Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Не ме изоставяй – Глава 14 – Кей Д. Ризо

Меган впи ноктите си в облегалката на креслото си, когато малкият граждански самолет се наклони и опря колелата си в пистата. Мразя малките самолети помисли си тя, свивайки нервно юмруците си. Както винаги, другите пътници задръстиха централната пътека в желанието си да слязат колкото се може по-бързо. Тя ги наблюдаваше как бавно се придвижват напред предимно смачкани, изморени бизнесмени, които се прибираха у дома за уикенда. В стомаха й нервно заигра напрежението, когато си помисли за Майк и предстоящия им уикенд заедно. Преди да тръгне от Ню Йорк, тя се обади на баща си и му разказа за Майк и телефонните им разговори. Искам да се молиш за мен, татко. Имам чувството, че този уикенд е един важен кръстопът в живота ми. Толкова се страхувам пак да не объркам нещата. Ето, Аз съм с вас през всичките дни това са думи направо от устата на Учителя, скъпоценни думи, напомни й той. Аз и Либи ще мислим за теб през целия уикенд. И между другото, кой казва, че някога си обърквала нещата? Ти си шампион, не забравяй това. Меган разкопча предпазния си колан и взе малкото си пътническо куфарче изпод предната седалка. Грабна чантата и палтото си преди да тръгне по тясната пътека на самолета. Разтрепера се при мисълта, че пак ще види Майк. Ако не беше страхът й от малките самолети, едва ли не би пожелала да остане на борда и веднага да отлети обратно за Ню Йорк. Меган излезе от коридора в празната чакалня и погледна часовника си. Самолетът се беше приземил преди 15 минути. Тя отиде до огромния прозорец, който гледаше към пистите, пусна куфара си до един стол и седна. Отпусна се назад и се прозя. Тъй като наближаваше краят на учебната година, на нея често й се налагаше да стои до късно и да проверява тетрадки и контролни по математика. Тя затвори очи и завъртя главата си настрана, за да облекчи сковаващата я болка. Изведнъж нечия ръка започна да масажира врата й. Ох! Тя подскочи и се завъртя назад, очите й бяха разширени от ужас. Смехът на Майк изпълни празната чакалня. Тя сложи ръка на сърцето си и си пое дълбоко въздух. Никога не се прокрадвай така към мен! Цяло чудо е, че не те ударих с чантата си Меган взе куфара и чантата си. Може би все пак ще го направя! Той вдигна ръце пред лицето си, сякаш за да се защити. Не, не, ти не би ударила човек в инвалидна количка, нали? Бих, ако си го заслужава! Той я погледна с разкаян поглед. Обещавам да се държа добре. Имаш ли още багаж, който трябва да вземем? Не, това е всичко Меган изгледа количката му. Страхотно превозно стредство! Помага ми да се движа Майк завъртя колелата със силните си ръце и обърна количката. Все още не мога да се справям добре с колелата, но се старая. Хайде, да се търкаляме! Те заедно се насочиха към летищния коридор. Меган трябваше да увеличи крачките си, за да върви наравно с него. Е, майка ти или баща ти ни чакат в колата? Бъди търпелива жена! Той излезе на паркинга през електронната врата на терминала. Голямото предимство да си с едно от тези неща той нежно потупа инвалидната си количка, е, че получавам специално място за паркиране. Той драматично размаха ръце по посока на един черен микробус с червена и виолетова черта отстрани. Ето колесницата! Това е Форд 150. Неговото окачване най-лесно може да издържи тежестта на асансьора. Майк, чудесен е! Меган изахка при вида на чисто новата кола. Но майка ти каза, че ти все още не смееш да излезеш на пътя с нея. Той й подаде ръка и я заведе до микробуса. Това, скъпа моя, беше преди да знам, че ще ми дойдеш на гости. Я виж! Той извади от джоба си дистанционно управление и натисна един бутон. Страничните врати се отвориха. Натисна втория бутон и асансьорът се спусна. Качвай се! Знам колко обичаш да се возиш на асансьори тя внимателно стъпна на металния асансьор. Между другото, това е истински, чисто нов асансьор Рикон асансьорът я издигна до нивото на колата. Наведи се, преди да слезеш, и премини през, а не върху металния панел. Ти ще си навигаторът, а аз пилотът. Меган премина от асансьора в микробуса. Докато той отново сваляше асансьора, тя погали с ръка контролното табло и седалката. Много ми харесва! Мога ли да направя нещо, за да ти помогна? Абсолютно нищо! Просто затегни предпазния колан, любима. Мога и сам да се справя! Усмихвайки се с видимо задоволство, той насочи количката си към асансьора и се изкачи в микробуса. Когато влезе в него, натисна бутона, за да затвори двойната врата. С помощта на метални патерици се премести на шофьорската седалка. Можех да ги накарам да махнат шофьорската седалка, но е много по-безопасно да карам с нея, вместо с инвалидната количка. Майк затегна предпазния си колан, след това посочи към бутоните от лявата страна на волана. Тук са ми спирачките, педала за газта, клаксона, чистачките и фаровете и мога да ги задействам, без дори да си вдигам ръцете от волана! Сърцето на Меган се изпълни с гордост от увереността, която Майк демонстрираше. Тя си спомни съвета на Кен: Дай му време на твоето момче, момиче. Ако той наполовина отговаря на онова, което ми разказа за него, няма да се търкаля дълго в самосъжаление. Единственото ми предупреждение е да не се държиш майчински с него; не се опитвай да правиш всичко вместо него. Въпреки че си даваше сметка, че на Майк все още му предстои да измине дълъг път в процеса на изцелението, промените, които забеляза в него от последния път, когато го бе видяла в болничното легло в Албани, бяха удивителни. Знаех си, че ще можеш да се справиш, скъпи приятелю прошепна си тя. Знаех си, че никога не би се задоволил с по-малко с крайчеца на окото си го наблюдаваше да прави последните си приготовления преди тръгването. Той й напомняше за пилот преди излитането на самолета. Когато постави ключа, за да включи двигателя, очите им се срещнаха. Майк задържа погледа й. По лицето му се изписа бавна, ленива усмивка. Бих могъл да използвам помощта ти. Би ли ми оправила яката на сакото? Заклещила се е от предпазния колан. Ама разбира се! Тя се протегна през него, за да оправи яката му, когато той прошепна: Искаш ли целувка? Да не мислиш, че пак ще се хвана? Е, този път би трябвало той хвана ръката й в своята и я поднесе към устните си. Тези седалки могат наистина да съсипят стила на човек промърмори той. Сложи другата си ръка зад гърба й и я притегли към себе си. Мислех, че имаш предвид сладките… Знам Майк нежно целуна устните й. Очите й се напълниха със сълзи. Беше минало толкова време. А сега сякаш се прибираше у дома. Той я пусна. Гласът му стана дрезгав от емоциите. По-добре да побързаме към къщи. Майка ни чака за вечеря. Меган кимна и се облегна на седалката си. Когато навлязоха в късния следобеден трафик, Майк погледна към нея и се усмихна. Чудя се дали не правят инвалидни колички за двама? Тя се засмя и поклати глава. Никога не се отказваш, нали? Не, що се касае до теб. Пристигнаха в дома на Фелдман точно когато Сюзан и Ким подреждаха масата за вечеря. Семейството я поздрави и веднага я прие в кръга си. През цялата вечер тя наблюдаваше как Майк маневрира из къщата. Неговата подвижност постоянно я изненадваше. Баща му дори беше адаптирал душа на първия етаж така, че да направи къпането по-лесно за сина му. След дълго семейно богослужение и много песни край пианото, всички си легнаха. На следващата сутрин отидоха заедно на църква. Когато Меган видя богомолците, веднага се отпусна. Сякаш бе пренесена в своята църква в Ню Мексико. Дори сопранът, чийто глас потреперваше на високите ноти, й приличаше на някаква стара приятелка. На връщане Майк й предложи да си приготвят малко храна за пикник и да отидат да поразгледат околността. Звучи ми страхотно. Но майка ти няма ли да има нещо против, ако пропуснем обяда със семейството? Той гледаше право пред себе си. Не, не мисля, че би имала нещо против. Когато Меган се преоблече и слезе в кухнята, Сюзан вече беше приготвила огромна кошница за пикник, пълна с най-различни ястия. Майк се погрижи за повечето от нещата още вчера обясни Сюзан. О, така ли? Меган отиде до кошницата и се опита да вдигна половината от капака й, за да погледне вътре, когато един заповеден глас проехтя зад нея. Да не си посмяла да я отвориш! Майк влезе на количката си в стаята. Търпение, любов моя, търпение! Но той погледна драматично ако ми обещаеш да не надзърташ вътре, ще ти позволя да я занесеш до микробуса. Тя премига, скръсти ръце на гърдите си и изгугука: Просто не знам какво да кажа. Ти си толкова любезен! Уил се засмя. Мисля, че си намери еша, синко! Е, ти пък, Уил прекъсна го Сюзан, стига си се шегувал с тях. Тръгвайте, деца, и да си прекарате страхотно! Разчитай на това, мамо каза Майк и насочи количката си към задната врата и рампата. Меган го последва с кошницата в ръка. Качиха се в микробуса. Да има някое специално място, което би искала да посетиш? попита той, докато палеше двигателя. Това е твоят район, не помниш ли?
Насочиха се на север, докато намериха едно тихо малко местенце с изглед към езерото Джордж. Паркираха микробуса до някаква празна маса за пикник. Когато се настаниха до масата, Меган отвори кошницата. Майк бе помислил за всичко моркови и целина, три салатки, чеснов хляб, две парчета морковена торта и тавичка с домашна лазаня за двама (която той й каза, че приготвил собственоръчно), пенлив сайдер, пепитена покривка за масата в синьо и бяло със съответните салфетки, една разтопена свещ, поставена в бутилка, и кибрит. Меган извади храната и подреди масата. Обядът е сервиран каза тя със салонен жест. Майк престорено се намръщи. Забрави да запалиш свещта. Посред бял ден? Аха! Тя сви рамене и се подчини. През целия им обяд свещта гореше на яркото майско слънце. След като се наобядваха и почистиха масата, Меган и Майк отново се качиха в микробуса. А сега накъде? попита Меган. Езерото Чемплейн и форт Тикондерога каза Майк, запалвайки двигателя. Татко ми даде два туристически билета, които получил на работата си. На входа ги поеха екскурзоводи, облечени в униформи от времето на Революционната война, и ги разведоха из форта. Меган позволи да я затворят в ареста на съда, докато Майк й направи снимка. Тя се засмя, когато екскурзоводът я освободи и й посочи табелата над килията: За целуване в събота. В края на обиколката двамата се спряха до едно от оръдията, насочено към езерото. Тя закри очите си от слънцето. Езерото е по-голямо, отколкото си представях. Достатъчно голямо, за да може в него да плават няколко бойни кораба. Те се връщаха към дома му в тишина, една комфортна тишина. Прекарването навън отвори очите на Меган. Освен в случаите, когато имаше стълби или бордюр, Майк се справяше отлично самсамичък. През по-голямата част от времето тя дори забравяше за инвалидната количка. Просто бе сред природата, наслаждавайки се на прекрасния ден с мъжа, когото обичаше. Когато се върнаха у дома, Ким предложи да играят на Скрабъл2. Докато Уил изваждаше играта, Сюзан опука цяла купа пуканки. Меган разбра, че е приета за пълноправен член на клана, когато записа думата joes и Уил я предизвика. Според правилата не можеш да използваш собствени имена! Тя се усмихна и поклати глава. Съжалявам, но joes е множественото число на jo, което е шотландската дума за скъп или любим. Хмм! Да не мислиш, че ти вярвам! Тя сви рамене. Провери го в речника. Внимавай, татко предупреди Майк тя е много умна и освен това е с английска филология. Уил изсумтя, докато прелистваше страниците на речника. Абе филоложка или не… Той се спря и насочи пръста си към една от колоните в речника. Хмм! Давай, Ким, ти си. Сюзан отметна главата си назад и се разсмя. Най-после в семейството да има някого, който да може да ти изиграе твоя номер, Уили-бой! Четири игри и четири големи купи с пуканки по-късно, Уил сложи край на играта. Следващия път, когато играем, ще играем по отбори. Аз и Меган против всички останали. Няма начин! изпищя Ким. Аз ще съм с Меган през цялото време! Меган погледна към Майк. Очите му светеха от щастие. Искаш ли да отидем на една малка разходка? попита я той. Тя кимна с глава. С удоволствие. По-добре си вземи пуловера, навън е студено предупреди Сюзан, когато Меган и Майк се насочиха към задната врата. Уил прегърна жена си през кръста и леко я притисна.
2 Скрабъл игра на думи, при която към основната дума в средата се прибавят различни букви от двете страни, за да се получат нови думи (бел.пр.).
Те ще се оправят, майко. Меган последва Майк навън и тръгна до количката му. В края на пътечката се спря и погледна нагоре. Великолепни звезди бяха обсипали тъмното кадифено небе. О, толкова отдавна не съм виждала такива ярки звезди. Така ми липсват, откакто живея в големия град, заобиколена от изкуствени светлини тя сложи ръката си върху тази на Майк. Много обичам да лежа по гръб на любимия си хълм в Ню Мексико и да търся съзвездията. Нямам търпение да те заведа там. И аз нямам търпение да отида. През последните няколко месеца си мислех за всички места, които си ми описвала ранчото, любимото ти скривалище, хълма, платото над каньона, града на духовете, параклисът. Мечтаех си един ден да ги видя с теб той закара количката си до стълбите на верандата. След като пусна спирачката, се премести на стълбите. Протегна й ръката си. Ела, седни до мен. Тя я пое и се присъедини към него. Той продължи да я държи за ръката и се облегна на касата на вратата. Полетът ти е утре сутринта. Но преди да си тръгнеш, трябва да проведем онзи дълъг разговор, който си обещахме по телефона в четвъртък вечерта. Чувствайки остра болка при мисълта за тръгването, тя хвана ръката му с двете си ръце. Той се вгледа в профила й. Меган Даниелс, не мисля, че съм казвал това преди, но аз много те обичам. Тя обърна глава, за да срещне погледа му. Очите му изглеждаха изгубени в сенките на нощта. И аз те обичам. Той изучаваше очите й за известно време, след това проговори. Е, и в какво положение се оказваме сега? Накъде ни води всичко това? Тя се намръщи. Не те разбирам. Много е хубаво да се обичаме на звездната светлина, но студената реалност на утрото е нещо напълно различно тя се опита да каже нещо, но той я смълча, слагайки пръста си на устните й. Това не е гневният паралитик, който ти говори. Говори ти паралитикът, който много те обича. Нямаш представа в какво се замесваш или от какво би трябвало да се откажеш, ако нашата връзка протече по нормалния начин. Не е така, имам представа, поне отчасти. Готова ли си да рискуваш да нямаш собствени деца? Въпреки че автономната система, контролираща сексуалните ми функции, не бе повредена при катастрофата, аз все пак може и да остана без деца. Готова ли си да поемеш този риск? Меган помисли за миг. Това сигурно ли е? Не, нищо не е сигурно. Значи по нищо не се различаваме от която и да било двойка в нашето положение тя започна, спря се, после все пак заговори. Майк, аз също имах много време, през което мислех за нас. Говорих и с Кен и той ми каза… Майк се стресна. Говорила си с чужд мъж за… Да прекъсна го тя, и той ми каза, че би трябвало да се консултираме с терапевт, когато започнем да мислим за сериозна връзка. А що се касае до моето семейство, разбира се, бих желала да имам собствени деца, но нека бъдем откровени, има много начини, по които можем да станем родители спомни си за Мама Грейс и нейната челяд. О, Меган той хвана и двете й ръце в своята. Не ми се иска един ден да бъдеш изпълнена с горчивина и негодувание заради онова, което си пропуснала, омъжвайки се за мен. От устните на Меган се изтръгна болезнен стон. Майк, за толкова повърхностна ли ме вземаш? Някой веднъж ми каза, че истинската любов е среща на умовете, че тя превишава ограниченията на човешкото тяло. Е, за добро или за лошо, моят ум срещна твоя ум и, честно казано, не съм съгласна да получа нищо друго освен най-доброто. Той задържа погледа й. Гласът му стана замислен. Но аз нямам право да те лишавам от мечтите ти и да те обременявам с по-скоро неприятната реалност на моята парализа. Тя отвърна лицето си. Изглежда, ти си решил да виждаш само ограниченията. Да, в живота винаги има ограничения. Веднъж си мечтаех да стана олимпийска шампионка по художествена гимнастика но съм прекалено голяма и прекалено висока. Преди години се отказах от идеята да участвам в Шейенското родео. Животът е пълен с ограничения, но възможностите надвишават тези глупави бариери, повечето от които се намират само тук тя го целуна по челото. Не ме подценявай, любов моя. Трябва да се съсредоточим върху силните си страни като двойка. Имаме едни и същи цели. Харесваме се и се обичаме. Обичаме един и същи Бог. Посветили сме живота си на служба Нему. Дори и двамата обичаме един и същи вид нюйоркска пица. Какво повече бихме желали? Гърдите му се разтресоха от смях, когато той я обви с ръката си и я придърпа към себе си. Изпуснала си призванието си. Трябвало е да станеш адвокат. Тя се отдръпна от него. Не се шегувам. Това е нещо много сериозно за мен. Той веднага стана сериозен. За мен също. И тъй, както попита по-рано, какво ще стане оттук нататък? Той се изкашля. Мисля, че трябва да се върнеш в Ню Йорк и да завършиш учебната година, а аз трябва да остана тук и да продължа терапията си. Тя потропна нетърпеливо с крак по стъпалата към верандата. И после? Той започна да чертае лениви кръгове по гърба й. Е, трябва да осъществиш плановете си за завършване на образованието си. Какво? Да прекарам лятото в университета в Мичиган, а ти да си тук, в Гленс Фолс? Това наистина ще помогне на любовта ни да израсне. Майк издаде тежка въздишка. Меган, имам две притеснения, които трябва да споделя с теб, преди официално да започнем да ходим. Първото ми желание е да се срещаш с други мъже. Ама-ама-ама… започна да заеква тя. Той вдигна ръце пред лицето си. Хей, изобщо не те подценявам. Просто трябва да съм сигурен, че ти си сигурна и че сме дали на Бога достатъчно време. А второто притеснение? Трябва да докажа на самия себе си, че мога да живея независимо, че мога да оцелявам сам. Не искам да мина от грижите на майка си на грижите на жена си. Трябва да чувствам, че съм мъж, а не някакво подхранвано растение. Тя се вгледа в тъмнината. Как смяташ да направиш това? Смятам да си наема собствен апартамент близо до болницата. Капеланът иска да се занимавам повече часове с децата. Започвам да си мисля, че съм намерил призванието си, поне засега очите му светеха от ентусиазъм. Той я поглади по бузата. Единадесет месеца толкова дълги ли ти се струват? Гърлото й се стегна. Лекият й смях никак не звучеше радостно. Ще го направя, но това никак няма да ми хареса. Той прокара ръката си по дългите й къдрици. Ще ти пиша всеки ден и ще ти се обаждам всяка седмица и ще ти изпращам пари за самолетни билети винаги, когато можеш да се откъснеш от училището той повдигна косата й и я целуна по врата. Недей прошепна тя, пускайки косата си на мястото й. Майк се отпусна назад и затвори очи. Умът на Меган се бореше с мъдростта на молбата му. В гърдите си чувстваше някакво стягане, което представляваше отчасти протест, отчасти страшно разбиране. Лекотата на тона й беше напрегната, а гласът й бе неравен. Единадесет месеца и след това ще се срещнем отново, за да договорим правилата по-нататък? Ръката му леко докосна лицето й, обръщайки го към него; очите му я молеха за разбиране. Единадесет месеца, това е всичко. И ще ми обещаеш да излизаш с други мъже, нали? Тя простена на глас. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Не мога просто да отида при някой непознат мъж и да го поканя да излезе на среща с мен. Гласът му стана малко по-мек. Просто ми обещай, а? Искаш ли да ти давам пълен отчет за всяка среща? Не, не е необходимо. Но искам да запомниш това. Ръцете му нежно се сплетоха зад врата й. Топлите му силни пръсти я придърпаха към него. Той се наведе напред и я целуна. Това беше нежна, любяща, уверяваща целувка, която даваше обещания за бъдещето тяхното бъдеще.