Неоснователно различие 41 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Според някои, ако предупрежденията, увещанията и изобличенията не са получени от Господа чрез Неговата служителка в специално видение за всеки отделен случай, те не би трябвало да имат по-голяма стойност от предупреждения и съвети, давани от други източници. В някои случаи се твърдеше, че при предаване на едно свидетелство за църквата или за отделна личност аз съм се влияела от писма, получени от църковни членове. Има и хора, които твърдят, че СВИДЕТЕЛСТВАТА, за които се казва, че са дадени от Божия дух, са чисто и просто израз на мои разсъждения, въз основа на сведения от човешки източници. Това твърдение е съвършено невярно.
Ако обаче в отговор на някой въпрос, изложение или призив от църкви или отделни лица се напише свидетелство с дадена от Бога светлина, фактът, че то е така предизвикано, с нищо не намалява стойността и важността му. Аз цитирам няколко места от Свидетелство N31, които засягат тъкмо тази точка:
„Как беше с апостол Павел? Известията, които той получи чрез дома на Хлое за църквата в Коринт, го накараха да напише своето първо писмо до тази църква. Той беше получил частни писма, разкриващи съществуващите факти, и в своя отговор написа общи принципи, които, когато биваха уважавани, можеха да отстранят съществуващото зло. С голяма любов и мъдрост Павел им напомни да бъдат в един дух и да не допускат да владее между тях разцепление.
Апостол Павел беше вдъхновен от Божия дух апостол и все пак Бог не винаги му откриваше състоянието на народа Си. Хората, които милееха за растежа на църквата и виждаха злото да се промъква, му представяха въпроса и чрез получената по-рано светлина той бе в състояние да съди за истинския характер на развиващите се там събития. Истински търсещите светлината не пренебрегваха неговото известие като обикновено писмо поради това, че Бог не бе му дал ново откровение специално за този случай. Не, съвсем не! Господ бе показал на апостол Павел трудностите и опасностите, които биха се появили в църквите, за да знае как да действа, когато те се появят.
Той беше поставен да закриля църквата. Трябваше да бди над човешките души, защото знаеше, че ще отговаря пред Бога за тях. Не трябваше ли да обръща вниманието на съобщенията за анархията и разцеплението сред тях? Съвсем сигурно да! И укорът, който им изпрати, бе също така написан под давлението на Божия дух, както всяко друго от неговите послания. Но когато на вярващите им се даваха наставления, някои не желаеха да се поправят. Те мислеха, че не Бог е говорил чрез него, но той им е изявил своето човешко мнение; тяхното лично съждение също било добро. Така е и с много хора от нашия народ, които са се отклонили от старите граници и следват совите лични възгледи.*
Ако нашият народ заема това становище, особените Божии предупреждения и съвети чрез Духа на пророчеството не могат да имат и най-малкото влияние, нито да предизвикват реформация в живота и характера. Господ не дава отделно видение за всяка трудност, която може да се появи сред Неговия народ в различните случаи от развитието на делото Му. Но ми бе показано, че в миналото Неговият начин на действие с църквата е бил да съобщава на избраните служители нуждите и опасностите в Делото и да отделя личности, натоварвайки ги със задачата да съобщават предупреждения и съвети.
Така в много случаи Бог е давал светлина за особени характерни грешки на църковни членове, както и за опасностите, застрашаващи делото и отделни личности, ако тези грешки не бъдат премахнати. При известни обстоятелства могат да се развият и затвърдят неправилни възгледи, после да вредят на Божието дело и да доведат отделни личности до гибел. Понякога, когато особени опасности заплашват Божието дело или известни лица, Господ ми съобщаваше това или чрез сън, или чрез видение нощем. И тези случаи ми биваха ясно представени пред очите. Аз чувствам един глас да казва: „Стани и пиши, тези души са в опасност.“ Аз се вслушвам в подбудите на Божия дух и перото ми описва тяхното истинско състояние. Когато пътувам и заставам пред народа на разни места, Духът на Господа ми представя тъкмо такива случаи и ми напомня неща, показани по-рано във видения.
През последните 45 години** Господ ми е откривал нуждите на делото си и най-различни случаи с отделни личности. Показвал ми е кога и в какво те са се отклонявали в проявяване на нехристиянски характер. Стотици случаи са ми бивали ясно представяни – които Бог одобрява и които осъжда. Той ми е открил, че когато се следва един определен път или когато се отстъпва пред определени характерни черти, това води и до определени резултати. По такъв начин Бог ме е възпитавал и поучавал, за да мога да виждам опасностите, застрашаващи другите и да поучавам и предпазвам народа Му чрез непрекъснати предписания и заповеди, за да може той да познае сатанинската хитрост и да избегне примките му.
Делото, което Бог ми е възложил особено, е да напомням на млади и стари, на учени и неучени да изследват писанията лично за себе си; да внуша на всички, че изучаването на Божието слово ще разшири ума и ще усилва всяка способност, също ще направи духовните сили способни да обхващат дълбоките и обширни въпроси на истината; да уверявам всички в това, че ясното познание на Библията надминава всяко друго познание, което може да направи човека такъв, какъвто Бог го желае. „Изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия“ (Псалм 199:130).
Мога ли с получената светлина от изучаването на Неговото Слово, с особеното познание, дадено ми при различни обстоятелства за различни случаи от живота на Неговия народ, да съм още в същото незнание, в същата духовна несигурност и слепота, както в началото на този духовен опит? Ще кажат ли моите братя, че сестра Вайт е била така мудна в схващанията си, че съжденията й в тази насока не са по-добри, отколкото преди да постъпи в Христовото училище, за да бъде възпитана и обучена за това особено дело? Нямам ли повече разбиране за длъжностите и опасностите на Божия народ от онези, на които тези неща никога не са били обяснявани? Не желая да обезславям Създателя си с твърдението, че всичката тази светлина, всичкото откровение на Неговата могъща сила в моята работа и опит са били без стойност и че те не са оформяли разбиранията ми и не са ме правили способна за Неговото дело.
Когато виждам мъже и жени да постъпват по същия начин или да проявяват същите характерни слабости, които са излагали на опасност други души и са вредили на Божието дело и които Бог е укорявал постоянно, как мога да не се тревожа? Когато виждам разколебани души, изпълнени със съзнанието за своята неспособност, които обаче съвестно се опитват да вършат препоръчваното от Бога, и зная, че Господ гледа с благоволение на техните верни усилия, тогава не трябва ли да насърча с думи тези бедни, треперещи сърца? Трябва ли да мълча, защото не ми е показано специално видение за всеки отделен случай?
„Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража“ (Езекиил 33:6). „Сине човешки, поставих те страж за израилевия дом; слушай прочее, словото от устата Ми и предупреди ги от Моя страна. Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш, а ти… не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път…, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му. Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си“ (Езекиил 3:17-19).
Неотдавна в сън се видях на едно събрание и някои от присъстващите се стараеха да заличат впечатленията от много важно предупредително свидетелство, което им бях дала. Те казаха: „Ние вярваме в свидетелствата на сестра Вайт, но когато тя ни казва неща, които не е видяла във видение за въпросния случай, то нейните думи нямат по-голяма цена от думите на когото и да било другиго.“ Божият дух ме изпълни и аз станах и ги укорих в името на Господа. Повторих съдържанието на онова, което изложих по-горе по отношение на стража. „Това, допълних аз, отговаря на вашия и на моя случай.“
И когато тези, към които са отправени предупрежденията, казват: „Това е само личното мнение на сестра Вайт, а аз ще следвам моето лично решение“, и продължават да вършат същите неща, за които са били предупредени, те показват, че презират Божия съвет. И тогава ще последва точно това, което Божият Дух ми посочи – ощетяване на Божието дело и собствената им гибел. Някои, желаещи да затвърдят личното си становище, цитират изрази от СВИДЕТЕЛСТВАТА, които, според тях, потвърждават възгледите им, и им дават възможно най-крайното тълкуване. Но изрази, които засягат техния начин на действие или не съответстват на възгледа им, те обясняват като лично мнение на сестра Вайт, отричат Божествения им произход и ги приравняват със собствените си съждения.
Ако вие, братя мои, които от много години познавате мене и делото ми, решите, че моят съвет не е по-ценен от съвестта на посочения по-горе тип хора, не особено подготвени за това дело, тогава не ме молете да действам заедно с вас, защото, заемайки такова становище, вие неизбежно ще противодействате на влиянието на моето дело. Ако следвате вашите лични предложения със същата сигурност, както следвате светлината, дадена чрез Божията избрана рабиня, вие сте в опасност. Ще бъдете осъдени, защото сте отхвърлили изпратената ви от Небето светлина.

Божие средство за достигане на сърцата
Докато бях в…, Господ ми се яви през нощта и изказа чудесни, окуражителни думи за моето дело, и ми повтори същата вест, която няколко пъти преди това вече ми беше давал. За тези, които бяха отхвърлили получената светлина, Той каза: „Който отхвърля или презира свидетелствата, които Аз съм ти дал, е презрял не тебе, а Мене, твоя Господ.“
Когато твърдоглавието и високомерието продължават безпрепятствено своя път, какво ще бъде състоянието на църквата? Как да бъдат поправени грешките на тези своенравни, честолюбиви личности? Как може Бог да ги спечели? Как ще поддържа църквата Си в ред? Постепенно възникват различия в мненията и често в църквата се явяват отпаднали от вярата. Когато възникват спорове или разцепления, всяка страна твърди, че има право и непорочна съвест и не желае да приема никакво поучение от хора, които отдавна носят товара на делото и които могат да знаят, че са ръководени от Бога. Тяхната светлина е изпратена да разпръсне тъмнината им, но противопоставящите се са с много горделиви сърца, за да я приемат, и затова избират тъмнината. Отхвърлят Божия план, защото той не е в съгласие с техните възгледи и планове и не одобрява отрицателните им характерни черти. Действието на Божия Дух, което, ако приемеха, би ги поставило в правилно положение, не харесва и не ласкае тяхната лична правда. Дадената от Бога светлина за тях не е светлина, те живеят в тъмнина. Мислят, че човек не може да има по-голямо доверие в съжденията на хора с богат духовен опит и поучавани, и употребявани от Господа да вършат особено дело, отколкото в съжденията на който и да било друг човек. Дали е Божи план те да разсъждават така, или това е особеното действие на врага на всяка правда, за да държи душите в заблуда, да ги обгръща с явни измами, които не могат да бъдат премахнати, защото тези вярващи са далеч от средствата, които Бог е отредил за Своята църква?
Укорите, предупрежденията и корекциите от Господа са давани на църквата през всички столетия. Предупрежденията в дните на Христос бяха презрени и отхвърлени от самонадеяните фарисеи, които вярваха, че не се нуждаят от такива напомняния и мислеха, че с тях се отнасят несправедливо. Те не желаеха да приемат Словото на Господа чрез Неговите служители, защото не бе угодно на плътските им наклонности. Ако Бог би дал видение точно за тези хора в днешни дни, да посочи грешките им, да изобличи самонадеяността им и да осъди греховете им, те биха се разбунтували също като жителите на Назарет, когато Христос им посочваше тяхното истинско състояние.
Ако тези хора не смирят сърцата си пред Бога, ако приемат нашепванията на Сатана, съмнение и неверие ще обхванат душите им и те ще виждат всичко в лъжлива светлина. И щом веднъж семето на съмнението бъде посято в сърцата им, те ще имат богата жетва. Ще се усъмнят в истините, ясни и пълни с хубост за другите, които не са хранели в себе си неверие.
Онези, които обучават ума си да се възползва от всичко, използвайки го като гвоздей, за да окачват на него някое съмнение, и подшепват тези мисли и на други, винаги ще намират случай за съмнение. Те ще оспорват и критикуват всичко, което истината разкрива, а също ще критикуват и работата, и положението на другите, и всеки клон от делото, в което не участват. Те ще се хранят с грешките и заблудите на другите, „докато, каза ангелът, Господ Исус остави ходатайството си в небесното светилище, облече дрехите на отмъщението и ги изненада в тяхната несвята работа. Такива хора не ще бъдат готови за сватбената вечеря на Агнето“. Чувствата им са така покварени, че биха се осмелили да критикуват дори трапезата на Господа в неговото царство.
Открил ли е някога Бог на тези самоизмамени, че Неговите напътствия и изобличения имат цена само когато идват чрез специално видение? Аз се спирам на този въпрос, защото позицията, която понастоящем мнозина приемат, е една сатанинска измама за погубване на душите. Когато Сатана ги е впримчил и отслабил чрез своите остроумия, така че, когато те бъдат наставлявани, действието на Божия дух не им оказва никакво впечатление, неговият триумф над тях е пълен. Някои пък мислят, че като Юда имат право да предават своя Господ в ръцете на Неговите най-големи неприятели. Тези самонадеяни души, решили да ходят по собствен път и да защитават лични идеи, стават все по-лоши и предпочитат да вървят в какъвто и да е път, но да не се откажат от собствената си воля. Те загиват слепешката по пътя на лукавия, но самоизмамени, подобно на фарисеите, защото вярват, че служат на Бога. Христос описва положението, което една определена класа ще заеме, когато й се даде възможност да прояви истинския си характер; „И ще бъдете предадени даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас“ (Лука 21:16).
Във връзка със Своето дело Бог ми е дал забележително, тържествено духовно преживяване и вие можете да бъдете сигурни, че докато съм жива, аз няма да престана да издигам предупреждаващ глас, който Бог ми дава чрез Своя Дух, независимо дали хората желаят да се вслушват в него, или не. Сама по себе си аз не притежавам никаква особена мъдрост; аз съм само едно оръдие в ръката на Господа да върша възложеното ми от Него дело. Поученията, които съм предала устно или писмено, са израз на дадената ми от Бога светлина. Аз се опитвах да ви изложа принципите, които Божият Дух от години е влагал в ума ми и е писал в сърцето ми.
И сега, братя и сестри, аз ви моля да не заставате между мене и делото и да отклонявате светлината, която Бог желае да даде. Не отнемайте чрез критикуването си всичката мощ, сила и важност на СВИДЕТЕЛСТВАТА. Не мислете, че можете да ги разчленявате, за да ги нагаждате според личните си идеи, и че Бог ви е дал способността да различавате кое е небесна светлина и кое е само израз на човешка мъдрост. Ако СВИДЕТЕЛСТВАТА не говорят в съгласие с Божието слово, отхвърлете ги. Христос и Веилиал не могат да имат съгласие. Заради Христос не заблуждавайте духа на народа с хитрости и скептицизъм и не действайте против делото, което Господ желае да извърши. Поради това, че ви липсва духовна проницателност, не правете даденото Божие средство камък за съблазън, в който мнозина се спъват и падат, биват „впримчени и пленени.“