото тяло е едно от последните открития на съвременната хронология. Той се изразява под формата на слаби вариации в кръвното налягане и сърдечния ритъм, както и в отговор на инфекциите и дори на трансплантацията на органи: например, вероятността за отхвърляне на даден орган отслабва на седмични интервали след имплантацията.
Ние не сме уникални в излъчването на този ритъм: изглежда, дори простите организми – чак до бактериите и едноклетъчните – го споделят с нас. Да вземем, например, 7-дневният ритъм на чашата на русалките – вид водорасли, чиято форма прилича на чаша за шампанско с дълга дръжка и голям цветен глобус в края. Този организъм може да бъде накаран да намали темповете си на растене само когато бъде изложен на редуващи се периоди – светли и тъмни – от седем дни – ни повече, ни по-малко.

Колкото и да е удивително, всички ние сме били създадени с вграден седем-дневен биоритъм – от сложните човешки същества, до простите едноклетъчни организми! Чудим ли се откъде се е появило всичко това? Забележете заключението на Авени:

Социалното време съвпада ли с биологичното? Бихме могли да свържем 7-дневните периоди в биологичната ни структура със седмичния цикъл, в който процъфтяват икономически мотивираните човешки същества. Но ние знаем, че римляните, на които дължим повечето от времевите си навици, са работили на 8-дневен цикъл, като последният ден е бил пазарен. По подобен начин, нашата дума събота идва от еврейската концепция за периодичното повторение на един ден на въздържане от работа в този цикъл – седмия ден – посвещаван от евреите на поклонение пред Божеството. Този оборот в календара е бил толкова важен, че най-известната история за Сътворението – тази в Битие – е била построена върху ежедневната структура на социалното време. Сътворението трае 7 дни – а не 3 дни или 6 месеца.

Като учен, Авени не е склонен да приеме идеята, че при Сътворението Бог е вложил в телесната ни химия седем-дневния цикъл. Но той не може да пренебрегне факта, че този цикъл като че ли е част от света на природата. Не ни предлага никакво обяснение, което да отговаря на данните, както и на идеята, че Бог е създал живота, за да съществува на седем-дневен цикъл.
Вярно е, че историите на времето, които сме чели, от време на време документират различна продължителност на седмицата. Гърците експериментирали с 10-дневна седмица /декада/. Римляните опитали с 8-дневна. В старанието си напълно да пренапише историята и да преоткрие времето по десетичната система, по време на Френската Революция Френската Революционна Конвенция постановила 10-дневна седмица. Тя била изоставена, когато Наполеон поел властта в свои ръце. През този век Съветският Съюз си направи опити със седмицата. През 1929 г възприеха 5-дневната седмица, през 1932 – шест-дневната, но към 1940 вече се бяха върнали на глобалната седем-дневна седмица.
От къде се е появил този “малък пакет от време”? Дами и господа съдебни заседатели, най-убедителното доказателство, което имаме в историята, философията и науката за установяването на нашата глобална седем-дневна седмица е древният еврейски доклад за Сътворението на света. А това ме кара да повтора твърдението, направено от мен при представянето на недопустимото доказателство: Седем-дневната седмица и седмия ден, събота, са постоянно свидетелство за истинността и историчността на доклада за Сътворението от Битие 1 и 2.
Ако не се обърне към историята, науката не може да обясни седем-дневната седмица. А историята твърди, че най-последователният доклад за настоящата ни седем-дневна седмица се намира в древно-еврейския запис за Сътворението в Битие 1 и 2. Той не само че утвърждава и двете, но и трябва да имаме предвид неоспоримата връзка между тези записи и самото сърце и душа на Божествено създадените Десет заповеди.

Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети /Изход 20:8-11/.

Жак Дюкан, преподавател по Стар Завет и еврейски език в Богословския Факултет на Университета “Ендрюс,” нарича четвъртата заповед геометрична и тематична панта на целия Декалог – между другото, точно това е било местото, където в древните заветни документи са се поставяли печатите. Първите три заповеди описват връзката ни с Бога, последните шест – взаимоотношенията помежду ни. А по средата, като панта, свързваща Бога и човечеството, е съботната заповед. Именно тя обяснява основата на връзката ни и с Бога, и с хората.
Тя е както тематична, така и геометрична панта. На еврейски първите три заповеди се състоят от шестдесет и седем думи. Четиридесет и една са еврейските думи в последните шест заповеди. Централната заповед е съставена от петдесет и пет думи /което е с една повече от половината от останалата част от Декалога от 108 думи/. Наистина, от геометрична и тематична гледна точка, това е пантата на Декалога.
Каква е вестта на великата сърцевина на Десетте Заповеди? Вече знаете. Между другото, напомням ви, че според личното свидетелство на Мойсей, наблюдавал получаването на Декалога, Бог е записал тези Десет Заповеди със Собствения Си пръст върху две каменни плочи /Изход 31:8/. Не знам дали това се е случило точно по начина, представен от Сесил ДеМил в епичния му филм “Десетте Заповеди,” където от огненото присъствие на Божеството се появяваше една ръка и гравираше огнените букви на Десетте Предписания. Всичко, което знам, е, че Мойсей – по всяка вероятност най-блестящия човешки ум, живял някога – е написал, че Сам Бог със Собствения Си пръст е записал целия Декалог, което включва и четвъртата заповед.
Жак Дюкан ни напомня, че само две от Десетте Заповеди са “позитивно формулирани” – т.е. не започват с познатата отрицателна частица “Не.” Интересното е, че те са поставени в сърцето и до пантата на Декалога. “Това съответствие,” пише Дюкан, “посочва общ интерес.” “Помни съботния ден” и “Почитай баща си и майка си.” Какво е общото помежду им? И двете ни призовават да помним нашия произход и нашите корени като човешки същества. Четвъртата заповед ни призовава да помним нашия произход в “творческия акт на Бога,” а петата заповед ни предписва да помним корените си чрез “възпроизводствените действия” на нашите родители. И двете централни заповеди са били дадени, за да защитят истината за човешкия ни произход! Почитай майка си и татко си, които са те възпроизвели. И помни съботата на Господа, твоя Бог, Който те е създал!