Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Не ме изоставяй – Глава 1 – Кей Д. Ризо
Най-после петък! Меган Даниелс се усмихна през бъркотията на бюрото си на Върджил Фитцсаймънс, нейния колега. Тънките като молив мустачки на мъжа веднага се повдигнаха в краищата си; в очите му проблясна надежда. Тя разпозна този поглед и веднага се зае да си оправя бюрото и органайзера за моливи. Той изтълкува погрешно усмивката й. Отново. Златисто-кафявата коса на Меган и напрегнатите й сиви очи очи, които можеха да пробият и най-твърдите прегради, били те мъжки или женски привличаха вниманието и възхищението на околните още от гимназията. Очите й огън и лед! Приятелите й твърдяха, че нейните очи имат способността да разтопят сърцето ти или да те накарат да замръзнеш на мястото си. Пъхвайки купчинка поръчки в папката, Меган я сложи в найгорното чекмедже и се оттласна от бюрото си. Имам два дни свобода помисли си тя свобода от ограниченията на този клаустрофобски офис. Свобода от постоянно дрънчащите телефони, от крещящите продавачи и грубите клиенти! Но най-хубавото е, че съм свободна да прекарам цели два дни с Алън. В ума й възникна образът на вълнистата руса коса, смеещите се кафяви очи и съвършената усмивка на Алън. Г-н и г-жа Алън Хендрикс. Алън и Меган Хендрикс. Мега… Меган пискливият глас на Лорета, секретарката в офиса, прекъсна фантазиите й. Меган, имаш обаждане на втора линия. Меган веднага застана нащрек и протегна ръка към телефонната слушалка. Меган Даниелс. Мога ли да Ви помогна с нещо? О отвърнаха на другия край на телефонната линия, колко професионално звучиш! Меган се усмихна и заговори с най-ангажиращия слушателя тон. Наистина се радвам, че се обадихте. Готови ли сте вече да инвестирате в нашата усъвършенствана линия на комуникационни системи? Доколкото си спомням, бяхме говорили за гласов пейджър, нали? Да бе отвърна Хърб Даниелс. Аз и добитъкът може да се възползваме от някои от изтънчените ти свързочни системи в ранчото. Всяка вечер може да приспивам малките кученца също както едно време. Честно казано, като се имат предвид разстоянията, които трябва да преодолявате ежедневно, аз не бих Ви препоръчала гласовия пейджър. Освен това, те скоро ще излязат от употреба. Но системата Алфа-Цифрова … в гласа й се промъкна нотка на професионализъм. Може би нашият дигитален скай-пейджър ще отговаря по-добре на нуждите Ви. Днес следобед мога да се отбия през офиса Ви и да Ви представя предимствата на системата. Покъсно, когато подпишем договора, знам едно много приятно малко ресторантче, където бихме могли да хапнем заедно. Устата на Върджил се отвори само при споменаването на страхотната система за комуникации дигитален скай-пейджър. Досега нито един търговски представител в клона в Албъкърк не бе успявал да продаде дигитален скай-пейджър. И когато Меган предложи да обядва с тайнствения клиент, любопитството му надмина всички очаквания. От мига, в който Меган Даниелс пристигна в Уестърн Камюникейшънс като търговски представител, жизнената млада жена постоянно пренебрегваше интереса на колегите си към себе си, включително и на шефа на клона. Мисълта, че някой все пак успяваше да достигне до нея, накара ума на Върджил да се разбушува. Поглеждайки през бюрото към поразения Върджил, Меган се усмихна немирно. Меган! Достатъчно, ти печелиш! предаде се баща й. Винаги си успявала да ме надприказваш. Ще можеш ли да се отбиеш през супермаркета Гарца, когато се прибираш, и да прибереш поръчката, която направих? Смеейки се, тя се завъртя със стола си и отговори: Разбира се, татко. Имаш късмет, че успя да ме намериш, преди да отида да взема Алън от летището. Върджил се отпусна на стола си, с разочарование, но и облекчение. Прекараха го. Отново. Той въздъхна и се обърна към бюрото си. Хей възкликна баща й, самолетът на Алан ще кацне след повече от час, нали? Летището е само на двадесет минути от офиса ти, дори и при най-лошия петъчен трафик. Я внимавай отвърна Меган. Май че си спомням как те виждах свръхактивен един-два пъти, когато чакаше Либи да дойде от Тукумкари. Освен това, Алън идва за първи път в ранчото на Даниелс и аз искам всичко да мине гладко. След дълга пауза Хърб Даниелс промърмори: Шах! Няма да те задържам повече. Не забравяй да се отбиеш през супермаркета. Готово! Меган се усмихна и махна едно конче от бежовата си пола. О, между другото, да съм получавала някакви писма? Две сметки от магазин Бон и писмо от Ню Йорк Сити. А, Сара ми е писала. Бившата съквартирантка на Меган, Сара Панета, редовно продължаваше да й пише. Имаш писмо и от училищната библиотека. Сигурно ми пращат сметка за някоя пресрочена книга или нещо подобно. Благодаря ти, татко. Доскоро. Меган затвори телефона. С едно елегантно движение тя скочи на крака, грабна куфарчето и сакото си и изчезна през вратата. 5-сантиметровите й токчета отекнаха по червените теракотени плочки на коридора, докато бързаше надолу, към изхода. Когато излезе от сградата, я блъсна сухата прашна горещина на пътната настилка. Тя закри очите си от ярката светлина на слънцето. Да прекара времето между дипломирането си в колежа и сватбата си през декември в ранчото с баща си се оказа чудесна идея. Представяте ли си, да работи така упорито, за да се дипломира със златен медал, и след това да продава клаксони! Меган се засмя. Но завръщането у дома не се оказа точно това, което беше очаквала. Скоро след пристигането й баща й обяви намеренията си да се ожени за наскоро овдовялата Либи Страйкленд. Меган почувства как при тази мисъл сърцето й се свива от болка. Разбира се, че искаше баща й да е щастлив. Той бе толкова самотен през изминалите три години от смъртта на майка й! Имаше нужда от някого. Но да гледа как някаква непозната жена шета из кухнята на майка й, седи в любимото кресло на майка й и собственически прегръща баща й през кръста…. Може би с течение на времето помисли си Меган. Да вървим напред така го нарича татко. Толкова е лесно да се каже, но толкова трудно да се направи. Меган отключи вратата на своя избелял червен Шевролет73. Ако нямах Алан до себе си, щях да се чувствам толкова самотна. Благодаря Ти, Господи! Тя запали колата и простена: Страхотно! Климатикът пак се е скапал. Колко пъти трябва да му сменям бушончетата? Просто ми трябва нова кола. Тя удари с дланта си по волана на колата. Извинвявай, Бюла! каза нежно, погалвайки таблото. Ти си хубава стара кола, просто понякога ми се иска да беше и малко по-удобна. Их! Тя погледна надолу към гънките на полата си и се намръщи. Петъчният трафик на Албъкърк се оказа всичко, което бе предсказал баща й. Някакъв пикап се беше сблъскал с ТИР, превозващ селскостопанска продукция от Тексас. За щастие нямаше пострадали, но 100 пъпеша, пръснали се по четирите платна на шосето, не бяха в особено добро състояние. След като най-после успя да вземе поръчката на баща си и се отби през търговския център, за да купи от любимия кекс на Алан, тя вече се чувстваше като разгорещен запалянко на каубойско родео след голямата схватка. Спря Бюла на паркинга за кратък престой на летището и хукна към терминала. Разбира се промърмори си тя, гледайки разписанието на излитащите и кацащите самолети, самолетът на Алан ще пристигне навреме и ще кацне на най-отдалечения изход на терминала. Той ще се ядоса, че съм закъсняла. Погледна раздразнено към официалните си обувки и си пожела да се беше сетила да си вземе маратонки за бягане. О, стига толкова каза си, по-добре да побързам. По средата на кипящия от живот терминал забеляза Алан да върви срещу нея. Когато погледна в нейната посока, тя му помаха с ръка и се втурна към него. Пренебрегвайки явното раздразнение, изписано на лицето му, побърза да го прегърне. Здравей, скъпи! каза, поемайки си тежко въздух. Няма да повярваш в какво задръстване попаднах. На шосето един ТИР… Вместо да отговори на прегръдката й, той зацъка с език. Толкова си разпиляна, Меган. Кога ще се научиш да планираш предварително тези неудобства? Чакам те от цели десет минути! Съжалявам, прав си опита се да го успокои Меган. Тя знаеше от личен опит, че ако Алан си развали настроението, целият уикенд може да се провали. А на нея така й се искаше всичко да мине както трябва. Въпреки че баща й се беше срещал два пъти с него, докато бяха в колежа, никога не им беше оставало време да се опознаят по-добре. Времето беше сега. Как мина полетът ти от Сан Франциско? В мига, в който той отвори устата си, за да отговори, Меган разбра, че е задала погрешен въпрос. Той педантично направи списък от всичките си оплаквания, продължи в залата за получаване на багажа и дори в колата. Искаш ли ти да караш? предложи му тя. Алан погледна превзето изчервената Бюла. Привилегията е изцяло твоя, мила. В колата той се опита да позаглади впечатлението от студената си среща с нея. Май че малко попрекалих извини се той. Но нали знаеш колко мразя да чакам. Хей, няма нищо успокои го Меган. Нека да забравим за случилото се и да си прекараме чудесно. През 30-километровия път до ранчото Алан изглеждаше спокоен. Тръгвайки по пътя към къщата, той се усмихна, когато видя двуетажната бяла селска къща, която тя бе наричала свой дом през целия си живот. Това място е направо като от книгите на Зейн Грей истинска домашна Америка. Само ти трябва едно коли и малко пони, застанало до оградата. Като по команда Снапър, нейното коли и най-добрият й приятел, се появи иззад розовия храст от страната на къщата. Меган погледна към Алан и сви рамене. Какво да ти кажа?! Само след секунда се отвори и вратата на къщата и оттам се появи баща й, следван от Либи. Добре дошъл в ранчото на Даниелс, синко! Хърб подаде ръката си на Алан. Това е моята прекрасна бъдеща съпруга. Либи, запознай се с моя бъдещ зет, Алан. Меган някога казвала ли ти е, че винаги съм си мечтал за син, който да ми помага във фермата? Внезапно изписалия се ужас по лицето на Алан накара и тримата да избухнат в смях. Не се притеснявай, Алан, няма да те карам да връзваш или да жигосваш биковете, поне не докато се върнете от медения си месец пошегува се Хърб. О, татко! Меган се обърна към Алан. Той се шегува, Алан, наистина увери го тя. И никога не престава. Е, ще свикнеш Хърб прегърна Алан през раменете и го поведе към къщата. Нека ти покажа стаята ти, за да се настаниш преди вечеря. Известното чили и домашната торта на Либи вече са готови. О, Меган, оставих писмата ти на масичката в дневната. Благодаря, татко! извика Меган, когато двамата най-важни мъже в живота й изчезнаха нагоре по стълбите. Тя отиде в дневната и започна да преглежда писмата си. Можеше да чуе как Либи работи в кухнята. Надявам се да си успяла да намериш всичко, от което се нуждаеш, провикна се Меган. И се надявам да не сме ти създали голямо безпокойство. Никакъв проблем и по двата въпроса увери я Либи. Много обичам от време на време да правя чили за цяла армия. Меган забеляза как гласът на Либи леко потрепера. По-добре да проверя царевичния хляб. Не ми се иска да го изгоря точно тази вечер. Мисълта, че и Либи може да е малко нервна, й се стори твърде странна. Меган се усмихна, след това погледна двете сметки от магазин Бон. Промяната на гардероба от ученически в професионален била твърде скъпо-струваща промърмори си тя. Меган седна в креслото и отвори писмото от Сара, нейната съквартирантка. Тя специализира и социология, и музика и се бе справила отлично. И въпреки блестящите й клавирни изпълнения, първата любов на Сара си оставаха хората. Така че никой не беше изненадан, когато след дипломирането си се озова в нюйоркските Социални грижи като социален работник. Нещата в студентското градче бяха толкова по-различни оттук пишеше в писмото. Аз живея с най-страхотната жена, Мама Грейс, и със седемте й деца, всички те осиновени. Но никога не би го разбрала от любовта, с която се грижи за тях. И сега май че съм осиновено дете номер осем. Тя е истинска майка квачка. Има магистърска степен по психология и докторска степен по здрав разум. По-нататък Сара разказваше за работата си с изоставените деца и за всички нови приятели, които бе намерила в църквата. Работеше и на доброволни начала в съседния общински център. Една цяла седмица дори бях учителка в класовете от първи до четвърти в местното църковно училище. Представяш ли си, аз кошмарът на учителите учителка? Меган се засмя, когато си представи как буйната Сара се справя с цяла класна стая, пълна със също толкова кипящи от енергия първолаци. Писмото продължаваше. Тяхната редовна учителка скоро ще ражда първото си дете, но бременността й е много трудна. Майк Фелдман, младежкият пастор в църквата, ме попита дали не познавам някого когото и да било който би могъл да завърши с децата учебната година. Почти се изсмях. Попитах го според него коя от приятелките ми би била толкова ненормална, че… Меган тихо се засмя. Направо си представяше реакцията на горкия пастор спрямо неувяхващия хумор на Сара. Какво толкова смешно четеш, Меган? Извика Либи от кухнята. Нещо, което си струва да го кажеш? Меган поклати глава и се усмихна. Би било невъзможно да се обясни. Боя се, че за да разбереш, би трябвало да познаваш старата ми съквартирантка, Сара. Сара беше единственият човек от познатите на Меган, който можеше да обърне на смях всички нещастия от живота в студентското градче, да размаха ръцете си като пръчки и да поднесе прекрасно изпълнение на Соната №7 от Прокофиев по едно и също време. Хей, аз съм ти оставила цялата работа изведнъж осъзна Меган и веднага остави писмата си на масичката. Сигурно има нещо, което бих могла да свърша. Е, има едно нещо. Може би ще ми кажеш дали баща ти би предпочел да сервирам ябълков или гроздов сок на вечеря? С чили? Що се касае до татко, не би могла да сгрешиш, ако му дадеш мляко. Меган отвори вратата на кухненския шкаф и изброи чашите и купичките. Тук ли искаш да ядем или в дневната? В дневната предложи Либи, след това се поколеба. Много биха подхождали и свещи за началото на съботата. Баща ти ми е разказвал за семейната традиция, която сте си изработили с годините, да вечеряте на свещи в петък вечер. Меган усети как долната й челюст леко се напряга и прехапа устни. Да, мисля, че тази вечер свещите биха били подходящи. Ще извадя кристалните свещници, онези, които татко подарил на мама за първата им годишнита, … а, имам предвид… Тя почувства един нежен допир до ръката си. Няма нищо меките кафяви очи на Либи прочетоха онова, което Меган се опитваше да скрие. Знам, че в момента ти е много трудно. Нека да използваме обикновените медни свещници, а? Сълзите замъглиха очита на Меган, когато тя се обърна към по-възрастната жена. Благодаря Меган се опита да се усмихне. Благодаря ти за разбирането. Изведнъж в стаята влетя баща й, следван от Алан. Ей, какво става тук женски приказки ли? Момичета, тази вечер трябва да нахраните две изгладнели мечки. Изпъчвайки 160-те си сантиметра пред високия си 185 см баща. Момичета! Момичета! присмя се тя игриво. Сър, бихте могли да ни наречете дами или, може би, жени. Но ние определено не сме момичета. Все пак, ако сте се разкаяли достатъчно, вие, момчета, бихте могли да ускорите процеса, като подредите масата в дневната. И преди баща й да може да каже нещо, тя бутна в ръцете му приборите. И изтрийте от лицето си тази самодоволна гримаса, господине. Хм! Жени! промърмори Хърб, докато излизаше от стаята. Двете жени се засмяха, когато чуха как Хърб продължава да говори на Алан в съседната стая. Спокойното му поведение увери Меган, че въпреки всички промени в живота им, нещата между тях двамата си оставаха успокоително същите. Знаеш ли сподели Либи, именно способността на баща ти да вижда по нещо хумористично във всяка ситуация бе първото, което ме привлече към него. Тя извади тавата с царевичния хляб от фурната. Той като че ли никога не се скапва. Но коя съм аз да ти описвам собствения ти баща? Бас държа, че и твоят Алан е такъв. Меган се понамръщи, но след това лицето й просветна. Казах ли ти, че миналата година Алан спечели Националната награда за млад бизнесмен? Три големи компании се надпреварваха за него миналата пролет, преди той да реши да отиде в КонБирхам електроникс. О, от думите ти излиза, че е твърде търсена личност отвърна Либи. Ако занесеш чилито на масата, аз ще донеса тортата. По време на вечерята Меган се наведе назад и слушаше как Алан и баща й доминираха в разговора. Беше й много приятно да наблюдава как нейният баща фермер изненадва и слисва градското момче, за което тя възнамеряваше да се омъжи. Той можеше да говори за акции, компенсаторни бонове и депозити не по-лошо от който и да било бостънски брокер! Да помисли си тя, татко се оправя във всяка ситуация. Либи и Хърб споделиха своите планове за предстоящата им сватба, която щеше да се състои след по-малко от месец. Разбира се, надяваме се и ти да присъстваш на нея, Алан. На лицето му се появи някаква несигурна усмивка. Ще направя всичко възможно, господине. Забелязвайки някаква странна тъга в очите му, Меган си обеща да проучи причината за постоянните промени в настроението му. Оживеяният разговор продължи и след вечеря. Свещите догоряха, образувайки малки восъчни локвички върху медните свещници. Най-накрая бащата на Меган се изправи. Чилито беше страхотно, старото ми момиче. Той заобиколи масата и застана до Либи. Е, синко, дамите приготвиха вечерята. Мисля, че е благовъзпитано ние с теб да почистим след това. Слава Богу, че имаме съдомиялна машина! Той целуна Либи по бузата. Какво ще кажеш, след като свършим, да излезем на разходка и да оставим тези две влюбени гълъбчета за малко насаме? Щастливите пламъчета, които пробляскваха в очите и на баща й, и на Либи, накараха сърцето на Меган да забие малко по-учестено. Това беше същото пламъче, на което тя винаги се беше възхищавала в погледите между майка й и баща й. Как е възможно той отново да се влюби по този начин, и то в друга жена? зачуди се Меган. Може би това е една от разликите в любовта на мъжа и жената. Тя срамежливо погледна към Алан. Той също наблюдаваше кинетичната връзка между по-възрастните. Сигурна съм, че никога не бих могла да обичам друг мъж така, както обичам този каза си. Защо не вземете камиона и не отидете до хълма? предложи Хърб. Залезът обещава да е великолепен. Бащата на Меган се оказа прав. Залезът наистина беше зрелищен. Застанали на една издатина на ръба на каньона, двамата гледаха как нощните сенки се спускат над гънките на каньона, по стените му и след това на дъното му, докато скоро на хоризонта остана само една малка мека светлинка. Погледни към Исуса… Меган запя старата позната песен, докато притихналият Алан се взираше в тъмната бездна, лежаща под краката им. Тук наистина се чувствам в хармония със своя Спасител. Когато бях малка и се ядосвах на нещо, яхвах кончето си Амби, идвах тук и… Тя погледна към Алан. Хей, чуваш ли ме? Алан? Ало! Тя размаха ръката си пред очите му. Какво? Стресна се той. А, да, разбира се, съгласен съм. Моля? С какво си съгласен? Тя се намръщи и наклони главата си на една страна. Какво не е наред, Алан? Ти не си ми казал и две думи, откакто си пристигнал. Ако съм направила нещо, с което да съм те обидила просто ми кажи. Не, аз би трябвало да се извиня. Май че съм малко претоварен. Алан гледаше навсякъде другаде, с изключение на очите на Меган, докато я погали по ръката. Какво ще кажеш да се връщаме? Баща ти сигурно ще изпрати шерифа да ни търси, ако не се приберем навреме. В докосването му нямаше почти никаква топлина. Тя се отдръпна и се прегърна с две ръце. Не, наистина трябва да поговорим. Нито една връзка не може да се развива, когато партньорите отказват… Но Алан не изчака да чуе края на изречението й. Без дори да я погледне, той се обърна и тръгна надолу по пътечката към камиона.