Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Не ме изоставяй – Глава 12 – Кей Д. Ризо
Кръгчета, сърца, маргаритки и квадратчета. Меган драскаше по листа пред себе си. Тя написа името си в староанглийски стил, очертавайки буквата М с цветя и лози. Тананикаше си любимата си мелодия. След четири седмици на обучение за работа с тийнейджърския телефон на доверието, установи, че доброволната работа й харесва все повече и повече с всяка изминала вечер. Проблемите бяха най-различни като се почне от Как да накарам братчето ми да стои надалеч от стаята ми до Мама и татко се развеждат и аз се чувствам толкова самотен. Инструкторът на Меган я бе научил предимно да слуша, без да дава оценки на чутото и да навлиза в същността на проблема. Помагайки на другите хора да се справят с проблемите си, помогна самата тя да разбере собственото си обезсърчение. А разговорите с Кен преди и след смяната й й помогнаха да разбере Майк още по-добре. Изведнъж телефонът иззвъня. Тийнейджърски телефон на доверието, Меган се обажда. Мога ли да Ви помогна? Отначало никой не отговори. Ало? Има ли някой? опита Меган отново. Мога ли да Ви помогна с нещо? Ъ-ъ-ъ, да отвърна един несигурен глас. Поне така си мисля това бе едно младо момче, може би на 18 години. То се колебаеше. Не знам защо Ви се обаждам или какво би трябвало да кажа. Защо да не започнем първо с името ти? Моливът на Меган чертаеше лениви осмици по хартията пред нея. Обажданията в понеделник вечер рядко бяха така многобройни или сериозни, както в другите вечери от седмицата. Не знам дали това е добра идея. Не знам дали изобщо беше добра идея да се обаждам… Не е голяма работа успокои го Меган. Тя можеше да почувства напрежението в гласа на младежа. Не е необходимо да ми казваш истинското си име. Просто трябва да те наричам някак си Джери, Ебенезер, Окснард както си избереш. Момчето отново се поколеба. Наричай ме Джед. Добре, Джед въздъхна тя с облекчение. За какво искаш да си говорим? Тишината, която последва въпроса й, беше толкова дълга, че Меган се изплаши да не би младежът да е затворил телефона. Мисля, че направих нещо много глупаво. Защо си мислиш, че е глупаво? Не знам откъде да започна. Има едно момиче, Джина. От две седмици излизам с нея Джед спираше между всяко изречение. Днес в училище две момчета ми казаха, че тя е излизала с мен само защото е изгубила някакъв бас. Когато я попитах за това, изсмя ми се в лицето. Призна, че на някакво парти тя и приятелите сключили някакъв бас и… гласът му се пропука от емоциите аз съм бил наказанието, че е изгубила баса. Каза, че съм бил смотанякът на класа и че трябвало да излиза с мен две седмици. Меган заскърца със зъби при мисълта колко безчувствено е било това момиче, за да потъпче по такъв начин увереността и самочувствието на момчето. О, Джед, толкова съжалявам. О, не ме съжалявай. Свикнал съм с такива неща. Просто… май че не го очаквах от Джина болката в гласа му накара Меган да се намръщи. Той продължи. Но не за това се обаждам. Аз… е, като се прибрах у дома след училище, намерих някакви хапчета на нощното шкафче на майка ми и аз… гласът му замлъкна. Джед? Ей, Джед, там ли си? Меган се изправи на стола си.Направи знак на Кен, който седеше до нея и му написа бележка: Помощ! Опит за самоубийство. Не мога да се справя сама! Изпих ги всичките! Пак се чу гласът на Джед. Исках Джина и приятелите й да съжаляват за онова, което са направили. А сега ме е страх. Джед, можеш ли да ми кажеш какви хапчета изпи? Май че беше валиум. Валиум? повтори Меган. Искаше да е сигурна, че го е чула правилно. Това ли изпи, Джед? Валиум? Да, точно така отвърна той. Флакончето е тук, пред мен. Другите членове на кризисния център се насъбраха около Меган. Вера опитен психолог и ръководител на екипа сложи една бележка пред Меган: Колко хапчета е изпил и преди колко време? Меган кимна. Джед, знаеш ли колко хапчета си глътнал? Де да знам май че петнайсетина… Преди колко време? Преди десет минути? Един час? Меган облегна лактите си на бюрото. Не знам гласът му беше равнодушен. Преди известно време. Къде се намираш, Джед? Къде живееш? Меган продължи да разпитва момчето. Ръководителката на екипа пресече стаята и отиде до другия телефон, за да се обади на 911. Виж, не е толкова важно Джед започна да губи търпение. Пък и вече е много късно думите му започнаха да се сливат. Виж, трябва да тръгвам. Вера подаде нова бележка на Меган: Задръж го на телефона. Полицията проследява обаждането. Меган пак кимна. Тя се опита да говори с равен и спокоен тон. Джед, чуй ме. Не е чак толкова късно. Просто ми кажи къде се намираш. Мога да ти изпратя помощ. Всички в стаята замлъкнаха, когато Вера натисна червения бутон на телефона и вече всички можеха да слушат целия разговор. Не, не, вече е много късно. Меган опита с друга тактика. Сам ли си? Има ли някого, на когото би искал да се обадя от твое име? Не, мама е на работа. По-добре да тръгвам. Ами баща ти? Той там ли е? Стаята се изпълни със статично напрежение, докато всички чакаха отговора на младежа. На петия ми рожден ден баща ми отиде до магазинчето на ъгъла да купи сладолед и не се върна. О Меган спря за миг, за да подреди мислите си. Джед, ти все още не си отговорил на повечето от въпросите ми. Колко хапчета изпи? Казах ти някъде около 15… Добре, вече разбрах увери го тя. Но не си спомням дали ми каза кога си ги изпил? Не знам. Трябва да тръгвам момчето се прозя в телефонната слушалка. Толкова ми се спи… Сърцето на Меган заби лудо от разочарование. Как да накара това момче да говори, докато пристигне помощта? Тя отново смени тактиката. А струва ли си човек да умира за тази Джина? Както ми я описа, тя е много смотана. Не, не, ти си разбрала всичко погрешно започна да настоява той. Аз съм смотаният. Джина е много готина. Не съм убедена в това Меган чакаше, но не последва никакъв отговор. Джед? Джед! Да, да, чувам те промърмори той. Ти просто не можеш да разбереш какво означава да те направят на глупак пред цялото училище! Така ли? Сигурно ще се изненадаш, но твърде добре те разбирам! Тя спря за миг, за да огледа загрижените лица около себе си. Джед, не съм разказвала това на много хора, но наистина разбирам как се чувстваш. Тази Коледа трябваше да се оженя за Алан, когото смятах за най-свестния човек на света. Миналото лято той ме напусна. Много боли да те отхвърлят, нали? Голяма работа добре де, разбираш ме, но не ти пука. На никого не му пука с всяка изминала минута думите на момчето ставаха все по-нечленоразделни. Сърцето на Меган щеше да изскочи от гърдите й. По челото й се стичаше пот. Грешиш, Джед. На мен ми пука. Ами майка ти? Сигурна съм, че и на нея не й е безразлично! Абе ти майтап ли си правиш? Тя почти не забелязва, че аз съществувам. Много ще е доволна да се отърве от мен гласът му бе изпълнен с омраза. Меган слушаше, докато той описа семейния живот, постоянните си унижения в училище, чувството си на безполезност. Минаха пет, десет, петнадесет минути. Особено горчиви бяха спомените му за присмеха на съучениците му. Всички ние сме били наранявани по едно или друго време увери го Меган. От глупави, невежи хора като Джина и моя приятел. За съжаление, такъв е животът. Но ти не трябва да се отказваш от него. Докато говореше, успя да долови в телефонната слушалка далечния вой на една сирена. Той се чуваше все по-силно и по-силно. Няколко мига по-късно се чу и звукът от настойчиво чукане по вратата. Джед, иди да отвориш вратата. Там има някой, който може да ти помогне. Чу се изпъшкване, след това шумът от падането на някакъв стол върху дървения под. По телефона се чу мъжки глас: Чудесна работа, Меган. Кавалерията пристигна. Ние ще се погрижим оттук нататък. Радостни възгласи изпълниха телефонния център. Меган се отпусна на стола си като парцалена кукла. Кен й намигна и успя да надвика останалите. Ура! Едно на нула за добрите! Вера дойде и прегърна Меган. Страхотно се справи, Меган. Мислех си, че ще поемеш случая, когато ти казах колко сериозен е проблемът. Вера поклати глава. Не, боях се, че той ще затвори телефона, ако не беше продължила ти да говориш с него. Той вече беше изплашен. Меган усети как изтръпва. Кръстоса ръцете си и потрепери. Чувствах се толкова безпомощна. Вера отново я прегърна. Добре дошла в Клуба на безпомощните! Новината за предотвратеното самоубийство обходи Общинския център като горски пожар. Когато същата вечер си тръгна към дома, тя бе изненадана от шпалира благопожелатели сътрудници и доброволци в центъра. Всичко, за което си мислеше, бе колко хубаво би било да вземе един горещ душ и да легне в чистите си чаршафи. През целия си живот не се беше чувствала толкова изморена, но и така емоционално заредена. Колко чудесен и крехък е дарът на живота мислеше си тя, докато я обливаше горещата струя на душа. И днес един наранен, несигурен тийнейджър избра да се вкопчи в този дар още малко време. Не мога да повярвам! Трябва да го разкажа на някого! Но кой би разбрал как се чувствам? Майк! Той би разбрал. Или поне старият Майк би го направил. Когато всички си легнаха, тя слезе на пръсти в кухнята и му написа писмо първото й писмо от месеци наред. Разказа му за хората, с които се е запознала в Общинския център, за Кен и неустоимото му чувство за хумор, за невероятния кураж на Мама Грейс и за най-новия си приятел, Джед. Тази вечер Джед ми помогна да открия целта на болката в християнския живот писа тя. Първо, болката ми казва, че съм все още жива, независимо от трагедиите на живота че оцелявам. Второ, моята болка ми дава възможност да помогна на някого другиго, който страда. Тъй като самата аз съм преживяла отхвърлянето и самотата, мога да почувствам болката на другия. Никога не съм разбирала Божиите обещания продължи да пише тя. И Мама Грейс, и Кен ми помогнаха да гледам на Бога по-малко като на дядо и повече като на страдалец също като мен. Никога не съм си давала сметка колко незрял е възгледът ми за Бога и Неговите задължения към мен. Те ми помогнаха да израсна. Меган си помисли за момчето, което тази вечер беше докоснало сърцето й. Опита се да си представи какво би изпитвало едно 5-годишно дете, което чака баща му да донесе сладолед за рожденния му ден чака мъж, който никога няма да се върне. Как ли Джед може да възприеме постоянната любов на своя Небесен Баща, след като земният му баща го е предал по такъв начин? писа тя. Ти и аз сме толкова щастливи, че имаме бащи, даващи ни добър пример за Божията любов. Може би именно тези човешки връзки на любов придават на живота ни необходимата сила за оцеляване. Що се касае до Джина Меган я заболя от думите само да ми падне! Само ако е знаел колко безсмислена и жестока е малката й игричка, следващия път тя може да не е толкова безразсъдна спрямо чувствата на другите. Майк завършваше тя, моля те, прости ми, че позволих на гордостта си да ми попречи да ти пиша по-рано. Веднъж вече обещах да бъда твой приятел. Ако ми позволиш, бих желала да спазя това обещание. Не моля за любовта ти, а само за приятелството ти. Тя препрочете написаното, след това подписа писмото: С най-нежни чувства, Меган. Внимателно сгъна листовете и адресира плика. В ума й напираха съмнения. Как Майк ще понесе моята откровеност? притесняваше се тя. При цялата откровеност, пред която го изправи парализата му, дали няма да изтълкува погрешно писмото ми и да си помисли, че се опитвам да му проповядвам? Може би не би трябвало да му давам повод отново да ме отхвърля? Не, писах му от цялото си сърце, както бих направила с всеки близък приятел. Ако нашето приятелство има бъдеще, трябва да мога да направя това реши момичето. С твърди стъпки тя отиде до пощенската кутия до входната врата и пусна писмото. Изведнъж я обзе вълна на успокоение. Воденичният камък, който висеше на врата й през цялата зима, стана малко по-лек. Почувства се лека, безгрижна. Вътре в нея се зароди весел смях, давайки път на детската надежда, скрита в сърцето й. На следващата сутрин всичко си потече по старому. Изяде си закуската, грабна торбичката с обяда си и изхвърча през вратата. Отгоре бяха надвиснали сиви дъждовни облаци. Какъв прекрасен ден! каза си тя. Скърцащите спирачки, безспирният поток от автомобили, човешкото море, люшкащо се около нея, се превърнаха в симфония на живота. Тя тръгна към станцията на метрото, а черните й кожени обувки отекваха по паважа решително. Майк трябва да знае, че не е сам спореше тя със самата себе си. Трябва да му се напомни, че в света има и други страдащи хора, справящи се със своята болка Кен ги нарича победоносните оцелели. По лицето й се изписа доволна усмивка. Победоносен оцелял това съм аз! Досега не беше мислила за себе си по този начин. И скъпи, мил Майк! прошепна тя на глас. Дори и да не го осъзнаваш все още, ти също си такъв Когато следобед се върна от училище, на леглото й лежеше дебел кафяв плик. Това бяха документите й, че е приета в университета в Мичиган през есента. Животът продължава каза си тя, радостно четейки изпратените й материали. По-късно същата вечер сподели с приятелите си от Общинския център своето решение да продължи образованието си. В четвъртък реши да напише на Майк добрата новина. Кен предложи да посещавам летния семестър и да уредя някои неща предварително писа му тя. По този начин през есента мога да започна магистърската си програма. Мама Грейс ме покани да остана тук и да посещавам градския колеж. Баща ми би предпочел да изкарам летния семестър в университета на Ню Мексико. Предполагам, че Бог и аз имаме да си говорим за много неща през следващите няколко седмици. На следващия ден Меган предложи на връщане към къщи да купи за Мама Грейс някои неща от хранителните стоки. Още през ранния следобед тя се насочи към Осемнадесето авеню известния търговски район на Бруклин. Разходката край откритите пазари и малките магазинчета й напомни за по-раншни времена за места и хора, за които само беше чела. Когато коли с лед са профучавали по калдъръмените улички, когато децата са търкаляли обръчи по оживените пътечки към къщите, а по улиците достолепно са преминавали водачите на Форд А. Един автомобилен клаксон върна Меган в реалността. Тя отскочи настрана, за да избегне сблъсъка с двама скейтбордисти. Две възрастни бабички бутаха пазарските си колички край отворените сергии на улицата. Жена на средна възраст спореше с намръщен продавач за цената на капията. Слънцето танцуваше по дългата червена буйна коса на младо момиче, вървящо под ръка със сияещ от щастие младеж с кожено яке. Млади майки, бутащи пред себе си детските колички, натоварени и с много багаж, бързаха от магазин на магазин. Ей, момиче Меган се стресна от гласа, който й подвикваше. Цял ден ли ще стоиш тук? О, извинете промърмори тя, отдръпвайки се назад. Бутна се във витрина с вкусни златни ябълки. Три от плодовете паднаха на земята. Меган едва успя да ги хване, преди да паднат на земята. Внимавай, момиче извика магазинерът. Ако ги натъртиш, ще трябва да ги платиш. Едра, приятно изглеждаща дама, застанала до чесъна, се усмихна приятелски на притеснената Меган. Не се притеснявайте за него каза тя с глас, който магазинерът нямаше как да не чуе. За цената, която им иска, може да си позволи няколко натъртени ябълки. Меган се усмихна с благодарност на жената и побърза към бакалията, от която обикновено пазаруваше Мама Грейс. Подаде на продавача списъка с нужните продукти и само след минути той изпълни поръчката й. Прибави и плик с домашни земелки, плати за покупките и сложи всичко в найлоновите торби на Мама Грейс. Хващайки дръжките на двете торби, тръгна надолу по улицата. Топлата слънчева светлина и нежният бриз убедиха Меган да извърви 20-те пресечки до дома, вместо да се качва в метрото. На ъгъла си купи горещо геврече, което изяде по пътя. Премести торбите си в лявата ръка и тръгна по улицата. Всичко това наистина ще ми липсва помисли си тя, отхапвайки, докато вървеше. И преди беше яла горещи гевречета, но нито едно не можеше да се сравнява с нюйоркското. Същото се отнася и до нюйоркската пица реши тя. Когато Меган си помислеше за пица, винаги си мислеше за Майк. За нея двете неща бяха неразделни. Спомни си как за първи път опита пицата със зелени маслини. С изненада установи, че й харесва. Засмя се на глас, когато си спомни критичната му реакция на хавайската пица с ананас. С вкуса й се свиква беше му казала тя. През целия си живот не бих могъл да свикна с подобно нещо! той погледна разногледо, за да подчертае думите си. Меган потрепери, когато пред слънцето премина черен облак. Не е честно! Колко пъти от катастрофата досега бе повтаряла тези думи понякога плачейки, понякога викайки и понякога шепнешком? Когато Кен чу оплакването й, той й напомни, че животът не е бил честен и никога няма да бъде. Меган не знаеше каква е религиозната принадлежност на Кен, но бе сигурна в твърдата му като скала вяра. Независимо дали ти харесва или не, ние живеем в един свят на грях. От значение е не колко дълго живеем или колко добре, а по-скоро как избираме да изживеем дните си. Меган се намръщи. Но Бог е обещал… Черните очи на Кен я пронизаха. Бог е обещал никога да не те остави, нито да те забрави. И Той го направи осъзна тя, бързайки към къщи. Нито за миг не ме изостави. Някак си през последните 24 часа всичко си дойде на мястото думите на Кен, думите на баща й, на Мама Грейс, агонизиращите месеци на изследване на Библията в търсене на отговорите всичко. Когато изгуби майка си, Меган влезе в един дълъг, болезнено тъмен тунел. И след трите години на скърбене, на отхвърлянето от Алан, травмата от катастрофата, повторния брак на баща й, влюбването и след това изгубването на Майк, тя отново бе излязла на светлина. Осъзна, че независимо колко тъмно е било отчаянието й, никога не е била напълно сама. В края на тунела Бог я чакаше да излезе. Той е бил точно до нея, понасяйки същата болка и празнота, които я измъчваха. Така както тя бе разбрала болката на Джед, така и Бог е познавал и разбирал нейната. Само ако Майк можеше да…. прекъсна тя мисълта си. Извинявай, Господи помоли се Меган. Опитвам се да вървя пет крачки пред Твоя Дух, а? Нека всичко стане по Твоето време, а не по моето. Ти го обичаш повече, отколкото аз бих могла. Тя се спря на ъгъла на улицата, чакайки да светне зеления светофар. Господи, време ли е помоли се тя да приема поканата на Сюзан?