Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Неоценимият дар 44 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)
„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духвно благословение в небесни места. Както ни е избирал в Него… да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа по благоволението на Своята воля за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във възлюбения Си, в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни според богатството на Неговата благодат“ (Ефес. 1:3-7).
„Бог, обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни е възлюбил даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа…, като ни съвъзкреси, тури ни да седнем в небесните места, в Христа Исуса, за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса“ (Ефес. 2:4-7).
Такива слова писа „един стар Павел“ от своята тъмница в Рим, окован „за Исус Христос“, като се стараеше да представи на братята си онова, което не можеше да опише в пълнота с никакви думи – „неизследимото Христово богатство“, съкровищата на милостта, които бяха доброволно предложени на падналите човешки чада. Спасителният план бе съставен чрез една жертва, един дар. Апостолът казваше: „Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.“ Бог така е възлюбил света, че даде Своя Единороден Син, Христос, „даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие“ (Тит 2:14). И като венец на спасението „Божият дар е вечен живот чрез Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл. 6:23).
„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“ (1 Кор. 2:9). Сигурно няма никой, който, виждайки богатствата на Неговата благодат, да не е извикал с апостола: „Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!“ (2 Коринт. 9:15).
Отразяване на Божията слава
Спасителният план както започва и свършва с един дар, така трябва и да се провежда. Същият пожертвувателен дух, който спасението ни предложи, ще живее в сърцата на съучастниците на небесния дар. Апостол Петър казва: “ Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат“ (1 Петрово 4:10). Когато разпращаше Своите ученици, Христос им каза: „Даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8). Който е в съвършена хармония с Христос, не е себелюбив, нито саможив. Който пие от живата вода, ще установи, че в него тя е „извор на вода, която изтича за вечен живот“ . Христовият дух в такъв човек наподобява извиращия в пустинята поток, който освежава всички, а тези, които са близо до загиване, пожелават да пият от водата на живота, Същият дух на любов и себепожертвувателност, който живееше в Христос, движеше апостол Павел във всичките му дела. „Имам длъжност, казва той, към гърци и към варвари, към учени и към неучени“ (Римл. 1:14). „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство“ (Ефес. 3:8).
Нашият Господ възнамеряваше църквата Му да отразява в света пълнотата и съвършенството, които намираме в Него. Ние получаваме постоянно от Божието богатство и като даваме от Христос на другите, изявяваме на света Неговата любов и доброта. Докато цялото Небе е в движение и разпраща вестители по всички части на света, за да подпомага спасителното дело, църквата на живия Бог също трябва да бъде един съработник на Христос. Ние сме членове на Неговото тайнствено тяло. Той е Главата, която управлява всички части на тялото. Сам Христос действа в човешкото сърце чрез безкрайната Си милост и предизвиква такава духовна промяна, че ангелите гледат на нея с учудване и радост. Същата несебелюбива любов, отличаваща Учителя, ще се вижда и в характера и живота на Неговите истински последователи. Христос очаква хората тук на земята да станат съпричастни на Неговото божествено естество и не само в чест на Бога да отразяват Неговата слава, но и да осветляват тъмнината на този свят чрез блясъка на небето. По този начин ще се изпълни Христовото слово: „Вие сте виделината на света“ (Матей 5:14).
„Защото сме сърабтници на Бога“, „настойници на многоразличната Божия благодат“ (1 Коринт. 3:9; 1 Петрово 4:10). Познанието на Божията милост, истините на Неговото Слово, както и временните блага – пари и други материални придобивки, таланти и влияние са залози от Бога, които трябва да бъдат употребени за прославата Му и за спасението на хората. За Бога, Който постоянно изсипва дарбите си върху хората, нищо не може да бъде по-оскърбително от това, да вижда как те себелюбиво събират тези дарби за себе си, без да благодарят на Дарителя. Сега Исус е на небето, където приготвя жилища за онези, които Го обичат, дори нещо повече от жилища – царство, което ще им принадлежи. Но наследниците на тези благословения трябва да бъдат съпричастни на Христовото себеотрицание и себепожертвувание за доброто на другите.
Отговор на македонския вик
Благодатното време бързо изтича и последвана благодатна вест трябва да бъде дадена на света. Себеотрицателната работа в Христовото дело е необходима повече отвсякога. Моето сърце се вълнува, защото македонският зов се чува от всички направления, от градовете и селата на собствената ни страна, отвъд Атлантическия и Тихия океан и от морските острови: „Елате… при нас и ни помогнете!“ (Деян. 16:9). Братя и сестри, желаете ли да отговорите на зова и да кажете: „Ние ще направим най-доброто, за да ви изпратим мисионери и пари. Ние ще се отречем от украсата на нашите домове, от нашата външна украса и от задоволяването на апетита. Желаем да използваме поверените ни средства за Божието дело, а и себе си да му посветим напълно.“ Нуждите на делото са пред нас, празните каси молят настойчиво за помощ. Един долар днес е по-ценен от десет в бъдеще.
Работете братя, работете, докато имате възможност, докато е ден. Работете, „иде нощ, когато никой не може да работи.“ Кога ще дойде тази нощ вие не може да кажете. Сега още имате възможност, използвайте я! Ако има някой, който не е в състояние да полага лични старания в мисионерското дело, нека да живее пестеливо и да дава от печалбата си. По този начин всички могат да дадат, за да бъдат разпратени списания и книги на хора, които нямат светлина за истината. Те могат да помогнат за покриване разноските на ученици, приготвящи се за мисионерското дело. Влагайте всеки спестен долар в небесната банка.
„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяждат и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяждат и гдето крадци не подкопават, нито крадат. Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19-21).
Това са думи на Исус, Който ви обичаше тъй много, че даде собствения си живот, за да можете да бъдете с Него в небесното царство. Не обезславяйте Бога, като не зачитате Неговите положителни заповеди.
Господ поканва всички притежатели на земи и къщи да продават и да влагат парите за задоволяване на голямата нужда от подпомагане на мисионерското поле. Едва когато са опитали истинското задоволство, произтичащо от подобни дела, те ще продължават да бъдат отворен проводник и средствата, които Бог им е поверил, ще се вливат изобилно в Божията съкровищница за спасяването на човешки души. А и те от своя страна заради Христос ще проявяват себеотрицание, пестеливост и простота, за да пренесат на Бога своите жертви. Чрез тези мъдро вложени таланти и други хора ще могат да бъдат обърнати към Бога и така делото напредва, показвайки, че Божиите дарби се ценят. Великият Дарител бива признат и прославен чрез верността на Своите настойници.
Когато отправяме тези сериозни призиви относно Божието дело и финансовите нужди на нашите мисии, съвестните вярващи в истината биват дълбоко трогнати. Подобно на бедната вдовица, която Христос похвали, след като пусна своите две драхми в Божията каса, те дават в бедността си повече, отколкото им позволяват средствата. Често се отказват от най-нужните неща в живота. Докато има мъже и жени, притежаващи къщи и земя, но себелюбиво свързани със своите земни съкровища и без достатъчно вяра във вестта и в Бога, за да дадат средствата си в делото Му. Особено за тях се отнасят Христовите думи: „Продайте имота си и давайте милостиня“ (Лука 12:33).
Бедни мъже и жени са ни писали и са ни питали дали трябва да продадат къщите си и да вложат полученото в делото. Те казват, че молбите за средства са трогнали сърцата им и желаят да направят нещо за Господ, Който е направил всичко за тях. Бих им отговорила: „Може да не е ваш дълг да продавате сега родните си домове, но сами идете при Господа. Той сигурно ще чуе вашите сериозни молитви за мъдрост да разберете дълга си.“ Ако се търсеше повече мъдрост от Бога и по-малко човешки съвети, тогава от Небето би дошла много по-голяма светлина и Бога би благословил смирените просители.
Но на онези, на които Той е поверил блага и които притежават земи и къщи, мога да кажа: „Започнете да продавате и давайте милостиня, не отлагайте. Бог очаква от вас повече, отколкото вие сте благоволявали да давате.“ Ние умоляваме всички, които имат средства, да се запитат с молитва: Докъде стига Божието изискване към мен и моето имущество? Сега трябва да се работи, за да се приготви един народ, който да може да устои в деня на Господа. В делото трябва да се дават средства, за да се спасяват хора, които от своя страна също да работят за други. Бъдете точни и бързи в даването на Бога на Неговото. Една от причините, поради които Божият дух липсва така много, е, че много хора крадат Бога.
Опитът на църквите в Македония, описан от Павел, съдържа поука за нас. Той казва, че вярващите там „първом предадоха себе си на Господа“ (2Кор. 8:5) и тогава с желание отдадоха и средствата си за Христос. „… Макар да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилства богатството на тяхната щедрост. Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно и даже вън от силата си, като ни умоляваха с голямо настояване относно това даване дано да участват и те в служенето на светиите“ (2Кор. 8:2-4).
Правилото за даване
Павел издига едно правило в Божието дело и ни казва какъв ще бъде резултатът от него за нас и за Бога. „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне… А Бог е силен да преумножи на вас всяко благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело… А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служене произвежда благодарение на Бога“ (2Кор. 9:7, 6, 8, 10, 11).
Не трябва да мислим, че можем да направим или да дадем нещо, с което да спечелим Божието благоволение. Апостолът казва: „И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ Когато Давид и израилевият народ бяха събрали материала за изграждането на храма, царят се радваше, като предаваше съкровището на князете на обществото, и благодари на Бога с думи, които винаги трябва да живеят в сърцата на Божия народ: „Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание и Давид каза: „Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил. Твое е, Господи, величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата, защото всичко е Твое, що е на небето и на земята… В Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим и хвалим Твоето славно име. Но кой съм аз и кои са людете ми, та да не можем да принесем доброволно принос като тоя? Защото всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе. Защото сме чужденци пред Тебе и пришълци, както всичките ни бащи. Дните ни на земята са като сянка и трайност няма. Господи, Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили, за да Ти построим дом за Твоето свято име, иде от Твоята ръка и всичко е Твое. И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъстват тук, принасят на Теб доброволно“ (1Лет. 29:10-17).
Бог беше дал на народа съкровищата на земята и Неговият Дух им беше вдъхнал желание да принесат скъпоценностите си за храма. Всичко стана от Господ; ако Неговата Божествена сила не беше подбудила сърцата на народа, усилията на царя биха били напразни и храмът никога не би могъл да бъде издигнат.
Всичко, което хората получават от Божието изобилие, все още принадлежи на Бога. И онова, което Той ни е дал в заем от скъпите и чудесни неща на земята, е в ръцете ни само за да ни изпита – да види колко голяма е любовта ни към Него и колко ценим добротата Му. Дали това са богатство, или таланти, те трябва да бъдат положени пред нозете на Исус като доброволна жертва.
Никой от нас не може да направи нещо без Божието благословение, но Бог може, ако желае, да извърши делото си без помощта на хората. Той обаче е поверил на човека работа и му е дал като на Свой домакин съкровища от богатства или интелект. Това, което ние вършим за Бога чрез Неговата милост и доброта, ще ни се зачете като на верни домакини. Но ние винаги трябва да помним, че заслугата не е на хората. Колкото и големи да са способностите, човек не притежава нищо, което Бог да не му е дал и което Той да не може да му отнеме, когато скъпоценните доказателства за Неговото благоволение не се ценят и използват правилно. Божиите ангели, чиято сила на разума не е отслабнала поради греха, признават, че небесните дарби са ни дадени с цел да бъдат върнати така, че да се увеличи славата на великия Дарител. Със суверенитета и владичеството на Бога е свързано благополучието на човека. Славата на Бога е радостта и блаженството на всички сътворени същества. Ако желаем, можем да увеличим славата Му, като потърсим какво най-висше добро можем да постигнем. Братя и сестри в Христос, Бог желае да посветите Нему всяка дарба, която сте получили. Той желае и вие да кажете с Давид: „Защото всичко е от Тебе и от Твоето даваме на Тебе.“