Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Не ме изоставяй – Глава 11 – Кей Д. Ризо
Беше ранна пролет. Във външния свят голите клони на градските дървета напъпиха. Пойните птици се завърнаха от дългото си зимно пътешествие на юг. Спящите луковици на минзухарите по пътечката към дома на Мама Грейс победиха студената замръзнала земя и излязоха навън, окъпани във виолетово, пурпурно и слънчевожълто. Съседите, цяла зима навлечени с дебели палта, шалове и шапки, сега се радваха на топлината. Те се усмихваха и взаимно се поздравяваха. И все пак Меган бе обхваната от зимата на съмнението зима, която никакво слънце не можеше да премахне. В сърцето й бушуваха смразяващи ветрове. Ледената буря на гнева разяждаше душата й. Вътре в нея температурата спадна, заплашвайки да замрази и малкото останало чувство на мир. Въпреки че тя не общуваше пряко с Майк, редовно получаваше писма от Сюзан за подобрението му. Лекарите и физиотерапевтът му са възхитени от решителността му. Понякога е толкова настоятелен, че чак ме плаши. Ами ако никога не проходи? Какво ще му причини това? Всяко писмо завършваше с открита покана. Можеш да дойдеш да ни посетиш по всяко време. Меган отговаряше на писмата на майка му, въпреки че никога не споменаваше нищо за посещения. Мама Грейс се скара на Меган, че прекарва вечерите си само в поправяне на тетрадки. Сара се опитваше да я изкуши с посещения на картинни галерии и концерти. Бащата на Меган се обаждаше всяка седмица и Либи й пише писма, в които питаше дали всичко е наред. Но никой не можеше да достигне до нея. Храната й се струваше с вкус на шкурка. Дните й се нижеха в някаква притъпена последователност. Тя живееше само за нощта, когато можеше да се измъкне в забравата на съня, само за да се събуди с малко или съвсем никакви нови сили за новия ден. Копнееше за изолация и прекарваше колкото се може повече време в обществената библиотека. В училище децата вървяха на пръсти в класната стая, като не бяха сигурни защо тази щастива жена е станала толкова далечна за тях. Един ден любимата й първокласничка застана до нея през часа. Г-це Меган? огромните очи на Дина се впиха в очите на Меган. Вече не ни ли харесвате? Меган изтърва химикала си на бюрото и изненадано погледна детето. Но защо, Дина? Много ви обичам! Малкото момиченце подмърдваше нервно. Е, Вие вечно сте намусена и вече не се смеете като преди, нито ни прегръщате, когато се ударим, нито ни гъделичкате, нито… Меган стисна очите си, когато придърпа детето в прегръдките си. Какво би могла да каже? Момиченцето беше право. Изведнъж осъзна, че отблъсква всички заради отхвърлянето от страна на Майк. О, Дина, толкова съжалявам. Ще ми простиш ли? Очите на момиченцето светнаха. На лицето му се изписа усмивка. О, да, г-це Меган. О, да! Детската простота на Дина прободе съвестта на Меган така, както нищо друго не би могло. Трябва да се справиш с това каза й един вътрешен глас. Започни, като поставяш единия крак пред другия. Дори ако това е само една детска стъпка. Каквото и да е, все е по-добре от загубата чрез отказване от борбата. До края на часовете Меган вече бе решила отново да въведе ред в живота си ех, само ако знаеше откъде да започне… Тя не знаеше, че Мама Грейс вече беше започнала. Меган едва бе затворила външната врата на къщата и се бе насочила към стълбите, когато Мама Грейс я извика от кухнята. Тя подаде глава иззад вратата. Какво има, Мамо Грейс? Мама Грейс се опря на големия плот в огромната си кухня, а ръцете й бяха изцапани до лактите в брашно и тесто. Имам една малка работа за теб, ако нямаш нищо против. Меган облиза устни при мисълта за домашния хляб на Мама Грейс. Тя сложи купа с тетрадките на третокласниците и четвъртокласниците и бързо отиде до чешмата. Само да се измия и веднага ще ти помогна. О, не, мисля, че тестото спокойно ще си втаса и само. Трябва ми помощ за нещо друго Мама Грейс оправи един паднал кичур от косата си. Както знаеш, тази вечер аз и Сара работим като доброволки в общинския център Меган я изгледа подозрително. Мама Грейс започна енергично да меси тестото пред себе си. Днес Сара се върна по-рано от работа с болно гърло и висока температура. Разбира се, веднага я изпратих в леглото. Тъй като Сара е болна, ми трябва някой, който да заеме нейното място в центъра. Надявах се ти да се захванеш с това. Ей, чакай малко прекъсна я Меган, клатейки глава напредназад. Не знам нищо за психологията. Не е и необходимо. Ти трябва само да играеш ролята на модератор на груповата терапия. Класът ще свърши останалото. Мама Грейс взе кухненския нож и разряза тестото на четири части като истински експерт. Това е терапия за справяне със скръбта. Но аз не знам нищо за справянето със скръбта. Бог да ни е на помощ, дете! Мама Грейс спря и погледна Меган. Ако някой изобщо знае как да се справя със скръбта, то това си ти. Първо майка ти, след това Алан, Майк получила си своя дял. Не знам. Наистина се нуждая от помощта ти в гласа на Мама Грейс се долови онази твърдост, която не приемаше извинения. Моята група за самотни родители се среща по същото време, в противен случай бих поела груповата терапия сама. Как би могла да не се заеме с това? Никой не можеше да откаже на Мама Грейс, или поне така изглеждаше. Тази жена даряваше толкова много на другите и искаше в замяна толкова малко. Сега беше ред на Меган. Неохотно, тя се съгласи. Веднъж само този път! Меган взе книгите си и изкачи стълбите. Влезе на пръсти в стаята и установи, че Сара спи. Сложи книгите на бюрото. А сега да започна да си оправям живота помисли си тя. Бих могла да се възползвам от малко упражнение. Може би това е първата крачка. Тя се преоблече и отиде да потърси Алвин. Той беше в стаята си и пишеше домашното си. Искаш ли да направим няколко обиколки на района? попита Меган. Разбира се! Алвин веднага скочи, доволен, че поне за малко може да отложи решаването на задачите по математика. Обичам да бягам! И аз кимна Меган. Но някак си не ми се иска сама да тичам по улиците. Винаги, когато ти се прииска да бягаш, просто ми се обади изпъчи се Алвин. Мога да се грижа за теб! Меган се засмя. Благодаря ти. Едно момиче няма защо да се притеснява, когато е с теб. Момчето се усмихна. Навън, на улицата, те бързо установиха приятно и за двамата темпо. Между лопатките на Меган потекоха струйки пот, изпращайки сладка топлина по тялото й. След три обиколки на района Меган помоли Алан да спрат. Трябва малко да си почина изпъшка тя. Само минутка. Отпусна се на първото стъпало на къщата. Алвин седна до нея. И на теб ти липсва, нали? Меган спря внезапно. За миг й се прииска да се направи, че не разбира, но реши да не лъже. Майк беше като настойник и по-голям брат за момчето. Ако изобщо някой можеше да разбере колко самотна се чувства, то това беше той. Да, така е. Ще го посетиш ли пак? В последното си писмо Майк ми пише, че в края на месеца се прибира у дома, в Гленс Фолс Меган поклати глава. Очите й се насълзиха. Той пише на Алвин, но не и на мен. Ако не бяха писмата на Сюзан, нямаше да знам нищо за него помисли си тя и въздъхна. Често казано, не знам, Алвин. Е момчето спря за миг и преглътна тежко, събирайки смелост. Ако отидеш, мислиш ли, че бих могъл да дойда с теб? Разбира се, сам ще си платя пътя. Естествено, Алвин. Ще ми е много приятно да имам компания Меган се изправи и се протегна. Страхотно! Направо страхотно! подскочи той и започна да бяга на място, а по лицето му се бе изписала широка усмивка. Готова ли си за още няколко обиколки? Аха! Сутринта ще имам мускулна треска голяма работа! Свършиха упражненията си навреме, за да могат да се изкъпят преди вечеря. Същата вечер, докато пътуваха към общинския център, Меган започна да се съмнява дали е било мъдро от нейна страна да се забърка в подобна ситуация. Тя и Мама Грейс пристигнаха в общинския център 15 минути преди началото на събирането. Мама Грейс я заведе в стаята, където щеше да се събира групата за справяне със скръбта. Кръгът от празни столове накара Меган да изпита страх. Не ми е тук мястото помисли си тя. Е, не се притеснявай Мама Грейс я потупа по ръката. Просто се представи, кажи им, че Сара е болна от грип, след това им разкажи малко за себе си. Ще имаш помощник разбира се, неофициално добави Мама Грейс. Казва се Кен. Ще го харесаш. Ако се случи нещо, той знае какво да прави. Но нека те предупредя, че има странно чувство за хумор. Меган се отпусна на един от столовете и прекара ръка през косата си. Как започна да се занимаваш с това, Мамо Грейс? Очите на по-възрастната жена потъмняха. Мъжът ми ме напусна, когато бях бременна с третото си дете, Роксана. Синът ми Роналд беше едва на 4 годинки по това време, а дъщеря ми Лиза на 2. Бях 20-годишна майка с три деца на ръце, а нямах дори диплома за средно образование. Как се оправи?
Мама Грейс погледна кръга от столове. Като за начало посетих подобна група. Но и се върна в училище. Хората от групата настояваха за това каза тя. Ако не бяха толкова настоятелни, съмнявам се, че бих имала смелостта да опитам. Жената тръгна по кръга, оправяйки и преподреждайки столовете. През деня се грижех за децата на други хора и учех за гимназиалния изпит, а вечер ходех на вечерно училище в общинския център и накрая завърших градския колеж. Когато кандидатствах в университета, имах късмет и спечелих стипендия. Меган се усмихна. Мисля, че късметът няма нищо общо с това. Мама Грейс сви рамене. Както и да е, след като завърших висше образование, работех за Дом Майка и Дете. Сърцето ми се късаше, когато ден след ден гледах децата, които никой не желаеше. Един ден реших, че подобре да заведа децата в дома си и да изпълня живота им с любов, отколкото всеки ден да ходя в някакъв мръсен малък офис, за да сравнявам, подпечатвам, сгъвам и разгъвам документите им и да ги препращам по системата. Меган стана от стола и отиде до дъската. Тя изпитваше дълбоко възхищение от тази жена. И сякаш това не е било достатъчно, ти сега работиш на доброволни начала в Общинския център два пъти седмично. Очите на по-възрастната жена просветнаха. Хей, аз получавам от тези хора много повече, отколкото бих могла да им дам. Любовта е такава, нали разбираш? Говорейки за любовта, би ли се омъжила отново? въпреки че се опитваше гласът й да звучи съвсем обикновено, Меган отчаяно искаше да научи отговора. Мама Грейс сбръчка носа си и посочи вратата. О, твоят помощник е тук. Меган, запознай се с Кен Савидж. Тази вечер Меган замества Сара. Меган се обърна и протегна ръка. Радвам се да се запозная с Вас, г-н… тя с изненада установи, че стои пред мъж в инвалидна количка, а ръцете му бяха безпомощно отпуснати покрай нея. Савидж повтори Кен. Кен Савидж очите му светеха, а по абаносовочерното му лице се изписа усмивка. Лукавите трапчинки по бузите му му придаваха по-скоро вид на дяволито 5-годишно момченце, отколкото на мъж в края на 40-те. Съжалявам, че не мога да се ръкувам с Вас. Може ли да заменим ръкуването с намигване? той се засмя. Кен е парализиран от врата надолу обясни Мама Грейс. Това се е случило във Виетнам, само една седмица преди края на войната Мама Грейс отиде зад мъжа, сложи ръцете си на раменете му и го целуна по върха на главата. Този човек е тайното оръжие на Общинския център против депресия. Той е тук всяка вечер и прави всичко необходимо от разказването на приказки в детската група до поддържането на телефона на доверието за тийнейджъри. Мотая се из центъра само за да видя сладката ми малка Грейси пошегува се Кен. Тя е същинска лъвица, казвам ти! Мама Грейс го тупна с престорен яд по раменете. Виж какво, Кен Савидж, не съм ничия сладка малка Грейси! Той й се усмихна и се опита да говори с най-добрия си ирландски акцент. О, стига толкова, сладурано, направо ще съкрушиш сърцето на младежа! Хмм! Трябва да тръгвам за моята група тя го потупа по рамото и тръгна към вратата. Не след дълго 17-те стола в групата на Меган започнаха да се запълват. Кен представи Меган и започна дискусията. Меган слушаше как всеки човек споделя своите чувства и проблеми. Хари, един чепат възрастен господин с гъста бяла коса, разказа на групата за проблемите, които имал през седмицата. Опитал се да включи жена си, страдаща от Алцхаймер, към Социални грижи. Те са загрижени само за своята бюрокрация оплака се той. Една закръглена жена на средна възраст Еви се притесняваше за 12-годишния си син, страдащ от аутизъм. Тя безцелно взе една кърпичка, докато питаше групата дали да го изпрати в специализирана психиатрична клиника или да продължи сама да се грижи за него. Сложи ръка на посиненото си око и ударената си буза. Той вече е много по-силен от мен. Не знам колко още ще мога да се справям с него сама. Един от присъстващите Джеф напомни на Меган за Алан Изглеждаше също толкова преуспял, с внимателно пригладена коса и изискан маникюр. Наскоро братът на Джеф бе починал от СПИН. Никога не съм си представял, че това ще се случи с някой мой познат призна той, а още по-малко със собствения ми брат. По време на срещата Меган не можа да не забележи и една млада жена, само с няколко години по-голяма от самата нея, която като че ли се държеше малко дистанцирано от групата. Кожата и прическата на жената бяха перфектни. Носеше скъп вносен вълнен костюм и обувки от змийска кожа. За Меган тя представляваше олицетворение на изтънчения хайлайф. Но очевидно жената бе притеснена. Докато другите разказваха своите истории, тя все гледаше в празното пространство пред себе си. По млечнобялата й кожа се виждаха следи от деликатно нанесен руж. На слепоочията й пулсираха сини венички. Когато дойде и нейният ред да говори, тя се представи като Корин. В смразяваща кръвта агония жената разказа за ужасната физическа и сексуална злоупотреба на баща й с нея. За Корин кошмарът започнал на 7-годишна възраст, когато майка й избягала с друг мъж, и продължила чак до 14-тата й година. Докато Корин говореше, Меган си спомни за собствения си баща. Нежен, мил татко помисли си тя. Каква късметлийка съм! С болезнена решителност Корин изглади една въображаема бръчка по полата на костюма си. Сви ръцете си на топка и кръстоса стройните си крака. Просто не можете да си представите колко ужасни бяха за мен тези години. Корин! пронизителният глас на Еви наруши притъпената атмосфера, царяща в стаята. Признавам, че си понесла неща, които нито едно дете не би трябвало да преживее. Тя спря за миг, после направи жест с ръка към останалите членове на групата. Но ние слушаме същите тези ужасяващи истории седмица след седмица. Какво, да не би да искаш да ти дадем медал? Огледай се около себе си, ние също сме страдали! Меган изахка от резките думи на Еви. Какво би трябвало да направи като ръководител на групата? Погледна Кен с умолителен поглед. Лекото поклащане на главата му и сериозното му изражение й казаха да не се намесва.
Не знам какво ще кажат останалите, но ми писна да те гледам как се въргаляш в самосъжалението си продължи Еви, извисявайки още повече гласа си. Както виждам нещата, ти имаш избор, Корин. Можеш да живееш със скръбта си до края на живота си да построиш паметник на болката си или да я отмахнеш настрана и да продължиш да живееш. Корин протегна ръка и размаха един червен талон по посока на Еви. Ръката й трепереше; лицето й се изкриви от омраза. Отвори устата си, за да каже нещо, но не се чу нито дума. Когато най-после възвърна гласа си, просъска: Няма да слушам подобни приказки! Дошла съм тук за подкрепа, а не за да бъда обиждана. Чакайте малко намеси се Кен. Може ли и аз да кажа нещо? Корин кимна, а долната й устна трепереше. Както знаеш, Еви, няма определено време за процеса на възстановяване след скръбта. Всички ние вървим сами по този път и се справяме с проблема по собствен начин. Целта на тази група е да подкрепи Корин, да я обича безусловно така, както Бог я обича и скръби заедно с нея, независимо колко време ще отнеме това по лицето на Корин се изписа изражение на праведно негодувание. Тя извади от дамската си чанта бродирана копринена кърпичка и избърса очите си. Еви заби поглед в земята, а Кен продължи. От друга страна, Корин, Еви също е права. Рано или късно ти трябва да избереш да продължиш напред. Знам, че това е глупаво клише, но днес може да е първият ден от остатъка от живота ти ако решиш да го направиш такъв. Послушай го, Корин. Той знае за какво говори всички се обърнаха да погледнат мъдрата жена от Ориента, която седеше тихо точно до входа на стаята. Жената досега бе толкова тиха, че Меган едва бе забелязала нейното присъствие. Спомням си, когато Кен се върна от Виетнам. Нямаше нищо. Собствените му родители се притесняваха от него Кен не каза нито дума. Като връх на раните си, той трябваше да се справи и с чувството за вина, че по силата на военната служба е убивал невинни хора. Кен вдигна очи към възрастната жена. Бабо Лин, спомням си, че когато лежах безпомощно в металното корито и не можех да контролирам дори дишането си, а още по-малко бъдещето си, мислено аз си съставих един списък. В едната колонка изредих основанията си да живея, а в другата много по-дългата основанията си да искам да умра. В продължение на година двете колонки яростно се бореха помежду си. Чу се нежното жужене от моторчето на инвалидната количка на Кен, който пресече стаята и застана пред Корин. Меган почувства, че ако можеше, той щеше да протегне ръце и да разтвори яростно свитите юмруци на младата жена. Един ден мой приятел ми цитира една фраза от Сбогом на оръжията на Ърнест Хемингуей. Той каза: Светът пречупва всички, но някои стават по-силни на счупените части. Много съжалявам, че той сам не се вслуша в прекрасния си съвет. Корин, ти и всички други тук трябва да станем по-силни на счупените части. Най-добрият начин да надживееш трагедията е да помогнеш на някого другиго добави баба Лин. Правилно, бабче! лицето на Кен просветна. Корин, ти някога замисляла ли си се да работиш на телефонната линия за жертвите на изнасилвания поне една вечер седмично? Групата избухна в смях. Кен е страхотен веднага ще те вербува! засмя се баба Лин. Никой не може да избегне убедителната му хватка. Той поклати глава и се усмихна. Е, може би. Но аз говоря сериозно. Кой би могъл да разбере подобре опустошителното въздействие на изнасилването, от някого, който го е преживял? Корин бавно кимна с глава. Ще си помисля каза тя меко. Само това мога да обещая засега. Кен обърна стола си и го насочи към Еви. Предполагам, че тази вечер те боли повече, отколкото ни показваш. Искаш ли да поговорим за това? Разтреперана, тя стисна юмруци, а устата й образува тънка черта. Еви поклати глава. Все още не! Звънецът оповести края на вечерната групова терапия. Хората започнаха да се разотиват. Само след няколко минути единствените, които останаха в стаята, бяха Меган и Кен. Баба Лин изглежда много мъдра жена учуди се Меган. И тя ли е доброволец тук? И да, и не каза Кен. Мъдростта й също идва от страдание. Тя избягала от Камбоджа, след като видяла как мъжът и петте й деца били посечени от войниците на Пол Пот Кен въздъхна. Той затвори очи за миг, след това погледна Меган. През последните 15 години баба Лин и аз сме видели всеки възможен проблем да влиза през тази врата. И точно когато си мислиш, че вече си чул най-лошото, се появява човек с още по-ужсяваща история. Меган се изправи и сложи ръка в джоба на дънките си. Това някак си те кара да възприемаш собствените си проблеми от друг ъгъл, нали? Той напрегнато се взря в лицето й. Понякога. Но скръбта си е скръб; болката си е болка. Хората преживяват един и същ процес на възстановяване, независимо дали страдат от загуба на работното място, отхвърляне от страна на любимия човек или смърт на близък. Той повдигна едната си вежда и продължи да се взира в лицето й с надеждата да прочете някаква информация по него. Тя се зае да подрежда столовете в кръга. Никога не съм знаела това. Повечето хора не го знаят. Тя спря за миг и се намръщи. Не мога да кажа, че тази вечер истински се наслаждавах, но се радвам, че дойдох. Накара ме да се замисля за много неща, Кен. Е, да се надяваме, че първото ти посещение няма да е последно той завъртя инвалидната си количка и се насочи към вратата. Защо не дойдеш заедно с мен в кухнята на напрежението, докато Мама Грейс приключи с нейната група? Тя винаги просрочва времето си. Кухнята на напрежението? Да, телефонната линия на доверието за кризисни ситуации. Меган вървеше край количката му, докато той й обясняваше. Всеки от четирите ъгъла на стаята е отреден за различен кризисен център за семейството, за тийнеджърите, за изнасилвания и последния за самоубийства. Предполагам, че ще си страхотна за работа с тийнейджъри. Тя се засмя от сърце и го погледна изкосо. Баба Лин беше права. Никога не се отказваш, нали? По лицето му се изписа имитация на срам и вина, след това й намигна. Е, какво да кажа? изражението му стана хитровато. За кореняк нюйоркчанин съм твърде голям инат, за да се откажа!